Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………… /12.07.2017 год., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА   

                                                                      НЕЛИ КАМЕНСКА 

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 281/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано заедно от А.Д.– главен изпълнителен директор, и Младен Маркоски – изпълнителен директор, срещу решение № 118/20.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1535/2016 г. по описа на РС - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 178/15.09.2016 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във вр. чл.45, ал.2, във вр. чл.45, ал.1, т.2, във вр. чл.43, ал.2, изр.2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (Общите изисквания). Навеждат се доводи, че решението е незаконосъобразно поради нарушения на процесуалния и материалния закон, липса на задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, без да отчете явните противоречия в съставените констативни протоколи от извършените проверки. Иска се да се отмени решението и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ДОП счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна.  

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 178/15.09.2016 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “Мобилтел” ЕАД град София е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във вр. чл.45, ал.2, във вр. чл.45, ал.1, т.2, във вр. чл.43, ал.2, изр.2 от Общите изисквания. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, както и че е доказано по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение и неговият автор. Отказал е да квалифицира нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН с мотива, че не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от този вид. По отношение на размера на наложеното наказание е подчертал, че е в минималния предвиден от закона размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

Така постановеното решение е правилно.  

С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 29.01.2016г. в гр.Добрич е сключил с лицето Нина Маринова Митева срочен договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги, като условията и елементите на избрания от абоната тарифен план са включени в приложение № 1 към индивидуалния договор – “Условия за ползване на тарифен план Мтел безкрай 30”, без да е посочена точната дата (ден, месец и година), на която изтича срокът на договора. Прието е, че това е нарушение на чл.45, ал.2, във вр. чл.45, ал.1, т.2, във вр. чл.43, ал.2, изр. второ от Общите изисквания, за което е съставен АУАН № В-150/17.08.2016г.        

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.326 от ЗЕС – санкционна норма, предвиждаща административно наказание за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги при нарушаване на някое от общите изисквания по чл.73 от същия закон. Последната разпоредба създава задължение за предприятията да спазват общите изисквания, приети с решение на комисията (това са Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения). С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства касационната инстанция приема, че е безспорно установено извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. Изводите на съда за това се основават на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и на представените от абоната копия на индивидуалния договор и приложение № 1 към него. В резултат на извършената документална проверка контролните органи са установили, че приложението към договора не съдържа точната дата, на която договорът изтича. Посочено е, че срокът на договора е 24 месеца, но не е посочено кога влиза в сила (изброени са няколко хипотези на начало на договора), респективно кога изтича срокът му на действие. Свидетелските показания са логични, убедителни и безпротиворечиви, поради което правилно и законосъобразно районният съд ги е кредитирал и не са налице основания за ревизиране на вътрешното му убеждение. Неоснователни са възраженията на касатора за съществуването на явни противоречия в съставените от контролните органи констативни протоколи, защото те касаят различни извършени от дружеството административни нарушения във връзка със сключения с лицето Нина Маринова Митева индивидуален договор. Действително единият от тези протоколи е за непредставяне от страна на дружеството на заверено копие на приложение № 1 към горепосочения договор, с което е възпрепятствано осъществяването на контрола на КРС, но по делото няма спор за това, че констатациите за извършването на нарушението по чл.45, ал.2, вр. ал.1 от Общите изисквания са направени на базата на предоставените от абоната, а не от дружеството екземпляри от договора и приложението към него. Сам касаторът е посочил, че съгласно чл.42, ал.1 от Общите изисквания договорът и приложенията към него се сключват в писмена форма в два еднообразни екземпляра, поради което няма никаква пречка извършването на нарушението да бъде установено само въз основа на единия екземпляр от договора и приложението към него. Да се приеме обратното би означавало касаторът да черпи права от собственото си неправомерно (недобросъвестно) поведение, неизпълнявайки задължението си да предостави на контролните органи другия екземпляр от договора и приложението към него. Анализът на доказателствата по делото сочат, че “Мобилтел” ЕАД има качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, поради което за него е възникнало задължението да спазва изискванията на чл.45, ал.2, във вр. ал.1 и чл.43, ал.2 от Общите изисквания – при съставяне на приложение към индивидуалния договор да включва всички условия и елементи на избрания от абоната тарифен план, тарифа и/или пакет, в т.ч. и точната дата (ден, месец и година), на която изтича срокът на договора, когато последният е с определен срок. Като не е съобразило своето поведение с посочените разпоредби предприятието е извършило административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл.326 от ЗЕС, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.                          

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на акта, защото дори и да са налице такива, то те не са повлияли на крайните правни изводи на наказващия орган и не са ограничили правото на защита на санкционираното дружество, което го е реализирало в пълен обем.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че нарушението по възпрепятстване на контрола по КРС поглъща по фактически състав това по процесното НП, поради което е налице несъставомерност на деянието, защото се касае за напълно различни фактически състави на нарушения, които се осъществяват с различни изпълнителни деяния (непредоставяне на изискан от контролните органи документ, от една страна, и невключване в приложението към договора на точната дата на изтичане на срока на договора, от друга страна) и подлежат на санкциониране на различни правни основания – чл.331, ал.1, във вр. чл.336 от ЗЕС – в единия случай, и чл.326 от ЗЕС – в другия случай.         

Не се споделят и възраженията на касатора за явна несправедливост на наказанието дотолкова, доколкото то е определено в минималния предвиден от закона размер и не подлежи на преразглеждане, в какъвто смисъл са и изводите на районния съд.

Правилно и законосъобразно е становището на районния съд, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като липсват каквито и да е основания за определяне на деянието като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Действително неправилно районният съд е посочил в мотивите към решението си, че са налице данни и за други извършени нарушения от същия вид, но това не променя крайния му правен извод за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед на конкретните обстоятелства по извършване на нарушението. Доводът в касационната жалба, че жалбата на абоната, по повод на която е започнало административно наказателното производство, не е свързана с липсата на дата в договора и приложението към него, а с оспорване на задълженията по издадена фактура, не може да обоснове друг, по – различен извод, защото това не е част от обстоятелствата, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, и не влияе върху преценката за маловажност на деянието.

По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118/20.03.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1535/2016 г. по описа на РС – Добрич.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

 

 

                                                                            2.