Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………./гр.Добрич, 06.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

 

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 261/2017г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл.107 ДОПК, във вр. чл.144 и чл.156 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба на “Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК 103003321, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ № 85-87, представлявано колективно от членовете на СД : В.С.В., ЕГН **********, „Мел Инвест - Холдинг“ АД, ЕИК 119076059, представлявано от И.Н.Г.-Д., ЕГН **********, „Конимо“ АД, ЕИК 121740081, представлявано от С.Г.Г., ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-355/28.12.2016г., издаден от старши инспектор в Дирекция “МДТ” при община – Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция “МДТ” при община – Добрич, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011г. – 2016г. за недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Войвода Димитър Калъчлията“, с партиден номер 5803F51798, в общ размер съответно на 20802, 84 лева (за данък върху недвижимите имоти) и 112 015, 50 лева (за такса за битови отпадъци), ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 5979, 73 лева и 32 198, 64 лева, начислени към 27.12.2016г. В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е неправилен и немотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с действителните факти по спора, при неспазване на изискванията за форма и съдържание и липса на доказателства за реалното предоставяне на услугите за ТБО. Оспорва се правилността на определената данъчна основа, както и начисления размер на ДНИ и ТБО. Твърди се, че неправилно ТБО е определена по реда на чл.67, ал.2 от ЗДМТ, тъй като за имота има подадени декларации за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Основните възражения в жалбата се свеждат до това, че декларираният през 2016г. недвижим имот, който е предмет на оспорения акт, е идентичен с декларирания през 2007г. недвижим имот, за който са платени всички задължения, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.107, ал.3 от ДОПК. Твърди се, че дружеството никога не е притежавало друг недвижим имот на посочения административен адрес, като различията в подаваните декларации се дължат изцяло на промените в отразяването на имота в кадастралната карта и регулационния план на града, но не и на промени в собствеността. Излагат се обстоятелства, че имотът на дружеството се състои от земя и сгради, които по предназначение представляват фуражен завод, разположен на част от територията на бившия Зърнено – фуражен комбинат – Добрич. Имотът се намира в Индустриална зона – Север на гр. Добрич по ул. „Войвода Димитър Калъчлията“ и е придобит на основание универсално правоприемство на правата и задълженията на „Добруджански протеин“ АД, преобразувано чрез вливане в „Булмикс Интернешънъл“ АД (с предишно наименование „Агро Мел БГ“ АД). Първоначално теренът попада в един общ УПИ І в кв.1 по регулационния план на гр.Добрич, като преди обособяването му в самостоятелен недвижим имот съвпада с части от имоти с идентификатори 72624.610.278 и 72624.610.3 по КККР на гр.Добрич. След подписването на договор за доброволна делба през 2016 г. тези два имота са заличени, като от техни части е образуван имот с идентификатор 72624.610.751 по КККР на гр.Добрич, който реално обособява границите на имота на дружеството – жалбоподател. Сочи се, че след придобиването на имота през 2007г. дружеството го е декларирало и е заплащало всички дължими за него данъци и такси, като ежегодно е подавало и декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци. С подадените от дружеството декларации през 2016г. не е променен видът на имота, нито е деклариран друг имот, за да се открива нова партида и да се начисляват повторно данъци и такси. Твърди се, че всички тези обстоятелства е следвало да бъдат взети предвид от административния орган, който не е изпълнил задълженията си по чл.18 от ЗДМТ и чл.103-107 от ДОПК да установи действителното фактическо положение, а при констатиране на несъответствия в подадените декларации да покани подателя им да ги отстрани. По изложените съображения се иска отмяна на акта, както и присъждане на сторените разноски по делото.            

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “МДТ” при община - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Счита, че оспореният АУЗ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му. Твърди, че в случая се касае за новодекларирани имоти (сгради), които не са предмет на декларацията през 2007г., поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е начислил данъци и такси за тях с оспорения акт.     

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореният акт е издаден на 28.12.2016г. На 30.01.2017г. жалбоподателят е подал жалба срещу него до директора на Дирекция “МДТ” при община – Добрич съгласно справка за регистрация на инициативна входяща преписка (л. 8). По делото липсват доказателства за датата на връчване на оспорения акт, поради което следва да се приеме, че жалбата по административен ред е подадена в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК. От данните по делото се установява, че решаващият орган не се е произнесъл по жалбата в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, поради което актът се смята за мълчаливо потвърден. Съобразно правилата за изчисляване на сроковете срокът за произнасяне на решаващия орган е изтекъл на 07.04.2017г. От приложения по делото пощенски плик е видно, че жалбата против акта е подадена по пощата на 02.05.2017г., което е в рамките на 30-дневния срок за обжалване по чл.156, ал.5 от ДОПК. При това положение съдът счита, че жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано лице, адресат на акта, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на старши инспектор в Дирекция “МДТ” при община – Добрич. След извършена служебна проверка в информационната система на общината органът по приходите е установил, че жалбоподателятБулмикс Интернешънъл“ АД е подал ДД с вх.№ 5803002295/15.08.2016г., с която е декларирал недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Войвода Д.Калъчлията“ с партиден № 5803F1798. След като е констатирал, че жалбоподателят не е плащал ДНИ и ТБО за този имот за периода 2011 г. – 2016 г. органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК. С този акт в тежест на лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 27.12.2016г., като общият размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и лихвите върху него възлиза на 26 782, 57 лева, а на задължението за такса за битови отпадъци и лихвите върху него – на 144 214, 14 лева. В акта са посочени в табличен вид задълженията на дружеството по години и размер, като размерът на задълженията е определен върху данъчна основа в размер на 2667029, 99 лева.  

АУЗ е оспорен пред Директора на Дирекция “МДТ” при община - Добрич със същите аргументи като изложените в жалбата до съда, че декларираният през 2016г. имот с партиден номер 5803F1798 и декларираният през 2007г. недвижим имот с партиден номер 509_070627 са един и същ имот, а не два различни имота, като разликите в подадените декларации се дължат на промени в описанието на имота, но не и на промени в основанията или документите за собственост. Посочено е, че дружеството ежегодно е подавало декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци и е заплащало всички дължими за имота данъци и такси, определени в съобщенията на местната общинска администрация, поради което вменените с оспорения акт задължения са незаконосъобразни, тъй като се отнасят за същия недвижим имот, но по различна партида, открита от администрацията на основание подадената декларация през 2016г.       

Решаващият орган не се е произнесъл по жалбата, поради което актът се смята за мълчаливо потвърден съгласно разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК. Именно този акт е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, поради което съдът следва да провери изцяло неговата законосъобразност.             

Не е спорно между страните, а това се установява и от приложените по делото актове за държавна собственост, споразумителни протоколи и съдебни решения (л.9-26), че през 2007г. жалбоподателятБулмикс Интернешънъл” АД (с предишно наименование “Агро Мел БГ” АД) придобива имуществото на вливащото се в него акционерно дружество “Добруджански протеин” АД при условията на общо правоприемство.

На 27.06.2007г. жалбоподателят подава данъчна декларация по чл.17 от ЗДМТ с вх.№ 0328000509/27.06.2007г., с която декларира придобития от преобразуващото се дружество недвижим имот, съставляващ земя и 19 броя сгради, находящ се в гр.Добрич, кв. Индустриален.

През 2010 г. “Булмикс Интернешънъл” АД предекларира имота, като подава данъчна декларация по чл.14 от ЗДМТ с вх.№ 2123/16.06.2010г. В тази декларация е посочено, че имотът се състои от земя и 19 броя сгради, като общата площ на земята възлиза на 167425 кв.м., в т.ч. застроена площ от 8038 кв.м.

На 07.10.2011г. дружеството подава коригираща данъчна декларация с вх.№ 2851/07.10.2011г., в която са декларирани още 24 броя сгради, подробно изброени в част ІІ от декларацията. Имотът е описан като земя и сгради, попадащи в поземлен имот 72624.610.278 по КККР на гр.Добрич, като в част І на декларацията е посочено, че общата площ на земята е 107 933 кв.м., в т.ч. застроена площ 6010 кв.м.   

На 15.08.2016г. “Булмикс Интернешънъл” АД подава коригираща данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 5803002294, в която декларира, че имотът представлява земя и 23 броя сгради, включени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.278 по КККР на гр.Добрич, като в част І на декларацията е посочено, че земята е с обща площ от 33 000 кв.м., в т.ч. застроена площ 5 928 кв.м. Към декларацията е приложено копие от КК на гр.Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич на 28.07.2016г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.278 е с обща площ от 105 235 кв.м. и е записан на името на жалбоподателя (с предишно наименование “Агро Мел БГ” АД) и “Зърнени храни България” АД, без данни за идеалните им части за собственост, като върху него попадат общо 69 броя сгради.  

На 15.08.2016г. жалбоподателят подава и втора декларация по чл.14 от ЗДМТ с вх.№ 5803002295/15.08.2016г., с която декларира земя на площ от 74 169 кв.м. и 54 броя сгради с обща застроена площ от 13 995 кв.м., включени в поземлен имот с идентификатор 72624.610.3 по КККР на гр.Добрич, находящ се в Промишлена зона – Север на гр.Добрич, ул. “Войвода Димитър Калъчлията” № 1. Именно по тази декларация са определени задълженията по обжалвания акт, като към нея също е приложено копие от КК на гр.Добрич с данни от КРНИ, издадено от СГКК – Добрич на 28.07.2016г., съгласно което ПИ с идентификатор 72624.610.3 се води като собственост на жалбоподателя (с предишно наименование “Агро Мел БГ” АД), има обща площ от 74 169 кв.м. и върху него попадат общо 54 броя сгради.

 Към всяка от декларациите от 15.08.2016г. е приложена и таблица № 3 с описание на земята и сградите по площ, дата на придобиване, етажност, предназначение, конструкция, отчетна стойност и др., като и в двете таблици сградите са декларирани с конструкция М1.        

При извършената съпоставка на декларациите през периода 2007г. – 2016г. се установява, че във всички тях дружеството посочва един и същ способ за придобиване на декларираното имущество – чрез вливане съгласно решение № 3 / 02.05.2007г. на СГС по ф.д. № 8528 / 2006 г.            

От доказателствата по делото е видно, че по повод на подадените декларации от 15.08.2016г. е инициирана проверка за верността на вписаните в тях данни относно сградите в ПИ с идентификатори 72624.610.278 и 72624.610.3  по КККР на гр.Добрич. С писмо с рег. № 93-27-551/17.08.206г. директорът на Дирекция “МДТ” при община Добрич е поискал информация от техническия отдел на общината относно вида на конструкцията на сградите в двата имота. В отговор на това е получено писмо от зам. кмет УТ на община Добрич с изх. № 93-27-551/19.08.2016г., в което е посочено, че за обхождане на двата имота и оглед на разположените в тях 123 строежа следва да бъде осигурен достъп от собственика на имотите и присъствие на представител на Дирекция “МДТ”. От изявленията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание се установява, че няма изготвен констативен протокол за извършена проверка на място, но от приложеното към преписката писмо с изх.№ 93-27-331/01.12.2016г. на началник отдел УТСК (л.199) е видно, че такава проверка е извършена и при нея е установено, че три от сградите в ПИ № 72624.610.3 са премахнати (сгради с идентификатори 72624.610.15, 72624.610.16 и 72624.610.37) , а 5 от сградите в ПИ № 72624.610.278 са паднали (сгради с идентификатори 72624.610.60, 72624.610.36, 72624.610.38, 72624.610.37, 72624.610.42 и 72624.610.43). По отношение на останалите сгради в имотите е констатирано, че те съществуват на място, като според изявленията на процесуалния представител на ответника, дадени в съдебно заседание на 06.11.2017г., които съдът кредитира като признание на неизгодни за страната факти, конструкцията на сградите е определена по документи (според съдържащите се в общината технически паспорти на строежите). Въз основа на резултатите от тази проверка е изготвена нова таблица №3 към ДД № 5803002295/15.08.2016г. (л.215 от делото), в която служебно са коригирани данните за конструкцията на сградите в ПИ № 72624.610.3 от М1 на МЗ с изключение на сградите с идентификатори 72624.610.46 и 72624.610.53, за които при проверката е установено, че са с конструкция М1, така както е посочено и в ДД, както и с изключение на сградите с идентификатори 72624.610.15, 72624.610.16 и 72624.610.37, за които при проверката е установено, че не съществуват на терен. Същите корекции са нанесени и в другата данъчна декларация с вх.№ 5803002294/15.08.2016г., с която са декларирани земя и сгради в ПИ с идентификатор 72624.610.278, като конструкцията на 21 от общо 23 – те декларирани сгради е променена от М1 на М3 съгласно таблица № 3 на л. 202 от делото.   

Съгласно назначената по делото съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и съответстваща на писмените доказателства по делото, придобитият при вливането недвижим имот от жалбоподателя съвпада с част от бивш имот № 7072, за който е отреден парцел ІV в кв.1 – за Зърнено фуражен комбинат (ЗФК) по кадастралния и регулационния план на гр.Добрич от 1988 г., графично отразен на приложение № 1 към заключението. По кадастралната карта на гр.Добрич от 2005 г. имотът е идентичен с части от ПИ с идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.9 и 72624.610.278 съгласно приложение № 2 към заключението. През 2013 г. е одобрено изменение на ПУП – ПР на Промишлена (индустриална) зона “Север” на гр. Добрич по отношение на УПИ ІV, в кв.1, в резултат на което са обособени два нови УПИ – УПИ ХІV и УПИ ХІІІ в кв.1. По този план имотът на жалбоподателя попада в част от УПИ ХІІІ в кв.1 съгласно представената по делото преписка по изменението на плана. Със заповед № 775/20.06.2016г. е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на гр. Добрич, в резултат на което от УПИ ХІV и УПИ ХІІІ са обособени четири нови УПИ  - ХV, ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ в кв.1. През 2016 г. е извършена делба на имотите, попадащи в бивш УПИ ІV, кв.1, като жалбоподателят получава в дял и изключителна собственост новообразуван имот с идентификатор 72624.610.751 по КККР на гр.Добрич, в който са включени части от имоти с идентификатори 72624.610.3, 72624.610.4, 72624.610.278 и още четири поземлени имота. Договорът за доброволна делба е сключен след подаването на данъчните декларации от 15.08.2016г., като промените в кадастралната карта в резултат на извършената делба са нанесени през м. януари 2017г. По сега действащия ПУП – ПРЗ на ПЗ – Север на гр.Добрич за новообразувания при делбата поземлен имот с идентификатор 72624.610.751 е отреден УПИ ХV, кв.1, графично отразен на приложение № 4 към СТЕ. Според заключението земята и сградите по декларацията от 2007г. не могат да бъдат идентифицирани по действащата кадастрална карта или по стар план, тъй като са декларирани само по отчетна стойност. След извършен оглед на място и съпоставка с данните от кадастъра вещото лице е идентифицирало сградите по декларациите от 2010 г. и 2011 г. (с изключение на четири сгради – помпено помещение, портиерна, цех № 1 и сграда за енергопроизводство), в резултат на което е установило, че 7 от тях съвпадат със сградите, декларирани с декларация вх.№ 5803002295/15.08.2016г. Тези сгради са подробни описани в табличен вид в приложение № 3 към заключението, където е отразено и сегашното им фактическо състояние. Според това приложение вещото лице не е установило наличието на съборени или премахнати сгради в ПИ № 72624.610.3 (констатирало е разрушени сгради само в ПИ 72624.610.278), каквото е констатирано при проверката на общинските служители от техническия отдел на общината, но пък е установило, че описаните в кадастралната карта сгради с идентификатори от 72624.610.3.3 до 72624.610.3.11 (стари) по КККР на гр.Добрич не представляват сгради, а навеси към метални силози.             

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, декларираните през годините от 2007г. до 2011 г. земя от 107 933 кв.м. и 24 броя сгради са заведени под партиден номер М509_070627, като жалбоподателят е платил всички данъци и такси за тях за периода 2007 г. – 2016 г. За периода 2011 г. – 2016 г. дължимата ТБО за имот с партиден номер М509_070627 е определена според количеството отпадъци въз основа на подадени за това декларации от жалбоподателя. Декларираните с двете декларации от 15.08.2016г. земя и сгради са заведени под отделни партидни номера съответно 5803F51797 и 5803F51798 (таблица 4 и 5 от заключението), като вторият имот (ПИ № 72624.610.3) е заведен по отчетна стойност от 611195, 96 лева, с данъчна оценка 3147645, 10 лева. Сборът на декларираните през 2016 г. площи от двата имота с идентификатори 72624.610.3 и 72624.610.278 съответстват приблизително на площта на земята, която жалбоподателят е декларирал с предходните декларации от 2007 г. до 2011 г. и за която е плащал местни данъци и такси до издаване на оспорения акт. С този акт органът по приходите е определил ТБО само за сградите без земята, като задълженията са изчислени пропорционално върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност, а именно върху данъчната оценка на сградите от 2 667 029, 99 лева, без стойността на земята от 480615, 10 лева. Експертизата е изготвена от вещо лице с необходимите специални знания, не е оспорена от страните по делото и съответства на приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. и приложените по делото декларации и съобщения за определяне на ТБО според количеството (л.66-68), поради което съдът я кредитира като обективно и компетентно изготвена.       

От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 816/28.06.2016г. на кмета на община – Добрич, издадена на основание чл.4, ал.4, във вр. чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, са определени служителите на общинска администрация – Добрич, които имат правата и задълженията на органи по приходите, сред които фигурира и длъжностното лице, издало оспорения акт – Светла Цонева Колева на длъжност старши инспектор в Дирекция “МДТ”.       

С решение № 41-2 от 21.12.2010 г. на ОбС – Добрич, с което е изменено решение № 29-3 от 15.12.2009г. на ОбС – Добрич, е определена таксата за битови отпадъци за 2011 г. Съгласно това решение ТБО за нежилищни имоти е в размер на 7 промила върху данъчната оценка по чл.21 от ЗМДТ, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 5, 7 промила, за обезвреждане на битови отпадъци – 0,2 промила и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 1,1 промила, като ДЗЛ, подали декларация за определяне на такса за битови отпадъци според количеството, заплащат за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения 317 лева годишно за 1 брой пластмасов контейнер с честота на извозване три пъти в една седмица, а за поддържане чистотата на териториите на обществено ползване – 1,1 промила върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. Тази такса остава непроменена през следващите пет години съгласно решение № 10-7/31.07.2012г., № 19-1/30.04.2013г., 31-2/29.04.2014г. и 42-3 / 16.02.2015г., всичките на ОбС – Добрич, в каквато насока е и заключението на вещото лице по ССЕ.      

Със заповеди № 1502/01.11.2011г., № 1438/31.10.2012г., № 997/31.10.2013г., № 1293/10.12.2014г., № 1301/16.11.2015г. и № 1292/31.10.2016г. на кмета на община – Добрич, всичките издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите, в които е организирано събиране и извозване на битовите отпадъци на територията на община - Добрич. От съдържанието на тези заповеди и приложените по делото схеми, съставляващи неразделна част от заповедите, се установява, че територията на общината е разделена на четири района, като в границите на първи район попада и имотът на праводателя на дружеството – жалбоподател “Добруджански протеин” АД.  

От доказателствата по делото се установява, че на 04.12.2013г. между община Добрич, от една страна като възложител, и “А.С.А. България” ЕООД гр.София, от друга страна като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на услуга за срок от две години, считано от 01.01.2014 г. до 31.12.2015г., с предмет “Почистване на улици, тротоари и пешеходни зони на територията на гр.Добрич”, сред които и район І, в който попада имотът на жалбоподателя. Между същите страни има сключен и друг договор за изпълнение на услуга от 12.07.2010 г. , с който изпълнителят поема задължението да изпълнява услугата “Оператор на депо за неопасни отпадъци при с.Богдан” за срок от 48 месеца, считано от 13.07.2010 г. С договор за концесия от 17.03.2000 г. община Добрич, от една страна като концедент, е предоставила на “РЕБ – РВЕ Ентзоргунг България” ЕООД, от друга страна като концесионер, 15 - годишна концесия чрез даване на разрешение за извършване на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на гр.Добрич и автометене на ЦГЧ на града.

По делото са представени справка за разположението на контейнери тип “Бобър” в І-ви район към 01.01.2014г. и месечни графици за вдигане на контейнер/кофа/кошче за периода м.януари 2014 г. – м.декември 2014г. (без подпис и печат), от които обаче не може да се установи дали по отношение на имота на жалбоподателя е извършвана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за целия спорен период.

От разпита на свидетелите А.Д.и Р.К.се установява, че през процесния период не е имало поставени контейнери в близост до имота на дружеството – жалбоподател, нито по протежение на цялото околовръстно шосе, по което се стига до този имот. През годините боклуците са се събирали в стари варели, след което са се изгаряли, като едва през 2016 г. е бил поставен един пластмасов контейнер в двора на предприятието до сградата на администрацията, който ежеседмично се е извозвал от сметосъбиращата фирма. Горепосочените свидетели са служители на предприятието, ползващо процесния имот, имат преки и непосредствени впечатления и наблюдения от изследваните обстоятелства и дават логични, последователни и безпротиворечиви показания, които съдът кредитира като обективни и достоверни доказателствени средства.                      

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

АУЗ е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ съгласно приложената по делото заповед на кмета на община Добрич № 816/28.06.2016г., в законоустановената писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, оспореният административен акт е немотивиран и необоснован от фактическа и правна страна. В акта липсват мотиви относно начина на изчисляване на ДНИ и ТБО, както и относно вида и обема на облагаемия имот. По декларация имотът представлява земя и сгради, а според счетоводната експертиза задълженията касаят само сградите. От съдържанието на акта обаче не се разбира по никакъв начин, че земята не е предмет на облагане. В обстоятелствената част на акта няма описание на имота и неговите технически характеристики. В нея са посочени само партидният номер на имота, както и общата данъчна основа за имота, като едва от заключението на вещото лице става ясно, че тя е сбор от данъчните основи на отделните сгради. Декларираните сгради имат отделни кадастрални идентификатори и представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което данъкът и таксата за тях следва да бъдат определени поотделно. Вместо това задълженията в акта са дадени общо по години, без да има разбивка за всяка една от сградите в имота. Общо са посочени и лихвите за задълженията за ДНИ и ТБО, без да са описани по години и видове услуги. От акта не става ясно каква е облагаемата основа за всяка една от сградите и как е определена тя за всяко едно от задълженията за ДНИ и ТБО. В мотивите към него е посочено, че данъчната основа за имота за всички години е в размер на 2667029, 99 лева, без да е конкретизирано коя от двете стойности е взета при формирането й (отчетната стойност или данъчната оценка), и само при сравнение с декларираните отчетни стойности на сградите в общ размер на 307 960, 07 лева (без стойността на земята) може да се установи, че ДНИ е изчислен върху данъчните оценки на сградите. От друга страна, в акта е посочено, че таксата за ТБО за 2011 г., 2012г., 2013 г. и 2014 г. е определена върху „отчетната стойност по чл.21 от ЗМДТ“, а от заключението на вещото лице е видно, че тя е определена върху данъчната оценка на сградите (по-високата измежду двете стойности по чл.21, ал.1 от ЗМДТ), в какъвто смисъл са и решенията на ОбС – Добрич за този период. Посочените пропуски и несъответствия създават неяснота относно действителната воля на органа, която не може да бъде преодоляна със съдебно счетоводната експертиза по делото. Правилно е становището на жалбоподателя, че макар и формално да има изложение на фактическите и правните основания за издаването на акта, те не дават възможност на адресата да установи по несъмнен начин основните елементи на установеното данъчно задължение. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезиса на съответната материалноправна норма, въз основа на която се издава актът. Непосочването на фактическите основания за издаването на акта възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност, тъй като не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. Неспазването на изискването за мотивиране на акта представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо и неговата незаконосъобразност по същество.

Съществено процесуално нарушение е и изборът на приложим процесуален ред за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО.    

В Глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа : предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.

Процесният АУЗ е издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, която предвижда няколко хипотези, при които може да бъде издаден АУЗ по декларация - по искане на задълженото лице или служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 (от ДОПК); когато не е подадена декларация; когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия  и въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Органът по приходите не е посочил коя точно хипотеза е имал предвид, но от обстоятелствената част на акта може да се направи извод, че се е позовал на чл.107, ал.3, изр. трето, предл. второ от ДОПК (задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия).    Тази хипотеза обаче е приложима само когато не са открити несъответствия в подадената декларация и задълженията са установени въз основа на данните в нея, което в случая не е така. Действително в акта е посочено, че при извършената проверка в информационната система на Дирекция „МДТ“ не са открити несъответствия в подадената декларация, но от приложените към административната преписка писмени доказателства се вижда, че спорните задължения не са изчислени въз основа на данните в нея. Както бе посочено и по-горе, с процесната данъчна декларация са декларирани земя и сграда, а от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че с акта са начислени задължения само за сградите, но не и за земята. Това означава, че органът по приходите не се е съобразил изцяло с декларираните от дружеството данни, като остава неясно защо той е определил задълженията само за част от декларирания имот, след като сам е посочил, че установяването на дължимите данъци и такси е въз основа на подадената от задълженото лице декларация. От друга страна, в същата тази декларация е посочено, че видът на конструкцията на сградите е М1, докато от приложената към административната преписка служебна кореспонденция във връзка с извършената проверка относно вида на конструкцията на декларираните сгради може да се направи извод, че задълженията за сградите са формирани при изчисления с конструкция М3. Основание за този извод дава и приложената към декларацията таблица № 3 на декларираните сгради (л.215), в която видът на конструкцията им е коригиран от М1 на М3 съобразно получената от техническия отдел на общината информация, с изключение на 5 от сградите, на които е запазен декларираният код М1. Видът на конструкцията е съществен елемент от данъчната оценка на сградите съгласно приложение №2 към чл.21, ал.1 от ЗДМТ и безспорно промяната му е повлияла на размера на задълженията по акта, които са изчислени на базата на данъчните оценки на сградите, видно и от заключението по ССЕ. При положение, че установяването на задълженията е направено след служебно извършена корекция на данните в подадената декларация, т.е. при изчисляване на задълженията не са взети предвид данните от декларацията, а от друг източник, то неправилно административният орган се е позовал на хипотезата на чл.107, ал.3, изр.трето  от ДОПК (поради неплащане на задължението в срок).

Разбира се, няма пречка АУЗ да бъде издаден служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, но само след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК според изискването на чл.107, ал.3 от ДОПК. В чл.103, ал.1 от ДОПК е предвидено, че при установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Съгласно ал.2 отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация, като подаването на новата декларация, извършено в срока по ал.1, ползва подателя, независимо от 104, ал.3 от ДОПК. От доказателствата по делото е видно, че такава процедура изобщо не е провеждана, което означава, че първата хипотеза на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК също е неприложима. Не е налице и другата хипотеза, при която служебното производство е допустимо (когато по закон не е предвидено подаване на декларация), нито пък хипотезата за издаване на АУЗ по искане на задълженото лице. При това положение съдът счита, че не е изпълнено нито едно от условията на чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което неправилно административният орган се е позовал на него, за да издаде оспорения акт.

В случая, след като е констатирал несъответствия в декларираните данни, които засягат размера на задълженията, органът по приходите е следвало приложи разпоредбата на чл.108, ал.1 от ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Този извод се налага и от доказателствата по делото, от анализа на които е видно, че е налице дублиране на земята и на част от сградите в отделните декларации от 2011г. и 2016г. Вероятно това е констатирано и от органа по приходите, който е изключил земята при определяне на задълженията по акта, но е пропуснал да съобрази, че макар с декларациите от 2011 г. и 2016г. да е декларирано притежанието на различни поземлени имоти (ПИ с №№ 72624.610.278 и 72624.610.3), до извършването на делбата през 2016 г. тези два имота фактически и правно са били част от един общ УПИ с едно лице и пряк изход на ул. „Войвода Д. Калъчлията“, поради което подадените декларации за определяне на ТБО според количеството отпадъци за единия имот следва да ползват и другия имот ведно с построените в него сгради, респективно установените и платените задължения за ТБО (в частта за услугите за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа) за единия имот следва да се считат за такива и за другия имот, независимо че са заведени по отделни партиди. Всички тези обстоятелства, както и обстоятелството, че при извършената служебна проверка е установено наличието на премахнати сгради, е следвало да бъдат изследвани и взети предвид при установяване на действителния размер на задълженията на дружеството, но само в производство по чл.108, ал.1 от ДОПК или при прилагане на чл.103 от ДОПК. Затова, като е определил публични задължения за ДНИ и ТБО, без да е издаден ревизионен акт или поне да е проведена процедура за отстраняване на несъответствие в подадената от задълженото лице декларация, органът по приходите е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на издадения акт.            

С оглед на изложените дотук съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, без да се разглеждат останалите оплаквания в нея, като съдът постанови отмяната на оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен.       

С оглед на изхода от спора и на основание на чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 5636 лева, включващи платена държавна такса в размер на 50, 00 лева, платени депозити за вещи лица в общ размер на 786 лева и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4800 лева, което с оглед на фактическата и правната сложност на делото  и установените в чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно и не подлежи на служебно изменение по реда на чл.161, ал.2 от ДОПК.          

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-355/28.12.2016г., издаден от старши инспектор в Дирекция “МДТ” при община – Добрич, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция “МДТ” при община – Добрич, с който в тежест на “Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК 103003321, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ № 85-87, представлявано колективно от членовете на СД : В.С.В., ЕГН **********, „Мел Инвест - Холдинг“ АД, ЕИК 119076059, представлявано от И.Н.Г.-Д., ЕГН **********, „Конимо“ АД, ЕИК 121740081, представлявано от С.Г.Г., ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2011г. – 2016г. за недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Войвода Димитър Калъчлията“, с партиден номер 5803F51798, в общ размер съответно на 20802, 84 лева (за данък върху недвижимите имоти) и 112 015, 50 лева (за такса за битови отпадъци), ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения в общ размер съответно на 5979, 73 лева и 32 198, 64 лева, начислени към 27.12.2016г. 

ОСЪЖДА община Добрич да заплати на “Булмикс Интернешънъл“ АД, ЕИК 103003321, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ген.Тотлебен“ № 85-87, представлявано колективно от членовете на СД : В.С.В., ЕГН **********, „Мел Инвест - Холдинг“ АД, ЕИК 119076059, представлявано от И.Н.Г.-Д., ЕГН **********, „Конимо“ АД, ЕИК 121740081, представлявано от С.Г.Г., ЕГН **********, Н.К.С., ЕГН **********, сумата от 5636 лева, представляващи сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                    Административен съдия :