Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

291

гр.Добрич,  29.06.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Добрич, ІІІ кас. състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, изслуша докладваното от съдия Т. МИЛЕВА касационно административно дело № 262/ 2017 год.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „ВМ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,  със седалище и адрес на управление гр. Варна,  р-н Одесос, ул. „Ген. Колев“ №54, ет.3, ап.14, представлявано от управителя В.М.М., депозирана чрез Адвокатско дружество „КИРЯКОВИ§Ко“ Добрич, срещу решение №31/06.03.2017 г. на  Балчишкия районен съд, постановено по НАХД № 286/2016 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №81/28.07.2016 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Добрич, с което на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева /хиляда лева/ на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорващият счита, че районният съд не е обсъдил изложените доводи, във връзка с неправилно посочване на нарушената правна норма. Сочи се, че описанието на нарушението не съответства на посочената от административния орган правна норма. Твърди се, че не е посочено качеството на наказаното лице – дали е търговец на храни или производител и това нарушава правото на защита на наказаното лице. Релевират се и доводи, че нарушението не е уточнено, тъй като не става ясно какво е нарушението – без етикировка или без маркировка. Посочва се, че липсват мотиви на съда в тази насока, което прави решението незаконосъобразно. Според касатора липсват мотиви в решението и защо е прието, че следва да се ангажира отговорността именно на дружеството. И не на последно място се твърди, че нарушението е маловажно. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него правораздавателен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Г. С., който поддържа подадената жалба на посочените в нея основания.

Ответната страна, Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Добрич, чрез процесуалния си представител – юриск. Маринова оспорва изцяло жалбата, като поддържа тезата за законосъобразност на съдебния акт.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №81/28.07.2016 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Добрич, с което на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева /хиляда лева/ на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ.

За да потвърди оспорения пред него правораздавателен акт районният съд е установил следната фактическа обстановка:

Касаторът  "ВМ МЕНИДЖМЪНТ" ООД стопанисва обект за обществено хранене – ресторант „Ведрен“ , намиращ се в с. Кранево, на ул. "Вит" №1, съгл.  Удостоверение за регистрация по чл.12 от ЗХ,  №101/16882 от 29.06.2015 г. На 07.07.2016 г. в посочения обект била извършена проверка от служители от отдел "Контрол на храните" /КХ/ при Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Добрич.  В хода на осъществената от служители от отдел "КХ" при ОДБХ проверка било установено, че в търговския обект е констатирано съхранение на замразен грах в хладилно съоръжение към подготвителната за зеленчуци, в количество 4,300 кг, без етикировка и маркировка, с което търговеца не е изпълнил задължението си да осигури възможност за проследяване на храните, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция.  Резултатите от проверката били подробно документирани в Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 07.07.2016 г. За констатираното нарушение на 07.07.2016 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3913, като актосъставителят посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21а, ал. 3 от Закона за храните. Актът бил съставен в присъствие на представляващия го, като същият се е съгласил, че е извършено нарушение, но административната мярка не трябва да бъде приложена спрямо юридическото лице. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнително възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите в административно-наказателната преписка впоследствие било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на санкционния акт, а по съществото на спора счел, че санкционираното дружество, в качеството му на търговец на храни, действително е осъществило приписаното му нарушение. В тази връзка съдът обсъдил и приобщените по делото писмени доказателства и гласните такива, достигайки до извод, че те не установяват изпълнение на възложеното на търговеца задължение, произтичащо от правилото на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ. Въззивната инстанция счела още, че наказващият орган е издирил съответната санкционна разпоредба и законосъобразно е наложил регламентирата там имуществена санкция в законовия `и минимум, поради което потвърдил оспорения пред правораздавателен акт.

Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните, съобрази относимата правна уредба и подложи на задълбочен анализ приобщените доказателства, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора за съществено допуснато нарушение при квалифициране на вмененото му неизпълнение. От прочита на приложените по делото АУАН и НП е видно, че на търговеца се вменява нарушение, изразяващо се в неосигуряване на възможност за проследяване храните. Разпоредбата, която приписва това задължение на търговците на храни е тази на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ, намираща се в Глава Четвърта от Закона за храните. Съгласно чл. 21а, ал. 3 от ЗХ за изпълнението на изискванията по, ал. 1 търговците на храни следва да етикитират и/ или маркират храните, по начин който способства проследяването им. Нормата на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ гласи, че за изпълнение изискванията на ал.1 производителите и търговците етикират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им, като тази простъпката е описана пределно ясно от обективна страна в наказателното постановление, по начин, който не възпрепятства своевременното организиране на правото на защита от страна на касатора. Не би могло да бъде споделено и становището, че описаното нарушение сочи белезите на друг вид деятелност - в случая търговецът не се санкционира за допуснато нарушение на изискванията към етикитирането, регламентирани в Глава Трета от закона, а за неосигуряване на възможност за проследяване на храните, което задължение е разписано в коректно посочената норма на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ.

Правилен е и изводът на въззивния съд досежно безспорната установеност на вмененото на търговеца нарушение. Безспорно установено е обстоятелството, че дружеството представлява "търговец на храни" по см. на т. 61 от ДР на Закона за храните, осъществяващ дейност по "търговия" по см. на т. 60 от ДР на същия закон. От друга страна, задълбоченият прочит на приобщените писмени доказателства, в т.ч. и на съставения доклад за проверката, сочат с категоричност, че субектът не е осигурил възможност за проследяване на храните, в случая 4,3 кг грах, каквото задължение му е вменено с чл. 21а, ал. 3 от ЗХ. Установява се по категоричен начин, че същите не са били обозначени, в този случай маркирани и са били с неотразена информация за вида на продукта, производителя му и срока му на годност. В този смисъл са и показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели-служители на ОДБХ, които еднозначно сочат, че при проверката е установено, че продуктите не са били маркирани, което от своя страна препятства проследимостта им. С оглед на това, касационната инстанция счита, че предходният съдебен състав е достигнал до единствено възможния правен извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца нарушение. За така осъществената простъпка законът, в приложимата разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗХ, предвижда ангажиране на отговорността на едноличния търговец с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., като в конкретната хипотеза АНО е определил санкционния размер в законовия му минимум.

С оглед гореизложеното, касационната инстанция намира релевираните доводи, обосноваващи незаконосъобразност на съдебното решение, за неоснователни, като решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкия административен съд, ІІІ кас. състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №31/06.03.2017 г., постановено по НАХД № 286/2016 г. по описа на Районен съд гр. Балчик.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                              2..........................