Р Е Ш Е Н И Е

 

326

19.07. 2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 308 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Р.Д.П. *** срещу Решение № 7/03.04.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 241-00-1970-5/23.03.2017г. на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич за спиране на обезщетението за безработица, считано от 15.12.2016г.

Жалбоподателката счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно, като твърди, че същото не е мотивирано, не били обсъдени всички изтъкнати доводи в жалбата срещу разпореждането. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон като се оспорва наличието на основанието за спиране изплащане на обезщетението по чл.54г, ал.4 от КСО. Изразено е становище, че основанията за спиране на изплащането на обезщетението за безработица по чл.54г, ал.4 от КСО са свързани с предпоставките за възникване на това право по чл.54а, ал.1, т.2 и т.3 от КСО. Направено е оплакване, че без да е извършено необходимото проучване директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата й срещу разпореждането за спиране и се е позовал на  твърденията, изложени в писмо от трето лице- майката на управителя на дружеството –работодател. По тези съображения жалбподателката счита, че решението на директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане за неправилни и незаконосъобразни и моли те да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Цонева, оспорва жалбата и изразява становище, че решението на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни. Причината за спирането била в това, че датата на постъпване на работа, вписана в трудовата книжка на Р.П. била 03.12.2015г. и не съвпадала с датата в персоналния регистър при подаване на декларация-образец 1, която била от следващия ден, т.е. 04.12.2015г. В съдебното заседание от 07.07.2017г. процесуалният представител заявява, че от всички събрани доказателства по преписката се е стигнало и до съмнения, че жалбоподателката въобще е упражнявала трудова дейност, защото контролните органи на ТП на НОИ Пловдив не могли да извършат проверка на работодателя й. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2016г. жалбоподателката е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради прекратяването на договора с последния й работодател, „Бадимекс Димов и сие“ ООД. Органите по осигуряването установили, че в Регистъра за осигурените лица била вписана дата на осигуряване  04.12.2015г., а в трудовата книжка на Р.П. била вписана дата на осигуряване 03.12.2015г. до 28.02.2016г.; според Регистър трудови договори уведомлението за сключения договор било подадено на 03.12.2015г., а договорът е прекратен на 28.02.2016г.

На 05.10.2016г. ТП на НОИ Добрич изпратило писмо до осигурителя „Акси Груп“ ЕООД със седалище н гр.Пловдив, с което е поискано коригиране на подадената Декларация Обр.1 във връзка с констатирано разминаване в данните за начало на осигуряването на Р.П.. Срокът за произнасяне по заявлението е удължен с разпореждане от 18.10.2015г. на ръководителя на Осигуряването за безработица с мотиви: некоректно подадена информация в РОЛ  на начална и крайна дата на трудов договор от „Акси Груп“ ЕООД.

Обезщетението  за безработица е отпуснато на жалбоподателката с разпореждане № 241-00-1970-1 от 04.11.2016г. в размер на 14,32 лева на ден, считано от датата на последното прекратяване на осигуряването - 01.10.2016г. до 30.06.2017г.

Акси Груп“ ЕООД е издал удостоверение № 88/18.11.2016г. на жалбоподателката, по реда на чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, че тя е работила по трудово правоотношение при дружеството като готвач за периода от 04.12.2015г. до 28.02.2016г.

По повод направено от ТП на НОИ Добрич на 08.11.2016г. искане (л.37) до ТП на НОИ Пловдив да се извърши проверка на осигурителя „Акси Груп“ ЕООД, запитаното териториално поделение в гр.Пловдив отговаря с писмо с изх. № 1030-15-3016/29.11.2016г.(л.30), че на 21.11.2016г. в ТП на НОИ Пловдив се явил собственика на дружеството, В.Г.Г.. Същият представил копие от негови жалби до Окръжна прокуратура Пловдив, до НАП Пловдив, до ТД „ДАНС“ Пловдив и до „Инспекция по труда“- Бургас, в които се съдържали твърдения, че макар и да е регистриран като собственик на дружеството, не съхранявал никакви ведомости и други счетоводни документи. Предвид това проверка не била извършена.

На 24.01.2017г. в ТП на НОИ Добрич е постъпило уведомление от Е.В.И., - пълномощник и майка на управителя на „Акси Груп“ ЕООД, В.Г.Г., с приложено пълномощно. В уведомлението се твърди, че синът й учредил и регистрирал „Акси Груп“ ЕООД с цел да упълномощи негови близки, които да се занимават с кандидатстване по европейски фондове, без да полага личен труд в дружеството освен да го регистрира и да подписва документи /пълномощни/ . Упълномощените от сина й лица, Е.М.и И.Н., вероятно назначили над 50 работници, на които не били плащали задължителни осигурителни вноски и заплати. От публичен изпълнител синът й разбрал, че упълномощените лица всеки месец подават декларации и задълженията на „Акси Груп“ ЕООД Пловдив главоломно растат. В тази връзка сезирал Окръжна прокуратура Пловдив. С нотариална покана Видьо Генев поискал пълномощниците да му предоставят всички документи на дружеството, които обаче към момента не му били предадени. Това била и причината управителят на дружеството да не може да подаде исканите коригиращи данни с Декларация Обр.1. Няма данни след датата на това писмо, постъпило в ТП на НОИ Добрич на 24.01.2017г., да е постъпвала друга информация за този осигурител или различна информация по отношение на осигурителните права на жалбаподателката.

На 20.12.2016г. жалбоподателката е подала декларация, че считано от 15.12.2016г. отново е започнала да упражнява трудова дейност при работодател „Тодор Атанасов -48-Ганди“ ЕООД , поради което с разпореждане от 29.12.2016г. е било прекратено изплащането на отпуснатото й обезщетение за безработица, считано от 15.12.2016г.  На 12.03.2017г. трудовото правоотношение с работодателя „Тодор Атанасов -48-Ганди“ ЕООД било прекратено, съответно жалбоподателката  декларация за това обстоятелство и на 16.03.2017г. ръководителят на Осигуряването за безработица е издал две разпореждания с едно и също съдържание, но с различни мотиви.

С първото разпореждане № 241-00-1970-5/ 16.03.2017г. е възстановил отпуснатото на Р.П. на 14.11.2016г. парично обезщетение за безработица в размер на 14,32 лв. дневно за периода от 12.03.2017г. до 27.09.2017г. на основание по чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54д, ал.5 от КСО с мотиви: прекратяване на трудовата дейност, за която лицето е подлежало на задължително осигуряване.

С второто разпореждане с № 241-00-1970-3/16.03.2017г. ( л.25), отново възстановил изплащането на отпуснатото на 04.11.2016г. парично обезщетение за безработица в размер на 14,32 лв. дневно за периода от 12.03.2017г. до 27.09.2017г., но като мотиви е вписан текст със следното съдържание : „ЕООД “Акси Груп“ е дадена на проверка за установяване на обстоятелството дали лицето действително е упражнявало трудова дейност във фирмата. Без този стаж лицето няма право на ПОБ.“

Няколко дни по-късно, на 23.03.2017г. ръководителят на Осигуряването за безработица е издал процесното  разпореждане № 241-00-1970-5, с което е постановил спиране изплащането на паричното обезщетение на жалбоподателката, считано от 15.12.2016г. Като правно основание е посочил чл.54г, ал.4 от КСО, а като фактическо е вписал следното: „ “Акси Груп“ е дадена на проверка за установяване на обстоятелството дали лицето действително е упражнявало трудова дейност във фирмата. Без този стаж лицето няма право на ПОБ.“

 На 27.03.2017г. Р.П. е обжалвала по административен ред разпореждането.

На 03.04.2017г. директорът на ТП на НОИ гр.Добрич се е произнесъл с оспореното в настоящото съдебно производство решение № 7, с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна. За да постанови този резултат директорът на ТП на НОИ Добрич се е позовал от фактическа страна на данните в писмото с изх. № 1030-15-3016/29.11.2016г.(л.30) на ТП на НОИ Пловдив и че били налице основателни съмнения, относно достоверността на вписаните данни в документите, удостоверяващи осигурителния стаж на жалбоподателката. Според ответника наличието на образувани производства пред други органи ( по повод оплакванията на управителя на „Акси Груп“ЕООД) , неприключили към момента, били от съществено значение за преценяване на правото на парично обезщетение за безработица на Р.П..

По делото е представен трудовият договор с № 018/03.12.2015г., сключен между „Акси Груп“ ЕООД от името на В.Г.Г.- управител и жалбоподателката Р.П., с който тя е приела да работи като готвач. В договора не е определено място на работата.

В съдебното заседание от 07.07.2017г. жалбоподателката дава обяснения, че е сключила договора на 03.12.2015г. в гр.Банско, хотел „Емералд“, намиращ се на пистата, към който работел ресторант с кухня. Жалбоподателката работела като готвач в ресторанта до 28.02.2016г., когато напуснала, поради приключване на сезона.

За доказване на обстоятелството, че действително жалбоподателката е осъществявала трудова дейност по сключения с „Акси Груп“ ЕООД трудов договор, бяха събрани гласни доказателства- показанията на трима свидетели, нейни колеги. От показанията на свидетелите Галина Михова Димова от гр.Добрич и Галя Иванова Кавалджиева от гр.Бургас се установява, че  на 03.12.2015г. те, заедно с жалбоподателката пристигнали в хотел „Емералд“ в гр.Банско, към който работел и ресторант, настанили се, влезли в кухнята, запознали се с другите работници и на 04.12.2015г. започнали работа. Свидетелката Кавалджиева и жалбоподателката работели в студена кухня. Трудовите договори им били предоставени от мениджъра на хотела Л.С.на 03.12.2015г. като били  предварително подписани от работодателя. Мениджъра на хотела Л.С.им изплащала заплатите. Свидетелката Димова твърди, че през месец февруари 2016г. е имало проверка от НАП София, по повод която на работещите в обекта били раздадени формуляри с цел установяване дали имат трудови договори. Свидетелката представя трудовата си книжка в оригинал с вписана дата на работа 03.12.2016г. при „Акси Груп“ ЕООД, подобно на извършеното вписване в трудовата книжка на жалбоподателката. Свидетелката Г.К.твърди, че и в нейната трудова книжка била вписана датата 03.12.2015г., но не е имала проблем при получаване на обезщетението за безработица от ТП на НОИ Бургас, чиито служители й казали, че по служебен път ще поправят нещата.

Показанията на свидетеля Румен Стоянов Райчев от гр.Бургас, който работел по едно и също със жалбоподателката и останалите свидетели време като сервитьор в ресторанта на хотел „Емералд“ са сходни с показанията на другите двама свидетели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, обективни, непротиворечиви и дадени добросъвестно. Личността и поведението на всеки от тримата свидетели не будят никакво съмнение у съда за достоверността на показанията им.

 По отношение на обстоятелството, че работодателите на Р.П. са подавали декларации –образец 1 девет месеца преди последните 15, ответникът не спори, видно от изявлението му в съдебното заседание от 07.07.2017г. Същото се установява и от представената по делото Справка от персоналния регистър на НОИ и Справката за всички сключвани от жалбоподателката трудови договори.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното Решение № 7/03.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Разпореждане № 241-00-1970-5/23.03.2017г. на ръководителя на Осигуряването за безработица, което е оставено в сила с оспореното решение, също е издадено от компетентен орган, по силата на чл. 54ж, ал. 1 КСО. Спазено е изискването за форма. Административният орган е изложил мотиви, макар и не категорични, за отхвърляне на жалбата срещу разпореждането за спиране изплащането на обезщетение за безработица.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на КСО. Неправилно административният орган е приел, че установените в административната преписка и по делото факти са основание за спиране на изплащането на обезщетение за безработица по реда на чл.54г, ал.4 от КСО.

Съгласно чл.54г, ал.4 от КСО, длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 спират с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.  Не е посочено изрично нито в мотивите на разпореждането, нито в решението на директора на ТП на НОИ Добрич, че фактическото основание за спиране изплащането на обезщетението за безработица на Р.П. е разминаването в датите за начало на осигуряването между Регистъра на осигурените лица от една страна и трудовата книжка от друга. За първи път тази причина се изтъква по делото от процесуалния представител на ответника. Дори и това обстоятелство да е мотивирало административния орган да спре изплащане на обезщетението за безработица, съдът намира, че то не представлява доказателство, което може да доведе до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението по см. на чл.54г, ал.4 от КСО.

 Данните в Регистъра на осигурените лица се подават от работодателя. Същият вписва и данните в трудовата книжка на работника. Въведените от работодателя неправилно данни не могат да послужат за основание за спиране или прекратяване на изплащане на обезщетение за безработица, ако осигуреното лице отговаря на всички останали критерии по кодекса. В мотивите на решението не се сочи, че констатираното несъответствие от един работен ден е съществено за правото на Р.П. да получи обезщетение за безработица, т.е. че несъответствието води до неизпълнение на условието по чл.54а, ал.1 от КСО да има внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Затова, ако това е действителният мотив на административния орган са спиране на изплащане на обезщетението, то той не е съобразен с материалния закон.

Доказателствата, визирани в чл.54г, ал.4 от КСО, въз основа на които се постановява спиране или прекратяване изплащането на обезщетението не се произволни, а са само тези, които установяват липса на някоя от предпоставките по КСО, при наличието на които възниква правото на обезщетение за безработица.

Кога и спрямо кои лица възниква правото на обезщетение за безработица е определено в чл.54а, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най - малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по безопасността; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В чл. 54а, ал. 4 КСО е предвидено, че паричното обезщетение се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването.

Сред причините, мотивирали директора на ТП на НОИ Добрич да потвърди оспореното пред него разпореждане не се сочи, че жалбоподателката не изпълнява някой от горните критерии. Изтъкнати са съвсем други факти и обстоятелства,  които съдът намира, че нямат отношение към осигурителните права на наетия по трудово правоотношение работник.

Обстоятелството, че органите на ТД на НАП не са могли да извършат проверка на „Акси Груп“ ЕООД, не е доказателство за наличие на предпоставки по чл.54г, ал.4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението.

Правно релевантните факти, формиращи извод, че жалбоподателката има право на обезщетението за безработица, освен предпоставките по чл.54а, ал.1 КСО, в конкретния случай са : наличието на редовен трудов договор, регистриран чрез подаване на уведомление до НАП и подаваните от „Акси Груп“ ЕООД декларации образец 1, че Р.П. подлежи на осигуряване. По делото е безспорно установено, че този работодател е подавал за наетата от него по трудово правоотношение работничка Р.П. декларация Образец 1, обстоятелство, което доказва правно значимият факт, че тя подлежи на осигуряване.

С нормата на чл.54а, ал.1 от КСО е определено кои лица имат право на парично обезщетение за безработица. Според законодателя това са не само лицата, за които са внесени осигурителни вноски във фонд „Безработица“, но и тези, за които вноските са дължими.

Според ответника наличието на образувани производства пред други органи, неприключили към момента, били от съществено значение за преценяване на правото на парично обезщетение за безработица на П..

Този извод е направен в несъответствие с целта на КСО и е основание за отмяна на оспорените актове по чл.146, т.5 от АПК. От събраните допълнително гласни доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че жалбоподателката действително е полагала труд от 04.12.2015г. до 28.02.2016г. по сключения с „Акси Груп“ ЕООД гр.Пловдив трудов договор, като е изпълнявала длъжността готвач в ресторанта към хотел „Емералд“ в гр.Банско, за което е получавала трудовото си възнаграждение от мениджъра на хотела, Лидия Славкова. Образуваните производство пред други органи са по повод спор между управителя на дружеството и лицата, които е упълномощил да осъществяват търговска дейност от негово име.Този спор, изцяло свързан с начина на управление на „Акси Груп“ ЕООД, не може да оказва негативно влияние върху трудовите и осигурителните права на наетите от дружеството работници по трудово правоотношение.

Жалбоподателката в качеството си на нает работник по трудово правоотношение с редовно сключен трудов договор, не може да търпи негативни последици за осигурителните си права поради това, че управителят на дружеството бил изненадан и не знаел, че неговите пълномощници развивали търговска дейност и наемали  работници по трудови правоотношения. Именно това обстоятелство се установява от съдържанието на писмото на Е.В.Иванова -пълномощник на управителя на „Акси Груп“ ЕООД и от съдържанието на писмото на ТД на НАП Пловдив, а не че дружеството не е развивало търговска дейност и че не е наемало работници.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич, както и потвърденото с него Разпореждане № 241-00-1970-5/23.03.2017 г., следва да бъдат отменени като незаконосъобразни на основанията по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

Отмяната на разпореждането за спиране на изплащането на паричното обезщетение за безработица налага преписката да бъде върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, който да се произнесе, съобразно правилата в КСО по начина за възстановяване на изплащането на отпуснатото с разпореждане  № 241-00-1970-1/04.11.2016г. парично обезщетение за безработица на Р.Д.П..

 Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Такива следва да й бъдат присъдени в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Д.П. ***, РЕШЕНИЕ № 7/03.04.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него РАЗПОРЕЖДАНЕ № 241-00-1970-5/23.03.2017г. на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич.

 ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Добрич за ново произнасяне при спазване на дадените указание при тълкуването и прилагането на закона в 14 –дневен срок от влизане на настоящото решение в сила.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич да заплати на Р.Д.П. ***  сумата от 300 / триста/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.             

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: