Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

430

гр. Добрич, 01.11.2017г.

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, ІІ кас. състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                     МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА  

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА  и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, разгледа докладваното от съдия М.Георгиева кас.адм.дело № 292/ 2017г. по описа на АдмС –Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

          С Решение № 32/ 24.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 229/2016 г.  РС  Каварна  е отменил наказателно постановление №28-0000320 от 05.08.2016 г. на Началника ОО “АА”гр. Добрич,с което на Я.Д.Я. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.37а,т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева , на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози.

          В законния срок, решението е обжалвано от Областен отдел “АА”  Добрич, чрез неговия началник. В жалбата се твърди,че първоинстанционният съд не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилния извод относно наличие на соченото нарушение.Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление.

          В  съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.    

          Ответникът,редовно призован,не  се явява и  представлява и не изразява  становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич  дава заключение за неоснователност на жалбата.Правилно районният съд е приел,че е налице несъответствие относно фактическитеконстатации на наказващия орган.Нарушена е разпоредбата на чл.57,т.5 от ЗАНН,за точно и ясно описание на извършеното нарушение,както и обстоятелствата, при които е извършено самото нарушение. Решението на районния съд е правилно и законосъобразна и като такова, следва да се потвърди. 

          Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от  АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице, относно Решение,с което се засягат правата му.Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.         

          За да отмени атакуваното наказателно постановление съдът е приел, че при установената и приета фактическа обстановка,административнонаказателната отговорност на наказаното лице е ангажирана незаконосъобразно.В текста на наказателното постановление е записано,че водачът на проверявания автобус е извършвал превоз на 2-ма пътници по редовна автобусна линия гр.Шабла-София, като в същото време се твърди,че превозът е без валидно маршрутно разписание и договор за възлагане на превоз. Съдът е коментирал,че безспорно по делото е установено наличието както на маршрутно разписание,така и на договор за възлагане на превоз. 

          Изводите на решаващия съд напълно се споделят от касационният състав. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

          Я.Д.Я. е наказан за това, че на 19.07.2016г. около 09. 15ч., по главен път І-9 87 на разклонението за с.Раковски по посока град Каварна,  управлява автобус “Мерцедес”  с рег.№ СВ 4926 АМ и извършва обществен превоз на 2 броя пътника по редовна автобусна линия с маршрут Шабла-София , установено от билет за пътуване с посочен номер и представен пътен лист с описан маршрут София-В.Търново-Шабла,като по време на проверката се установява, че в качеството си на водач,извършва описания превоз като няма валидни маршрутно разписание и договор за възлагане на превоз.

          Наказващият орган е приел,че е Я. извършва превоз без нормативно изискуем документ,какъвто е маршрутното разписание и е управлявал превозното средство,като не е положил необходимата грижа и организирал работата си по начин, че да е в състояние да спазва нормативните изисквания на чл.37а,т.3 от Наредба № 2 /15.03.2002г.на МТИТС  На основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв.

           Съгласно сочената за нарушена норма на чл.37а,т.3 от Наредба № 2 /15.03. 2002г.,водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен  да не извършва превоз по автобусна линия, за която няма валидни маршрутно разписание и договор. Приложената от наказващия орган санкционна норма на чл.93,ал.1,т.1,в редакцията й,действала към момента издаване на НП,гласи,че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лева при първо нарушение.

           На пръв поглед,описаната в НП фактическа обстановка напълно  отговаря на квалификацията на нарушението,а приложената санкционна норма е тази, която следва да бъде приложена,но доказателствата по делото водят до друг извод а именно,че административнонаказателната отговорност на наказаното лице е ангажирана незаконосъобразно.Както вече се каза,този извод,направен и от решаващия съд, е правилен и законосъобразен. От доказателствата по делото безспорно се установява,че между Столична община, представлявана от кмета Й.Ф. и „Юнион ивкони“ ООД,ЕИК 121444454,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.Цар Иван Шишман № 17,за което работи Я., 

на 29.02.2016г. е сключен договор за превоз на пътници по маршрутни разписания от Републиканската транспортна схема.В договора са изброени всички маршрути,по които дружеството следва да изпълнява обществен превоз, като на последно място е вписан маршрут София-Шабла, с номер на разписанието 22101.Последното също е представено като доказателство по делото.От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че проверяващите и наказващия орган са категорични,че няма издадено маршрутно разписание от Шабла за София,както и договор за възлагане.Въз основа на какво е тази категоричност обаче,по делото не е ясно,а коментираните по-горе доказателства  напълно я опровергават. След като визираните в постановлението нормативно изискуеми документи са налични(по време на проверката също), не е налице нарушение на чл.37а,т.3 от Наредба №2 /15.03.02 на МТИТС.След като липсва нарушение,то не следва водачът на автобуса да бъде санкциониран, което означава,че наложеното административно наказание е незаконосъобразно следователно, незаконосъобразно е и наказателното постановление, което следва   да се отмени,както е сторил и решаващият съд.

           Настоящият съдебен състав установи,че  Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно-наказателната отговорност на нарушителя.От обстоятелството,  че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод, че решението е незаконосъобразно.                    

          В касационната жалба отново са наведени твърдения, че за автобусна линия от гр.Шабла до гр.София няма валидни маршрутно разписание и договор за възлагане на превоза.Твърди се също,че касаторът не е запознат  какво има предвид районният съд,че по делото са представени маршрутно разписание, ведно с договор за възлагане.Такива не са представени в административно-наказателното производство. Обстоятелството,че касаторът не е запознат с доказателствата по делото,не е основание съдебния акт,постановен въз основа на същите да се оспорва като незаконосъобразен.Всяка страна в съдебния процес е длъжна да представи доказателства относно твърдените от нея факти, а съдът е задължен служебно да събира доказателства, свързани с  предпоставките за възникване на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Точно това е сторил и районният съд.На л.37 от въззивното дело се съдържа писмо от Изп. Директор на ИА“АА“. В писмото се казва,че агенцията поддържа актуална база данни за всички утвърдени и действащи към момента маршрутни разписания по Републиканската транспортна схема.Към момента последното действащо и утвърдено маршрутно разписание по автобусна линия София-Шабла е №22101/17.06.2009г.,като копие от същото е предоставено по делото.По отношение на възлагане на превозите, агенцията не събира и не съхранява актуална информация. На районния съд е указано,че за процесния договор следва да събере информация от Кмета на Столична община. Както вече се каза, тази информация е събрана служебно от съда.

          Предвид изложеното,касационният  състав преценява обжалваното решение като постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. 

          Водим от горното,както и на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/24.03.2017г. на Районен съд гр. Каварна, постановено по н.а.х.д.№ 229  по описа на съда за 2016 год.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                            1.

 

                                                                                                            2.