Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 285

 

Гр. Добрич,  27.06.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 253 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.В.Т. *** против заповед за прилагане на ПАМ17-0851-000213/19.03.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция” към ОД на МВР Добрич, по силата на която на осн. чл. 171, т. е наложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни” за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП - на 19.03.2017 г. около 13.10 ч. в община  Добрич-град на път Втори клас №97-посока кръгово кръстовище за гр. Балчик, до бензиностанция „Атанасов групкато водач на МПС "Дачия Логан” с рег. №***, управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

В жалбата се изтъква, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че документите за изготвяне на ново свидетелство за правоуправление са подадени на 16.03.2017 г. в КАТ Добрич и поради факта, че са върнали старото свидетелство за управление на водача, същият е останал с убеждението, че може да продължи да шофира до изработване на новото свидетелство за правоуправление. Излагат се доводи, че автомобила е таксиметров и оспорващият издържа с доходите си баща, който е пенсионер и сестра инвалид. Релевират се доводи, че твърде разширително се прилага разпоредбата на чл.172, т.2А от ЗДвП. Моли, да се отмени заповедта.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ст. С., който поддържа подадената жалба. Излага доводи във връзка, че с изтичане срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не изтича правоспособността на водача. Сочи се, че справедливостта и духа на закона налагат извода, че не следва да се приравняват нарушение по управление на МПС от водач лишен от правоуправление с присъда или наказателно постановление или от лице, непридобила правоспособност за управление на МПС с това на правоспособен водач, притежаващ свидетелство за правоуправление с изтекъл срок, на който не е изготвено новото свидетелство за правоуправление.

Ответникът по жалбата – Началник на сектор "Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Добрич не изразява становище.

Жалбата е подадена от лице, адресат на административния акт нейн предмет, който поражда неблагоприятни правни последици за него и има правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 10.04.2017 г., която същият е обжалвал с жалба рег. 851002-41/13.04.2017 г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок. Жалбата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.

При преценката на основателността й съдът счита същата за неоснователна по следните съображения:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало въз основа на АУАН №253/19.0.2017 г. за това, че на на 19.03.2017 г. около 13.10 ч. в община  Добрич-град на път Втори клас №97-посока кръгово кръстовище за гр. Балчик, до бензиностанцияАтанасов групкато водач на МПС "Дачия Логан” с рег. №***, не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение, ПТП и управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

                  По делото е прието като доказателство Справка картон на водача от която е видно, че има издадено НП №17-0851-000253/22.03.2017 г. за нарушение на чл.42, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, с което е наложена глоба в размер на 200 лева, както и за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, с наложена глоба в размер на 300 лева.  Същото е влязло в сила. На 10.04.2017 г. са заплатени наложените глоби, видно от вносна бележка /лист 9/.

Горепосочената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Съгласно чл. 171, т. 2а  от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или… - за срок от 6 месеца до една година“.

При тази законова регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водача на МПС да е управлявал същото, без да притежава съответното свидетелство за правоуправление. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание.

От изложеното е видно, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, същата е обоснована с оглед събраните по административната преписка доказателства и е съобразена с материалния закон, както и неговата цел, ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

Не са допуснати съществени нарушения от страна на административния орган по отношение изискванията за спазване на установената форма, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е от органа правното основание за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН, чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставения Акт № Г470671 от 19.03.2017 г. и установеното на 19.03.2017 г. от органите за контрол на движението, а именно: не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение посоката си на движение, ПТП и управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.  Предвид наличието на посочени фактически основания за издаване на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на датата на проверката 19.03.2017 г. Действително от доказателствата по делото се установява, че същият е направил постъпление за преиздаване на ново такова на 16.03.2017 г. /т.е. преди датата на констатиране на нарушението/ и същите са му издадени на 27.03.2017 г. Последното обаче не е приравнено на валиден документ за управление на МПС и не може да отмени забраната по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Твърдението на Т., че от КАТ са му върнали старите документи и той се е заблудил, че може да управлява с тях до издаването на нови такива са несъстоятелни, тъй като подаването на документите не отменя негови задължения, в частност да се въздържа от управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление

Предвид изложеното оспорената заповед за налагане на ПАМ се явява законосъобразна, а жалбата на С.В.Т. *** срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, вр., ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, VІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т. *** против заповед за прилагане на ПАМ №17-0851-000213/19.03.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция” към ОД на МВР Добрич, по силата на която на осн. чл. 171, т. 2А е наложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: