Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/12.07.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, І състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Т.Милева к.адм.д. №310/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на „КАЛАКРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Свобода“ №8, хотел „България“, ет.1, представлявано от управителя К.Н.А. срещу Решение №37/04.04.2017 год. по нахд №383/2016 год. на КРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №08-000036/301 от 10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич.

С жалбата се моли да бъде отменено изцяло решението на въззивния съд, като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Релевират се доводи, че извода на районния съд, относно характера на правоотношението е неправилен, тъй като се касае за изпълнение на определена работа, поради което е и сключен граждански договор с лицето. Не се приемат доводите на съда, че е налице „прикрит“ трудов договор. Излагат се и съображение за приложението на чл.415в, ал.2 от КТ.

           Ответникът – Д „Инспекция по труда“ гр. Добрич не ангажира становище по подадената касационна жалба.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил  наказателно постановление №08-000036/301 от 10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич, с което на “КАЛАКРИЯ” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за това че е допуснало до работа на 05.10.2016 г. в лозов масив в землището на с. Българево, общ. Каварна като „общ работник“ лицето Й.К.У.при отсъствието на сключен писмен трудов договор, с което е нарушил чл. 62 ал.1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда.

По делото е бил представен и приложен граждански договор №15 от 03.10.2016 год., между касатора "КАЛАКРИЯ" ЕООД  и Й. К. У., с който първият възлага на втория, срещу заплащане в размер на 136 лева, да извърши почистване на работни площадки, на обект на възложителя за времето от 03.10.2016 г. до 07.10.2016 г.. Районният съд е приел, че правоотношението между дружеството - жалбодател и У.е трудово, а не гражданско, предвид наличието на всички трудови елементи на трудовия договор, съгласно Кодекса на труда и че това е така, т.к. лицето е имало уговорено работно място, работно време, възнаграждение и фиксирани почивки, поради което и не е кредитирал представения граждански договор.  В тази връзка съдът е посочил, че фактът, че на датата на извършената проверка - 05.10.2016 г., посоченото лице Й.У.е извършвало трудова дейност, се доказва безспорно от следните доказателства: от свидетелските показания на свидетелите Е.И., К.С.и Г.В.; от писмените доказателства - Декларация, попълнена и подписана от У.с дата 05.10.2015 г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл. 402, ал. 2 от КТ, че има граждански договор и работи с работно време и място на работа, при определено възнаграждение, като тези трите елемента характеризират именно трудовия договор и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не е била оборена. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло гласните доказателства, като последователни, безпротиворечиви и незаинтересовани, а освен това кореспондиращи с декларацията, подписана на датата на проверката от работника. Според районният съд всички доказателства сочат на изпълнение на трудови функции и е налице престиране на работна сила, а не престиране на конкретен трудов резултат, респ. нарушението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е доказано и правилно е санкционирано дружеството, като наложеното му наказание е в минимално предвидения в КТ размер, а и нарушението не може да се приеме за маловажно с оглед разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Обжалваното решение на ДРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ДРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото, и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

В случая обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от доказателствата по делото, сочи на извод, че става въпрос за трудови правоотношения между касатора и Й.У., които не са били уредени със сключването на трудов договор, както се изисква по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, предвид следните съображения, разгледани в съвкупност:

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила /жив труд/ от работника за определен или неопределен /в повечето случаи/ период от време, докато при договора за поръчка, какъвто в жалбата всъщност се претендира да е представения граждански договор  се възлага и се дължи конкретен трудов резултат /овеществен труд/ и то за определен срок. От това произтичат и другите разлики между двата договора: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определен ред и дисциплина, работно време, има определено работно място и т.н., то при договора за изработка/поръчка,  изпълнителят дължи само "изработването на нещо/на някаква вещ, някакъв продукт/", т.е. дължи само уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно е самостоятелен при изпълнението. Това следва от разпоредбите на чл. 258 и следв. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка, респ. правата и задълженията на страните по един такъв договор и от чл.280 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договор за поръчка.  Съгласно чл. 258 от ЗЗД, "С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение", като поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига с това да не пречи на изпълнителя/чл. 262, ал. 1 от ЗЗД/.

При анализа на представения в хода на административнонаказателното производство и приет като доказателство по делото "граждански договор“, настоящата инстанция намира, че по своя характер, елементи и белези, този договор има характера на трудов и уредените с него отношения съставляват трудови правоотношения. С този "граждански договор" е уговорена престация на работна сила - според чл. 1 от същия, възложено е почистване на работни площадки, т.е. една еднотипна, многократно повтаряща се дейност, свързана с изпълнението на едни и същи повтарящи се функционални задължения, т.е. има повтаряемост и многократност  на извършваната от лице дейност, а не е възложено изработването на конкретен овеществен продукт, т.е. на конкретен краен резултат, посочено е точно работно време, почивките и заплащането което същият ще получава.

На следващо място, в този т.нар. "граждански договор" е вписана дата за започване на работата 03.10.2016 г., а лицето в декларацията си е вписало, че работи от 01.10.2016 г. като „общ работник“, т.е. лицето е започнало работа преди дори да сключи „граждански договор“.

Фактът, че по делото са представени  доказателства за изплатени суми и внесени осигурителни вноски и деклариране на дохода, не обуславят неправилност на извода на ДРС за наличие на трудово правоотношение, за което не е сключен трудов договор, а е сключен граждански договор.

Доколкото се претендира, че е налице маловажност на случая, настоящият състав приема, че  извършеното противоправно деяние не представлява маловажно нарушение на трудовото законодателство, тъй като с нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ са изключени от обхвата на привилегированото третиране по алинея първа на посочената разпоредба от КТ.

На следващо място извършеното адм. нарушение не може да се разглежда като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. По аргумент на по-силното основание след като нарушението не може да бъде маловажен случай по чл. 415в от КТ, същото не представлява маловажно нарушение съобразно правилото на чл. 28 от ЗАНН

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд-Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 АПК,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 04.04.2017 г. по НАХД № 383/2016 г. на Районен съд - Каварна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.