Р Е Ш Е Н И Е

№ 303
Добрич, 10.07.2017  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


           Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година,  троен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т.Милева административно дело № 259/2017 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Веселин Вичев срещу Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г.   в частта на чл.8, ал.1 до ал.5. С протеста се настоява, че тези разпоредби влизат в колизия със законови разпоредби от по – висок ранг. Сочи се, че Закона за вероизповеданията регулира съответните обществени отношения винаги по начина, избран от законодателя, както и че никъде в закона не е предвидена възможност за делегиране на компетенции. Поради което и се претендира нищожност на посочения в наредбата член.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Вичев, който поддържа протеста на изложените в него основания.

По жалба на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ със седалище гр.София, представлявана от ****в качеството му на председател на Съвета на старейшините на религиозната институция, както и на ****от гр. Каварна и ****от гр. София  срещу  разпоредбата на чл.8 Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г., изм. с Решение №6 от 23.01.2017 г. на АС Добрич е образувано адм.дело №371/2017 г., което е съединено с настоящото производство.

   В жалбата се  релевирани  доводи за противоречие на оспорените разпоредби с правните норми на чл.37, 39 и 41 от  Конституцията на РБ; на чл.9 и 10 взети самостоятелно и във връзка с чл.14 от ЕКЗПЧОС и на Закона за вероизповеданията. Прави се искане за обявяване   нищожността  на оспорените разпоредби и обявяването им за противоконституционни. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.

  В съдебното производство оспорващият ****се явява лично и с пълномощника си адв. Валентина Стефанова- ВАК, която в качеството си на пълномощник и на другите двама оспорващи поддържат релевираните в жалбата  основания за нищожност на атакуваните нормативни разпоредби  поради  противоречие с установените материални предпоставки и цели на Конституцията на Република България, Закона за вероизповеданията и Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи.

Ответникът – Общински съвет Каварна, не се явява и не изразява становище по протеста.

 В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.41/23.05.2017 г.,  като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС.

          Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. чл.8, ал.1-ал.5 Наредба №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г., изм. с Решение №6 от 23.01.2017 г. на АС Добрич /наричана в настоящото изложение Наредбата/.

          Оспорената разпоредба на чл.8 от  Наредбата е в Глава втора „Спазване на обществения ред при религиозната дейност на регистрираните вероизповедания“ и съдържа пет алинеи, както следва:

         чл.8 ал.1: Забранява се публичното изразяване на верски убеждения от представители на вероизповедания, които не са регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията или при неспазване на изискванията и по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите.

            ал.2: Забранява се извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите, без изразено от страна на последните изрично предварително съгласие за това.

            ал.3: Забранява се извършването на религиозна агитация по улиците на града посредством раздаването на безплатни печатни материали - брошури, диплянки, книги и други.

            ал.4: При нарушения при предходната алинея на виновните лица се налага наказание глоба в размер от 100 до 500 лева.

            ал.5: При повторно нарушение на виновните лица се налага наказание глоба в размер от 1000 до 2000 лева.

            Наредбата е приета с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г. на общински съвет Каварна. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Изготвен е бил доклад по чл. 26 от ЗНА. Представени са и становища от заинтересовани лица. Оспорените разпоредби като част от Наредбата  са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.  С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

        При преценката за съответствието обаче на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът и жалбата се явява основателни. Това е така, защото:

         Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА  и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  но ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос в неговия локален аспект може да стане предмет на уредба на нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно ал.3 на чл.76 АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение, но  съобразно нормативни актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна  нормотворческа  компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация,  приложима на територията на цялата държава, т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт.  Следователно въпрос,  уреден  и от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на издадения акт.

         В контекста на изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът счита оспорените разпоредби на Наредбата за нищожни. В случая, със същите се регулират средствата и методите на провеждане на религиозна дейност  и  за  упражняване на конституционно закрепеното право на вероизповедание, като се въвеждат забрани за публични религиозни прояви, за публично изразяване на верски убеждения, за религиозна пропаганда  и агитация по домове. Съгласно чл.1 от Закона за вероизповеданията, предмет на регулация  са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, съотв.  в чл.5 и чл.6 от закона се уреждат способите за упражняване на правото на вероизповедание, а в чл.7 чл.8 от закона са въведени забрани и ограничения за упражняване правото на вероизповедание. На законово ниво са дефинирани и относими към регулираната правна материя понятия в допълнителните разпоредби на ЗВ.   Сравнителният анализ на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация с оспорените текстове на Наредбата,  обосновава изводи за това, че  общинският съвет е уредил  обществени отношения, за които съществува уредба със Закона за вероизповеданията.  С преуреждането с атакуваните разпоредби  на вече уредени  обществени отношения, ОбС - Каварна е нарушил материалната си компетентност  като е излязъл  извън рамките на ограничените  от  чл.76 ал.3 от АПК нормотворчески правомощия. Нормативният  административен акт  е приет при липса на материална компетентност, поради което е  нищожен.

            Предвид изложеното, разпоредбите на чл.8 от Наредбата, са издадени от некомпетентен орган и са нищожни, поради което и на осн. чл.193 ал.1 от АПК  съдът   обявява нищожността им.  Налице е основанието по чл.146 т.1 от АПК.

           Допълнителен аргумент за невалидност на оспорените текстове на наредбата е липсата на законова делегация за приемането им. Специалният закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него  обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително  за приемане на наредби в изпълнение за правомощията на общинските съвети по чл.21 ал.1 от ЗМСМА. Следователно атакуваните разпоредби на наредбата се приети без законова делегация, при липса на правно основание, което води до  липса на материална компетентност на органа.

           Оспорените разпоредби на Наредбата  противоречат и на нормативни актове от по-висока степен.  Както се посочи, с тях са въведени  забрани за публични религиозни прояви, за публично изразяване на верски убеждения, за религиозна пропаганда  и агитация по домове и при обществени мероприятия. Приетата регулация на  средствата и методите на провеждане на религиозна дейност  и за упражняване на правото на вероизповедание е в нарушение на правни норми на ЕКЗПЧОС, КРБ и ЗВ, като заявените в този смисъл  доводи в жалбата са основателни. Налице е несъответствие с чл.9 ал.1 от Конвенцията, която прогласявайки свобода на мисълта, съвестта и религията; предвижда като неотменна част на тази свобода възможността на всеки да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Налице е противоречие с конституционно закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора на вероизповедание  и на религиозни или атеистични възгледи  /арг. чл.37 ал.1 от КРБ/. Юридическото съдържание на правото на вероизповедание, според решение №5 от 11.06.1992г. на КС на РБ по конст. дело №11/1992г., обхваща две по-важни правомощия: правото на свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея като проявления в обществото.  Касае се за ненакърнимо основно човешко право, прогласено от Конституцията и подробно регламентирано в Закона за вероизповеданията. Същият в чл.5 и чл.6 урежда проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняване на правото на вероизповедание, съобразявайки се с конституционната рамка, включително с ограниченията за упражняване  на това право, установени в  чл.13 ал.4 и в чл.37 ал.2  от КРБ / арг. чл.7 и чл.8 от Закона за вероизповеданията/.  Визираните разпоредби  очертават  пределите за неговото упражняване, възпроизвеждайки  нормата на чл.9 ал.2 от Конвенцията. Забраните, приети с оспорените разпоредби не са съобразени с нормативната регламентация с актовете от по-висока степен. Налице е противоречие с материалноправни  разпоредби  на актове от по-висш порядък като отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.

             Що се отнася до тази част от петитума на жалбата, с която се иска обявяване на нормата за противоконституционна следва да се отбележи, че това е извън подведомствеността на административния съд, видно от нормата на чл.128 от АПК, както и това, че по въпросите за противоконституционност се произнася Конституционния съд, но това е относимо само за законите и  другите актове на Народното събрание, както и актовете на президента – чл.12, ал.1, т.2 от ЗКС.

          Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 35. 00 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

           Предвид изхода на спора и изричната претенция на оспорващите, както и на осн. чл.143 ал.1 от АПК, в тяхна полза се присъждат деловодни разноски в размер на от по 600 лева за всеки от оспорващите,  съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, платими от ответника.

          Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І троен състав

                                    

                                               Р   Е   Ш   И:

 

            ОБЯВЯВА  НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата на чл.8, ал.1 до ал.5 от  Наредбата №1 за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и собствеността на територията на община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №51 по Протокол №6 от 01.03.2016 г. 

            ОСЪЖДА Общински съвет Каварна да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/.

            ОСЪЖДА Общински съвет – Каварна да заплати на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ със седалище гр.София, представлявано от Е.Д.Н сумата от 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Общински съвет – Каварна да заплати на ****ЕГН ********** *** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Общински съвет – Каварна да заплати на ****ЕГН ********** *** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

            В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.

 

                                                                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                                                          2.