Р Е Ш Е Н И Е

 

327/20.07.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                  НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря Веселина Сандева, разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 288/2017г. по описа на Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра срещу решение № 15 от 10.02.2017г. по н.а.х.д. № 1083/2016г. по описа на Районен съд – Силистра след изпращане на делото с определение № 6278/18.05.2017г. по адм.дело № 5101/2017г. по описа на ВАС поради невъзможност за сформиране на надлежен касационен състав от Административен съд – Силистра. 

 С обжалваното решение Силистренският районен съд е отменил наказателно постановление № 19-000509/30.11.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра, с което на “Дунав” АД, гр.Силистра, ЕИК *****, за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се изводите на съда, че възникналото между “Дунав” АД и лицето *****правоотношение има гражданскоправен, а не трудовоправен характер, поради което не е налице извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. Счита се за неправилен и изводът на съда, че административнонаказващият орган е допуснал смесване на съставите на административни нарушения на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. 

Ответникът – “Дунав” АД, град Силистра, оспорва основателността на касационната жалба по подробно изложени в писмени бележки доводи и съображения. 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Споделя изводите на съда за неправилна правна квалификация на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ вместо по чл.61, ал.1 от КТ.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.

С процесното наказателно постановление “Дунав” АД, град Силистра, е санкционирано за това, че при извършена проверка в шивашкото предприятие на дружеството е установено, че лицето *****е прието на работа и изпълнява длъжността “шивач”, като за периода от 10.10.2016г. до 19.10.2016г. е изпълнявала трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма. В НП е посочено, че при проверката е представен сключен между страните граждански договор № 64/10.10.2016г. с основен предмет – ръчно зашиване на копчета на капаци, джобове и шлицове на ръкавите на дамско сако, по еталон и одобрен образец. От депозираната декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е констатирано, че Николова е приета на работа на 10.10.2016г. на длъжността “шивач”, при разпределение на работното време от 07, 30 часа до 17, 30 часа, обедна почивка с продължителност от 45 минути и 15 минутни почивки през работния ден.  Работата на наетото лице се възлага от бригадир на шивашка бригада 218 и се отчита на технолог, като за положения труд с РКО № 371/19.10.2016г. е изплатена сумата от 135, 94 лева. Въз основа на тези обстоятелства е прието, че е налице престиране на труд, а не постигане на договорен трудов резултат, налице са и определящите признаци на трудовото правоотношение – длъжност, работно време, място на работа, обвързаност и подчиненост на работника, изпълнение на възложената работа по указание на непосредствения ръководител и парично възмездяване на положения труд. Независимо от тези обстоятелства работодателят не е предложил на лицето преди постъпването му на работа сключването на трудов договор, с оглед на което е направен извод, че с бездействието си дружеството е нарушило чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ и подлежи на санкциониране по реда на чл.414, ал.3 от КТ с имуществена санкция в размер на 1500 лева.            

В мотивите към обжалваното решение районният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, тъй като не е установено наличието на трудово правоотношение между “Дунав” АД като работодател и Татяна Николова като работник. Приел е, че отношенията по трудов договор не могат да бъдат установени само въз основа на декларацията на наетото лице, тъй като посочените в нея обстоятелства (длъжност и работно време) могат да бъдат предмет както на трудов, така и на граждански договор. Счел е, че взаимоотношенията между страните разкриват белезите на граждански договор за услуга, като се е позовал на показанията на свидетелите на защитата, съгласно които Николова не е обвързана с работно време и място и не е йерархично подчинена на възложителя, а декларираното от нея при проверката се дължи на неразбиране и заблуда. Подчертал е, че декларацията е съставена далеч след като търговското дружество е прекратило отношенията си с Николова, изплащайки й сумата за положения от нея труд, поради което за установяване на действително сложилите се между страните отношения контролните органи са били длъжни да съберат допълнителни доказателства. Те не са сторили това, поради което актът за установяване на административно нарушение е издаден при недоказан фактически състав на чл.62, ал.1 от КТ.      

От друга страна, районният съд е приел, че разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ възлагат отделни задължения на работодателя, като задължението за формата на трудовия договор по чл.62, ал.1 от КТ възниква само ако преди това отношенията между страните са уговорени като трудови. Неизпълнението на чл.61, ал.1 от КТ и неизпълнението на чл.62, ал.1 от КТ съставляват отделни състави на административни нарушения, за които са приложими и различни административнонаказателни разпоредби. В мотивите към решението е посочено, че при така даденото описание на нарушението от фактическа страна не става ясно кое точно административно нарушение наказващият орган приема, че е осъществено – това, че не е спазена формата на трудовия договор по чл.62, ал.1 от КТ или това, че отношенията между страните не са уговорени като трудови преди постъпването на работа съгласно чл.61, ал.1 от КТ. Прието е, че неточното посочване на нарушената правна норма съставлява съществено нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН, което обуславя незаконосъобразност на НП.     

Въз основа на тези свои изводи районният съд е счел, че НП се явява издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.   

Така постановеното решение е неправилно.

Въззивният съд е извършил превратна оценка на доказателствата по делото в разрез с действителното им съдържание и формалната логика, в резултат на което е стигнал до необосновани фактически и правни изводи, че не е налице извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, които не се споделят от настоящата касационна инстанция. 

Неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че за периода 10.10.2016г. – 19.10.2016г.  лицето Татяна Николова е работело по силата на граждански договор. Вярно е, че по делото е приложен договор, озаглавен като граждански, в който е описано задължението за престиране на определен резултат срещу определено възнаграждение. По тези параметри договорът действително може да се определи като граждански, но правно значимо в случая е обективното наличие на клаузи, които макар да не са посочени в този граждански договор, определят правоотношението като трудово. Такива именно клаузи са уговореното работно време, работно място, почивки, възнаграждение и начин на възлагане и отчитане на работата, каквито е декларирала Татяна Николова пред проверяващите органи по време на проверката. Неправилно районният съд не е кредитирал саморъчно подписаната от Николова декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, доверявайки се изцяло на нейните объркани и неубедителни показания във въззивното производство, че описаното в декларацията се дължи на неразбиране и заблуда, без да съобрази възможната й заинтересованост от изхода на делото с оглед на нейната служебна ангажираност със санкционираното дружество. Разбира се, право на съда е да прецени кои доказателствени източници да кредитира и кои не, но само ако е спазил процесуалните изисквания за тяхната проверка и оценка, което в случая не е така.

Съдът е разгледал и тълкувал изолирано показанията на св.Николова, като не е взел предвид, че при разпита си в съдебно заседание тя е посочила, че работното й място е в цеха, където й е възложена съответната работа, че работата й се възлага от технолога на цеха, който й показва самата операция и й осигурява място в цеха, че извършената от нея работа се проверява и ако е некачествена, се връща, което по същество не се различава от сведенията в декларацията относно условията на труд в шивашкото предприятие. Действително свидетелката е казала, че няма задължително работно време и може да идва на работа и да си отива по всяко време от деня, но това противоречи на посоченото от нея в декларацията, където тя изрично е вписала начален и краен час на работното време, както и различните видове почивки в работния ден. Твърденията на Николова, че когато е попълвала декларацията, е имала предвид работното време на предприятието въобще, а не как е организиран нейният работен ден, са лишени от всякаква житейска и правна логика, след като тя собственоръчно се е подписала, че декларира данни, свързани с нейната трудова заетост, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е кредитирал показанията й в тази част като обективни и достоверни.

Съдът е подходил избирателно и едностранчиво и към показанията на разпитаната по делото св. Елена Недева (служител в шивашкото предприятие), като се е концентрирал върху казаното от нея, че може да не одобри изработената продукция, но не може да налага дисциплинарни наказания на наетите по граждански договори лица. Вместо това е пропуснал да обсъди показанията на свидетелката, че тези лица се отчитат пред нея, като при некачествена ръчна изработка детайлите се сменят и се ушиват отново, което разкрива наличието на йерархическа връзка на ръководство и контрол. Действително св. Недева е заявила, че изпълнителите по граждански договори се разпределят в различни бригади според естеството на възложената им работа, но това не означава, че те нямат определено работно място, а и за процесния период от 10.10.2016г. до 19.10.2016г. лицето Николова е била назначена в точно определена шивашка бригада (бригада 218), което не е било спорно по делото.

Неправилно районният съд не е зачел данните в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ с мотива, че тя е попълнена след прекратяване на правоотношенията на търговското дружество с Николова, защото това няма никакво отношение към нейната доказателствена стойност. Преценката за достоверността на едно доказателство се прави не с оглед на времето на съставянето му,  а с оглед на всички останали обстоятелства по делото, като се държи сметка за тяхната взаимовръзка и последователност. Имайки предвид изчерпателността, точността и категоричността на данните в декларацията, съдържащи всички основни елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, няма никакво основание да се приеме, че лицето не е било наясно по какъв повод и с каква цел ги дава или пък че ги е дало под чужда диктовка, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е пренебрегнал доказателствената сила на декларацията, считайки, че тя не е достатъчно доказателство за естеството на възникналите правоотношения.         

От друга страна, отчитайки разликите между трудовия и гражданския договор, районният съд не е съобразил, че ако един договор цели постигането на определен краен резултат, то с него трябва да са определени всички параметри на изпълняваната дейност като вид, количество, срок на изпълнение. В случая, видно от приложения по делото граждански договор, възложената работа не е индивидуализирана в количествено и качествено отношение, като страните са уговорили само вида на услугата, а именно: „зашиване ръчно копчета на капаци, джобове и шлицове на ръкавите на дамско сако, по еталон и одобрен образец“. Така договореният предмет по своята същност е трудова функция – предоставяне на работна сила за определен период от време в определена шивашка бригада и цех. Уговорените операции в по-голямата си част са с многократно, а не еднократно изпълнение, като липсва характерната за гражданските договори уговорка, че изпълнението може да се възложи и на трето лице. При съпоставката между представения по делото граждански договор и разходния касов ордер за полученото от лицето възнаграждение се установява, че заплатените услуги се различават съществено от договорения предмет, защото в единия случай се касае за почистване и вкарване на ластик и връвка на панталон, докато в другия случай се касае за зашиване на капаци, джобове и шлицове на ръкави на дамско сако, което навежда на извода, че възнаграждението не е за определен краен резултат, а за изпълнение на трудови задължения. Така описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа, както и фактически извършваната дейност в шивашкото предприятие недвусмислено показват, че за посочения в НП период Николова не е била ангажирана с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирала работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа. Самата дейност е трябвало да бъде осъществявана съобразно нарежданията на възложителя, което говори за подчиненост и зависимост. Предварително определените от възложителя изисквания за качествено и срочно изпълнение и начинът на отчитане на работата предполагат спазването на известна трудова дисциплина. Николова не само е работела за него, но е работела под негов контрол, указания, нареждания и ред, в рамките на определено работно време и на определено място на работа, а това са все белези, характеризиращи трудовия договор по КТ. Неоснователно е възражението на санкционираното дружество, че в НКПД няма длъжност „шивач-ръчна изработка“. Обстоятелството, че Николова е наемана само за ръчна работа не променя естеството на изпълняваната от нея длъжност „шивач“ и именно тази длъжност е посочена и в обжалваното НП. Фактът, че тази дейност е епизодична и няма постоянен характер не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца или до завършване на определена работа по аргумент от чл.114 и чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Затова, като е приел обратното и е третирал взаимоотношенията между санкционираното дружество и Николова като граждански, а не трудови, районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.     

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. В случая е констатирано, че търговското дружество е допуснало до работа лицето Татяна Николова като шивач без сключен писмен трудов договор, поради което безспорно е налице нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, което подлежи на санкциониране по реда на чл.414, ал.3 от КТ, както правилно е преценил и наказващият  орган. В обжалваното наказателно постановление не е цитирана разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, а единствено тази на чл.62, ал.1 от КТ, като фактическото описание на нарушението съответства на приложената правна норма, поради което неоснователно е становището на районния съд, че в наказателното постановление е допуснато смесване на двата състава и не става ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че нарушението се състои в това, че работодателят не е уредил отношенията по престирането на труд от лицето Николова за инкриминирания период в писмен трудов договор, което безспорно се субсумира под нормата на чл.62, ал.1 от КТ.  Правилна и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание е справедливо и не подлежи на преразглеждане от съда.

По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество, с което да потвърди НП. 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 15 от 10.02.2017г. по н.а.х.д. № 1083/2016г. по описа на Районен съд – Силистра, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-000509 от 30.11.2016 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Силистра, с което на “Дунав” АД, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. “Симеон Велики” № 34, ЕИК *****, представлявано от К.Ж.И., за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.    

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :