Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
№ 437

гр.Добрич,08.11.2017г.


В   ИМЕТО   НА   НАРОДА


         
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година ІІ кас. състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                          МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Милена Георгиева касационно административно дело № 296/ 2017 год.

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е във връзка с Определение на І отделение на ВАС № 6358/22.05.2017г.,постановено по адм.д. №5755/2017год.

          Образувано е по касационна жалба,подадена чрез адв.Н. АК-Силистра, от Т.П.Т., с ЕГН ********** ***, представител на ЕТ „Т.Т.“, с ЕИК 118009698, срещу Решение № 100/ 17.03.2017г., постановено по н.а.х.д. № 102 по описа на Районен съд Силистра за 2017 година.

          С оспорваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 206370/ 04.08.2016г.,издадено от Директора на офис Силистра при ТД на НАП Варна, с което на едноличния търговец за констатирано нарушение по  чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС, на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.

          В касационната жалба се настоява,че решението е незаконосъобразно,тъй като е постановено в нарушение на закона,при допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила и е необосновано.По всяко едно твърдение се излагат конкретни съображения.Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.

          Ответникът-ТД на НАП-Варна,офис Силистра,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.   

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на РС-Силистра е правилно и законосъобразно.По делото безспорно е било доказано вмененото административно нарушение а именно: неподадена декларация по ДДС от лице, регистрирано по ДДС в 14-дневен срок  в случая,15.02.2016г. Няма допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Размерът на санкцията е в минималния и е справедливо определен.Решението на РС-Силистра следва да бъде оставено в сила.

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежно упълномощено лице и относно Решение,с което се засягат правата на касатора.Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

           За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:

           Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т.П.Т. ***, представител на ЕТ „Т.Т.“, с ЕИК 118009698, срещу Наказателно постановление № 206370/ 04.08. 2016г.,издадено от Директора на офис Силистра при ТД на НАП Варна, с което на едноличния търговец за констатирано нарушение по  чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС, на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.

            В приложеното по делото НП е описана фактическа обстановка съгласно която, при извършена проверка на 16.02.2016г. в офис Силистра при ТД на НАП-Варна в информационната система на НАП е установено,че едноличният търговец е регистриран по ЗДДС лице,което не е подало справка-декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период месец януари 2016г., съгласно изискванията на чл.125,ал.5 от ЗДДС, в законоустановения срок 15.02. 2016г. Същата не е подадена и към датата на съставяне на АУАН сер. АNF208661 / 13.04.2016г.В наказателното постановление е коментирано подаденото срещу АУАН възражение,което не е уважено.Наказващият орган, въз основа на доказателствата по преписката и служебно извършени справки приел,че търговското предприятие на  ЕТ „Т.Т.“ е било прехвърлено през месец ноември 2015г.,като прехвърлянето е вписано в ТР по партидите на отчуждителя и правоприемника „Ритт алфа“ ЕООД.Прехвърлянето на търговско предприятие не води до автоматично заличаване на едноличния търговец, както не заличава и регистрацията по ЗДДС.Едноличният търговец не се е заличил от търговския регистър и продължава да съществува в правния мир,като може да създаде ново предприятие.Предвид установеното и подробно описано в наказателното постановление, и предвид липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган е посочил правната квалификация на нарушението,респективно е наложил полагащото се за него административно наказание.

           Решаващият съд не е констатирал съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са засегнали правото на защита на санкционираното лице и възможността му да я реализира в пълен обем.Актовете съдържат изискуемите от закона реквизити,издадени са в законно установените срокове и от органи,притежаващи материалната компетентност да сторят това.Приел е за безспорно установено,че административното нарушение, визирано  в НП е извършено и е извършено от едноличния търговец.

            Неоснователно е твърдението,че решението на съда е немотивирано.Това твърдение не отговаря на съдържанието на самия съдебен акт.Съдът е коментирал всички събрани доказателства и направените във въззивната жалба възражения. Коментирал е и защо случаят не може да се квалифицира като маловажен.Правилно съдът се е позовал на факта,че в областта на данъчното законодателство разпоредбите за маловажност на деянието не намират широко приложение и в тази връзка, прилагането на маловажност е оправдано в изключително редки случаи.Неспазването на данъчните задължения,какъвто е случая, засяга основни обществени отношения(фискалното обезпечаване на държавното управление).Правилен е също и изводът на съда,че неподаване на справката-декларация не е обвързано с някакъв вредоносен резултат.В подкрепа на решаващия съд следва да се допълни,че на едноличния търговец за същото нарушение са издадени и други НП,за други данъчни периоди,по което и не се спори. След  като процесното нарушение не е изолиран случай, а последователно пасивно поведение на санкционирания, по отношение на справките-декларации по ДДС, както и относно заличаването му като едноличен търговец, то липсата на условия за приложение на чл.28 от ЗАНН е категорична.Ето защо, настоящият състав счита,че изводът на решаващия съд по приложението на чл.28 от ЗАНН не е незаконосъобразен.

           Твърденията в касационната жалба са за нарушения на материалноправния закон и  съществени процесуални нарушения.

            Касационният състав установи,че възраженията в жалбата съвпадат с тези във въззивната жалба и по всички тях съдът се е произнесъл,като е изложил мотивирани правни съжденияъдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и е посочил въз основа на кои от тях приема за установена фактическата обстановка по делото,респективно въз основа на кои доказателства безспорно е установено визираното в акта и постановлението административно нарушениеътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с наличието на визираното нарушение.        

            Настоящият състав счита, че както административнонаказващият орган, така и решаващият съд са се  съобразили изцяло с материалноправните и процесуалноправните норми, като са постановени съответно едно правилно и законосъобразно наказателно постановление  и съдебно решение. 

            При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на материалния и процесуалния закон.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 100 от 17.03.2017г. на Районен съд Силистра,  постановено по н.а.д.№ 102 по описа на съда за 2017г.

 

         Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 1.

 

                                                                                                 2.