Р Е Ш Е Н И Е

 

286/ 28.06.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Силвия Сандева

                          Нели Каменска

при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 272 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „**********“ ЕООД, гр.Балчик, ЕИК ********, подадена чрез адв.Н.М. срещу решение № 19 от 07.03.2017г., постановено по нахд № 338/2016г. по описа на Районен съд гр.Каварна, с което е изменено наказателно постановление № 16-208084/ 11.08.2016г., издадено от директора на ТД на НАП -Варна.

Касаторът счита, че решението на районния съд, с което е изменено наказателното постановление, е неправилно, тъй като административно-наказващият орган не е приложил правилно закона и този порок не е отчетен от съда. Прави се оплакване, че съдът е допуснал нарушение като е приел за приложима санкционна норма, различна от посочената в наказателното постановление. Твърди се, че в деня на проверката имало извършени плащания на продажби чрез пост-терминално устройство в общ размер на 128,50 лв. и затова не била налице отрицателна разлика, а разликата от фактическата наличност и отчетената от ФУ била от продажби. По тези съображения моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – ТД на НАП –Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна. Нарушението било установено от контролния орган по безспорен и категоричен начин. Не бил приложим чл.28 от ЗАНН. Пледира оставяне в сила на решението.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

В производството пред въззивния съд е установена следната фактическа обстановка:

При извършена на 13.07.2016г. данъчна проверка в ресторант „Морски бриз“, находящ се в с.Крапец, стопанисван от „**********“ ЕООД, била установена отрицателна разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на 117,80 лв. На 28.07.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено оспореното пред РС гр.Каварна наказателно постановление от 11.08.2016г., с което на дружеството е наложена имуществената санкция от 1000 лв. на основание чл.185, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС за нарушаване на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно който "извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми".

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства и санкцията е определена  законосъобразно, според предвидения минимум в нормата за извършеното деяние.

Съдът е събрал писмени и гласни доказателства и по основното възражение на санкционирания търговец, че в деня на проверката имало извършени плащания на продажби чрез пост-терминално устройство в общ размер на 128,50 лв. и затова не била налице отрицателна разлика, а разликата от фактическата наличност и отчетената от ФУ била от продажби. След като е обсъдил установените с доказателствата факти във връзка с приложимия закон, е приел че това възражение е неоснователно и го и отхвърлил.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното в мотивите на оспореното решение. Същото не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна.

Възраженията, че дружеството не е допуснало нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. са неоснователни. Правилно е установеното от районния съд обстоятелство, че плащанията с банкова карта също трябва да фигурират в междинния отчет за плащане, тъй като в представения в преписката междинен отчет няма отразени плащания с банкова карта. Търговецът не доказва твърденията си, че установената разлика между касовата наличност и отчетения сума от фискалното устройство се дължи на извършените плащания на процесната дата с банкови карти, тъй като те не фигурират в дневния финансов отчет от 13.07.2016г., извлечен от ФУ в 15,15 часа.

Неоснователно е и възражението , че дружеството било неправилно санкционирано. Съгласно чл.185, ал.1  от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А според ал.2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Макар че в мотивите на наказателното постановление не се сочи изрично, че нарушението не води до неотразяване на приходи е видно, че дружеството е санкционирано със санкцията от 1000 лв., съобразно разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, предвиждаща санкция от 500 до 2000лв.

С оглед размера на сумата от 117,80 лв., установена в повече като разлика между разчетената във фискалното устройство и фактическата наличност в касата, настоящата инстанция също счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения касационния състав приема, че не са налице твърдяните процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Ясно е изложено от наказващия орган какво точно нарушение е извършено и как е определена имуществената санкция. Районният съд не е нарушил материалния закон, потвърждавайки оспореното наказателно постановление. Предвид това, решението му е валидно, допустимо и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд - Добрич

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 19 от 07.03.2017г., постановено по  нахд № 338/ 2016 г. по описа на Районен съд – Каварна.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: