Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

351

Добрич, 26.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


            Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 282/ 2017 год.

         Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба вх. № 1162/ 22.05.2017 г. от  С.С.П., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.С., ДАК, срещу Заповед № 851з – 31/ 20.04.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Добрич.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателя административният орган е издал заповедта в нарушение на чл. 34 и 35 от АПК. Настоява, че не е била осигурена възможност на оспорващия да възрази в рамките на производството пред административния орган за това, че идентификационният номер на собственото му МПС може да бъде установен. Счита, че липсва всестранно изясняване на фактите относно това дали може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, като по този начин е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Според жалбоподателя оспореният акт не е в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Излага становище, че няма съмнение в достоверността на фактите, довели до невъзможността за установяване на автентичния идентификационен номер на процесния автомобил, а именно – наличието на корозия. Според жалбоподателя, след като на колонка лява врата и на таблото на автомобила са установени заводски стикери с данни за VIN, съответстващи на тези по документи, то следва да се приеме, че VIN на автомобила е установен. В този смисъл счита, че отказът е незаконосъобразен. Иска отмяна на същия и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и настоява същата да бъде оставена без уважение, като бъде оставена в сила оспорената заповед. След приключване на съдебното производство, в пледоарията по същество, предоставя на съда да се произнесе съобразно събраните доказателства.

Съдът е сезиран с жалба на С.С.П. против Заповед № 851з - 31/ 20.04.2017 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана първоначална регистрация на лек автомобил “хххххххх”, с рег.LN05WXU, рама № WF0LXXLURL4A26752 – по документи, внос от Великобритания. Със заповедта е обективиран изричен отказ за първоначална регистрация, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК. Административният орган се е произнесъл по Заявление вх. № 170851003063 от 13.03.2017 г. /л. 17/ за първоначална регистрация на ПС, употребявано от ЕС,ЕИП или Конфедерация Швейцария. Заповедта е изпратена до жалбоподателя на 26.04.2017 г. чрез куриер “STAR POST”, видно от приложената по делото разписка, и е получена от жалбоподателя на 04.05.2017 г. /л. 35/. Жалбата е постъпила на 11.05.2017 г. в канцеларията на административния орган, видно от положения в горен десен ъгъл на същата печат с вх. № 851002 – 53/ 11.05.2017 г. (л. 4), след което е препратена на Административен съд - Добрич. По смисъла на чл. 149, ал. 1 АПК жалбата е в подадена в срок, от надлежна страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от отказа, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Както бе посочено по – горе, административното производство е започнало по подадено в Сектор „Пътна полиция“ – Добрич Заявление с искане за първоначална регистрация на описания в заявлението автомобил.

В Докладна записка до началника на Сектор „ПП“ (л. 11 – 12) е докладвано, че във връзка с подаденото заявление за първоначална регистрация при извършената идентификация на ППС от техник – механик в Сектор „ПП“ не е установена силна корозия в областта на набития номер на рама. (изписването на отрицанието „не е“ не се подкрепя от останалата обстоятелствена част и доказателства) Изготвена е Експертна справка № 14 от 15.03.2017 г. , като съгласно заключението към същата, позиция 12 също е разчетена, а позиции от 13 до 17 са неразчетени поради силна корозия, довела до заличаването им. (л. 16). Указано е в ДЗ, че автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД МВР – Добрич, като след извършената проверка, поради силна корозия в областта на VIN, не са разчетени 9 – та и от 13 – та до 17 – та позиции. Отбелязано е, че на колонка предна лява врата и предно панорамно стъкло са установени заводски стикери с данни за VIN, съвпадащ с този по документи. За резултата от огледа е съставен Протокол № 10/ 15.03.2017 г. (л. 18, л. 24 – 25)

В резултат на Докладната записка и така описаните доказателства, на 20.04.2017 г. е издадена оспорената заповед.

По делото са приети като доказателство декларация от С.П., с която декларира кога и от кого е закупила автомобила (л. 20), сертификат за отговорния за регистрацията на автомобила и за заплащащия таксите за него (л. 22 – 23).

По искане на жалбоподателя и нарочно представена молба на основание чл. 171, ал. 1 от АПК е изискана информация от официалния представител на „Форд“ за България – „МОТО - ПФОЕ“ ЕООД  България за местоположението или местоположенията в автомобила, на които може да бъде установен  VIN на същия.

С писмо вх. № 1492 от 29.06.2017 г. третото неучастващо лице е заявило, че местоположенията, на които номерът на рамата на автомобил Ford Street KA с хххххххх, може да бъде установен, са следните: етикет на „В“ – колонката от страната на пътника; в долния ляв ъгъл на челното стъкло; набит на пода на купето отпред, вдясно. (л. 50)

По делото е назначена СТЕ, при която вещото лице да отговори на въпросите:

1.Налице ли са механични интервенции по рамата на автомобила.

2.Може ли да се установи на какво се дължи невъзможността за разчитане на рамата и ако да – на какво се дължи.

3.Набит ли е номерът на рамата на типичното за марката и модела място върху автомобила.

4.Как и къде са закрепени заводските стикери с данни за VIN. Какви технически характеристики са изписани на тях.

6.Отговарят ли данните, установени при огледа, с информацията от официалния представител на производителя на автомобила.

Заключението на вещото лице е представено на 20.07.2017 г. (л. 56 – 65), като е придружено със снимков материал. Вещото лице е отговорило на всеки един от въпросите, като в заключение е заявило, че при извършения оглед на конкретния автомобил не е установило наличие на следи от механична обработка /интервенция/ с цел заличаване на данни или подмяна на такива, в областта където е поставен идентификационният номер на автомобила – върху пода на купето, пред дясната седалка. Допълнило е, че поради наличието на корозия в напреднала фаза по пода на купето на лекия автомобил на мястото, определено от завода – производител, е установило и разчело само първите 12 символа, а именно WF0LXXLURL4A. Вещото лице е заявило, че ИН е установен на мястото, определено от завода – производител. Установило е и стикер с данни, залепен върху предната част на средната дясна колонка, като техническите характеристики върху стикера се отнасят за максимално допустимата маса на автомобила и натоварването на осите му. Вещото лице потвърждава, че установеното при огледа отговаря на изписаното в писмото на официалния представител на производителя. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като обръща внимание на изписаното и подчертано на л. 59 от делото, че при тази марка автомобили и този производител на тази марка автомобили, последните седем символа от идентификационния номер съответстват на номера на двигателя – последните седем символа от ИН на автомобила са номерът на двигателя.  Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

При така събраните доказателства и установени факти, се налагат следните правни изводи:

С нормата на чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в последната й редакция е разписано, че моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В случая регистрацията на жалбоподателя е в гр. Добрич, с оглед на което компетентен да се произнесе по заявлението му е сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич чрез Началника му. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на административно производствените правила и при неправилно прилагане на закона. Този извод се налага по следните съображения 

Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 1, 3, от ЗДвП, както е изписано в самата заповед, във връзка с чл. 7, ал. 1 от  Наредба № I-45/24.03.2000 г. (Наредбата). Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а съгласно ал. 3 от чл. 143 - пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Същевременно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата разпорежда, че  превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.

Като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че е констатирана невъзможността да бъде установен автентичният идентификационен номер на посочения автомобил. За да достигне до този извод, административният орган се е позовал на Ескпертната справка (ЕС), цитирана по – горе. В нея обаче изрично е записано, че на указаното от завода място за разполагане на VIN е била установена корозия, но не са установени следи от механична интервенция. Прието е в справката, че позиции от 13 до 17 са неразчетени поради силна корозия, довела до заличаването им. Същевременно обаче в ЕС изрично е записано, че на колонка лява врата и на таблото на автомобила са установени заводски стикери с данни за ИН, съответстващи по документи, които са без следи от разлепване. Административният орган не е изложил доводи защо е игнорирал тези факти, сочещи на ИН и подпомагащи неговото установяване, още повече че категорично липсват данни за механична интервенция. В този смисъл оспореният акт не съдържа мотиви за извода, че е невъзможно да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила. Липсата на мотиви сочи на нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и опорочава издадения акт, като налага неговата отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място, в Експертната справка като сравнителен материал за сторените изводи е посочено - база данни от МВР. Административният орган се е задоволил с тази информация, като в нарушение на чл. 35 от АПК не е извършил пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК не е запознал собственика на МПС с Експертната справка, като по този начин в противоречие и с чл. 35 от АПК го е лишил от възможността да направи възражение и да даде обяснения, респ. да постави своите искания за допълнителни изследвания. Ако беше изпълнил изискванията на закона, административният орган щеше да стигне до други изводи. В тази връзка следва да се има предвид писмото на представителя на производителя и заключението на вещото лице, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от ответника и еднопосочни с останалите доказателства по делото. От съществено значение е указаното от вещото лице, че последните седем символа и цифри съвпадат с номера на двигателя при този модел автомобили на този производител. При съпоставка с цифрите на конкретния номер на двигателя и ИН по документи съдът установява, че това указание отговаря изцяло на записаното в Протокола за преглед за техническата изправност на ППС (л. 19). От събраните доказателства се налага заключението, че стореният извод за невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила е напълно необоснован. Предвид това нарушението на чл. 35 от АПК е особено съществено, тъй като е довело и до нарушение на материалния закон. В този смисъл оспореният акт следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

 Ответникът, с оглед събраните по делото доказателства, неправилно се е позовал на чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Отказът, обективиран в оспорената заповед, е незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена. Установените по делото факти и обстоятелства са съответни на материалния закон. Не са налице обстоятелствата, обуславящи забраната за регистрация на МПС по чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Идентификационният номер на представения за регистрация автомобил е установен, не е налице механична интервенция, т.е. не е налице заличаване или подправяне, което да е в резултат на човешка дейност. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г., е да не се допусне регистрирането на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" МПС. Условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер. В тези случаи се прилагат разпоредбите на Наредба І-45 на Министъра на вътрешните работи, като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителният номер на рамата би бил установен. В случая от заключението на изслушаната СТЕ, разгледано във връзка с останалите писмени доказателства, е ясно, че автентичният идентификационен номер на автомобила е WF0LXXLURL4A26752, т.е. този, който е посочен в представените към заявлението документи и се намира на мястото, посочено от производителя.

На основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя на последния следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съгласно наличните по делото доказателства и представен списък за разноски (л. 52), а именно – 10 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за вещо лице или общо разноски в размер на 710 лв. (седемстотин и десет лева).

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Добрич,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1162/ 22.05.2017 г. на  С.С.П., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.С., ДАК, Заповед № 851з – 31/ 20.04.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Добрич.

ВРЪЩА преписката на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич за ново произнасяне съгласно указанията на съда по Заявление № 170851003063 от 13.03.2017 г., подадено от С.С.П., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – гр. Добрич да заплати на С.С.П., ЕГН **********,*** сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лева) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                        СЪДИЯ: