Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/28.06.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

         При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 241/2017г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "б " от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и чл.6, чл.9, чл.14а и чл.15 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

            Образувано е по жалба на “Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК 130387582, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. “Ген.Столетов” № 20, представлявано от управителя Е.Д.Н. срещу заповед № РД-01-99/23.03.2017г. на изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” – София, оправомощен със заповед № РД-08-178/11.04.2016г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (по-нататък Наредбата) са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. Навеждат се доводи за неправилност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, неспазване на установената от закона форма и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват фактически основания за издаване на заповедта, като в нея са отразени единствено фактическите действия на органа, но не и действията на дружеството, предприети в хода на административното производство. Не са преценявани и съобразявани представените от дружеството документи за установяване на обстоятелствата по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6 от Наредбата. Не са посочени фактите и доказателствата, въз основа на които е направен изводът за липса на законоустановените изисквания за финансова стабилност на дружеството. Не е посочена причината за несъответствие с цитираните изисквания за финансова стабилност – поради непредставяне на необходимите документи или поради формиран извод за липса на финансова стабилност при преценка на представените от дружеството документи. Твърди се, че необсъждането и несъобразяването на всички събрани в производството доказателства води до необоснованост на изводите на органа, че дружеството не е представило необходимите документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност. От друга страна се твърди, че ако изводите на органа за липса на финансова стабилност се основават на преценката му на представените от дружеството документи, то в издадената заповед липсват мотиви за това, което представлява нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. По тези съображения се иска отмяна на заповедта. 

Ответникът – изпълнителният директор на ИА “АА”, в писмени бележки по делото, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Подчертава, че един от задължителните реквизити (документи), посочени в чл.6, ал.12 от Наредба № 11, чрез които превозвачът доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, е удостоверение за липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК, респективно чл.87, ал.6 от ДОПК. Въпреки предоставената възможност дружеството – жалбоподател не е представило такова удостоверение (в представените в хода на административното производство удостоверения е посочено, че превозвачът има задължения), поради което административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.   

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

Жалбата е подадена в срок (в приложеното по делото известие за доставяне датата на връчване на заповедта е неясна поради нанесена корекция, но и при двете дати (първоначалната или коригираната) срокът по чл.149, ал.1 от АПК е спазен), от легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на акта като неизгоден за него, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Не се спори по делото, че на жалбоподателя “Агроимпулс 2000” ООД е издаден лиценз № 10053/12.02.2013г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

На 24.10.2014г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е подало в срок до 12.02.2014г. документи, доказващи финансовата му стабилност. На 25.01.2015г. “Агроимпулс 2000” ООД е депозирало в РД “АА” – София документи за съответствие с изискванията за установяване на територията на РБ и за финансова стабилност, сред които и справка за задълженията на дружеството към 22.12.2014г. С писмо с изх.№ 30-13-29-400/4/01.06.2015г. директорът на Дирекция “Автомобилни превози” при ИА “АА” е уведомил началникът на ОО “АА” – София, че представеното от дружеството удостоверение по чл.87 от ДОПК не отговаря на изискванията за доказване на финансова стабилност поради наличие на задължения на дружеството.         

Със заповед № РД-14-2786/04.11.2015г. на главен инспектор в ОО “АА” – София, издадена на основание чл.107, ал.1, във вр. чл.106а, ал.1, т.6, б. “в”, пр.1 и ал.2, т.5 от ЗАвтПр, на дружеството е наложена принудителна административна мярка – временно спиране на дейността до доказване на финансова стабилност, но не за повече от три месеца, чрез отнемане на заверените копия от лиценза. В мотивите към заповедта е посочено, че при проверка в информационната система “Лицензи” на ИА “АА” е установено, че “Агроимпулс 2000” ООД не е представило в определения за това срок до 12.02.2014г. документи, доказващи финансовата му стабилност, поради което е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност по смисъла на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр.        

Заповедта е изпратена по пощата на адреса на управление на дружеството, но е върната с отметка “непотърсена” (л.14), поради което на интернет сайта на ИА “АА” е публикувано съобщение за нейното издаване (л.108) на основание чл.61, ал.3 от АПК. 

С доклад с изх.№ РД-14-2786≠2/ 01.07.2016г. на началника на ОО “АА” – София до изпълнителния директор на ИА “АА” е предложено да бъде открита процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, по съображения, че след изтичане на тримесечния срок по чл.106а, ал.1, т.6, б.”в”, пр.1 от ЗАвтПр е извършена повторна проверка в информационната система “Лицензи”, при която е установено, че превозвачът не е представил документи, доказващи финансова стабилност, с оглед на което продължава да не отговаря на изискванията на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр. 

С писмо с изх. № РД-14-2786/3/07.10.2016г. изпълнителният директор на ИА “АА” е уведомил жалбоподателя на основание чл.26, ал.1 от АПК, че срещу него започва производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, с мотива, че в рамките на определения тримесечен срок  съгласно приложената принудителна мярка не е предприел действия по отстраняване на несъответствията с изискванията на закона. Цитирал е чл.11, ал.1, т.1 б.”б” от ЗАвтПр, съгласно който правата, произтичащи от издадения лиценз, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ЗАвтПр, както и чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11, съгласно който превозвачът следва ежегодно да доказва, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, като съгласно чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК е дал 7-дневен срок на жалбоподателя, считано от получаване на съобщението, да се запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях, както и да направи своите искания и възражения във връзка с производството. Превозвачът е получил съобщението по пощата на 11.10.2016г. съгласно известие за доставяне на л.18 от делото.

С писмо с вх.№ РД-14-2786/4/17.10.2016г. “Агроимпулс 2000” ООД  е уведомило изпълнителния директор на ИА “АА, че в периода 12.02.2014г. -01.07.2016г. дружеството е обезпечило и представило всички необходими документи за удостоверяване на финансовата си стабилност и от м.януари 2015г. отговаря на изискванията по чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр, поради което производството по чл.11, ал.1, т.1, б.”б” от ЗАвтПр следва да бъде прекратено. Едновременно с това с писмото са представени копия на застраховки, справка за финансова стабилност, справка от НАП за задълженията на дружеството към 17.10.2016г., определение на ВАС за спиране на изпълнението на издаден срещу дружеството и обжалван по съдебен ред РА на ТД на НАП – София, акт за прихващане или възстановяване на ТД на НАП – Варна от 12.10.2016г., съгласно който след извършено прихващане със сумата от 8 749, 78 лева (ДДС за възстановяване за данъчен период м.август 2016г.) са останали изискуеми публични задължения на дружеството в размер на 12 824, 50 лева.

С последващо писмо с вх. № РД-14-2786/5/20.10.2016г. жалбоподателят е представил нови документи, сред които и удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 080201600304388/18.10.2016г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, според което дружеството има задължения в общ размер на 32 857, 12 лева.

На 17.11.2016г. директорът на дирекция „АП“ при ИА „АА“ е подписал писмо с изх.№ РД-14-2786/6/17.11.2016г., в което е посочил, че съгласно приложеното удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК превозвачът има задължения, поради което за да отговаря на изискванията за финансова стабилност, е необходимо да представи документ от НАП, удостоверяващ липсата на задължения по реда на чл.86, ал.7 от ДОПК или документ за отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на Глава ХХІІ от ДОПК, като при представяне на документите в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, те ще бъдат обработени. Съобщението е изпратено до жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка, но е върнато в цялост с отметка, че пратката не е потърсена (л.69-70).

На 27.12.2016г. с вх.№ РД-14-2786/7/27.12.2016г. по описа на ИА “АА” жалбоподателят е представил заверено копие на ново искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 29131 от 15.12.2016г.  по описа на ТД на НАП – Варна, офис – Добрич, както и ново удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК с изх.№ 080201600388322/22.12.2016г. от ТД на НАП – Варна, офис - Добрич, в което са вписани общи задължения на дружеството в размер на 14 683, 62 лева.

С писмо с вх. № РД-14-2786/8/17.01.2017г. по описа на ИА “АА” жалбоподателят “Агроимпулс 2000” ООД е представил АПВ № П-03000816228106-004-001/13.01.2017г., издаден от старши инспектор от ТД на НАП – Варна. В писмото е посочено, че актът се прилага във връзка с представените документи от м.декември 2016г., като с него са удовлетворени исканията и са погасени задълженията на дружеството към 13.01.2017г.

На 26.01.2017г. изпълнителният директор на ИА “АА” е отправил искане за издаване на удостоверение по чл.87, ал.11 от ДОПК за “Агроимпулс 2000” ООД, в резултат на което е издадено удостоверение с изх.№ 085531700137357/ 27.01.2017г. от ТД на НАП – Варна, офис Добрич, с което е удостоверено, че дружеството има задължения към 27.01.2017г.

На 23.03.2017г. е издадена обжалваната заповед с изх.№ РД-01-99/23.03.2017г., с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. В мотивите към заповедта е посочено, че с писмо с изх.№ РД-14-2786/07.10.2016г. е дадена възможност на превозвача да представи документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност, но в указания в писмото срок, а и след това той не е представил такива. След като превозвачът не е представил никакви документи, с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, то показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредба № 11 на същия е равен на нула и следователно превозвачът не е доказал финансова стабилност за нито един автомобил, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.1, б. “б” от ЗАвтПр и чл.9, ал.3, т.2 и чл.14а от Наредба № 11. Заповедта е съобщена на жалбоподателя по пощата съгласно известие за доставяне на л.97 от делото.                               

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, чл.9 и чл.14а от Наредбата прекратяването на правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, отнемането на лиценза или заверените копия на лиценза, както и отписването на превозните средства от списъка по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр става с решение, респективно писмена заповед на лицензиращия орган или упълномощено от него лице. От представената по делото заповед №РД-08-178 от 11.04.2016 г. е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е делегирал тези свои правомощия на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 АПК.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, издадена при непълна фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неотразяване и необсъждане на всички относими факти и доказателства от значение за правилното решаване на спора и непосочване на причината за несъответствие с изискванията за финансова стабилност.

За да се приеме едно нарушение за съществено, то трябва да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. трябва да е такова нарушение, което ако не  беше допуснато, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в случая не е така.

Действително в заповедта не са описани и обсъдени всички извършени действия и представени документи от страна на дружеството - жалбоподател във връзка с предоставената му възможност да представи доказателства за финансова стабилност, но това не е съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта, защото не променя крайния правен извод на административния орган за недоказана финансова стабилност на превозвача и наличие на основанията по чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвП във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от същия закон за прекратяване на правата по издадения лиценз. Основното и решаващо в случая е, че жалбоподателят не е представил всички необходими доказателства за наличие на финансова стабилност съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвП към момента на издаване на оспорената заповед, като без правно значение са действията му за доказване на финансова стабилност отпреди издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, защото те предхождат производството за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза, когато на жалбоподателя е даден нов срок да представи изискуемите документи, чрез които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност.  

Съгласно чл.7, ал.6 от ЗАвтПр изискванията за финансова стабилност са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Капиталът за първото превозно средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера, определен в наредбата по чл. 7, ал. 3.

Преценката за финансова стабилност се извършва по формулата на чл.6, ал.2 от Наредбата въз основа на изискуемите се документи, като в чл.6, ал.4 от Наредбата изрично е посочено, че не е финансово стабилно по смисъла на чл.3, т.3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл.2, ал.1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. 

Разпоредбата на чл.6, ал.7 (предишна ал.6) от Наредбата предвижда, че превозвачите доказват финансова стабилност ежегодно в 10-дневен срок от заверяването на ГФО за последния отчетен период от регистриран одитор (б.”а”) или преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срокът, за който е издадена банковата гаранция (б.”б”). Ал.8 (предишна ал.7) на същия текст гласи, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи: 1. годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5; 3. договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал.6, като по-нататък ал. 10 сочи, че лицата по чл.2, ал.1, чиито ГФО не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл.38, ал.1 от ЗСч, представят по избор ГФО на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка. Следователно финансовата стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия период на разрешената дейност, като той е този, който следва да се грижи и да представи своевременно необходимите документи за установяване на това обстоятелство. В хода на съдебното производство не се сочат каквито и да било данни и не се представят доказателства, които да обосноват друг по-различен извод от този на ответника, че дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност към момента на издаване на заповедта, тъй като има задължения за данъци и осигурителни вноски. В нито един етап отпреди започване на производството по отнемане на правата, произтичащи от лиценза, а и след това дружеството не е представило доказателства, че няма задължения за данъци и осигурителни вноски, което е предпоставило издаването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, а след изтичането на определения в нея тримесечен срок и започването на производството по отнемане на правата, произтичащи от издадения лиценз. След започването на това производство превозвачът пак не е изпълнил задължението си да докаже своята финансова стабилност, след като във всички приложени от него документи се съдържат данни, че има задължения за данъци и осигурителни вноски. Последният документ, който жалбоподателят е представил непосредствено преди издаването на оспорената заповед, е акт за прихващане или възстановяване от 13.01.2017г., но от него е видно, че след извършеното прихващане са останали дължими вземания за данъци и осигурителни вноски, а в тази насока е и приложеното по делото удостоверение по чл.87, ал.11 от ДОПК с изх. № 085531700137357/27.01.2017г., издадено от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич. 

Вярно е, че с едно от последните изменения на Наредбата, обн. в ДВ бр.20/2016г., отпадна задължението за представяне на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, но това не означава, че превозвачът не е длъжен да доказва, че няма задължения за данъци и осигурителни вноски, след като това е един от основните критерии за финансова стабилност по смисъла на чл.7, ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, ал.4 от Наредбата. Отпадането на това задължение се дължи на въвеждането на ал.12 на чл.6 от Наредбата ( нова - ДВ, бр.20/2016г., в сила от 15.03.2016г.), според която за установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК освен когато превозвачът е приложил към документите си удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК съгласно следващата ал.13 (нова – ДВ, бр.20/2016г., в сила от 15.03.2016г.). Точно това е сторил и изпълнителният директор на ИА “АА”, който след като е констатирал, че жалбоподателят не е приложил към документите си за финансова стабилност удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК за липса на задължения, е изискал такова по реда на чл.87, ал.11 от ДОПК, в което е удостоверено за пореден път, че дружеството има задължения и това законосъобразно го е мотивирало да приложи санкцията по чл.11, ал.1, т.1, б. “б” от ЗАвтПр, като прекрати правата, произтичащи от лиценза.           

Не може да се сподели възражението на жалбоподателя, че не е ясно кое е фактическото основание за постановяване на заповедта - непредставянето на необходимите документи в срок или неизпълнение на някои от критериите за финансова стабилност. Видно от текста на оспорения акт, фактическото основание за прекратяване на правата по лиценза за извършване на международен превоз е, че дружеството не отговаря на изискването по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Посоченото фактическо основание се обосновава с липсата на доказателства по Наредбата за наличие на финансова стабилност. Действително неправилен е изводът в заповедта, че превозвачът не е представил никакви документи, с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, поради което показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредбата е равен на нула, защото в хода на производството дружеството е представило застрахователни полици за периода 2015г. - 2016г. и 2016г. - 2017г. , въз основа на които административният орган е могъл да изчисли стойността на показателя за оценка на финансова стабилност. Независимо от това правилен е имплицитно съдържащият се в мотивите към заповедта извод, че дружеството не отговаря на изискването за финансова стабилност, защото има задължения за данъци и осигурителни вноски. Вярно е, че в заповедта не е изрично посочено, че липсват доказателства, че превозвачът няма задължения за данъци и осигурителни вноски, но от цялостната кореспонденция между страните е видно, че именно това е бил основният спорен въпрос между тях, а и в хода на цялото административно производство жалбоподателят е целял да докаже точно този факт. Вярно е също така, че никъде в заповедта не е посочено, че административният орган е изискал информация по чл.87, ал.11 от ДОПК за наличието на задължения на дружеството, но това по никакъв начин не рефлектира върху съдържанието на акта. Удостоверението по чл.87, ал.11 от ДОПК е издадено с оглед на предстоящото издаване на заповедта и е неразделна част от административната преписка. Несъмнено административният орган следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде акта, но е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания да се съдържат в други подготвителни документи, които предхождат издаването на акта, както е и в настоящия случай. Изпълнителният директор на ИА “АА” не е уведомил жалбоподателя за издаденото удостоверение по чл.87, ал.11 от ДОПК, но и не е бил длъжен, след като жалбоподателят е имал възможността в рамките на няколко месеца сам да представи такова удостоверение, което той не е сторил. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че след като производството по отнемане на правата, произтичащи от лиценза, е започнало по повод на заповедта по чл.106а, ал.1, т.6, б. “в” от ЗАвтПр, то единствените правнорелевантни факти и обстоятелства, които са подлежали на доказване и обсъждане в административното производство, са били именно тези, които са станали причина за прилагането на принудителната административна мярка. Заповедта за временно спиране на дейността на дружеството е влязъл в сила административен акт и е недопустимо да се осъществява инцидентен съдебен контрол за нейната законосъобразност в рамките на настоящото съдебно административно производство, поради което всички факти и обстоятелства, настъпили преди издаването на тази заповед са ирелевантни за спора и правилно административният орган не ги е обсъждал. Основание за започване на административното производство е не прилагането на принудителната административна мярка, а обстоятелството, че и след прилагането на тази мярка превозвачът не е отстранил несъответствието с изискванията за финансова стабилност в определения за това тримесечен срок. Именно затова административният орган е дал нови указания и нов срок на жалбоподателя да представи документи, удостоверяващи, че отговаря на изискването по чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр и само предприетите в изпълнение на тези указания действия са били от значение за правилното решаване на спора. Неоснователно се твърди в писмените бележки, че административният орган е бил длъжен да се съобрази с представените от дружеството документи за финансова стабилност през м.януари 2015г. не само защото те не съдържат доказателства за липса на публични финансови задължения на превозвача, но и защото съответствието с изискването за финансова стабилност през предходен период (ако изобщо се приеме, че тези документи доказват финансовата стабилност на дружеството) не означава наличие на финансова стабилност и през следващите периоди, за които не са представени изискуемите доказателства и този извод следва от законовата уредба, която изисква финансовата стабилност да се доказва ежегодно, за да се приеме, че дружеството отговаря на нормативните критерии. А за да се приеме, че превозвачът отговаря на изискването за финансова стабилност, следва да се установи безспорно, че той няма задължения за данъци и осигурителни вноски, доказването на което се урежда от формални правила, които са императивни по своя характер. От логическото и систематическото тълкуване на чл.6, ал.12 и ал.13 от Наредбата следва извода, че единственият правно значим документ за доказване на финансовата стабилност и в частност на липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски е удостоверението по чл.87, ал.6, респективно чл.87, ал.11 от ДОПК, поради което непредставянето му е равнозначно на недоказване на финансова стабилност като предпоставка за осъществяване на дейността, предмет на лицензионния режим. Представеният от жалбоподателя АПВ от 17.01.2017г. не може да замести липсата на удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че превозвачът не е представил доказателства, удостоверяващи, че отговаря на изискванията на чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр. Такива доказателства не се сочат и в хода на съдебното производство, за да се приеме, че към момента на издаване на оспорената заповед с правопрекратяващо действие е налице финансова стабилност на превозвача и не са налице предпоставките по чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвтПр. Съгласно цитираната норма правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република Б или от лиценза на Общността, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2. Доказателствената тежест за установяване наличието на финансова стабилност е на превозвача, а липсата й обуславя правото на административния орган да постанови прекратяване на действието на лицензията, а оттам и отнемане на лиценза и заверените копия към него, както и отписване на МПС от регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтПр по аргумент от чл.9, ал.3, т.2, б.”а” и чл.14а от Наредбата. В тази хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност да избира друг вариант на поведение. Предвид спецификите на лицензионния режим и характерната за него императивна уредба възприетото от органа разрешение е в съответствие и с целта, която преследва законът.   

Предвид всичко изложено дотук оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед на изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.4 от АПК, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37, ал.1 от ЗПП ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно с чл.24 от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

          

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК 130387582, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. “Ген.Столетов” № 20, представлявано от управителя Е.Д.Н. срещу заповед № РД-01-99/23.03.2017г. на изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” – София, оправомощен със заповед № РД-08-178/11.04.2016г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл.11, ал.1, т.1, б.”б”, във вр. чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б. “а” и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на Общността № 10053 за превоз на товари, издаден на 12.02.2013г., отнет е лицензът и заверените копия към него и е наредено моторните превозни средства към лиценза да се отпишат от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр.   

ОСЪЖДА “Агроимпулс 2000” ООД, ЕИК 130387582, със седалище и адрес на управление гр.Тервел, ул. “Ген.Столетов” № 20, представлявано от управителя Е.Д.Н. да заплати на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” – София сумата от 100 лева разноски по делото пред първата инстанция. 

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        Административен съдия: