Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……12.07.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ КАМЕНСКА

                         ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

             При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 94/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1240/ 31.05.2017 год. на АдмС - Добрич от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Добрич, подадена чрез Началника на отдела – инж. С.М.,  срещу Решение № 120/ 21.03.2017 год. по нахд № 1620/ 2016 год. по описа на РС – Добрич, с което са отменени наложените на основание съответно чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП санкция “глоба” на Л.И.М. в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Според касатора в решението си РС – Добрич не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилен извод относно наличието на извършеното нарушение. Касаторът изразява несъгласие с извода на ДРС, че в посочения като нарушен чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 на МТИТС, безусловно е посочено, че само при започване на работа като водач на автомобил за обществен превоз на товари е необходимо да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В тази връзка обръща внимание, че изискването на Наредбата е наличие на удостоверение и при извършване на дейността. Иска да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и да бъде потвърдено НП изцяло. По отношение второто отменено наказание не излага конкретни доводи защо счита, че решението и в тази част е неправилно.

           Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмен отговор, подаден чрез адв. Й.А., оспорва жалбата и настоява да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

           Представителят на ОП - Добрич счита подадената жалба за неоснователна, а решението на ДРС за правилно и законосъобразно. Излага мнение, че за първото вменено нарушение не става ясно за какво точно е наказан водачът. По отношение второто нарушение счита, че с оглед наличието на съюза „и“ относно документите, които са изброени в съответната разпоредба, то за наличие на нарушение следва да не се носят всички документи, а не само както е в конкретния случай – контролен талон.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. 

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, с което на Л.И.М.  е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС, за това че на 16.09.2016 г., около 10.30 часа, на входа на гр. Добрич, в посока гр. Варна, срещу бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил марка Ивеко с рег. № В7499НС кат. N3 и прикачено полуремарке с рег. № В0936ЕС кат. 04, като извършва обществен превоз на товари по маршрут Аксаково – Добрич /видно от пътен лист № 0052003/ и натоварен с опаковки /видно от товарителница № 0006847/ със заверено копие № 131940008 към международен лиценз, но при проверката е констатирано, че г-н М. извършва обществен превоз на товари, без да представи валидно УПГ. Представя УПГ № 138060, валидно до 12.01.2016 г. Като второ нарушение е записано, че при проверката водачът не представя контролен талон към СУМПС, с оглед на което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

За да отмени НП, РС на първо място е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сторил е извода, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съставен в присъствие на един свидетел и надлежно връчен на нарушителя, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. По отношение НП е приел, че е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентния орган и че съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. На второ място е счел обаче, че НП е издадено в противоречие с материалния закон. За да обоснове този си извод, съдът е изтълкувал, че изискването за представяне на УПГ съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, важи само при постъпване на работа. По отношение второто нарушение е счел, че не е ясно кой от документите не е носил и представил водачът и е стигнал до извод, че е налице несъответствие между съдържанието на АУАН и НП относно нарушената правна норма, като по този начин било нарушено правото на защита. В този смисъл, в противоречие с изложеното в обстоятелствената част на решението си, съдът е приел, че е налице съществено процесуално нарушение и е отменил НП и в тази част.

Настоящият състав не споделя изводите на РС за наличие на съществено процесуално нарушение, нито пък за нарушение на материалния закон при издаване на НП.

Съображенията за това са следните:  

По отношение първото нарушение: От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че УПГ е било валидно до 12.01.2016 г., в какъвто смисъл правилен е изводът на съда. Съгласно разпоредбата обаче на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/ 2006 г. на МТИТС при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. В този смисъл изводът на ДРС, че не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача е в противоречие с материалния закон. Освен това от текстовата част на НП и от правната квалификация на деянието става ясно, че лицето не представя валидно УПГ при поискване от контролните органи. Непредставянето на валидно удостоверение  е аналогично на управление без валидно удостоверение за психологическа годност. Използването на сказуемото „представя“ е в резултат на материалната норма, съдържаща задължението, а продължението, че не представя „валидно“ съответства на санкционната норма, която гласи: Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В този смисъл нарушението в НП е ясно и точно описано, като текстовото и цифровото изражение си отговарят напълно. С оглед на това решението на ДРС е неправилно и следва да бъде отменено в тази част.

Решението е неправилно и по отношение на второто нарушение. Ясно административнонаказващият орган в НП и актосъставителят в АУАН е записал: Г-н М. не представя контролен талон към СУМПС, което се явява нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон. В тази връзка неправилно е становището на прокурора, че поради наличието на съюза „и“ в нормата, не е било налице нарушение, тъй като трябвало да липсват и трите документа, съдържащи се в нормата, за да е налице нарушение. В случая със съюза „и“ законодателят е имал предвид, че е достатъчно един от изброените документи, т.е. който и да е от изброените документи да липсва, за да бъде наказан водачът. Казано по друг начин, за да е налице изпълнение на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи и трите документа. Липсата на един от тях води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Кой документ е липсвал в случая е записано ясно и категорично, поради което буди учудване изводът на съда, че непосочването на хипотезите от чл. 100, ал. 1, т. 1 от закона, водело до объркване. В случая даже няма противоречие, въпреки че ако имаше такова, то се възприема текстовото описание на нарушението.

С оглед изложеното касационната жалба е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена, а решението на ДРС отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Доколкото във въззивната жалба е имало възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то настоящият състав следва да вземе отношение и по това при отмяна на първоинстационното решение. Не отговаря на обективната истина твърдението на процесуалния представител на водача, че в конкретния случай било налице незабавно корективно действие от страна на водача. АУАН е съставен при проверка на 16.09.2016 г. Годността на УПГ е изтекла на 12.01.2016 . Новото УПГ е от 21.09.2016 г. Хронологията сочи, че към него е подходено осем месеца след изтичане на предходното удостоверение и то явно поради съставяне на АУАН. Ако не беше извършена проверка, очевидно изследване нямаше да бъде извършено и водачът щеше да продължи да управлява без УПГ. В случая се касае за високо отговорна обществена дейност – превоз на товари по пътищата на страната, поради което следва стриктно да се спазват правилата. Нарушението е от рода на формалните, а и не са налице предпоставки да бъде квалифицирано като маловажен случай. Не са налице такива и по отношение второто нарушение.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК,

                                           

Р   Е   Ш   И  :

        

         ОТМЕНЯ  Решение № 120/ 21.03.2017 год. по нахд № 1620/ 2016 год. по описа на РС – Добрич, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28 – 0000412/ 10.10.2016 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич, с което на Л.И.М., ЕГН **********,*** са наложени съответно на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:       1.

 2.