Р Е Ш Е Н И Е

 

№271/15.06.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                           

При участието на секретаря В.С. и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа  докладваното от председателя адм. д. № 258/ 2017 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 1021 от 04.05.2017 г. от М.И.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. И.Б., с адрес *** срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Добрич, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. (триста лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 367/ 2016 година на Районен съд - Каварна, като се претендира и присъждане на съдебните разноски за настоящото производство по договор за правна защита и съдействие.

Ищцата сочи, че на 25.11.2016 г. ѝ е връчено Наказателно постановление (НП) № 5 от 22.02.2015 г., издадено от Началника на РУ – Каварна. Тя е обжалвала НП, като по жалбата е образувано НАХД № 367/ 2016 г. по описа на Районен съд – Каварна. С Решение № 30 от 22.03.2017 г. съдът е отменил НП. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 13.04.2017 г. Ищцата продължава, че за защита на интересите си в производството е упълномощила адв. И.Б. от САК и за целта е сключила договор за правна помощ, по силата на който са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева), което е било заплатено в деня на подписване на договора. Претендира, с оглед изложеното, че от незаконосъобразното НП за нея са произтекли имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са пряка и непосредствена последица от издаване на отменения като незаконосъобразен акт, като се позовава на ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/ 2016 г., ОСС на ВАС, І и ІІ колегия. Иска да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата от 300 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, както и да ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие. 

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не се представлява. С молба вх. № 26.05.2017 г. процесуалният представител на ищцата – адв. И.Б., САК, поддържа исковата молба, излага становище по съществото на спора, съответно по основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата претенция, присъждане на разноски за настоящото производство и добавя, че претенцията е за заплащане на сумата от 300 лв. като обезщетение за вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.  

Ответната страна – ОД на МВР – Добрич, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт ****, който оспорва иска и прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, като настоява, че същото е прекомерно завишено. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на исковата молба, като заявява, че според него са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В заключение заявява, че следва да бъде уважен искът.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите в исковата молба, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Наказателно постановление № 5 от 22.02.2015 г. на Началника на РУ - Каварна при ОД МВР - Добрич  на М.И.К. е наложено наказание в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 8, ал. 3 и на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето. По делото е прието като доказателство НАХД № 367/ 2016 г. на Районен съд – Каварна, от което е видно, че с жалба от 07.12.2016 г. К. е обжалвала издаденото НП. В образуваното производство по НАХД № 367/ 2016 г. в качеството на жалбоподател е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие /л. 9 от НАХД № 367/ 2016 на РС - Каварна/ се установява, че ищцата е заплатила на представляващия я адвокат И.Б. възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева), заплатени в брой на 28.11.2016 г. при подписването на договора за правна защита и съдействие. Договорът е сключен три дена след получаване на НП от наказаното лице. С Решение № 30 от 22.03.2017 г. КРС е приел, че НП е издадено извън срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че макар и формално деянието да осъществява състава на конкретното нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, то случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и с оглед на всичко това е отменил Наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 14.04.2017 г., видно от известията за доставяне на съобщенията за постановяването му.

При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка от правна страна се налага следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на това съдът счита, че първите от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до наказателно постановление, издадено от административен орган, в кръга на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

За да бъде уважен искът, следва да са налице останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Според настоящия състав всички предпоставки за уважаване на иска са налице. За да приеме това, съдът съобрази следното:

По делото на РС – Каварна е приложен договорът за правна защита и съдействие, неоспорен от ответника, като в него е изписано изрично, че възнаграждението на адвоката е заплатено при подписване на договора, както и че то е заплатено в брой, и че договорът служи и за разписка за заплатената сума. (л. 10) Настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника, че поради факта, че в пълномощното е изписан само номерът на НП, то този договор може да касае друго НП, а не процесното. Конкретното пълномощно е приложено по конкретното дело и на основание същото лицето е представлявано пред РС от конкретния адвокат. Договорът, както беше посочено, е сключен три дена след получаване на НП. В този смисъл съдът приема, че е доказана и предпоставката за причинена вреда на ищеца от отменения акт.

По отношение последната предпоставка за наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, независимо че настоящият състав в предходно свое решение е бил на обратното становище, то на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да съобрази Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 5/ 22.02.2015 г. на РУ – Каварна при ОД МВР - Добрич, отменено от съда като незаконосъобразно, ищцата е понесла имуществена вреда, изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване, като искът следва да бъде уважен и на ищцата се присъди търсената сума от 300 (триста) лева като дължимо обезщетение на заявеното с исковата молба основание.

В молба вх. № 1207/ 26.05.2017 г. (л. 29 – 30) процесуалният представител на ищцата е заявил, че е съгласен делото да бъде гледано в негово отсъствие, настоява да бъде приложено НАХД № 367/ 2016 г. като доказателство към делото, че няма други доказателствени искания и иска да бъде даден ход по съществото на спора, като излага становище по него. В заключение иска да бъде уважена исковата претенция като основателна и доказана и да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОД МВР – Добрич да заплати на М.И.К. сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски  - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 367/ 2016 г. на КРС, като добавя, че претендира и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, т.е. от 04.05.2017 г., до нейното окончателно изплащане. Отново претендира разноски в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие по настоящото дело. Съдът по отношение на претенцията за законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, съобрази следното: Съгласно чл. 214, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви. Съгласно трайно установената съдебна практика, претенцията за законна лихва върху главното вземане от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане не представлява самостоятелен иск. Неопределим е неговият период и размер, доколкото са предмет на изпълнителното производство и зависят от момента на заплащане на главното вземане. Настоящият състав възприема практиката от Решение № 36/12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. по описа на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което дори и в исковата молба да няма искане за законната лихва, начиная от датата на исковата молба, няма процесуална пречка то да бъде направено в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и пред въззивния съд (по аргумент за противното от т. 9 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). Това е така, тъй като тази претенция не представлява самостоятелен иск, не е нов спор и няма размер. В конкретния случая ищцата е направила своето искане в молбата по същество на спора чрез процесуалния си представител, преди заседанието по делото, поради което липсва пречка да не бъде уважено това искане.    

С оглед изхода на спора и приложеното по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017 г. за заплатено възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) за процесуално представителство по настоящото исково производство, както и изрично стореното искане за това с исковата молба, следва ответникът да бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 300 лв. (л. 10) Настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението поради обстоятелството, че адвокатът не се е явявал в съдебно заседание. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Същевременно с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от същата Наредба за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В случая исковата молба е изготвена и подадена чрез адвоката. По делото е налице писмено становище от адвоката, приложени са доказателства, договореното възнаграждение е в минималния размер, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

С оглед горното, Административен съд – Добрич, ІІ едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на М.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 5/ 22.02.2015 г. на Началника на РУ – Каварна при ОД МВР - Добрич, издадено срещу М.И.К. за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 30 от 22.03.2017 г. по НАХД № 367/ 2016 г. по описа на Районен Съд - Каварна, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба - 04.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по настоящото производство разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и касационен протест пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: