Р  Е Ш Е Н И Е

 

417

гр.Добрич, 30.10.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд,в публично  заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в ІІ касационен състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ :      НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                           МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при  участието  на   прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия М.Георгиева  кас. адм.дело № 286/2017 по описа на АдмС- Добрич.

          Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

          Образувано е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда” Добрич,подадена чрез ст.юрисконсулт Павлова, срещу решение №51/18.04.2017г.,  постановено по н.а.х.д. № 410 / 2016г. по описа на РС-Балчик, с което е изменено  наказателно постановление № 08-0803196/240 от 01.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич.

           Решението се оспорва единствено по отношение на намалената санкция. Настоява се,че районният съд не се е съобразил с нормата на чл.415в,ал.1 от КТ. Твърди се,че според представените по делото писмени доказателства, нарушението не е отстранено веднага,както изисква закона.Иска се от съда да отмени решението на РС-Балчик в частта на намалената санкция и да потвърди наказателното постановление в неговата цялост.Алтернативно се иска завишаване на санкцията,в случай,че е налице прилагане на маловажност,съгласно чл.415в,ал.1 от КТ.В съдебно заседание,редовно призован,касаторът не се представлява.

          Ответникът КД “Плама-93-СД-Вега-44-Н.,Стоянов и сие”, представлявано от П.Г.Н.,редовно призован, не се представлява. Депозира писмено възражение,чрез адв.Д..    

          Представителят на ОП-Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна. Решението на РС-Балчик е мотивирано и обосновано.Съдът е приложил квалификация на нарушението,поради липса на вредни последици,поради което и наложената имуществена санкция  е намалена от 1500 на 100 лева.Решението като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.    

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63,ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

          С обжалваното решение  съдът е изменил  наказателно постановление № 08-0803196/240 от 01.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на основание чл.416, ал.5,във връзка с чл.414,ал.1  от Кодекса на труда,за нарушение на чл.4,ал.2, във връзка с чл.4,ал.1 от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ,на  КД “Плама-93-СД-Вега-44-Н.,Стоянов и сие”, представлявано от П.Г.Н., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като е изменил НП в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и е наложил имуществена санкция в размер на 100 лева, по чл.415в,ал.1 от КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган.В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да бъдат основание за отмяната на постановлението.АУАН  и НП са в съответствие с чл.42 и чл.47 от ЗАНН. Приел е за безспорно установено,че въззивникът не е поправил грешките в уведомлението по чл.62 от КТ (което не е било прието) и не го е изпратило отново в 3-дневен срок от датата на връчването,или получаването на справката, с което според съда е осъществен състава на нарушение по чл.4,ал.2,във връзка с ал.1 от Наредба №5, във връзка с чл.62,ал.5 от КТ. Съдът е коментирал,че макар и след срок,многократно надвишаващ регламентирания в Наредба №5, нарушението е било отстранено, при това преди издаване на НП. Съдът не е установил настъпили вредни последици за  Георги Г.,работещ като барман.Това е мотивирало решаващият съд да определи нарушението като маловажно и да приложи чл.415в, ал.1 от КТ,като намали размера на имуществената санкция от 1500 лева,на 100 лв. 

          Изводите на съда са правилни и напълно се споделят от настоящия състав,а възраженията на касатора  са неоснователни.

          Административнонаказващият  орган е длъжен да обсъди всички относими към случая доказателства и да прецени налице ли са условия нарушението да се определи като маловажно.В конкретния случай наказващият орган е коментирал трудовия договор с Г., грешката при подаване на уведомлението(сгрешена дата на сключването) и протокол за извършена проверка № ПР1623975 от 30.06. 2016г., който потвърждава нарушението.Правилно районният съд е приел,че в административната преписка се съдържат доказателства,водещи до извод за маловажност на случая.В цитирания в постановлението протокол освен установени нарушения, са дадени и задължителни предписания за отстраняването им. За процесното нарушение е определен срок 11.07.2016г.На тази дата управителят на дружеството е подал молба до Директора на ТД на НАП-Варна,офис Добрич да бъдат въведени 3 броя уведомления по чл.62 от КТ, съгласно предписание на ИТ-Добрич по същия протокол. За изпълнение на предписанията управителят е уведомил и „ИТ“ -Добрич,като уведомлението е прието в администрацията на 11.07.2016г.,която дата е посочена като срок за изпълнение на даденото предписание. Ето защо, правилно съдът е приел,че случаят е маловажен. Настоящата съдебна инстанция не споделя изразеното от касатора,че нарушението не е отстранено веднага. Налице  е дадено от същия предписание с определен срок, който е спазен от санкционирания.

          Касационният състав прецени като неоснователно и искането на касатора  да се увеличи размера на наложената от решаващия съд имуществена санкция.Съдът е наложил минималният размер,предвиден в чл.415,ал.1 от КТ като се е позовал на всички факти и обстоятелства относно отстраняване на визираното в наказателното постановление нарушение,което е отстранено преди издаването на НП.С размерът от 100 лева на имуществената санкция,биха се постигнали целите както на ЗАНН, така и на КТ. Касационният състав прецени,че размерът от 100 лева,определен като минимален в чл.415в,ал.1 от КТ е справедливо определен от решаващия съд и не са налице условия за преразглеждането му.В подкрепа касационният състав следва да отбележи, че описаното в наказателното постановление нарушение е отстранено не само преди издаване на постановлението,но и преди съставянето на АУАН. Нарушението е отстранено на определената от “ИТ” дата 11.07.2016г., а АУАН е съставен  след това, на 19.08. 2016г.          

          Предвид изложеното,касационният състав преценява обжалваното решение като постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. 

          Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 18.04.2017г. на Районен съд-Балчик, постановено по н.а.х.д. 410 по описа на съда за 2016 г.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                     1.

 

                                                                                                     2.