Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./26.10.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                           

 

            при секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 307/2017г. по описа на АС-Добрич                                                                                                                           и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

            Образувано е по жалба на Т.В.Н. ЕГН ********** *** срещу решение № 15/24.04.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/30.01.2017г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е изменена личната й пенсия за ОСВ в действителен размер, считано от 20.04.2016г. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения, че неправилно е определен периодът, през който жалбоподателката е заемала длъжностите „дружинен ръководител“ и „зам. директор“. Твърди се, че положеният от жалбоподателката трудов стаж на длъжността „дружинен ръководител“ в ОУ „Стефан Караджа“, гр.Добрич и на длъжността „зам. директор“ в ОУ „Отец Паисий“, гр.Добрич е с продължителност съответно от 15.09.1979г. до 07.09.1981г. и от 01.09.1986г. – 01.09.1991г., а не както е посочено в оспореното решение - от 15.09.1979г. до 06.02.1984г. - на длъжността „дружинен ръководител“ в ОУ „Стефан Караджа“, гр.Добрич, и от 01.09.1986г. до 16.09.1991г. на длъжността „зам.директор“ в ОУ „Отец Паисий“, гр.Добрич. На следващо място се твърди, че неправилно положеният на тези длъжности стаж не е зачетен като учителски, тъй като жалбоподателката е работила при пълен работен ден и е покрила задължителната преподавателска норма. Възразява се, че не става ясно въз основа на какви принципи и норми административният орган е направил изводи за факти и обстоятелства, вписани в трудовата книжка на жалбоподателката, която не е оспорена като документ, и отрича такива, като се позовава на липса на документи, за която липса не може да се търси отговорност от жалбоподателката или да й се вменяват неблагоприятни последици. Счита се, че оспореното решение е неясно, немотивирано и неразбираемо, като при постановяването му административният орган не е установил предмета на спора, не е изяснил правилно фактическата обстановка и не е приложил съответните действащи по време нормативни актове. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

          Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена.            

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. 

Със заявление с вх.№ 2113-24-1506/01.09.2016г. по описа на ТП на НОИ – Добрич жалбоподателката Т.В.Н. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/14.09.2016г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката при навършена възраст 60 г. и 10 м. и осигурителен стаж от трета категория труд 35 г. 04 м. и 22 дни. В разпореждането е посочено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер съгласно чл.70, ал.9 от КСО, считано от 20.04.2016г.

С разпореждане № **********/30.01.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич, издадено на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО, е изменена личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката в действителен размер. С това разпореждане е определена пенсия в размер съответно на 454, 84 лева, считано от 20.04.2016г., и на 459, 01 лева, считано от 01.09.2016г., като не е определена добавка по чл. 69в, ал.3 от КСО. От разпореждането е видно, че на жалбоподателката е зачетен общ осигурителен стаж от ІІІ категория труд  35  г. 09  м. и 10 дни към 20.04.2016г. и 36 г. 01 м. и 21 дни – към 01.09.2016г., от които 25 г. 3 м. и 15 дни учителски осигурителен стаж. Според приложения към преписката опис на осигурителния стаж жалбоподателката е била дружинен ръководител за времето от 15.09.1979г. до 06.02.1984г. и зам.директор в ОУ „Отец Паисий“, гр.Добрич, за времето от 01.09.1986г. до 16.09.1991г. Упражняваният от нея труд през тези периоди е зачетен като осигурителен стаж от трета категория труд, но не е зачетен като учителски осигурителен стаж.      

Разпореждането за изменение на пенсията е обжалвано по административен пред директора на ТП на НОИ – Добрич по съображения, че не е ясно кой стаж е приет като учителски и кой не е приет като такъв. В жалбата е посочено, че административният орган не е приложил разпоредбите на чл.69в от КСО и §5, ал.3 от ПЗР на КСО, действащ към момента на придобиване на правото на пенсия на основание чл.68 от КСО, с което е лишил жалбоподателката от полагащата й се добавка от Учителския пенсионен фонд.

С решение № 15/24.04.2017г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата с аргумента, че не са събрани доказателства, че Н. е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа на длъжностите дружинен ръководител и заместник – директор съответно през периодите 15.09.1979г.  - 06.02.1984г. и 01.09.1986г. – 16.09.1991г., поради което положеният от нея стаж на тези длъжности не отговаря на условията на чл.19, ал.1 и ал.2 от НПОС, за да бъде зачетен като учителски. За да постанови този резултат, по-горестоящият административен орган се е позовал на писма от Община – Добрич,  Дирекция „Хуманитарни дейности“ - Образование и ОУ “Христо Смирненски” (правоприемник на архива на ОУ “Отец Паисий”), съгласно които не са открити първични документи (материални книги, списък образец № 1 и др.), от които да се направи извод за изпълнен норматив преподавателска дейност от жалбоподателката. В мотивите към решението е прието, че с незачитането на спорния осигурителен стаж учителският стаж на жалбоподателката остава недостатъчен за придобиване на право на пенсия при условията на чл.69в, ал.1 от КСО и за изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд по чл.69в, ал.3 от КСО, поради което правилно тази добавка не е включена в общия размер на пенсията за ОСВ.  

Решението е съобщено на жалбоподателката на 03.05.2017г., като в законоустановения срок тя го е обжалвала пред административния съд.  

От приложените по делото и неоспорени от ответника удостоверение  с изх. № 10/15.03.2017г. на ОбС  на БСП – Добрич и удостоверение – обр. УП – 2 с изх.№ 24/05.04.2017г. на ОбС на БСП – Добрич, както и от записванията в трудовата книжка на жалбоподателката (л.182 от делото) се установява по безспорен и категоричен начин, че Т.Н. е работила на длъжността „дружинен ръководител“ в ОУ „Стефан Караджа“, гр.Добрич през периода 15.09.1979г. – 07.09.1981г. Същевременно в описа на осигурителния стаж към оспореното разпореждане е посочено, че положеният на тази длъжност стаж от жалбоподелката е с продължителност от 15.09.1979г. до 06.02.1984г. При положение, че изчисленията на пенсионния орган се основават на единствено и само на данните в трудовата книжка на жалбоподателката, което е отразено изрично и в самия опис, следва да се приеме, че се касае за допусната явна техническа грешка и действително положеният стаж от жалбоподателката на длъжността „дружинен ръководител“ е с продължителност 15.09.1979г. – 07.09.1981г.   

По отношение на стажа на жалбоподателката на длъжността “зам. директор” в ОУ “Отец Паисий”, гр.Добрич пенсионният орган е приел, че той е с продължителност 01.09.1986г. – 16.09.1991г., като се е позовал на удостоверение обр. УП – 3 с изх.№ 152/13.09.2016г., издадено от Дирекция „Хуманитарни дейности“ – Образование към Община – Добрич. В това удостоверение изрично е записано, че данните са взети от изплащателните ведомости, намиращи се в общината, като те анулират вписванията в трудовата книжка. В последната е посочено, че Н. е заемала тази длъжност до 01.09.1991г., когато е преназначена на длъжността „учител“. В тази насока е и представеното от жалбоподателката удостоверение обр. УП – 2 с изх.№ ХД-537/28.03.2017г. на Община – Добрич, Дирекция „Хуманитарни дейности“ – Образование, съгласно което Н. е получавала трудово възнаграждение на длъжността „зам. директор“ за времето от 01.09.1986г. от 01.09.1991г. От друга страна, в горецитираното удостоверение обр. УП – 3 е вписано, че Н. е изпълнявала тази длъжност до 16.09.1991г., което се различава с 15 дни от данните в трудовата книжка и удостоверение обр. УП -2. При това положение е налице противоречие между няколко официални и редовни от формална страна писмени документа с еднаква доказателствена сила, които не са оспорени изрично от нито една от страните в процеса, с оглед на което съдът счита, че следва да се съобрази с данните, които се припокриват и в трите документа, като приеме, че жалбоподателката е работила на длъжността “зам. директор” в ОУ “Отец Паисий” през периода 01.09.1986г. – 01.09.1991г.   

Не е спорно по делото, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства на л. 121 и 122, че Т.Н. има завършено висше образование по специалността педагогика с квалификация педагог и редовен преподавател с допълнителна специалност английски език, както и придобит втори клас педагогическа квалификация. 

От приложените по делото удостоверения и справки от Община – Добрич,  Дирекция „Хуманитарни дейности“ - Образование и ОУ “Христо Смирненски” се установява, че няма запазена първична документация за процесния период от 1986 до 1991г. освен разплащателни ведомости, в които няма данни за задължителна норма за преподавателска дейност. Липсват документи, установяващи нормативи за пълна преподавателска дейност, и по отношение на процесния период от 1979г. до 1981г. С оглед на това по делото са допуснати две групи свидетели за установяване на вида и характера на изпълняваните педагогически дейности (дружинен ръководител и зам. директор) и изпълнена ли е пълната норма задължителна преподавателска работа за тях. 

Видно от убедителните и непротиворечиви показания на св. П.Х.(секретар и завеждащ отдел „Учащи“ в Градския комитет на ДКМС) и св.Т.Г.(зам.директор на ОУ „Стефан Караджа“), които са работили заедно с жалбоподателката и имат преки и непосредствени наблюдения върху дейността на дружинните ръководители, през периода м. септември 1979г. – 1981г. Н. е работила на длъжността “дружинен ръководител” в ОУ “Стефан Караджа”, като се е включвала активно във всички задачи, които е изпълнявало училището. През този период дружинните ръководители са били на пряко подчинение на окръжните комитети на ДКМС, но работното им място е било в съответното училище. Задължително изискване за назначаването им е било да имат полувисше или висше педагогическо образование. Жалбоподателката Н. е участвала в планирането и учителските съвети, отговаряла е за всички възпитателни задачи, учебните програми, културно – масовата дейност, създаването на извънкласни форми на занимания и обучение, координирала е контактите на децата с всички културни и образователни институции, които са работили с тях в извънучебно и извънкласно време, работела е с учениците от 1 до 8 клас, при пълен 8 - часов работен ден, който понякога е продължавал и по-дълго, когато е имало извънкласни мероприятия. И двете свидетелки са посочили единодушно, че дружинните ръководители не са имали нормативно определена педагогическа норма както учителите, но са изпълнявали постоянно педагогически задължения в своята работа в училище и извън него. Основните им трудови функции са били свързани с възпитанието на учащите се в началния и прогимназиалния клас, но когато се е налагало, са замествали учителите, тъй като са имали педагогическа правоспособност.

В съответствие с показанията на горепосочените свидетелки са приложените по делото комплексен годишен доклад за ръководно – контролната, организаторската и изпълнителската дейност за учебната 1979/1980г. на ОУ „Ст.Караджа“, програма за осъществяване на естетическото възпитание в ОУ „Ст.Караджа“ за периода 1978 – 1981г., както и протокол от проведено заседание на Учителския съвет при ОУ „Стефан Караджа“ № 24/14.12.1979г., от които е видно, че дружинните ръководители са участвали в заседанията на учителския съвет на училището, като са им възлагани конкретни задачи за работа с подрастващите и за организиране на дейности по обучението и възпитанието им с цел повишаване на ефективността на учебно – възпитателния процес.

От разпита на втората група свидетели (св.Й.Т.и св.Ж.Г.) се установява, че четири години Н. е заемала длъжността зам. директор в ОУ “Отец Паисий”. До 1991г. тази длъжност се е заемала от един учител с природоматематически профил и друг – с филологически профил, като и в двата случая се е изисквало педагогическо образование. За заместник директорите е било задължително да имат 8 -часов седмичен норматив, при надхвърлянето на който са се заплащали лекторски часове. В подкрепа на показанията на тези свидетели е и приложеният по делото примерен списък образец № 1 на персонала на основно училище за учебната 1986/1987г., от който е видно, че зам. директорите са имали 8 - часова седмична заетост при 8 учебни часа задължителна минимална седмична преподавателска работа, като превишението на седмичния брой часове по норматив се е водело в графа „лекторски часове“. И двамата свидетели са колеги на жалбоподателката, като първата е била директор на ОУ “Отец Паисий” през процесния период, а вторият – зам. директор на училището през същия период. Показанията им логични и последователни и са израз на личните им впечатления от съвместната им работа с жалбоподателката, както и на професионалния им опит и познания, поради което съдът ги кредитира като обективни, достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

От изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че в архива на ОбС на БСП – Добрич се съдържат само ведомости за заплати за част от спорния период 1979-1981г. Основната заплата на дружинните ръководители в тези ведомости е еднаква, като за периода ноември 1979г. – януари 1980 г. основната заплата на Н. е била 120 лева, а от февруари 1980 г. до ноември 1981г. е била 155 лева. Вещото лице е установило, че Н. е получавала основна заплата за пълен отработен месец, като месечното й трудово възнаграждение съвпада с нормативно определената месечна заплата за редовните учители с висше педагогическо или висше по специалност с учителска правоспособност. Идентични констатации са налице и по отношение на стажа на Н. като зам. – директор за периода 01.09.1986г. – 01.09.1991г. За този период експертизата също не е установила наличието на първична документация освен разплащателните ведомости за персонала на ОУ „Отец Паисий“. Съгласно таблица № 3 от заключението на вещото лице на жалбоподателката е изплащано месечно трудово възнаграждение за пълно работно време, като за голяма част от спорния период 01.09.1986г. – 01.09.1991г. тя е получавала и допълнителни суми за лекторски часове. В тази насока е и приложеното по делото удостоверение обр. УП -2 с изх.    3 / 10.01.2013г. на отдел „Образование и култура“ при община – Добрич, съгласно което полученото от жалбоподателката брутно трудово възнаграждение за времето, през което е изпълнявала длъжността „зам. директор“, е включвало основна заплата, клас прослужено време, лекторски и болнични.    

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорените актове са издадени от компетентните за това административни органи и в необходимата писмена форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, потвърденото с оспореното решение разпореждане е издадено на основание на отменена към датата на постановяването му правна норма. С измененията на КСО от ДВ, бр. 98/2016г., в сила от 01.01.2017г., разпоредбата на чл.99, ал.1, т.6 от КСО, с която се дава възможност на пенсионния орган да измени или отмени свое влязло в сила разпореждане, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер, е отпаднала. Действително с новоприетата разпоредба на чл.99, т.2, б. „д“  от КСО е предвидена подобна възможност за изменение или отмяна на влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО, когато пенсията е определена в неправилен размер, но това не променя факта, че към датата на издаване на процесното разпореждане нормата на чл.99, ал.1, т.6 от КСО не е била действаща и следователно неправилно пенсионният орган се е позовал на нея, за да измени акта си.  

Оспорените актове са материалноправно незаконосъобразни и на друго основание.         

По делото е безспорно установено, че жалбоподателката има висше педагогическо образование и квалификация, както и че през периода 15.09.1979г. – 07.09.1981г. е изпълнявала длъжността “дружинен ръководител” в ОУ “Стефан Караджа”, гр.Добрич, а през периода 01.09.1986г. – 01.09.1991г. – длъжността “зам. директор” в ОУ “Отец Паисий”, гр.Добрич. Основният спорен въпрос между страните е дали този стаж следва да бъде зачетен като учителски с оглед на възможността на жалбоподателката да се ползва от предвидената по чл.69в., ал.3 от КСО добавка от Учителския пенсионен фонд.  

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Т.е. трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуване на трудовото или осигурителното правоотношение.

С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието "учителски стаж" - това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа.

Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения, поради което положеният през минали периоди стаж се преценява и квалифицира съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им.

Към момента на полагане на труда от Н. като дружинен ръководител е действал Закона за народната просвета от 1948г. (отм.) и Указ № 330 за народната просвета (отм.), в които не е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции по възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно – възпитателните и организационно – педагогически длъжности, сред които и трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се е зачитал за учителски на основание чл.15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа“ от Указ № 330 за народната просвета. От доказателствата по делото е безспорно установено, че през процесния период 15.09.1979г. – 07.09.1981г. жалбоподателката Н. е отработвала пълното работно време на длъжността „дружинен ръководител“, за което е получавала и пълният размер на нормативноустановената работна заплата. При тези данни следва единственият възможен и логичен извод, че тя е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС и положеният от нея стаж на длъжността „дружинен ръководител“ в ОУ „Стефан Караджа“ следва да бъде зачетен като учителски, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионните органи не са го признали за такъв.   

Неправилно и незаконосъобразно е разбирането на пенсионните органи и по отношение на положения от жалбоподателката стаж на длъжността „зам. директор“ в ОУ „Отец Паисий“ за периода 01.09.1986г. – 01.09.1991г. Съгласно чл. 41 от ППЗП (отм), приложим към момента на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Нормата на чл. 41, ал. 1 ППЗП (отм.) е приложима съгласно препращащата разпоредба на § 9 от ПЗР на КСО, според която за осигурителен стаж по Кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Впрочем същата непротиворечаща на чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.) редакция е възприета и в нормата на чл. 19, ал. 1 от НПОС, съгласно която учителски стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски се счита и осигурителният стаж на директорите и заместникдиректорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. От доказателствата по делото е видно, че задължителният преподавателски норматив за заместник -  директорите на основните училища през процесния период (1986-1991г.) е бил 8 часа седмично, като останалите преподавателски часове извън норматива са се водели като лекторски часове. Съгласно приложената по делото Инструкция за заплащане на труда на персонала в училищата и учебно – възпитателните заведения на МНП (л.117-120) определените в щатната таблица основни месечни заплати се заплащат, когато учителите изпълняват пълна норма задължителна преподавателска работа. Когато учителите преподават по-малко от задължителната седмична норма, основното им трудово възнаграждение съответно се намалява, но за не повече от 5 часа седмично. Действително посочените указания регламентират заплащането на труда на учителите, но по аналогия и по разум следва да се приеме, че това се отнася и за зам. директорите, доколкото те също изпълняват пълна норма на преподавателска дейност. С оглед на това следва да се направи извод, че през процесния период зам. директорите са получавали пълния размер на основните си месечни заплати само при изпълнение на задължителната седмична норма. От заключението на вещото лице и съответстващото му удостоверение обр. УП – 2 на Община – Добрич се установява по безспорен начин, че през този период жалбоподателката Н. е получавала пълен размер на работната заплата, като през по-голямата част от периода е получавала и лекторски часове, което неминуемо означава, че тя е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа и неправилно пенсионният орган не е признал положения от нея стаж като “зам. директор” за учителски стаж.

В случая е повече от очевидно, че административният орган не е предприел необходимите мерки за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основните принципи в административния процес, регламентирани в Глава ІІ на Дял І на АПК. В мотивите към оспореното решение директорът на ТП на НОИ не е посочил кога според него е налице изпълнение на пълната норма на преподавателска заетост, в т.ч. какъв акт установява тази норма и въз основа на какви критерии следва да бъде направен извод дали тя е изпълнена. Но за да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да бъде уточнено съдържанието на понятието “пълна норма задължителна преподавателска работа”. Без такова изясняване не може да се проведе пълноценно доказване на обстоятелствата, при наличието на които се приема, че тази норма е изпълнена. Ето защо, решението се явява с привидни мотиви и ограничаващо правото на защита на жалбоподателката. В същото са цитирани правните разпоредби, действащи към момента на постановяването му, без реално да е отговорено на основните въпроси – колко часа е преподавателската норма за заместник  - директор на основно училище към периода 1986г.-1991г. и кога се счита за изпълнена тя. Още в удостоверение обр. УП - 2 на Община – Добрич е посочено, че на жалбоподателката са изплащани суми за лекторски часове, но административният орган не е проучил нито естеството на лекторските часове, нито кога и защо са заплащани те. С бездействието си при изясняване на фактическата обстановка по спора административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилни правни изводи относно изпълнението на задължителния преподавателски норматив. Нещо повече, той не е отчел дори съществуващите несъответствия в документите по отношение на периодите, през които жалбоподателката е упражнявала преподавателска дейност като зам. директор, и не е положил нужните усилия да изясни на какво се дължат тези несъответствия, като извърши всестранна и пълна проверка на всички факти и доказателства по случая. По-горестоящият административен орган не само не е отстранил грешките на пенсионния орган, но ги е задълбочил, излагайки мотиви в тяхна подкрепа, без да открие наличието на съществени разминавания относно реално отработеното време както на длъжността „зам. директор“, така и на длъжността „дружинен ръководител“.               

С оглед на изложените съображения стажът на жалбоподателката през периодите 15.09.1979г. – 07.09.1981г. и 01.09.1986г. – 01.09.1991г. следва да бъде зачетен за учителски. В този случай учителският стаж на Н. към момента на придобиване на правото на пенсия надхвърля изисквания в чл.69в, ал.1 от КСО учителски стаж – 25 години и 8 месеца, видно и от заключението на вещото лице.

Съгласно чл.69в, ал.3 от КСО (в сила от 01.01.2016г.), която е приложимата материалноправна норма към момента на придобиване на правото на пенсия в лицето на жалбоподателката, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд “Пенсии” и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1.

Материалноправните предпоставки на цитираната разпоредба са налице и неправилно на жалбоподателката не е отпусната предвидената в нея добавка от Учителския пенсионен фонд. Впрочем дори само стажът на една от двете длъжности е достатъчен да се приеме, че жалбоподателката е добила изискуемия общ учителски стаж по чл.69в, ал.1 от КСО и право на добавка по чл.69в, ал.3 от КСО.

Като не са съобразили актовете си с горните обстоятелства и не са издирили обективната истина за фактите по спора с всички допустими, относими и необходими доказателства, допускайки грешки дори при изчисляването на периодите, през които жалбоподателката е заемала длъжностите „дружинен ръководител“ и „зам. директор“, пенсионните органи са нарушили процесуалния и материалния закон. Поради това оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а преписката – изпратена на компетентния административен орган при ТП на НОИ за ново произнасяне по същество при спазване на указанията в настоящите мотиви. При новото разглеждане на случая административният орган следва да изясни на какво се дължат разминаванията между трудовата книжка на жалбоподателката и представените удостоверения образец УП – 2, респ. обр. УП – 3 относно продължителността на трудовия й стаж като „зам. директор“ в ОУ „Отец Паисий“, касаеща периода 01.09.1991г. – 16.09.1991г., като и в двата случая положеният през този период стаж следва да бъде зачетен като учителски независимо от това дали ще бъде прието, че е положен на длъжността „зам. директор“ или на длъжността „учител“ в ОУ „Отец Паисий“.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените разноски по делото в размер на 750 лева, от които 500 лева – платено адвокатско възнаграждение и 250 лева – платен депозит за вещо лице.

Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 15/24.04.2017г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/30.01.2017г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.В.Н. ЕГН ********** в действителен размер, считано от 20.04.2016г.  

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на Т.В.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 750 лева, сторени разноски за първата инстанция.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        Административен съдия :