Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 296

Добрич, 05.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


            Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година, І едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 252/ 2017 год.

         Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 996/ 02.05.2017 г. от И.М.У., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 851з - 98/ 07.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана пререгистрация на лек автомобил “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО” с рег. № *****, рама № *****– по документи.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се сочи, че на 21.09.2016 г. автомобилът е регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, като в свидетелството за регистрация са записани данните на автомобила, отговарящи на данните по документи. Сочи се, че при проверката в сектор „Пътна полиция“ – Добрич е установена силна корозия в частта, в която следвало да бъде идентификационният номер на автомобила. Добавя се, че МПС не е обявено за издирване, както и че заключението на комисията, извършила проверката, е, че след частично отстраняване на заварената планка е установена силна корозия на основния детайл на VIN, довела до разрушаването му. Не са установени следи от разнитване. С оглед изложеното се настоява да бъде отменена оспорената заповед и да бъде разпоредено на сектор „Пътна полиция“ – Добрич да извърши пререгистрация на автомобила. 

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и настоява същата да бъде оставена без уважение, като бъде оставена в сила оспорената заповед.

Настоящият състав на Административен съд - Добрич е сезиран с жалба против Заповед № 851з - 98/ 07.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана регистрация на лек автомобил “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО” с рег. № *****, рама № *****– по документи, която представлява изричен отказ за първоначална регистрация. Изричният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като е волеизявление на административния орган по отправено към него Заявление вх. № 160851016612 от 12.10.2016 г. /л. 7/ за промяна на регистрация на ПС с рег. № В 10 92 ВК. Жалбоподателят е уведомен за издадената Заповед, видно от приложената по делото Разписка /л. 25 - 26/, на 31.03.2017 г., а на 05.04.2017 г., след нарочно подадена молба, е получил препис от нея и се е запознал със съдържанието ѝ. Жалбата е подадена на 18.04.2017 г. чрез административния орган, след което е препратена на Административен съд Добрич. Доколкото ответникът е изпратил Разписка, на която е отразено, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта на 05.04.2017 г., то по смисъла на чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 61 от АПК жалбата е в подадена в срок, от надлежна страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от отказа. Всичко това налага извода, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление вх. № 160851016612 от 12.10.2016 г., подадено в сектор „Пътна полиция“ с искане за пререгистрация на описания в заявлението автомобил.

В Докладна записка до Началника на Сектор „ПП“ (л. 14 – 15) е докладвано, че е подадено заявление  № 160851016612 от 12.10.2016 г. за пререгистрация – зачисляване на лек автомобил “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО” с рег. № *****, рама № *****– по документи, като при извършената идентификация на ППС от техник – механик в сектор „ПП“ не е установен набит номер на рама. Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД МВР – Добрич. На указаното от завода – производител място е установена допълнително заварена планка, като след отстраняването й е открита силна корозия, довела до разрушаване на метала и липса на частта – носител на информация. В двигателния отсек е установена заводска табелка с данни за VIN, съвпадащ с този по документи. Установен е автентичен двигател, съответстващ по документи. Допълнено е, че резултатът от огледа е отразен в протокол № 41/ 19.10.2016 г., изготвен от комисията, като е издадена експертна справка № 56/ 19.10.2016 г. от НТЛ при ОД МВР Добрич, съгласно която заводски щанцован, автентичен  VIN на автомобила липсва поради наличие на корозия, довела до разрушаване на детайла, носител на  VIN. Според изготвилия ДЗ описаните обстоятелства водят до извода, че не може да се твърди по безспорен начин, че рама №  *****– по документи е автентичният номер. Предложено е да бъде постановен отказ за пререгистрация.

По делото е приет като доказателство Протокол № 41/ 19.10.2016 г. на Комисията. Процесният автомобил е четвърти по ред в протокола. Описаното в докладната записка изцяло отговаря на това, което е записано в констатациите към Протокола. (л. 18 - 19)

Експертна справка № 56 от 19.10.2016 г. (л. 16 – 17), издадена от инж. *****– експерт в СНТЛ при ОДМВР – Добрич, е изготвена, видно от описаното в нея, след оглед на МПС и използван сравнителен материал – база данни МВР. Експертът е стигнал до извод при оглед на автомобила, че VIN липсва вследствие силна корозия на основния детайл, довела до разрушаването му. Изрично е записал, че в двигателния отсек на автомобила (преграда на купето) е установена заводска идентификационна табелка с данни за VIN, съответстващи на тези по документи. Приложил е снимков материал. Добавил е, че при изследването й не са установени следи от разнитване. (л. 17) Освен това е записано, че на предния капак е установен и стикер с данни за автомобила, на който е отразен VIN, съответстващ на този в регистрационните документи.

В резултат на докладната записка и така описаните доказателства, на 07.12.2016 г. е издадена оспорената заповед.

По делото е приет като доказателство договор за покупко – продажба на МПС от 28.09.2016 г. (л. 9) и свидетелство за регистрация на автомобила (л. 8).

По искане на жалбоподателя и нарочно представена молба на основание чл. 171, ал. 1 от АПК е изискана информация от официалния представител на „Мицубиши Мотърс“ за България – Балкан Стар Моторс ЕООД за местоположението или местоположенията в автомобила, на които може да бъде установен  VIN на същия.

С писмо вх. № 1318 от 07.06.2017 г. третото неучастващо лице е заявило, че в качеството си на генерален представител на производителя за България, номер на рама (VIN) е щампован върху надлъжната греда от шасито на автомобила, в областта на задно ляво колело. (л. 52)

По делото е назначена СТЕ, при която вещото лице да отговори на въпросите:

1.Налице ли са механични интервенции по рамата на автомобила.

2.Може ли да се установи на какво се дължи невъзможността за разчитане на рамата и ако да – на какво се дължи.

3.Набит ли е номерът на рамата на типичното за марката и модела място върху автомобила.

4.Как и къде е закрепена заводската типова табела.

5.Какви технически характеристики са изписани на нея.

6.Отговарят ли данните, установени при огледа, с информацията от официалния представител на производителя на автомобила.

Заключението на вещото лице е представено на 14.06.2017 г. (л. 54 – 63), като е придружено със снимков материал. Вещото лице е отговорило на всеки един от въпросите, изредило е основните параметри на лекия автомобил по каталожни данни. При отговорите на поставените задачи е заявило изрично, че при извършения оглед на автомобила не е установило следи от механична обработка (интервенция) на метала с цел заличаване на данни или подмяна на такива в областта, където би могъл да бъде поставен идентификационният номер на автомобила върху неговата рама. По отношение причините за невъзможността за разчитане на идентификационния номер вещото лице сочи, че е установило корозия в напреднала фаза, която е толкова дълбока, че е проникнала по цялата дълбочина на гредата и липсват части от гредата. В отговора на трета задача вещото лице потвърждава, че при извършения оглед на мястото в автомобила, посочено от официалния представител на завода – производител, където следва да бъде поставен идентификационният номер на автомобила, задната лява надлъжна греда, последната е обхваната от напреднала корозия, поради което не е възможно да се установи дали там е бил поставен номер. Вещото лице потвърждава при огледа и в заключението си установеното в ЕС на НТЛ, че върху задния вертикален панел в двигателното отделение, в дясната му горна част е монтирана фабрично заводска табелка с идентификационните данни за автомобила, емблемата на производителя и технически данни за теглата на автомобила и натоварването на неговите оси. Фабрично заводската табелка е закрепена към купето на автомобила със скрепителни елементи /нитове – 2 бр./, ползвани от завода – производител. При изследването на двата закрепващи нита за наличието на интервенция върху тях с цел подмяната на поставената от производителя заводска табелка с помощта на увеличителни лупи до 10 пъти и джобен микроскоп, вещото лице не е установило следи от интервенция. То допълва, че самият панел, върху който е закрепена заводската табелка към автомобила, е детайл от купето на автомобила, който е несменяем и е  елемент от купето на автомобила.  В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Последното не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

При така събраните доказателства и установени факти, се налагат следните правни изводи:

С нормата на чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., в последната й редакция е разписано, че моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В случая регистрацията на жалбоподателя е в с. Българево, обл. Добрич, с оглед на което компетентен да се произнесе по заявлението му е сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич чрез Началника му. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба № І – 45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и за реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства  при промяна собствеността на регистрирано превозно средство (Наредбата) в 14-дневен срок праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по регистрация при "Пътна полиция" копие от договора за прехвърляне на собствеността. Праводателят предоставя копието на звеното по месторегистрация на превозното средство, а приобретателят - на звеното за регистрация по постоянния си адрес. Копие от договора за прехвърлената/придобитата собственост с данните на лицата по чл. 145, ал. 1 и 2 ЗДвП може да бъде предоставено от тях и по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с притежавания от гражданина валиден квалифициран електронен подпис. В случая има подадено заявление за пререгистрация, представен е и договор за покупко – продажба.

От приетото като доказателство свидетелство за регистрация се установява, че автомобилът е бил вече регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. (л. 8) 

За да откаже пререгистрация – зачисляване на лекия автомобил, ответникът се е позовал на чл. 143, ал. 1, 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № І – 45/ 2000 г. При така посочените основания и изложените към тях мотиви, настоящият състав счита, че Заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила и при неправилно прилагане на закона. Този извод се налага по следните съображения: 

Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 1, 3, от ЗДвП, както е изписано в самата заповед, във връзка с чл. 7, ал. 1 от  Наредба № I-45/24.03.2000 г. (Наредбата). Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а съгласно ал. 3 от чл. 143 - пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Същевременно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата разпорежда, че  превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират.

