Р  Е Ш Е Н И Е

408

гр.Добрич, 24.10.2017 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА.

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  съдия  ГЕОРГИЕВА. административно дело № 300 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе  взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

           Образувано е по жалба от В.Г.Н.,в качеството й на управител на „Дичев 92“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, срещу Заповед № 127-ОП/18.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,б. "а" от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), на дружеството  е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект-павилион за хранителни стоки,находящ се в гр.Добрич,,ул.“Независимост“, до ритуален дом,стопанисван от дружеството и забрана за  достъп до обекта за срок от 7 дни.

           Според жалбоподателят тази заповед е незаконосъобразна.Налагането на тази мярка би причинило вреди за търговското дружество,тъй като ще възпрепятства реализиране на доходи.Настоява,че за дружеството нарушението е изолирано и инцидентно,предвид което мярката е неоправдана. Иска от съда да отмени оспорваната заповед.

            Редовно призован,жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.

           Ответникът,редовно призован,не се представлява в съдебно заседание. Чрез  юриск.Ап.,оспорва жалбата в писмени бележки. 

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт и е допустима за разглеждане по същество.

            С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект-павилион за хранителни стоки,находящ се в гр.Добрич,,ул.“Независимост“, до ритуален дом,стопанисван от дружеството и забрана за  достъп до обекта за срок от 7 дни. Като правно основание за издаването на заповедта е посочен чл. 186, ал. 1, т. 1,б. "а" от ЗДДС.Като фактическо основание се сочи,че при извършена на 17.05. 2017г. проверка на търговския обект,стопанисван от дружеството,е извършена контролна покупка на стойност 1,00 лев,която е заплатена, но не е издадена фискална касова бележка.В обекта е наличен и въведен ЕКАФП,с посочен модел, който в момента на проверката работи.От извлечения дневен отчет се установява,че регистрираните суми са в размер на 98,80 лв.Няма регистрирани суми чрез операциите „служебно изведени“ или „служебно въведени“. В книгата за дневните финансови отчети е записана сума в размер на 50,00 лв.,като наличност в началото на деня.Установена е касова наличност в размер на 181,36 лв. Между документалната и фактическата касова наличност е установена разлика от 33,56 лева. За тази сума дружеството не е изпълнило задължението си да издаде ФКБ от ЕКАФП,с което е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на продажби на стоки.Административният орган е приел,че описаното (действията на търговеца)  изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1,б. "а" от ЗДДС и е постановил ПАМ.

           Съдът установи,че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 186, ал.3 от ЗДДС,при спазване на  административно-производствените правила. Заповедта е и материално законосъобразна.

           Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, прилагането на ПАМ е регламентирано в условията на обвързана компетентност - независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като органът по приходите е установил извършване на нарушение по неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, то същият е длъжен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - запечатване на обект за срок до един месец. В конкретния случай безспорно е установено,че редът и начинът за регистриране и отчитане на продажби на стоки е нарушен от жалбоподателя. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП № 0237942/17.05.2017г. и срещу „Дичев-92“ ЕООД е съставен АУАН №F302440/23.05.2017г. за неспазване на реда, установен с разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12. 2006 г.Следва да се отбележи,че административният орган  е независим от хода на административно-наказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила/. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и не съставлява административно наказание,нито има санкционен характер.Единственото релевантно изискване е неспазването реда за издаването на документ за продажба, който в случая е касов бон от ЕКАФП, при това, без значение каква е стойността  на стоката.В случая ПАМ е наложена предвид обстоятелствата, констатирани с ПИП, вписан в заповедта,като тези обстоятелства са в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.

           Съдът намира, че констатираното при проверката осъществява именно фактическия състав на цитираната норма, което води до извод, че ответникът правилно е приложил закона.Относно срокът,определен за запечатване на обекта -7 дни,административният орган е изложил подробни съображения. Съдът счита, че срокът е справедливо определен и осъществява предписаното от закона превантивно и преустановително действие, тъй като преустановява настъпването на вредни последици, респ. действа предупредително върху лицето, което е нарушило предвидения в закона ред за отчитане на извършените в стопанисван от него обект продажба на дребно. Това е и целта на налагането, като следва да се отбележи, че тя е привременна мярка.

            Предвид изложеното, оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В представени писмени бележки,ответникът,чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение,но не е посочил нито неговия размер,нито е представил списък на разноските по делото.Редовно призован, ответникът не е представляван в съдебния процес,предвид което не следва да му се присъждат разноски по делото. 

           Така мотивиран,  Административният съд – Добрич

 

РЕШИ:

 

           Отхвърля жалбата на В.Г.Н.,в качеството й на управител на „Дичев 92“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, срещу Заповед № 127-ОП/18.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,б. "а" от Закона за данък добавена стойност, на дружеството  е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект-павилион за хранителни стоки,находящ се в гр. Добрич ,,ул.“Независимост“, до ритуален дом,стопанисван от дружеството и забрана за  достъп до обекта за срок от 7 дни.

          Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



                                                                           Административен  съдия: