Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./10.07.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА И.

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                              ТЕОДОРА МИЛЕВА

         

            При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д. № 232/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 38/13.03.2017г., постановено по н.а.х.д. № 322/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е отменено НП № В - 0042559/29.08.2016г., издадено от директора на КЗП - РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на “Ка Енд Де Пауър” ООД, град Добрич, ЕИК 202248384, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.127, ал.3 от същия закон. Касаторът счита решението за неправилно като постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства, както и при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалните норми. Твърди, че районният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по спора, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е кредитирал единствено и само свидетелските показания на служителите в търговския обект. Счита за неправилен изводът на съда за липса на виновно поведение у служителите на търговеца, предизвикано от „неспокойното поведение на потребителя“. Сочи, че от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на служителите на дружеството се установява, че потребителят е предявил рекламацията си устно, посочил е предмета – закупени от обекта кебапчета и кюфтета, негодни за употреба, както и начин на удовлетворяване – връщане на заплатената сума или подмяната на продуктите с прясно изпечени, като изцяло в правомощията на управителя на търговеца или упълномощени от него лица е било да оформи документално направената рекламация и да я опише в регистъра. Твърди, че районният съд не е обсъдил всички писмени доказателства към административнонаказателната преписка и по-конкретно приложената към нея потребителска жалба, в която се съдържат твърдения на потребителя за категоричен отказ от страна на служителите в търговското дружество да върнат сумата или да подменят продуктите с прясно изпечени. Подчертава, че ЗЗП дава възможност на търговеца едва когато прецени дали рекламацията е основателна, тогава да я удовлетвори, но това не изключва задължението му да я опише в регистъра.  По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.                                         

             Ответникът – “Ка Енд Де Пауър” ООД, гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.    

             Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че правилно районният съд е приел, че не е налице виновно неизпълнение за вписване на рекламация в регистъра на търговския обект.     

              Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

              Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.   

              С обжалваното решение районният съд е отменил НП № В - 0042559/29.08.2016г., издадено от директора на КЗП - РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на “Ка Енд Де Пауър” ООД, град Добрич, ЕИК 202248384, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП за нарушение на чл.127, ал.3 от същия закон за това, че като търговец, стопанисващ обект за бързо хранене в град Балчик, не е изпълнил административното си задължение да впише в регистъра за рекламации предявена на 12.06.2016г. рекламация на закупена от обекта некачествена стока (3бр. кебапчета и 3бр.кюфтета). За да постанови този резултат, съдът е приел въз основа на свидетелските показания на служителите на санкционирания търговец, че в процесния ден едно непълнолетно момиче е закупило от обекта три броя кебачета и три броя кюфтета. След известно време, същият ден, потребителят, подал сигнала, вероятно баща на непълнолетното момиче, е дошъл в търговския обект, афектиран и възмутен от качеството на продадената стока, започнал е да крещи, че му е продадена негодна за консумация храна, демонстративно е хвърлил кюфтетата, намиращи се в чинията, след което се е отдалечил. Работещите в търговския обект са се опитали да разговарят с него, предложили са да му върнат парите или да сменят стоката, излезли са от обекта с намерение да го попитат от какво е недоволен, но потребителят ги е напсувал и си е тръгнал. Въз основа на тези фактически обстоятелства районният съд е приел, че с поведението си потребителят не е дал възможност на служителите в търговския обект да разберат в какво се състоят претенциите му и какво е съдържанието на рекламацията му. Приел е, че служителите не са успели да разберат неговото име и всички останали данни, които са необходими, за да изпълнят задължението си по вписване на рекламацията в регистъра на търговския обект. Направил е извода, че не е налице виновно неизпълнение на задължението за вписване на рекламация в регистъра на търговския обект, тъй като работещите в обекта лица обективно не са могли да впишат въпросната рекламация по начина, по който се изисква от ЗЗП. Изложил е доводи, че административно наказващият орган има задължението всестранно, пълно и обективно да изясни всички факти и по този начин да установи действителната фактическа обстановка, за да може да вземе правилно, обосновано и законосъобразно решение. Неизяснявайки изцяло конкретната фактическа обстановка, административнонаказващият орган е взел неправилно и незаконосъобразно решение, като е преценил въз основа на непълни доказателства, че е допуснато административно нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП. С тези мотиви районният съд е уважил жалбата на санкционираното лице, като е отменил наказателното постановление.   

              Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на съда относно наличието на обективна невъзможност за изпълнение на законовото задължение на търговеца по чл.127, ал.3 от ЗЗП.  Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал свидетелските показания на служителите в търговския обект, които са убедителни, логични, последователни и кореспондират с обясненията им, дадени пред контролните органи. Право на съда е да кредитира едни или други доказателствени източници, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само това дали той е обоснован. Въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията на свидетелките Д . П. и Гр. Марева, поради което не са налице основания за ревизиране на вътрешното му убеждение. Действително БРС не е обсъдил твърденията в потребителската жалба, че служителите в търговския обект са отказали да върнат сумата или да подменят продуктите с прясно изпечени, но това не е съществено процесуално нарушение, което да води до необоснованост на изводите му. Единствено подаденият сигнал на потребителя не е достатъчен, за да се приеме, че е налице надлежно предявена рекламация, която не е описана в регистъра на търговеца, след като по делото липсват каквито и да е други доказателства в подкрепа на това. В хода на цялото административнонаказателно производство работещите в търговския обект са поддържали твърденията, че лицето, подало сигнало, се е държало изключително грубо и арогантно, напсувало ги е и след като е захвърлило закупените кюфтета, си е тръгнало, без да имат възможност да разговарят с него и да разберат какви са исканията му по същество. При това положение административнонаказващият орган е бил длъжен да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства и едва след като се убеди в законосъобразността и обосноваността на акта, преценявайки всички възражения и събрани доказателства, да издаде наказателното постановление, което той не е сторил. Той не е сторил това и в хода на съдебното производство, въпреки че е имал процесуалната възможност да поиска събирането на нови доказателства включително чрез разпита на подателя на сигнала и извършването на очна ставка между него и разпитаните служители от обекта с цел да се провери истинността на свидетелските показания.  В тежест на административнонаказващия орган е да установи по безспорен и категоричен начин наличието на извършено административно нарушение и всякакви съмнения относно действителното фактическо положение следва да се тълкуват в полза на наказаното лице. Производството по ЗАНН е специално и цели яснота в отношенията между страните относно административното нарушение (чл. 6 - 9 ЗАНН) и административнонаказателната отговорност на дееца (чл. 24 и сл. ЗАНН). Неизясняването на данните относно възникналата конфликтна ситуация в обекта и поведението на всяка една от страните в тази ситуация не дава основание да се приеме за категорично установено нарушението, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление.   

             Неоснователно е възражението на касатора, че от доказателствата по делото е видно, че потребителят е представил рекламацията си своевременно, като е посочил предмета и начина на удовлетворяване, защото данни за това се съдържат единствено и само в потребителската жалба. Вярно е, че служителите в търговския обект са признали, че потребителят е посетил обекта и се е оплакал от некачествената стока, но никъде в техните показания няма информация за това той да е поискал връщане на цената или замяна на стоката. Напротив от показанията им се установява, че той си е тръгнал, псувайки, без да е отправил някакво конкретно искане и да предостави имена и адрес за контакт, като ги е лишил от възможността да разберат в какво се състоят претенциите му. Освен това от съдържанието на потребителската жалба не може да се направи категоричен извод какво точно е рекламирал потребителят. Твърденията в сигнала и приложената към него снимка сочат по-скоро на това, че той е рекламирал трите кепабчета, докато от свидетелските показания е видно, че той е върнал (рекламирал) трите кюфтетата, което създава допълнителна неяснота относно реалния предмет на рекламацията. Безспорно законът позволява на потребителя да предяви рекламацията си в свободна форма, но изисква от него да посочи точния предмет на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума и адрес за контакт. Видно от данните по административно наказателната преписка, потребителят не е направил това нито устно, нито писмено, поради което търговецът не е могъл да изпълни задължението си да опише рекламацията му в регистъра на търговския обект. Налице са обективни причини, които са възпрепятствали работещите в обекта да опишат рекламацията по изискуемия от закона начин, поради което правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че не е налице виновно неизпълнение на чл.127, ал.3 от ЗЗП и търговецът не следва носи административнонаказателна отговорност за това.

             По тези съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

   Водим от гореизложеното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/13.03.2017г., постановено по н.а.х.д. № 322/2016г. по описа на Районен съд – Балчик.                   

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                            2.