Член 143, ал. 2 ЗДвП забранява всяко заличаване и/или подправяне на идентификационния номер и номера на двигателя. Условията и редът за регистриране на моторните превозни средства съгласно чл. 140, ал. 2, изр.1 ЗДвП са определени с Наредбата, цитирана по – горе. Моторните превозни средства се регистрират в 14 - дневен срок от придобиването на собствеността - чл. 3, ал. 1, пр.1 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР. Аналогично, чл. 3, ал. 3 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР изисква всяка промяна в данните за вече регистрирано моторно превозно средство и собственика му да се заявят за регистрация пред съответните звена "Пътна полиция" в 14 - дневен срок от тяхното настъпване. Член 4, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР пък задължава собственика да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на (пре)регистрацията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и/или други данни, посочени в документите по глава втора. Звената на МВР извършват необходимите проверки, в т.ч. идентификация на превозното средство, в случаите, когато се изисква съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Член 14, ал. 2, т. 1 от същата предвижда такава идентификация във всички хипотези на промяна на данните за превозното средство, посочени в свидетелството за регистрация по чл. 14, ал. 1 от нея, в т.ч. при изменение на тези на собственика му. Във всички хипотези, чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР забранява да се регистрират превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN).

В конкретния случай като мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че е констатирана невъзможността да бъде установен автентичният идентификационен номер на посочения автомобил. За да достигне до този извод и мотив, административният орган се е позовал на експертната справка, цитирана по – горе. В нея обаче изрично е записано, че на указаното от завода място за разполагане на VIN е била установена корозия, но не са установени следи от механична интервенция. Прието е в справката, че заличаването на VIN е вследствие корозията. Административният орган не е обсъдил записаното в справката, че в двигателния отсек на автомобила е установена заводска идентификационна табелка с данни за VIN, които отговарят на тези по документи. Не се е и мотивирал защо не приема установяването на VIN по тази табелка. По време на съдебното производство чрез заключението на вещото лице изрично бе установено, че идентификационният номер се открива именно на такова място – фабрично закрепена заводска табелка, която е закрепена към купето на автомобила със скрепителни елементи на завода – производител върху панел, който е детайл от купето на автомобила и е несменяем. В този смисъл е необоснован изводът, че е невъзможно да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила. Тази необоснованост е толкова явна, че води до липса на мотиви и сочи на нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като опорочава издадения акт, съответно налага неговата отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място, с императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП изрично е разписано, че са забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Проверката е установила, че номерът на двигателя е автентичен, а по рамата няма следи от интервенция. Липсата на ИН е резултат на дълбока корозия. Целта на нормативната уредба – ЗДвП и Наредба № І – 45/ 2000 г. е да не се допусне регистрирането на МПС с подменен, заличен или повреден ИН, поставен от производителя. Подобни действия в случая не са констатирани.

 С оглед изложеното ответникът, предвид събраните по делото доказателства, неправилно се е позовал на чл. 7, ал. 1 от Наредбата и чл. 143, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

На последно място, по делото са налице доказателства, че на 21.09.2016 г. автомобилът е бил регистриран при ОДМВР – Варна. Ответникът не е извършил проверка по преписката на предходната регистрация, която е само 20 дни преди подаване заявлението за пререгистрация, за да установи какво е констатирано при тази предходна проверка, в какво състояние е отразено, че е бил автомобилът, имало ли е данни за корозия. Липсата на това изследване е в нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като е постановил отказ, без да изследва фактите и обстоятелствата, административният орган се е поставил в ситуация да издаде порочен ИАА,  при неизяснена фактическа обстановка. Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяната на обжалвания акт. Още повече, че липсват доказателства ответникът да е запознал заявителя с ЕС  и да му е дал възможност да даде обяснения, да направи възражения и да иска събиране на конкретни доказателства.

Отказът, обективиран в оспорената заповед, е незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена. От значение в случая е, че не е налице заличаване или подправяне, което да е в резултат на човешка дейност. Условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. Автомобилът се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер. Вярно е, че при огледа е констатирана такава дълбока корозия, че дори не е възможно да се установи дали на посоченото от официалния представител на производителя място е бил поставен номер. Съдът приема, че произнасяне по Заявлението следва да бъде извършено едва, след като бъде извършена задълбочена и пълна проверка по случая, включително и след изискване на преписката по регистрацията на автомобила при ОД МВР – Варна. След събиране на всички доказателства, имайки предвид и заключението на вещото лице по настоящото дело, административният орган дължи ново произнасяне по отправеното Заявление за пререгистрация, като прецени и възможността за възстановяване на ИН с оглед разпоредбата на чл. 4, т. 2, предл. първо от  Инструкция № І – 185/ 2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство.

На основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.

Независимо от изхода на спора, предвид липсата на сторено в тази насока искане, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Добрич,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.М.У., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 851з - 98/ 07.12.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич, с която е отказана пререгистрация на лек автомобил “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО” с рег. № *****, рама № *****– по документи.

ВРЪЩА преписката на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр. Добрич за ново произнасяне съгласно указанията на съда по Заявление вх. № 160851016612 от 12.10.2016 г. на И.М.У., ЕГН **********,***

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                        СЪДИЯ: