Р Е Ш Е Н И Е

283

 

гр. Добрич, 26.06.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 230 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на С.С.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.Ч. – АК Бургас, с адрес за призоваване в гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ № 8, против заповед № 17-0265—000069 от 27.03.2017г. на началника на Районно управление „Полиция“ към ОД на МВР-Добрич, Д.П.П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“  от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № 282967678 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като e издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че полицейските служители са извършили проверката с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му, не в момент, когато е управлявал МПС, а много по –късно, когато е бил в дома на А.А.А.и Рени Маринова Костова в с.Росица. Твърди също, че от момента на пристигане в дома на Адилов - 22,30 часа до момента на проверката за алкохол 00,26 часа,  не е шофирал, не е ходил на друго място. Отчетеният алкохол с техническото средство бил консумирал в дома на Адилов. Самите данни в АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за налагане на ПАМ, сочели, че не е установено към момента на проверката жалбоподателят да е имал качеството на водач на МПС. В съдебно заседание лично и чрез адв.Ч. заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта за налагането й да бъде отменена като незаконосъобразна и да му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът, Началникът на Районно управление - Генерал Тошево към ОД на МВР гр.Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от неговия адресат. Заповедта е връчена на адресата й на 27.03.2017г., а жалбата е постъпила на 10.04.2017г., т.е.в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена затова, че на 26.03.2017г., около 23,20 часа, в с.Росица, по ул.“Първа“, в посока с.Красен, С.С.К. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ХХХХХХХ– негова собственост, като при извършена проверка в 00,26 часа с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN уредът отчел 1,34 промила алкохол в кръвта, измерен в издишания въздух. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Г 164222/27.03.2017г., с който на жалбоподателя е отправено обвинение за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка е възпроизведена от акта за установяване на административно нарушение. В заповедта е добавено, че бил издаден и талон за медицинско изследване и че е образувано досъдебно производство  № 51/2017г. по описа на РУ Генерал Тошево. От данните по делото е видно, че жалбоподателят се е подложил на медицинско изследване чрез кръвна проба, видно от протокол № 331/28.03.2017г., което установило резултат - 0,97 промила алкохол в кръвта. Образуваното досъдебно производство е приключило с постановление за прекратяване с изх. № 80/13.04.2017г. на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Генерал Тошево, Й.Х-Ж, поради липса на обективни признаци на състава на престъплението. Преписката е изпратена на компетентния орган с указанието да се продължи като административно-наказателна.

По делото бяха разпитани две групи свидетели- водените от жалбоподателя А.А.А.и Рени Костова Маринова и полицейският служител при РУ Генерал Тошево, съставил акта за установяване на административно нарушение, П.Й.К.. Показанията и на двете групи свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което  съдът ги кредитира като обективни и достоверни. Свидетелят, полицейският служител К. потвърждава обстоятелството, че когато със колегата му Явор К. са пристигнали на адреса в с.Росица, ул.“Първа“, до дом № 51- мястото, от което бил подаден сигнал на телефон 112 за настъпило ПТП, установили, че ПТП няма. Там са се намирали множество лица, вкл. и подателят на сигнала Красимир и В.М.. В близост до техния дом № 51 бил паркиран автомобилът на жалбоподателя. К.и В.М. обяснили на полицейските служители при идването им, че са подали сигнала, защото Станимир К. ги заплашвал със саморазправа и бил в нетрезво състояние. Свидетелят П.К. обяснява, че с помощта на един от присъствалите на улицата познат на жалбоподателя, отишли до друг дом в с.Росица, намиращ се приблизително на около 500 -600 метра от мястото, където бил паркиран автомобилът на жалбоподателя там установили самоличността на С.К.. Същият бил повикан от жената, която излязла от дома. Когато жалбоподателят излязъл, обяснил на полицейските служители, че присъства на рожден ден и е пил алкохол. Свидетелят К. казал на жалбоподателя, че едни лица са твърдели, че е шофирал под въздействието на алкохол и затова трябвало да го изпробват с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят дал пробата пред дома, където бил намерен от полицейските служители. Пробата била взета в присъствието на полицай Я.Н. и други две лица, излезли от дома. След това полицейските служители отвели жалбоподателя в град Генерал Тошево, в полицейското управление. Според свидетеля, актът за установяване на административно нарушение бил съставен преди това, пред дома на Красимир и В.М., които го подписали като очевидци.

Според показанията на А.А.на процесната дата вечерта жалбоподателят пристигнал вечерта в дома му пеша като носел алкохол. Двамата започнали да се черпят в присъствието на съпругата му Рени и на един личен приятел на С.. Жалбоподателят споделил, че преди това е имал конфликт с Красимир и Веска, разплакал се и казал, че Красимир поискал да го бие. След известно време С. споделил, че си е забравил телефона в колата. Тогава свидетелят Адилов излязъл с намерението да отиде до автомобила на жалбоподателя, за да вземе забравения телефон, но не бил минал и 50 метра, когато видял патрулната кола на полицаите. Полицаите били водени от едно момче от селото, Мустафа, което показало, къщата на Адилов. Полицаите обяснили, че търсят С., който карал пиян и затова трябвало да му вземат проба. С. излязъл навън, бил изпробван с техническото средство и бил отведен. Според свидетеля от момента, в който С. отишъл в дома му до момента на идването на полицаите били изминали час и половина- два часа време. Полицаите дошли в един без нещо. Показанията на свидетелката Рени Маринова потвърждават твърденията на съпруга й А.А..

От правна страна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в последната й редакцията, публ в  ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно тази законова делегация началникът на Районно управление „Полиция“ в качеството си на  ръководител на службата за контрол по Закона за движение по пътищата, е компетентен да наложи ПАМ от вида на процесната.

Заповедта е в писмена форма и съдържа мотиви, но при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.36, ал.1 от АПК. Нарушено е изискването за служебно събиране на относими към административното производство доказателства, което е довело до материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.

Разпоредбата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е и процесната-  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

Случаите, в които може се наложи тази принудителна мярка, както и качеството на лицето, на което се налага ПАМ са изрично посочени в т.1 от чл.171 – „водач, който управлява моторно превозно средство“. В конкретния случай, не е доказано обстоятелството, че към момента на управление на МПС жалбоподателят е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5. Но безспорно се установи по делото, че в момента на установяване от контролните органи на концентрация на алкохол в кръвта, 00,23 часа, както се сочи в оспорената заповед, жалбоподателят не е управлявал МПС, непосредствено преди това, тъй като е пристигнал час и половина, два часа по-рано в частен дом, отдалечен на около 500  метра от мястото, където е бил паркиран лекия му автомобил.

  В нарушение на процесуалните правила, полицейските служители от РУ Генерал Тошево са изпробвали жалбоподателя с техническото средство Алкотест Дрегер в момент, когато същият не е имал качеството водач на МПС и въз основа на резултатите от тази проверка са му съставили акт, че е управлявал по-рано под въздействието на алкохол. По този начин обвинението за употреба на алкохол в момент на управление на МПС е изградено  единствено въз основа на твърденията на лицата К.и В.М.. Законът, в чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, е определил изрично и изчерпателно с какви доказателствени средства се установява наличието на алкохол в кръвта, като е посочил, че това е техническото средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и медицинското изследване на кръвта на водача. Свидетелските показания не са предвидени за доказване на наличие на алкохол в кръвта на водач на МПС.

Началникът на РУ Генерал Тошево в нарушение на чл.36, ал.3 от АПК не е проверил и преценил събраните по преписката доказателства и че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН № Г 164222/27.03.2017г. не установява наличието на предпоставките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за налагане на процесната принудителна мярка, тъй като се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС около 23,20 часа, а наличието на алкохол в кръвта е установено в 00,23 часа.

Адресат на мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП може да е само лицето, което непосредствено преди проверка с техническото средство Дрегер има качеството „водач на МПС“. Провеждането на административното производство в нарушение на чл.36, ал.3 от АПК е довело до издаване за заповед за налагане на ПАМ, която противоречи на хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Нарушенията са съществени, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена при явна липса на законово основание за отнемане на свидетелството за управление на МПС, тъй като не е установено с допустими от закона средства, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5.

Жалбоподателят се представлява от адвокат, който претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар и държавна такса. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, съдът следва да осъди ОД на МВР –Добрич към чиято структура е Районно управление Генерал Тошево, да заплати на С.С.К. разноските по делото за държавна такса от 10 лв. и за адвокатско възнаграждение от 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2017г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич ІV-ти състав

 

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0265—000069 от 27.03.2017г. на началника на Районно управление Генерал Тошево към ОД на МВР-Добрич, Д.П.П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“  от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № 282967678 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена срещу С.С.К. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Добрич да заплати на С.С.К. с ЕГН ********** *** сумата от 310 (триста и десет)  лева, представляващи разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Н.Каменска