Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/11.07.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :   СИЛВИЯ САНДЕВА

           

                При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 280/2017г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.143, ал.1 и сл. от ЗДвП и е образувано по жалба на Д.Н.И. с ЕГН ********** *** срещу писмо с рег.№ 851000-5202/27.04.2017г. на началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич. В жалбата се сочи, че с оспореното писмо административният орган е отказал продължаване на процедурата по пререгистрация на собствения на жалбоподателя лек автомобил “БМВ Х5” с рег.№ Р3144ВС, с рама № WBAFF41080LZ00672 по негово заявление с вх.№ 851000-4623/12.04.2017г. Излагат се доводи за неправилност на акта като издаден в нарушение на процесуалните норми и материалния закон. Изтъква се липсата на посочено правно основание за постановения отказ. Твърди се, че неправилно административният орган е изискал на основание чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № I-45/24.03.2000г. документи, с които да се изясни произхода и собствеността на подменения двигател (лицето, извършило ремонта), защото ако жалбоподателят е имал такива, то не би се стигнало до образуване на досъдебно производство и отказ за пререгистрация на автомобила една година и половина по-рано. Сочи се, че отказът е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като забраната за регистрация по чл.143, ал.3 от ЗДвП, във вр. чл.7 от Наредба № I-45/24.03.2000г. се отнася само за превозни средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) или номер на рама, докато в случая се касае само частично заличен номер на двигател. Твърди се, че законодателят не е въвел като материалноправна предпоставка за приложението на чл.143, ал.3 от ЗДвП установена интервенция върху номера на двигателя на автомобила, тъй като за идентификационен номер на МПС се счита този на рамата. Изтъква се, че предвиденото в закона изискване е да не се допускат в движение превозни средства, които не носят поставен от производителя идентификационен номер, а не номер на двигателя, като гаранция за тяхното разпознаване и за съответствието им с производствените стандарти. Сочи се, че забраната за регистрация не може да се допълва с други непосочени в хипотезиса на правната норма основания, тъй като не е налице празнота в закона. Твърди се, че в случая е налице неустановен (заличен) номер на двигател, но безспорно установен номер на рама, поради което са налице всички законови условия за пререгистрация на автомобила и неправилно и незаконосъобразно административният орган я е отказал. Иска се съдът да отмени оспорения отказ и да разпореди на административния орган да извърши регистрацията на процесното МПС. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по делото.           

Ответникът по жалбата - началникът на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата и иска тя да бъде оставена без разглеждане. Твърди, че оспореното писмо не съставлява отказ за пререгистрация, а има само уведомителен характер и не засяга правната сфера на жалбоподателя. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че писмото е съобразено с приложимото материално право и иска тя да бъде отхвърлена, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Не се споделя възражението на ответника за недопустимост на жалбата по съображения, че оспореното писмо не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление за отказ, а е част от административното производство по издаването на такъв акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. Жалбоподателят е подал искане за продължаване на процедурата по пререгистрация на собствения му лек автомобил. С оспореното писмо началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич го е уведомил, че за продължаване на процедурата по регистрация следва да представи доказателства, с които да изясни произхода и собствеността на подменения двигател, както и лицето, извършило ремонта, с което по същество е отказал да регистрира автомобила на жалбоподателя въпреки представените от него документи. Писменото уведомление – отказ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с него се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на лицето – заявител в процедура по пререгистрация на МПС. За естеството на акта се съди от неговото съдържание и произтичащите от него правни последици, а не от неговото наименование. При наличие на отправена молба за пререгистрация на МПС отказът на компетентния орган да удовлетвори искането не съставлява уведомително писмо, а носи белезите на индивидуален административен акт. От неговото съдържание настъпват пряко неблагоприятни последици. Следователно по отношение на заявителя то има императивен, а не уведомителен характер. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От данните по административната преписка се установява, че по силата на договор за замяна на МПС от 13.10.2015г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус В.А., с район на действие РС – Русе, жалбоподателят заедно със съпругата си П.М.И.са придобили собствеността върху лек автомобил “БМВ Х5” с рег.№ Р3144ВС, с рама № WBAFF41080LZ00672 и с двигател № 306D320186380 от лицето А.С.И.от град Русе. На 16.10.2015г. жалбоподателят е подал заявление с вх.№ 15085101789/16.10.2015г. за промяна в регистрацията на автомобила в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич поради промяна на собствеността. Автомобилът е представен за проверка пред органите на КАТ на 21.10.2015г. След извършена идентификация на автомобила възникват съмнения за интервенция върху номера на двигателя. Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР – Добрич, която установява механична интервенция, водеща до заличаване на последните осем позиции от номера на двигателя. По отношение на номера на рамата на автомобила не са констатирани несъответствия или механични увреждания. Установен е набит номер на рама, съответстващ по документи, без интервенции, както и заводски стикер с данни за VIN. За резултата от проверката е съставен протокол № 41/21.10.2015г. на л.48-49 от делото. Изготвена е експертна справка № 3/21.10.2015г. от НТЛ при ОД на МВР – Добрич, в която са преповторени констатациите на комисията. Дадено е заключение, че е установен набит номер на рама на предвиденото от завода – производител място, без следи от преправки и заличавания, автентичен, както и заводски стикер с данни за номер на рама, съвпадащ с този по документи. По плочката, предназначена за нанасяне на номер на двигател, са установени следи от механична интервенция, довела до заличаване на последните осем позиции от номера на двигателя, установен тип – 306D3.

По повод на резултатите от проверката е образувана преписка ЗМ по описа на І –во РУ на МВР – Добрич, пр.пр. № 99/2016г. по описа на РП – Добрич, след което и ДП № 11/2016г. по описа на сектор “ПИП” при ОД на МВР - Добрич. В отговор на запитване от Д“МОС” е установено, че в базата данни на производителя автомобил с посочения номер на рама и двигател е произведен на 07.12.2006г. и пуснат на немския пазар на 01.03.2007г., като не е регистриран в Германия през последните 7 години и не е обявен за издирване на национално ниво, нито в Шенгенската информационна система. При проведеното разследване не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер по чл.345а, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което наказателното производство е прекратено с постановление на РП – Добрич № 99/2016 от 23.03.2017г. В мотивите към това постановление е посочено, че в хода на производството е назначена трасологическа експертиза, съгласно която няма промяна в първоначалното съдържание на номера на рамата, но върху плочката за нанасяне на номера на двигателя има следи от механична интервенция и напълно заличен номер на двигател. След възобновяване на делото с постановление на наблюдаващия прокурор на 17.01.2017г. е извършена съдебна физикохимическа експертиза, видно от заключението по която поради дълбока интервенция с абразивен инструмент върху повърхността на плочката, върху която е набит заводския идентификационен номер на двигателя на автомобила, горният ред не може да бъде проявен с посочените байцващи разтвори.

С писмо с изх. № 99/2016 / 07.04.2017г. на ДРП началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е уведомен за постановлението на ДРП, с което е прекратено досъдебното производство. В писмото е посочено, че постановлението е получено от жалбоподателя Д.Н.И. на 28.03.2017г. и е влязло в сила на 05.04.2017г.

На 12.04.2017г. И. подава заявление с вх.№ 851000-4623 до началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич с искане за възобновяване на процедурата по пререгистрация на автомобила, като прилага и копие от прекратителното постановление на ДРП.

В отговор на това заявление началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич издава обжалваното писмо с изх.№ 851000-5202/27.04.2017г., в което,  след като проследява всички извършени до този момент идентификационни действия, прави извод, че автомобилът е установен с подменен друг двигател, чийто сериен номер е заличен в резултат на механична интервенция, която обуславя невъзможност за неговото разчитане, идентифициране, т.е. същият е с неустановен произход. В резултат на това и позовавайки се на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.5 от Наредба № І-45/2000г., съгласно която при промяна в регистрацията се представя документ за собственост с данните за двигателя при промяна на основен агрегат (двигател), административният орган уведомява жалбоподателя, че за продължаване на регистрацията на автомобила следва да изясни произхода и собствеността на подменения двигател (лицето, извършило ремонта), като представи необходимите документи за това.

Именно това писмо е предмет на оспорване в настоящото производство, като жалбоподателят е уведомен за него чрез пълномощника си на 28.04.2017г. съгласно приложената по делото разписка на л.19.                            

С оглед на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният отказ е издаден в производство по чл.143, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.14 от Наредба № І-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, издадена от МВР. Подписан е от началника на съответното структурно звено “Пътна полиция” по постоянния адрес на собственика, поради което изхожда от компетентен орган по аргумент от чл.2 и чл.6 от цитираната наредба. Отказът е издаден в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, мотивиран е с резултатите от идентификацията на автомобила и невъзможността да се установи автентичния номер на двигателя, и не противоречи на изискванията и целта на закона. 

С разпоредбите на чл.143 от ЗДвП и Наредба № I-45/2000г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. С императивната норма на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП изрично е забранено заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Разпоредбата на чл.14 от Наредба № І-45/2000г. предвижда, че промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и продължаване на срока на валидност при временна регистрация, като в общата разпоредба на чл.5, ал.1 е посочено, че ПС се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Съгласно чл.15, ал.1, т.5 от Глава ІІ, Раздел ІІ на същата наредба при промяна на собствеността или основен агрегат (двигател) собственикът на превозното средство представя документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номера на рамата (шасито) и/или двигателя. Анализът на горните разпоредби води до извод, че номерът на двигателя е от съществено значение за регистрацията на автомобила и всяка интервенция върху него, която е пречка за установяване на неговата автентичност, е пречка и за регистрацията на автомобила. Действително в разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗДвП е посочено единствено, че не се регистрира ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер (VIN), който безспорно е различен от номера на двигателя, но регистрацията на едно ППС не се изчерпва само с идентификацията на номера на рамата (шасито), както неправилно се твърди от жалбоподателя, а и с редица други идентификационни действия, свързани с проверка за съответствие на всички данни на представеното ПС с данните, описани в документите за собственост и произход по аргумент от §2, т.8, б.”ж” от ДР на Наредба № І-45/2000г. във вр. чл.5, ал.1 от същата наредба.  

В случая няма спор, че не са констатирани въздействия върху заводския номер на рамата, поставен от производителя, който е автентичен, но е констатирана механична интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила – последните осем позиции от номера на двигателя са заличени до степен, че не може да бъде установена неговата автентичност. 

При това положение настоящият състав на съда приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС – неустановен оригинален номер на двигателя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила на жалбоподателя. Действително в мотивите към писмото е цитирана разпоредбата на чл.15, ал.1, т.5 от Наредбата, но основният мотив за постановяване на отказа е наличието на двигател с неустановен произход, чийто номер не може да бъде идентифициран. 

Без правно значение е обстоятелството, че автомобилът е с установен автентичен номер на рама. Невъзможността да се установи автентичният номер на двигателя е самостоятелна пречка за пререгистрацията на автомобила по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І-45/2000г., във вр. чл.143, ал.2 от ЗДвП, поради което при проявлението на този юридически факт административният орган е длъжен да постанови отказ за регистрация, както е сторил и началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич. В случая не става дума за разширително тълкуване на чл.143, ал.3 от ЗДвП, каквито неоснователни оплаквания се съдържат в жалбата, а за приложение на друга различна хипотеза за отказ за регистрация, която се основава на неустановен номер на двигател, а не на неустановен номер на рама.    

Отказът за пререгистрация съответства и на целта на закона да не се допуска регистрация на МПС, което не може да бъде идентифицирано по безспорни белези, поставени от производителя, а това несъмнено включва и номера на двигателя.

Ирелевантен е фактът, че жалбоподателят е добросъвестен приобретател, както и че автомобилът има предишна регистрация в страната доколкото установяването на интервенцията върху номера на двигателя става именно по повод на искането на жалбоподателя.  

След като автомобилът с частично заличен номер на двигателя в нарушение на чл.143, ал.2 от ЗДвП не може да бъде идентифициран, то постановеният отказ за неговата пререгистрация е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

В съответствие с изхода от спора ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева по аргумент от чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП

Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.И. с ЕГН ********** *** срещу писмо с рег.№ 851000-5202/27.04.2017г. на началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич. 

ОСЪЖДА Д.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Добрич съдебни разноски за първата инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия: