Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/26.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 266/ 2017 год. по описа на съда.

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

          Образувано е по жалба на К.Д.Й. *** против решение № 120/29.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), 5-членен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 254/2016г., в частта, в която е установено по отношение на Висшия адвокатски съвет – София и жалбоподателя Й., че нормативните изисквания за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати в Наредба № 2/29.10.2004г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати (по – нататък Наредба №2) не съдържат дискриминационни разпоредби и е оставена без уважение жалбата на Й. в тази й част. Излагат се твърдения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при неправилно разпределение на доказателствената тежест и непълна проверка на всички доказателства и доводи на жалбоподателя. Поддържат се оплаквания, че Наредба № 2 противоречи на Конституцията, ЗЗДискр., правото на ЕС и международните договори и е дискриминационна по отношение на кандидатите да упражняват професията адвокат по признаци “лично и обществено положение” и “гражданство” при упражняване на конституционното право на труд. Счита се, че изискването за полагане на изпит за придобиване права на адвокат от лица, придобили юридическа правоспособност, е неоправдано и цели ограничаване на възможностите за навлизане на нови професионалисти в адвокатските колегии и практикуване на професията в ЕС. Сочи се, че без издържането (преодоляването) на изпита по Наредба № 2 лицата, желаещи да практикуват професията адвокат, не могат да се впишат в адвокатска колегия както на територията на Република България, така и на територията на Европейския съюз, което е ограничение на правото на избор на професия и правото на установяване. Твърди се, че чрез въвеждане на изискванията в чл.2, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 14 и 17 от същата наредба относно броя на годишните изпитни сесии, избора на членовете на изпитните комисии и квесторите, по-голямата част от които са действащи адвокати и конкуренти на пазара на юридически услуги, регистрацията и допускането на кандидатите до участие в изпита, начина на проверяване и срока за съхранение на писмените изпитни работи, се създават условия за дискриминиране на кандидатите и субективното им елиминиране от пазара на труда, като им се отнема възможността за упражняване на дейност съобразно придобитата професионална квалификация и правоспособност. Възразява се, че неправилно и незаконосъобразно КЗД е приела в мотивите си, че гаранция за абсолютната обективност при провеждането на изпита e наличието на други кандидати в залата, без да отчете факта, че при проверка на изпитните казуси и теста не присъстват външни лица освен членовете на комисията. Не се споделят и мотивите на КЗД, че броят на годишните изпити е достатъчен за задоволяване на нуждите на кандидат адвокатите. Сочи се, че изпитът се провежда само два пъти годишно за разлика от изпита за юридическа правоспособност, който е всеки месец, като по този начин се ограничават конституционните права на кандидатите да излязат целогодишно на пазара на труда. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение на КЗД.                  

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение е издадено в съответствие с процесуалните и материалните норми, при спазване на целта на закона и пълно изследване на фактическата обстановка. Сочи, че от представените по преписката доказателства не се установява наличие на неравно третиране по някой от признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр., както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Висшият адвокатски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че Наредба № 2 не съдържа дискриминационни разпоредби. Твърди, че наличието на изпит не представлява дискриминация по признак “гражданство” по отношение на жалбоподателя, тъй като на изпит се явява не само жалбоподателят, но и много други кандидати, желаещи да упражняват адвокатска професия. Счита, че наредбата не е дискриминационна поради обстоятелството, че кандидатите следва да бъдат изпитвани от практикуващи същата професия, тъй като именно те могат да преценят дали кандидатите притежават необходимите знания. Сочи, че комисиите нямат постоянен състав и в тях се включват членове на Висшите  органи на адвокатурата, председатели на адвокатските колегии от страната и адвокати, които са уважавани хабилитирани преподаватели в юридическите факултети в страната. Като недискриминационни определя и обстоятелствата, че изпитът се провежда два пъти годишно, както и че не подлежи на обжалване. Сочи, че кандидатът разполага с възможността да се яви отново на изпит и да го издържи успешно, поради което не е нарушено правото му на труд.      

Съдът, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване акт, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Производството пред КЗД е образувано по жалба на К.Д.Й. *** с оплаквания, че текстовете от Закона за адвокатурата, касаещи придобиването на адвокатски права, както и Наредба № 2/ 29.10.2004г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати са дискриминационни и противоречат на Конституцията на Република България, ЗЗдискр., Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на МОТ, чл.1, т.2 от Директива 77/249/ЕИО от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, както и Европейската харта на правата на човека и основните свободи. В жалбата е посочено, че Й. е правоспособен юрист и досега няколко пъти е кандидатствал и участвал в изпит за младши адвокати. Изложени са съображения за наличие на непряка дискриминация по признаци „обществено положение“ и „гражданство“ спрямо кандидатите за придобиване на адвокатски права чрез въвеждане на изискване за полагане на изпит при неясни критерии и правила за организиране и провеждане на изпитите, проверка и оценка на изпитните работи, избора на членовете в изпитните комисии и др. Изложени са съображения и за това, че адвокатите от ЕС са третирани по-благоприятно от българските по отношение на изискванията към тях при полагане на приравнителен изпит съгласно чл.19а от Закона за адвокатурата.

Предвид оплакванията за наличие на дискриминационни разпоредби в Закона за адвокатурата и Наредба № 2 като ответни страни в производството са конституирани Министерството на правосъдието и Висшият адвокатски съвет, които са представили становища по жалбата в указания за това срок. След приключване на проучването по чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. е насрочено и проведено открито заседание с участие на страните, при което Комисията за защита от дискриминация е взела решение оплакванията, касаещи Закона за адвокатурата, да бъдат разгледани в друго отделно производство с конституиране на други ответни страни, като е продължила производството само по отношение на оплакванията, касаещи Наредба №2, с ответник Висшият адвокатски съвет. В хода на откритото заседание на комисията е дадена възможност на жалбоподателя да уточни кои текстове на Наредба №2 счита за дискриминационни, при което той е посочил, че цялата наредба е акт на непряка дискриминация спрямо  кандидат адвокатите. След като е счела, че преписката е изяснена от фактическа страна, КЗД е дала срок на страните да представят заключителни писмени становища.

В указания срок жалбоподателят е представил писмено становище, в което е посочил, че ВАдвС е създал дискриминационни и субективни правила при и по повод кандидатстване за упражняване на професията адвокат, с които са нарушени основни човешки права, като е изброил чл.2, 4,5,6, 7, 8, 10, 11, 14 и 17 от Наредба № 2, касаещи ограничения брой на годишните изпитните сесии, избора и състава на изпитните комисии и на квесторите, които принадлежат изключително от професионалната организация и споделят интерес, който е противоположен на кандидат адвокатите, реда и условията за регистрация на кандидатите и допускането им до участие в изпита, реда и начина на съставяне на тестовете и казусите за изпитите, обема и вида на проверяваните знания по професията, начина на проверка и съхраняване на изпитните работи. Развил е доводи, че с разпоредбата на чл.2 от Наредбата, с която е предвидено изпитът да се провеждат само два пъти годишно, се ограничават конституционните права на кандидатите да излязат на пазара на труда и правата им за работа в страната и на територията на ЕС, като се създават привилегии на определени лица да бъдат вписани като чуждестранни адвокати без полагане на изпит или по свободната преценка на Висшия адвокатски съвет и в изпитна комисия, различна от тази за българските адвокати. Изтъкнал е, че правилата за състава на изпитната комисия като тези за изпитване на чуждестранен адвокат за постоянно практикуване на територията на РБългария не изглеждат от естество, което дава достатъчно гаранция за безпристрастност, прозрачност и липса на дискриминация на българските кандидат адвокати, като в подкрепа е посочил данните за резултатите от проведените изпити по наредбата, съгласно които общата успеваемост на кандидатите се движи между 27% и 39 %. Накрая е направил извод, че Наредба № 2 е дискриминационна по отношение на конституционното право на труд на кандидатите да упражняват професията адвокат на признак по чл.4, ал.3 от ЗЗдискр.

В същия срок заключително писмено становище е представила и ответната страна (ВАдвС), в което е обобщила, че нормативните изисквания за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати не съдържат дискриминационни правила, които да препятстват достъпа до адвокатската професия. Подчертала е, че в българската адвокатура за разлика от други европейски адвокатури не е налице специализация по области на правото, която да дава право на адвоката да практикува само това, в което е специалист. По тази причина се налага проверка на познанията на кандидата по право въобще, тъй като по време на професионалната си кариера той е свободен да се занимава с правни казуси от всички области на правото. Изложила е доводи, че съгласно чл.134 от Конституцията адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и ЮЛ при защита на техните права и законни интереси, като еманация на самоуправлението на адвокатурата е организацията на достъпа до адвокатската професия в страната. Изтъкнала е, че изискванията към лицата, упражняващи адвокатска професия,  да имат необходимите професионални и нравствени качества не е самоцелно, а е въведено като гаранция, че правата и законните интереси на техните клиенти ще бъдат компетентно отстоявани.               

След преценка на доказателствата и изложените от страните доводи и становища Комисията е постановила процесното решение, с което на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр. е оставила без уважение жалбата на Й. и е установила спрямо на него и Висшия Адвокатски съвет, че нормативните изискванията за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати в Наредба № 2 не съдържат дискриминационни разпоредби. За да постанови този резултат, КЗД е отхвърлила като неоснователни твърденията на жалбоподателя, че изпитът за придобиване на адвокатски права е прекалено сложен или че не трябва да е в "такъв обем от знания, който изисква Висшия адвокатски съвет", като е приела, че изискванията за провеждане на изпита и вида и обема на проверяваните знания в никакъв случай не са дискриминационни, тъй като един и същ изпит се държи от всички кандидати и съответно той е еднакъв за тях. Посочила е, че обстоятелството дали един изпит е "сложен" или "лесен" няма отношение към въпроса за дискриминация. Не е споделила аргумента на Й., че след като е придобил юридическа правоспособност и е "държал 55 изпита", не е необходимо да полага допълнителен изпит, за да придобие адвокатски права или поне не с такъв обем от знания. Изложила е съображения, че след придобиването на каквото и да било образование лицето, излизащо на пазара на труда, следва да държи допълнителни изпити за практикуването на съответната позиция, за която кандидатства. Така стои въпросът не само за тези, завършили право (съдии, прокурори, нотариуси, съдебни изпълнители и юрисконсулти), но и за завършилите други специалности (например лекари и счетоводители). Навела е аргументи, че конституционно регламентираната роля на адвокатската професия в защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица налага адвокатската професия да бъде упражнявана от лица с необходим минимум от знания по право и с умения да ги прилагат на практика. В тази връзка е и регламента на изпита - писмен (чрез тест, с който да се проверят знанията на кандидата и решаване на казуси, чрез който да се проверят уменията за практическо приложение на теоретичните знания) и устен (чрез три въпроса от областта на гражданскоправните и административноправните науки, наказателноправните науки и от нормативната уредба и етичните правила за упражняване на адвокатската професия да се установи дали кандидатите притежават необходимите професионални и нравствени качества). В мотивите към решението са развити доводи, че гаранция за абсолютната обективност на оценяването на кандидатите е тяхната анонимност по време на писмения изпит и публичността по време на устния изпит, който се провежда в присъствието и на други явили се кандидати в залата, в резултат на което са отхвърлени твърденията, че изискванията по отношение на реда и начина на провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати са дискриминационни. В подкрепа на това становище е изтъкнат и фактът, че изпитните комисии нямат постоянен състав, т.е. всеки път членовете им са различни, което изключва неколкократното безрезултатно явяване на кандидат да бъде счетено за необективно, както е в случая с К.Й.. По отношение на изискването за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати "само" два пъти годишно (на пролетна и есенна изпитна сесия) КЗД е приела, че липсват доказателства за дискриминационност. Счела е, че няма основания да се приеме, че тези две сесии са недостатъчни за задоволяване на нуждите на кандидатите за адвокати. Дори напротив, интервалът им на провеждане е съобразен с факта, че кандидатите следва да имат достатъчно време да се подготвят за съответния изпит. Като аргумент в подкрепа на този извод е посочила и обстоятелството, че няма никакво ограничение за това колко пъти един кандидат може да се яви на изпита за придобиване права на адвокат. При това положение КЗД е стигнала до крайния правен извод, че установеното в Наредба № 2 не представлява дискриминация, в какъвто смисъл е постановила и решението си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДиск. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на страните и ангажираните от тях доказателства (писмени документи), като органът се е съобразил с установеното в чл. 9 от ЗЗДиск правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. На страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, както и да участват в откритото заседание, където са могли да представят или да поискат събиране на допълнителни доказателства за изясняване на обстоятелствата по преписката. Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и проверката на доказателствата.   

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е извършена проверка по приложените доказателства относно допуснатите кандидати на изпита за адвокати и младши адвокати през м. май 2016г., доколкото липсват конкретни твърдения в жалбата му пред КЗД за упражнена спрямо него пряка дискриминация по някой от признаците по чл.4         , ал.1 от ЗДискр. във връзка с провеждането на този изпит. По време на откритото заседание на комисията, в което жалбоподателят е уточнил предмета на жалбата си, той е поискал единствено да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Наредба №2 съдържа дискриминационни норми спрямо всички кандидати за адвокати. Такова искане е отправено и в заключителното писмено становище, в което жалбоподателят е посочил  текстовете на Наредбата, които е оспорил като дискриминационни, но никъде не е претендирал наличие на пряка или непряка дискриминация при провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати през м.май 2016г.    

Неоснователно е и оплакването, че при проучването по преписката не е взето предвид решение № 353 от 22.04.2015г. на КЗК по преписка № КЗК-165/12.03.2015г., защото то засяга други въпроси относно съответствието с правилата на конкуренцията на проект на ЗИДЗАдв. и е неотносимо към спора за дискриминационния характер на Наредба № 2.

Проверката на законосъобразността на процесното решение сочи на правилно прилагане на материалния закон и в съответствие със заложените в него цели. 

С разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци включително различно третиране на основата на лично или обществено положение. В ал.2 и ал.3 на същия член се съдържа определение на понятията “пряка” и “непряка” дискриминация, като и в двата случая се касае за поставянето на отделни лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Привидно неутрална разпоредба е тази, която на пръв прочит се отнася по един и същи начин към всички лица без оглед на защитени признаци. Приложена на практика обаче тази привидно неутрална разпоредба има несъразмерно по-лош ефект върху дадена група, определена по защитен признак, в сравнение с други в сходни ситуации.

В случая като източник на претендираната дискриминация се сочи самото изискване за полагане на изпит за придобиване права на адвокат и регламентираните в Наредба № 2 условия и ред за провеждане на изпита. Доколкото полагането на изпит е предвидено със самия Закон за адвокатурата, оплакванията за чиято дискриминационност са разделени в друго отделно производство съдът счита, че не следва да обсъжда дали това изискване представлява акт на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. на основа „лично или обществено положение“, „гражданство“ или друг защитен признак, вкл. дали противоречи на Конституцията, правото на ЕС и международните договори, и следва да разгледа единствено и само дали Наредба №2 съдържа дискриминационни текстове, което е било и предмет на обсъждане в процесното решение на КЗД.

Правилно и законосъобразно КДЗ е приела, че не е дискриминационно обстоятелството, че изпитът за адвокати и младши адвокати се провежда само два пъти в годината (чл.2, ал.1 от Наредба № 2), защото тези две сесии (пролетна и лятна) са достатъчни да задоволят нуждите на кандидатите за адвокати и интервалът им на провеждане е съобразен с факта, че кандидатите следва да имат достатъчно време да се подготвят за съответния изпит. Броят на сесиите е законово определен и би могъл да бъде предмет на обсъждане в производството за дискриминационност на текстовете от Закона за адвокатурата, касаещи придобиването на адвокатски права,  но независимо от това той не е форма на непряка дискриминация, защото поставя всички желаещи да кандидатстват за придобиване права на адвокат в равно положение пред закона. За да се приеме, че предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба осъществява непряка дискриминация, е необходимо да се установи, че дадено лице или определен кръг от лица са третирани по – неблагоприятно на основание някои от признаците, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото е третирано, било е третирано или би било третирано друго лице или група лица при сравними сходни обстоятелства. В разглеждания случай дискриминация би била осъществена ако само по отношение на Й. или определени лица е приложено ограничението за полагане на изпит два пъти годишно, а на другите кандидати е разрешено да се явят на изпит повече от два пъти в годината. Тълкуването на цитираната правна норма в никакъв случай не води до извод, че се нарушава или застрашава правото на достъп до адвокатската професия, тъй като кандидатите могат да се явят на следващите обявени за това изпити и да придобият това право, като няма ограничение за това колко пъти един кандидат може да се яви на изпита за придобиване правата на адвокат, както правилно е преценила и КЗД.                           

По същите съображения следва да се приемат за неоснователни и твърденията за осъществена дискриминация чрез въвеждане на изискването относно състава на изпитната комисия, който отново е законовоопределен в чл.8, ал.1 от ЗАдв. и следва да бъде предмет на обсъждане в другото производство за дискриминационност на регламентацията в ЗАдв. Независимо от всичко това изискване поставя всички потенциални адресати на една и съща нормативна основа от гледна точка на предпоставката за прилагането й и не въвежда никакъв разграничителен критерий вътре в така нормативно дефинираната група на кандитатите, желаещи да упражняват адвокатска професия, който може да бъде свързан със защитен признак или от който може да бъде изведен признак, въз основа на който част от лицата в тази група биват поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите.

Жалбоподателят не е доказал и наличието на фактическо основание, което да обоснове извода, че въведените в Наредба № 2 изисквания относно структурата и тематичния обхват на изпита са дискриминационни (така чл.7, 8, 12, 13 и 15 от Наредбата). Доказването на дискриминационния характер на тези изисквания изисква да се установи провеждането на различие вътре в групата на кандидатите, което да позволи дефиниране на защитен признак, въз основа на който конкретни лица да бъдат застрашени от поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите. Правилно и законосъобразно в мотивите към решението е посочено, че изпитът е един и същ за всички кандидати, което изключва наличието на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Прилагането на цитираните норми не зависи от "личното или общественото положение" на кандидатите, а от вида и обема на способностите и знанията, необходими за упражняване на адвокатската професия. Тематичният конспект на изпита е функция от многообразието на извършваните от адвоката правни услуги, които изискват покриването на широк кръг от обективни критерии, гарантиращи, че професията ще се упражнява от най-добре подготвените специалисти с цел осигуряване на правната сигурност и съхраняване интересите на клиентите. Правилно и законосъобразно КЗД е подчертала, че конституционно регламентираната роля на адвокатската професия в защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица налага тази професия да бъде упражнявана от лица с необходим минимум от знания по право и умения да ги прилагат на практика, като обемът или сложността на изпита не цели дискриминиране на кандидатите.

Не може да се приеме, че кандидатите да упражняват професията адвокат са по-неблагоприятно третирани при упражняване на правото им на труд предвид изискванията за реда и начина на провеждане на изпита и оценяване на изпитните работи, тъй като липсват доказателства за това, че прилагането на тези правила води до различни положения за адресатите, което е основано на защитен признак. Правилно и законосъобразно КЗД е приела, че анонимността на кандидатите по време на писмения изпит, публичността на устния изпит, както и различните състави на изпитните комисии, които се определят за всеки конкретен изпит, са достатъчна гаранция за абсолютната обективност при провеждането на изпита и оценяването на кандидатите. Действително КЗД не е коментирала останалите цитирани като дискриминационни разпоредби на чл.6, 7, 8, 10, 11 и 17 от Наредба №2, но, първо, те са посочени едва в заключителната писмена защита на жалбоподателя, и, второ, не е конкретизирано какъв акт на дискриминация представляват те (твърденията на жалбоподателя в тази насока са твърде неясни и объркани), поради което необсъждането им в мотивите на решението не е съществено процесуално нарушение, водещо до необоснованост или неправилност на изводите на комисията. Независимо от това следва да се подчертае, че посочените разпоредби нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не може да се установи диференциран подход към кандидатите на основата на “лично или обществено положение”, както неоснователно се твърди от жалбоподателя.

Извън предмета на спора са възраженията на жалбоподателя, че с разпоредбите на Наредба № 2 се нарушават правилата на свободната конкуренция, основани на решения на СЕО и КЗК, защото в производството по раздел І, глава ІV от ЗЗДискр. се установяват и санкционират нарушения на този или други закони, уреждащи равенството в третирането, и не може да се преценява съответствието на нормативните разпоредби с правилата на конкуренцията, поради което правилно и законосъобразно КЗД не е разгледала и обсъдила тези възражения в мотивите към решението си.

Неоснователно е възражението в жалбата, че разпоредбите на Наредба № 2 дискриминират кандидатите по признак “гражданство” при упражняване на правото на труд, тъй като без издържането на изпит те не могат да се впишат като адвокати не само на територията на Република България, но и на територията на ЕС, и тъй като се създават привилегии на определени лица да бъдат вписани като чуждестранни адвокати без полагане на изпит или по свободна преценка на Висшия адвокатски съвет, в изпитна комисия, различна от тази за българските кандидати, и при по-облекчени условия за полагане на приравнителния изпит по чл.19а от ЗАдв. Касае се за различни правни режими за достъп до адвокатската професия, защото единият се отнася за лица с придобита адвокатска правоспособност, макар и в друга държава – членка от ЕС, докато другият - за кандидати за адвокати. Принципната възможност за определяне на различни критерии и условия за упражняване и достъп до адвокатската професия не е предпоставка за наличие на дискриминация, доколкото тази възможност касае група, различна от групата на кандидатите за адвокати, които изобщо не са практикували тази професия, и неправилно жалбоподателят ги съпоставя, приемайки, че са в идентично, сходно положение и следва да бъдат третирани еднакво.                   

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма както от обективна, така и от субективна страна. В хипотезата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. е нужно административният орган да установи, че са осъществени определени юридически факти, които поставят в по-неблагоприятно положение (или третират) определено лице или група лица на основата на някои от законово определените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи поставяне на определено лице или лица в по-неблагоприятно положение, а е необходимо да се докаже и наличието на защитен признак като причина за проява на това различно, неравно третиране, в т.ч. при прилагането на нормативните изисквания на Наредба № 2, които важат еднакво за всички, за да се отразяват по-зле на дадена група лица в сравнение с друга група в сходно положение, следва несъразмерно засегнатите лица да се характеризират със защитен признак, което в случая не е доказано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разпоредбите на Наредба № 2 поставят всички лица, попадащи в посочените хипотези, в равно положение пред закона, поради което не представляват форма на пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр.

Като е приела, че не е налице дискриминация, КЗД е постановила един правилен и законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед на изхода от делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.24 от НЗПП, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.78, ал.8 от ГПК. Останалите страни не са претендирали разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административният съд

 

                                            Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Й. *** против решение № 120/29.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), 5-членен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 254/2016г., в частта, в която е установено по отношение на Висшия адвокатски съвет – София и жалбоподателя Й., че нормативните изисквания за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати в Наредба № 2/29.10.2004г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати не съдържат дискриминационни разпоредби и е оставена без уважение жалбата на Й. в тази й част.

          ОСЪЖДА К.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.              

          Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия: