Р Е Ш Е Н И Е

304

 

гр. Добрич, 10.07.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 303 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Едноличен търговец „Ваня-И.Г.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*****,, ул.“Янтра“ № 18А, представляван от И.И.Г. против Национална агенция за приходите гр.София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор *****, с посочена цена на иска, в размер на 300 / триста / лева, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 358/2014г. по описа на Районен съд - *****, с решението по което е било отменено наказателно постановление № 11-9889/13.09.2011г., издадено от заместник-директора на Териториално поделение на НАП-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2015г. до нейното окончателно изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е ангажирал адвокат по нахд № 358/2014г. по описа на Районен съд *****, който да го представлява и защитава в производството по оспорване на наказателното постановление № 11-9889/13.09.2011г., издадено от заместник-директора на Териториално поделение на НАП-Варна. За защитата ищцата заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. - на два пъти по 150 лв. Районен съд-***** постановил решение № 29/08.04.2015г. по нахд № 358/2014г., влязло в сила на 03.07.2015г., с което отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Ищцата сочи, че не би заплатила възнаграждение на адвокат, ако не беше издавано отмененото впоследствие наказателно постановление. Адвокатската защита била необходима при оспорване законосъобразността на наказателното постановление, защото тя нямала правни познания да се защити в сложната материя на административно-наказателното производство. Затова ищцата счита, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, има право да претендира извършените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение като имуществени вреди, причинени й от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед на това претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 300 лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Национална агенция за приходите - гр. София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Стоян Желязков, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищцата имуществени вреди. Счита, че няма наличие на причинна връзка между постановеното незаконосъобразно наказателно постановление и настъпилия вредоносен резултат. Отмяната на наказателните постановления нямала за закономерна и задължителна последица извършването на разходи за адвокатско възнаграждение. В административното право нямало изрична разпоредба за адвокатска защита и направените разходи за нея не представлявали пряка и непосредствена последица от издадените и отменени наказателни постановления. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ изисквала вредата да е „пряка и непосредствена“, а в случая вредата не била в резултат от поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца да наеме определен адвокат или изобщо адвокат и да бъде защитаван от него. Изтъква също, че вредата не била пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебното обжалване на незаконосъобразните наказателни постановления не следва обективно и по необходимост от издаването на същите, а освен това не е и непосредствена, тъй като е опосредено от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката.

По тези съображения и поради липса на причинна връзка между  постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат се настоява, че не е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Изтъква също, че в хода на нахд № 358/2014г. по описа на РС гр.***** и в хода на канд № 298/2016г. по описа на АдмС-Добрич едноличният търговец и нейният процесуален представител не са претендирали от съдебните състави и не им е било отказано присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Получавало се заобикаляне на действащи процесуални закони, защото към настоящия момент нямало изменения в ЗАНН и в НПК в частта за правото на жалбоподателя за възстановяване на адвокатски възнаграждения като разноски по административнонаказателните дела. В правната доктрина било прието, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и по отношение на разноските следва да се произнесе съдът, който решава делото, тъй като те са последица от произнасянето му по предмета на спора. По тези съображения моли искането за присъждане на обезщетение в размер на 300  лева ведно със законната лихва да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Добрич, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че спорът следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016г. на ОС на ВАС за наличие на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прокурорът счита, че изплатеното адвокатско възнаграждение по повод производството по оспорване на отмененото наказателно постановление, издадено от НАП, е в пряка и непосредствена връзка с дейността на администрацията. Счита, че искът следва да се уважи без претенцията за присъждане на лихви, тъй като размерът на вредата е определен в исково производство.

 Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу Едноличен търговец „Ваня-И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*****, ул.“Янтра“ № 18А, представляван от собственика И.И.Г. е било издадено наказателно постановление № 11-9889/13.09.2011г. от заместник-директора на Териториално поделение на НАП-Варна,  с което за нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция от 500 лв. за това, че на щанд за продажба на сладолед, находящ се в гр.*****, алея „Дамба“, стопанисван от едноличния търговец на 29.08.2011г. не бил издаден фискален касов бон за продажбата на един брой сладолед на стойност 2,80 лв. Издаденото на 13.09.2011г. наказателно постановление е връчено на 18.11.2014г., т.е. след повече от три години от издаването му. Наказателното постановление е обжалвано пред компетентния Районен съд *****, пред който е било образувано нахд № 358/2014г. Решаващият съд е постановил Решение № 29/08.04.2015г., с което е отменил като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Видно от писмените доказателства, съдържащи се в кориците на приложеното нахд № 358/2014г. по описа на Балчишкия районен съд, И.И.Г., в качеството си на едноличен търговец е упълномощила на 20.11.2014г. адвокат Никола Гунчев от Адвокатска колегия Варна да й окаже правна защита и съдействие при оспорването на наказателното постановление. Видно от сключения договор № 257261/20.11.2014г. уговореното възнаграждение за защитата е 300 лв., като ищцата е заплатила на процесуалния си представител сумата от 150 лева при сключването на договора и остатъка от 150 лв. на 06.01.2015г., видно от договор за правна защита и съдействие № 257262/06.01.2015г., намиращи на на стр.24 и стр.25 от нахд № 358/2014г. по описа на РС гр.*****.

Решението на Районен съд ***** е обжалвано от данъчната администрация пред Административен съд – Добрич като по жалбата е образувано канд № 298/2015г. Касационната инстанция е постановила решение № 163 от 03.07.2015г. по канд 298/2015г., с което е оставила в сила решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление.

По гореустановената фактическа обстановка страните не спорят. Спорът е правен и е в това дали предявените искове следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, тъй като по искането за присъждане на сторените разноски в производството по обжалване на наказателно постановление е могъл да се произнесе съдът, който разглежда жалбата срещу наказателното постановление и че след като е налице такъв процесуален ред за претендиране на разноски предявените от ищеца претенции за заплащане на сторените разноски в това друго съдебно производство не подлежи на разглеждане по реда, посочен в ЗОДОВ Спори се също и дали са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при наличието на които следва да се ангажира отговорността на държавата за незаконосъобразните актове на нейната администрация.

По допустимостта на иска:

При извършената проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които съдът е сезиран. Допустимостта на предявените от ЕТ "Ваня –И.Г.“ претенции се извежда от наведените от ищцата в исковата молба обстоятелства, а именно, че е неблагоприятно засегната от дейността на данъчната администрация, че е претърпяла имуществени вреди, следствие от необходимостта да се защити от незаконосъобразно издадено срещу нея наказателно постановление на заместник директора на ТД на НАП -Варна.

Пасивната процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен срещу Национална агенция за приходите, която е юридическото лице по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, представлявана при издаването на отмененото наказателното постановление от зам.директора на ТД на НАП –Варна. Отговорността се носи от това юридическо лице, в което организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са произтекли вреди (Определение № 9375 от 10.07.2009 г. по адм. д. № 7482/2009 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд.).

Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Административен съд - Добрич.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявения искове срещу НАП- София, главен за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. и акцесорен – за присъждане на законна лихва, са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган, изпълняващ нормативно възложени задължения, т.е. изпълняващ административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че е налице наказателно постановление, издадено от заместник –директора на ТД на НАП-Варна, което е отменено по съдебен ред от първоинстанционния съд, с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт, респ. наказателно постановление. Без значение за настоящия спор са причините и правното основание мотивирало съда да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. Затова мотивите на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление, не следва да се обсъждат.

2. Реално претърпяна вреда.

По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита, съдействие и процесуално представителство, съдът намира, че е доказано по делото извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за правна защита и съдействие по нахд № 358/2014г. по описа на РС-*****.

Налице приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, като клиент, договор за правна защита и съдействие с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по образуваното пред Районен съд – ***** нахд № 358/2014г., които са били основание за осъществяане на процесуално представителство и защита в това производство. Налице е реално плащане, в брой, на възнаграждение за ангажирания един адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по това дело.

Неоснователни са възраженията на ответника, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищцата не е правила искане за присъждане на разноски в производството по обжалване на наказателно постановление и че ако беше направила такова искане, то е могъл да се произнесе съдът, който разглежда жалбата срещу наказателното постановление. Неоснователно е и възражението, че след като е налице такъв процесуален ред за претендиране на разноски, предявените от ищцата претенции за заплащане на сторените разноски в това друго съдебно производство по нахд № 358/2014г. по описа на РС-***** не подлежат на разглеждане по реда, посочен в ЗОДОВ.

В производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсата на процесуален ред за присъждане на разноски в производствата по оспорване на наказателните постановления по реда на ЗАНН е изрично заявено и в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС : "законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред." Именно поради липсата на процесуална възможност за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, такива не са били поискани, а и да бяха претендирани нямаше да бъдат присъдени. В тази връзка съдилищата се съобразяват с Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ОС на ВАС на РБ, според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Единственият правен способ за защита на правата на гражданите и на юридическите лица, на които са причинени щети в резултат на незаконосъобразни наказателни постановления, е този по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

3. Причинна връзка.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Настоящият състав на съда намира, че извършените, според договора за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско възнаграждение по нахд № 358/2014г. по описа на Районен съд - *****, представляват имуществена вреда за жалбоподателя в административно-наказателното производство, настъпила вследствие от осъществено законно право на защита от незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Затова съдът приема, че разходът за адвокатско възнаграждение се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление.

Действително, адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, но това не означава, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, е необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията.  Ангажирането на адвокат е реализация на основното конституционно право на гражданите на защита по чл.54 от Конституцията.

Възнаграждението за адвокатската защита е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Договорът за правна защита и съдействие, по който ищцата е извършила плащането, е с конкретен предмет, посочен в него- защита по нахд № 358/2014г. на РС *****, образувано по жалба срещу наказателно постановление № 11-9889/13.09.2011г. Затова договорът за правна защита и съдействие, респ. платеното по него възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка с конкретното дело, чийто резултат е отмяната на наказателното постановление. Няма как връзката между платеното възнаграждение на адвоката за защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление в същото дело, макар и опосредена от договор, да не е причинно - следствена.

Предвид горното, съдът счита, че платеното възнаграждение на адвоката за правна защита и съдействие, респ. за процесуално представителство по административнонаказателно дело, с предмет - законосъобразността на наказателното постановление, след отмяната на същото, следва да се възстанови, тъй като страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото незаконосъобразно НП.

4.Относно размера на обезщетението за вреди

При предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се дължи обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, но само до разумния и обичайния размер и съобразно действително и реално оказаната правна защита и съдействие от ангажирания адвокат, по конкретното административнонаказателно дело. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с последващите й изменения и допълнения, като съдът във всеки конкретен случай следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на административно-наказателното дело. /решение № 332/2015 от 04.01.2016 г. по гр. дело № 2807/2015 г. на ВКС на РБ - ІІІ гр. отд./. Съдът намира, че следва да се има предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер, регламентирано в Наредбата. Съгласно Наредбата, в приложимата й редакция на чл. 18 /изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014г. е определено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

От данните по нахд № 358/2014г. по описа на РС гр.***** е видно, че ангажираният и упълномощен адвокат е изготвил и подписал жалбата против наказателното постановление, явил се в проведените две съдебни заседания и е осъществил процесуално представителство от името на упълномощилия го жалбоподател.

 Ето защо съдът счита, че с оглед на реално извършените от ангажирания адвокат дейности, т.е. с оглед реално оказаната правна защита и съдействие от този адвокат, заплатеното му от ищеца в настоящото производство възнаграждение, в минимално предвидения размер, е разумно и е било съобразено с тази действително и реално оказана правна защита и съдействие, по конкретното административнонаказателно дело.

Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на страната при водене на административнонаказателно дело пред РС *****, чийто краен правен резултат е отмяна на НП, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност, доколкото ако НП не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 300 (триста) лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума.

5.Относно искането за присъждане на законна лихва.

В исковата молба се претендира присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 03.07.2015г. – датата, на която е постановено решение № 163 по канд № 298/2015г. по описа на Административен съд гр.Добрич, с което е оставено в сила решение № 29/08.04.2015г., по нахд № 358/2014г. на Районен съд –*****. Т.е. претендира се присъждане на законна лихва от момента на влизане в сила на решението, с което е отменено незаконосъобразното наказателно постановление като се цитира т.4 от  Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

В теорията и съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за това. Заплатените разноски за адвокат от спечелилата отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление страна следва да се възстановят от държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган.

Затова преценяването на направените от жалбоподателя разходи за адвокатска защита като вреда за него и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ за тази вреда не следва да включва присъждане и на законна лихва върху тях, считано от датата, на която е влязло в сила решението.

Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълк.д. № 2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия е казано, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. След като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на съдебното решение, с което е отменено на наказателното постановление. Тъй като основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния за законна лихва, то тя следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба, 30.05.2017г. до окончателното плащане на сумата от 300 лв.

Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса по представен списък в размер на 10 лв. Искането й е основателно с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 10 лева – разноски за държавна такса, внесени по делото с вносна бележка от 26.05.2017г.

Разноски по делото претендира и процесуалния представител на ответника, които с оглед изхода от спора не му се следват по арг. от чл.10,ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен съд –Добрич, ІV състав

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, да заплати на Едноличен търговец „Ваня-И.Г.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*****,, ул.“Янтра“ № 18А, представляван от И.И.Г. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство, в хода на съдебното производство по нахд № 358/2014г. по описа на Районен съд - *****, образувано по жалба срещу наказателно постановление № 11-9889 от 13.09.2011г. на зам.-директора на ТД на НАП-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2017г. - датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, да заплати на Едноличен търговец „Ваня-И.Г.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.*****,, ул.“Янтра“ № 18А, представляван от И.И.Г. сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в 14- /четиринадесет/ дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: