Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./19.07.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                 НЕЛИ КАМЕНСКА

 

             При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к. а. н. д. № 275/2017 год. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от ЕТ „Анелия – Ю.Б.“***, ЕИК *****, срещу решение № 21/16.03.2017 год. по н.а.х.д. № 343/2016 год. по описа на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № Д - 5 - ДНСК – 90 / 14.09.2016г. на заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което на касатора на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, във връзка с чл.178, ал.1 от ЗУТ и чл.221, ал.4 от ЗУТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че нормата на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, въз основа на която е санкциониран ЕТ „Анелия – Ю.Б.“, предвижда санкция за лице, което ползва строеж от първа до трета категория, без това да е разрешено по установения законов ред. За да се приложи тази санкционна норма, следва по безспорен и несъмнен начин да се докаже, че именно едноличният търговец е ползвал строежа на инкриминираната дата, а не някой друг, каквито доказателства по делото липсват. Твърди се, че изводите на съда относно това кой е фактическият ползвател на строежа са необосновани, противоречиви и не отговарят на събраните по делото доказателства. Счита се, че неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на акта. Оспорват се и изводите на съда, че фактическото описание на нарушението в АУАН и НП е точно и ясно и съдържа всички съставомерни признаци от обективна страна. Сочи се, че с акта е повдигнато обвинение за това, че ЕТ е продължил ползването на строежа и е нарушил повторно заповед, каквито признаци не се съдържат в състава на посочената за нарушена норма на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП.  

           Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. 

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на КРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: 

          С процесното наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че на 15.07.2016г. като собственик и извършител ползва строеж от първа категория, съставляващ „Заведение за обществено хранене“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с № 07257.45.313 по КККР на с.Българево, морски плаж „Болата“, община Каварна, без това да е разрешено по установения законов ред, а именно без да е въведен в експлоатация по реда на чл.178, ал.1 от ЗУТ от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и в нарушение на заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО НСК Добрич към РДНСК – СИР за забрана ползването на строежа съгласно чл.221, ал.4 от ЗУТ.       

С обжалваното решение районният съд е потвърдил изцяло наказателното постановление, като е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че са налице безспорни доказателства за извършването на нарушението и неговия извършител.     

Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат.

При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се констатират пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Не се констатират и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че ЕТ е извършил вмененото му с НП административно нарушение по чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, във вр. чл.178, ал.1 и чл.221, ал.4 от ЗУТ. За да стигне до този извод, той е събрал всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението. 

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, водещи до отмяна на НП. Нарушенията при съставянето и връчването на акта принципно никога не са съществени и не могат сами по себе си да опорочат издаденото НП, ако нарушителят е узнал съдържанието на акта и е предприел защита против него. В случая от доказателствата по делото е видно, че актът е връчен на надлежен пълномощник на търговеца, в чиито пълномощия изрично са включени правата да подписва и получава актове и НП по ЗАНН във връзка с дейността на фирмата, като на нарушителя е дадена възможност да възрази срещу акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Търговецът е обжалвал своевременно НП по съдебен ред и в развилото се пред районния съд производство е могъл да направи всички свои възражения и доводи за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото му на защита.       

Не се споделя възражението на касатора, че не е установено по категоричен и несъмнен начин авторството на нарушението, тъй като от доказателствата по делото е видно, че именно той е собственик и извършител на неразрешения за ползване строеж. Сам касаторът във въззивното производство е представил разрешение за поставяне на преместваем павилион (ЗОХ), с което на практика е признал, че той е извършител на строежа. Като извършител на строежа е посочен и в издадената срещу него заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началник РО „НСК“ Добрич при РДНСК СИР, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранено ползването на строежа, като е разпоредено да бъдат взети мерки за освобождаване на обекта от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др. В хода на административнонаказателното производство, както и в жалбата до районния съд не е оспорен фактът, че ЕТ е ползвател на строежа. Едва в пледоарията по същество във въззивното производство е направено възражение, че липсват доказателства за това, което правилно е отхвърлено от съда като защитна позиция в процеса. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че контролните органи са били длъжни да отхвърлят чрез съответните доказателствени способи всички други възможни хипотези за ползване на строежа от трети самонастанили се лица или лица под наем, след като нищо от административнонаказателната преписка не е навеждало на извод, че не касаторът, а някой друг би могъл да стопанисва обекта по време на проверката. Освен това от доказателствата по делото е видно, че ЕТ като адресат на заповедта по чл.178, ал.5 от ЗУТ е бил длъжен да опразни строежа от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др. Касаторът не е представил доказателства, а и не е твърдял да е изпълнил тези мерки, поради което самото държане (съхраняване) на вещи и материали в обекта, каквито безспорно са открити по време на проверката, е равносилно на фактическо ползване на строежа и е достатъчно основание да се приеме, че той е действителният извършител на нарушението, както правилно са преценили наказващият орган, а след това и районният съд. Без правно значение са приложените в касационното производство актове за установяване на административно нарушение, където като ползвател на процесния строеж е посочено едно трето физическо лице (ЕТ), защото те касаят съвсем други периоди, различни от посочената в НП дата на нарушение.      

Неоснователно е възражението на касатора за несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма на чл.178, ал.1 от ЗУТ. На първо място, вмененото на касатора нарушение е за това, че на инкриминираната дата е ползвал строеж, без това да е разрешено по установения законов ред, което се субсумира под нормата на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, която съдържа едновременно хипотезис и санкция, като цитираните в акта и НП норми на чл.178, ал.1 и чл.221, ал.4 от ЗУТ само мотивират извода на наказващия орган защо е налице нарушение на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, запълвайки диспозицията на правната норма. След като строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и въпреки изричната забрана за ползването му по чл.178, ал.5 от ЗУТ, която е наложена именно с оглед на неспазването на чл.178, ал.1 от ЗУТ и липсата на доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация по законоустановения ред, то очевидно е налице ползване на строеж в нарушение на нормативно установените изисквания. Действително в акта е посочено, че ЕТ е продължил ползването на строежа и е нарушил повторно заповедта по чл.178, ал.5 от ЗУТ, с което е нарушил чл.178, ал.1, във вр. чл.177 от ЗУТ, но това не противоречи на фактическото описание в НП, а представлява доказателство за обективно осъществения от него състав на нарушение за един по-продължителен период от време (повече от година). Не са налице нови установявания в НП, различни от описаните в АУАН, от които да се променя главният подлежащ на доказване факт, а именно, че обектът се ползва без издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК. В случая, видно от съдържанието на АУАН и НП и сочените като нарушени нормативни разпоредби,  актосъставителят и наказващият орган не са имали предвид нещо по – различно от установеното в закона строежите да се ползват само ако са въведени в експлоатация от компетентните за това органи.                              

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице съществено разминаване в описанието на нарушението в АУАН и НП, което да е попречило или да е затруднило нарушителят да разбере в какъв вид нарушение е обвинен и да организира защитата си. От обстоятелствената част на двата акта става ясно, че нарушението се изразява в ползване на строеж, неразрешен по съответния ред, като санкционираният търговец е реализирал защитата си в пълен обем, осъзнавайки напълно за какво точно деяние е ангажирана отговорността му.      

По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила.  

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

                                             

Р   Е   Ш   И  :

         

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/16.03.2017 год. по н.а.х.д. № 343/2016 год. по описа на Районен съд – Каварна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

   2.