Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./11.07.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

ТЕОДОРА МИЛЕВА

           

   При участието на прокурора от ДОП ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к.адм.д. № 254/2017год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Д.Я.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 47/11.04.2017г., постановено по н.а.х.д. № 314/2016г. по описа на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0240-000240/31.08.2016г. на Началника на РУ на МВР – Балчик, с което на касатора на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи за неправилна правна квалификация на деянието поради смесване на двете норми на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че не е установено по категоричен и безспорен начин каква е причината за настъпването на ПТП, както и че касаторът е управлявал МПС с несъобразена скорост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество,  с което да се отмени НП.  

   Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. 

   Представителят на ДОП счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

   Районният съд е бил сезиран с жалба от Д.Я.К. *** срещу наказателно постановление № 16-0240-000240/31.08.2016г. на Началника на РУ на МВР – Балчик, с което на касатора на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 19.06.2016г. в 19, 58 часа жалбоподателят е управлявал л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ТХ5826ХН в гр.Балчик, по ул. „Г.Бенковски“, в посока от бакалията на пл. Възраждане към МБАЛ – Балчик, до магазин „Розовото“, като управлението на автомобила не е съобразил избраната от него скорост и не е успял да намали скоростта, за да може да спре при необходимост. С това си поведение, движейки се с несъобразена скорост, водачът е изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в насрещната лента за движение, като се е ударил челно в движещия се лек автомобил с румънска регистрация В-25-ALX, марка Рено Меган. Вследствие на удара е настъпило ПТП със значителни имуществени вреди и по двата автомобила, като при проверката с техническо средство за установяване на употребата на алкохол е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на К. е 2, 86 %. Въз основа на тези фактически обстоятелства съдът е приел, че жалбоподателят е допуснал вмененото му с НП нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с несъобразена скорост, в резултат на което е предизвикал ПТП (по отношение на управлението на автомобил под въздействието на алкохол е образувано наказателно производство и същото не е предмет на настоящото административнонаказателно производство). При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на НП и ограничаване на правото на защита на нарушителя. Счел е, че размерът и видът на наказанието са правилно и справедливо определени, имайки предвид личността на нарушителя и конкретните обстоятелства по извършване на нарушението, които го определят с висока степен на обществена опасност. С тези мотиви съдът е приел, че НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил. 

   Така постановеното решение е правилно.

   Въззивният съд е събрал всички необходими и относими доказателства и е установил правилно фактите по делото, поради което е достигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи. Правилно и обосновано районният съд е приел, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат на което е навлязъл в насрещната лента на движение и удряйки се в движещия се там автомобил, е причинил ПТП. От доказателствата по делото и най-вече от показанията на актосъставителя е безспорно и категорично установено, че водачът не е взел предвид релефа на местността, която е била под наклон, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, както и конкретните условия на видимост (занасянето на лекия автомобил и навлизането му в насрещната лента за движение е станало на завой с ограничена видимост), за да си гарантира възможността за спиране и избягване на насрещния удар, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.                     

   Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на МПС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това с особена сила важи в случаите, когато движението се осъществява на път с наклон и на завой при ограничена или дори при липса на видимост. В случая фактическите обстоятелства, при които е станала катастрофата, говорят красноречиво, че жалбоподателят е нарушил посочените изисквания, тъй като не е съобразил скоростта на автомобила с конкретните условия на пътя. Движението, преди да настъпи пътно транспортното произшествие, е било в нарушение на правилата за движение, тъй като се е извършвало с несъобразена скорост, която при възприетата величина не е осигурявала на водача спиране и запазване на посоката на движение. В случая той предварително се е поставил в положение да не може да спре и да преодолее едно препятствие на разстоянието на видимостта.      

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административнонаказващият орган е смесил недопустимо двете хипотези на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като веднъж е приел, че жалбоподателят е карал с несъобразена скорост, което съставлява нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а след това е приел, че е загубил контрол над автомобила, което съставлява нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Основното и решаващо обстоятелство за санкционирането на жалбоподателя е управлението с несъобразена скорост, а не загубата на контрол, която е само част от описанието на фактическата обстановка по случая, поради което не е налице неправилна правна квалификация на нарушението.   

Не се споделя касационният довод, че от доказателствата по делото не може да се изведе с каква несъобразена скорост се е движел К.. Съобразената скорост се определя от обективни критерии, които пътната обстановка съдържа. В това отношение следва да се посочи, че скоростта трябва да бъде в зависимост от наличността на съществуващите затруднения в пътната обстановка и колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на нейната величина, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на моторно превозно средство трябва да вижда наличността на тези неблагоприятни за движението фактори и да се съобразява с тях, като намалява повече или по-малко скоростта на движението. Затова именно, когато се касае за установяване на движение с несъобразена скорост, следва да се прецени кои от отрицателно съществуващите в пътната обстановка фактори са били налице и следователно са задължавали водача да намали скоростта, за да бъде преминаването през определен участък на пътя безопасно. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че скоростта е несъобразена с конкретните пътни условия, защото жалбоподателят е управлявал автомобила при намалена видимост на път на завой и под наклон. Очевидно е, че при това положение той ще се окаже в положение на безпомощност, когато възприеме пътното препятствие, защото във всички случаи ще се яви в опасната зона на спиране. 

Най-после несъобразената скорост може да се определи и по други обстоятелства, които показват, че нейната величина е несъответстваща на конкретните пътни условия. Силният удар, значителните имуществени вреди и по двата автомобила и преди всичко навлизането в насрещното платно за движение, са достатъчно основание да се приеме, че е налице несъответствие между скоростта и възможността безопасно да се управлява, макар и да не може да се установи каква е била величината на скоростта на този участък от пътя.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не е установено по категоричен начин каква е причина за настъпването на ПТП, защото от доказателствата по делото е видно, че другият водач се е движил правомерно в своята лента за движение и единствено навлизането на жалбоподателя в насрещната лента за движение вследствие на управлението с несъобразена скорост и загубата на контрол над автомобила е довело до причиняването на вредоносния резултат. Отговорността при настъпване на произшествие е в зависимост от това кой от участниците в движението или повечето от тях са нарушили правилата за движение. Всеки един, който има участие в пътно – транспортното произшествие, ще бъде с по-малък, по-голям или равен принос за настъпване на вредните последици. В случая не е установено другият водач да е допуснал някакво нарушение на правилата за движение по пътищата и това нарушение да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което правилно и законосъобразно районният съд, а преди това и наказващият орган са приели, че причината за настъпването на ПТП е именно поведението на жалбоподателя и то подлежи на санкциониране на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП.                                   

С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че изводите на районния съд за виновно извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя са правилни и обосновани. Приетата за установена пътна обстановка, при която е настъпило пътно транспортното произшествие, е основана на правилна преценка на събраните по делото доказателства. Становището на съда за движение с несъобразена скорост почива на данните по делото и на закона. Не са налице допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които да са основание за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, както и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административният съд  

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/11.04.2017г., постановено по н.а.х.д. № 314/2016г. по описа на Районен съд – Балчик.        

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                               2.