Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 434

гр. Добрич,  07.11.2017 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, VІ състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №226/2017 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Р.Н. от гр.Генерал Тошево против Заповед №234 от 28.03.2017 г., издадена от Кмета на Община Балчик, с която е наредено премахването на строеж, находящ се в местността „Тузлата“, представляващ пристройка – лятна кухня от около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м. към съществуваща едноетажна сграда, описА. като сграда с идентификатор №02508.62.641.4 по КК на гр. Балчик, със застроена площ от 60 кв.м. Строежът е от шеста категория. В жалбата се оспорват изложените фактически и правни констатации, като се твърди, че същите са неправилни и неподкрепени с доказателства, поради което и заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че неправилно оспорващият е посочен като извършител на незаконния строеж. Същият го е закупил през 2014 г и до този момент той не е извършвал СМР, нито е нареждал някой друг да ги извърши. Релевират се доводи, че качеството му на собственик не го прави адресат на заповедта. Излагат се доводи, че в заповедта не е посочено времето на извършване на строителството и няма данни този въпрос да е изследван в хода на административното производство, а това е задължителен реквизит на заповедта. Твърди се също, че нито в КА, нито в заповедта не става ясно точно какво представлява незаконния строеж, липсва и окомерна скица. Точното индивидуализиране на обекта за премахване е от съществено значение за законосъобразността й. Излагат се съображения, че въпросният „незаконен строеж“ по начина си на изпълнение с монтажна дейност, не води до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на земята. Сочи се, че от КП не става ясно на кое основание е незаконен строежа – несъответствие с предвижданията на ПУП /такъв няма/ или липса на одобряване на инвестиционен проект, при положение, че такъв не се изисква, съгл.разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗУТ /посочена в КП/. Моли да се отмени заповедта и се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В хода по същество на делото, адв. К. - процесуален представител на оспорващия поддържа доводите, изложени в жалбата, като сочи и следното: допуснато е от административния орган нарушение на процедурата по връчване на констативния акт, който не е връчен надлежно на засегнатото лице, което от своя стрА. не е могло да направи своите възражения и е възпрепятствА. въобще възможността му да участва в производството, както и да разбере, че има такова производство; със заключението по експертизата се установява, че в имота на жалбоподателя има обект, който е различен по параметри, застроена площ и височина, и като вид; за съответната територия няма изработен и приет действащ ПУП, с оглед на което посоченото в КА нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ не би могъл да бъде приложим; определената от АО шеста категория на обекта, също не съответства на категорията посочена от вещото лице.

            Ответникът – Кметът на Балчик, представляван гл. юриск. Ж.М. пледира за отхвърляне на жалбата. Според ответника, никъде в ЗУТ не е посочено минимално изискване за съдържанието и формата на КП. Допусната е техническа грешка в КП, като е посочен за нарушен чл.137, ал.1 от ЗУТ, но в заповедта този пропуск е бил саниран. Относно авторството се сочи, че оспорващият е построил процесния обект. Твърди се, че органът няма задължение да посочи в заповедта датата на извършване на нарушението. Релевират се доводи, че обектът е незаконен, защото попада в територия, която е в режим на строителна забрА. от 1997 г., което доказва, че постройката е в несъответствие с предвижданията на ПУП. Допусната неточност в категорията не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя има резон само по отношение на компетентността на оргА.. Твърди се, че е несъществено нарушението, че обекта не е посочен точно в заповедта, тъй като и от двете експертизи по недвусмислен начин се установява обекта на незаконно строителство. Моли, да се остави в сила заповедта и се присъдят разноските. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

         ЗаинтересовА.та стрА. – „СпециализирА. болница за рехабилитация Тузлата“ ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. А.А. оспорва жалбата. Счита, че същата е издадена от компетентен орган и съдържа достатъчно ясно описание и посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Твърди се, че времето на изпълнение на строежа е от съществено значение за приложимите към този момент нормативни разпоредби и строителни права и нормативи, както  по отношение на действащия към момента ПУП, така и с оглед преценка на търпимостта на строежа и възможността за неговото узаконяване и в конкретния случай това обстоятелство не е било установено, но счита този пропуск за несъществен. За несъществено нарушение се счита и посоченото в диспозитива на заповедта, предвиждащо задължение на Н.Р. да премахне незаконния строеж, но независимо от това незаконния строеж подлежи на премахване, независимо дали е известен извършителя му. В тази си част се моли заповедта да бъде отменена. Частта разпореждаща премахването на обекта обаче следва да бъде потвърдена. Моли се за присъждане  на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа  стрА. следното:

С НА №170, том ІІ, рег. №1415, дело 276/2014 г. на 26.05.2014 г. Н. Р.Н. е стА.л собственик на следния недвижим имот: едноетажна сграда със застроена площ от 60 кв.м., представляваща сграда с идентификатор №02508.62.641.4, находяща се в местността Тузлата, гр. Балчик, разположена в ПИ с идентификатор №02508.62.641 по КК на гр. Балчик. Собственик на земята е „СБР Тузлата“ ЕООД гр. Балчик.

При извършена проверка на 18.07.2016 г. от служители на община Балчик е установено, че в ПИ 02508.62.641.4 по КК на гр. Балчик е изградена „Пристройка“ към сграда. Посочено е, че собственик на имота е Н.Р.Н. от гр. Ген. Тошево. Установено, че пристройката е залепена към съществуваща едноетажна сграда  се използва за лятна кухня и е около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м. Покрита е с керемиди и строежът е от шеста категория. Като нарушени норми са посочени чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 от ЗУТ. КП и КА са изпратени на Н. на 04.08.2016 г. Видно от представената обратна разписка /лист 35/ писмото с описаните документи не е достигнало до получателя си. На 10.10.2016 г. е поставено съобщение по реда на §4, ал.2 от ЗУТ, чрез залепване на строежа и поставяне на определеното за съобщения в община Балчик място. Поставянето на съобщението е удостоверено и със снимков материал.  На 19.10.2016 г. процесното съобщение е свалено от пристройката от таблото за обявления в общината.

С оспорената в настоящото производство Заповед №234 от 28.03.20187 г., издадена от кмета на Община Балчик на осн. чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването на строеж, находящ се в местността „Тузлата“, представляващ пристройка – лятна кухня от около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м. към съществуваща едноетажна сграда, описА. като сграда с идентификатор №02508.62.641.4 по КК на гр. Балчик, със застроена площ от 60 кв.м. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.225, ал.2,т.2, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, като обектът е изграден без разрешение за строеж. В дизпозитива на заповедта е възпроизведено съдържанието на КП и по същия начин е описан обекта. Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо на 04.04.2017 г.. Видно от представеният на л.16 плик, оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 06.04.2017 г., респ. жалбата, подадена на 21.04.2017 г., е подадена в 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По делото са назначени две съдебно-технически експертизи. Първата е оспорена от ответника и от заинтересовА.та стрА.. Втората експертиза е приета и неоспорена от страните. От заключението и се установява, че описаният в заповедта обект е пристроен към южната фасада на съществуващата сграда с идентификатор 02508.62.641.4. За ПИ няма одобрен ПУП както към момента, така и към момента на закупуването на сградата през 2014 г.  Пристройката представлява навес, като и според  двете вещи лица не са описани в заповедта точното местоположение на пристройката, нейният обем и начин на изпълнение. При огледа вещото лице е установило, че процесният обект не съответства на описанието дадено в заповедта. В експертизата подробно е описано от какви материали и как е изграден обекта, като е посочено, че той не е трайно прикрепен към терена, но независимо от това теренът е засегнат. Сочи се, че е нарушен терена съществено, но това е обратимо, като при премахването на пристройката теренът и тревната покривка могат да бъдат възстановени. Според вещото лице обектът не представлява леко съоръжение, което може да бъде преместено без разрушаване и съществено демонтиране. Няма документи от които да се установи кога е построена пристройката, но според вещото лице това е преди повече от две или три години, като в съдебна зала същото е заявило, че може да е изградена и даже по-отрано, преди 2015 г. В заключение вещото лице посочва, че тъй като територията е определена за курорт и изградената постройка е ваканционно бунгало, т.е. строеж от пета категория, то тъй като процесният строеж не е самостоятелен, то също е от пета категория. Прието е обаче, че той не е допълващо застрояване, защото съществуващата страда не е нито жилищна, нито вилна и в нея изобщо няма кухня.

По делото са събрани и гласни доказателства, като е разпитан свидетелят Г.Р.Г.. От показанията на същия се установява, че има имот в съседство от 1994 г. Познава както жалбоподателя, така и предходния собственик на бунгалото. Сочи, че С.М.е направил навеса, отдолу с бетон и плочи. След това нещо се е случило и сегашния собственик миналата година е изкъртил бетона и е направил пода с дюшеме. Твърди, че навеса не е с керемиди, а с нещо прозрачно. Посочва, че предходния собственик е направил навеса някъде 2012-2013 г., като кухнята е била по същия начин, както е сега, в единия ъгъл и преградена с нещо дървено. Според него няма нищо масивно и монолитно строено.

При така установената фактическа установка, съдът намира от правна стрА. следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна стрА..  РазгледА. по същество същата е основателна.

Съгл. разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

 По отношение компетентността на оргА., издал оспорвания акт: Съдът намира, че оспореният акт не е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Заповедта е постановена в рамките на правомощията кмета на Община Балчик по чл.223, ал.1, т.8, във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.  Предвид изложеното, оспореният отказ изхожда от материално и териториално компетентен административен орган.

Началото на административното производство е поставено в съответствие с изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ – със съставянето на Констативен акт №4 от 18.07.2016 г. Последният не е бил връчен на жалбоподателя, така както изисква посочената норма. Тук следва да се посочи, че чл.228 ЗУТ, предвижда приложимост на разпоредбите на АПК по всички въпроси, неуредени в глава двадесет и първа, вкл. по въпроса за начина на връчване на констативния акт. §4, ал.1 от ДР на ЗУТ изисква връчването да бъде осъществено чрез отправяне на писмено съобщение. КА действително е бил изпратен на адреса на жалбоподателя, но същият не е бил получен -  пратката по известието за доставяне не е потърсена от получателя.

Не е изпълнена и процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Освен залепване съобщения, удостоверени със служебна бележка, нормата изисква преди това ЗЛ да не е намерено на посочен от него адрес от стрА. на общинските служители, което обстоятелство се удостоверява с надлежен протокол, какъвто липсва по административната преписка по делото. Този протокол не може да бъде заместен от удостоверяванията на пощенската станция за непотърсването на пратката от получателя. Липсата му опорочава процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Тогава съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. В случая, въпреки известния адрес на адресата на КП, на този адрес не е залепено съобщение, което е съществено процесуално нарушение. Въпреки че ЗУТ позволява при условията на алтернативност съобщението да се залепи на строежа, служителите на общината са злоупотребили с тази алтернативно предвидената възможност, доколкото на адреса на строежа не живее  собственикът му. Това лице не е било и потърсено, за да присъства на огледа.

           Така допуснатото процесуално нарушение от друга стрА., не се възприема като съществено такова. Според теорията, съществено е нарушението, което съз­да­ва   вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Допуснатото нарушение, из­ра­зяващо се в невръчване на констативния акт не е от категорията на съще­ст­вените, препятстващи правото на защита. Нередовностите при съставяне и връч­ване на констативния не могат да повлияят върху съдържанието му. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятел­ства. Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровер­гаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъоб­разност на оспорения административният акт.

           Съдът намира обаче, че в хода на административното производство са допуснати други нарушения на процесуалните правила, които с оглед на установените в хода на съдебното производство, могат да бъдат квалифицирани като съществени.

Актът е писмен, но не е в съответствие с изисуемия обем съдържание, определен в чл.59, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.228 от ЗУТ. В заповедта като фактически основания за постановяването й са посочени само констативен акт №4/18.07.2016 г., както и че обектът е незаконно изграден /макар и посочено в разпоредителната част на заповедта/. Визирано е и правно основание за издаване на заповедта – чл.225а от ЗУТ. От посочените в заповедта и в констативния акт фактически и правни основания, не могат да се установят юридическите факти, обосноваващи упражненото публично субективно право на оргА., т.е. налице е неспазване на установената форма. Не е налице яснота незаконният строеж, чието премахване е наредено, в коя от хипотезите попада – посочено е  чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ  – без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, чл.137, ал.3 от ЗУТ – несъответствие с предвижданията на ПУП /а такъв въобще липсва за ПИ/, после е посочено, че обектът е изграден без разрешение за строеж. Предвид изложеното, и от визираното в констативния акт не може категорично и еднозначно да се установят юридически факти, обосноваващи издаването на заповедта за премахване – дали поради изпълнение на строежа в противоречие с ПУП, или поради изпълнение на строежа без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж или изпълнение на строежа без издадено разрешение за строеж, каквито са именно хипотезите на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Неяснотата на мотивите за издаване на оспорения акт се приравнява на липса на мотиви и опорочава заповедта в степен, влечаща отмяната й по аргумент от чл.168, ал.1 във вр. с чл.146, т.2 от АПК. Нещо повече, съгласно принципите на административния процес, административният орган е длъжен добросъвестно да упражнява правомощията си и да подложи на преценка всички факти от значение за случая. В случая, органът се е задоволил да посочи в заповедта си само, че обектът е незаконен. Този извод, следва да бъде надлежно обоснован с посочване на съответните разпоредби, регламентиращи изискването за наличие на съответните строителни книжа, каквато обосновка не се открива и в констативния акт.

Съдът намира, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които са основания за отмяна на заповедта, състоящи се в това, че административният орган е издал оспорения акт без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква разпоредбата на чл.35 от АПК, която е приложима по силата на препращащата норма на чл.228 от ЗУТ.

Строежът е описан в констативния акт и в заповедта като: пристройка – лятна кухня от около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м., към съществуваща едноетажна сграда, описА. като сграда с идентификатор 02508.62.641.4 по КК на гр. Балчик, със застроена площ от 60 кв.м. Съдът не установява и идентичност между описания в заповедта обект на премахване и действителното съществуващата на място постройка като форма, размери, височина и застроена площ. От заключението /може да се каже/ и на двете вещи лица е видно, че описаният строеж предмет на оспорената заповед не отговаря по местоположение, обем и начин на изпълнение на посоченото в КА и в заповедта. В оспорената заповед е посочено само предназначението и застроените площ „лятна кухня около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м.“. Според вещото лице т.н. „лятна кухня“ – източна част на пристройката, представлява навес с размери около 9 кв.м./2.60 кв.м. и застроена площ от 23,40 кв.м., разположен до южната стена на съществуващата сграда, изцяло отворен на изток и юг, с ниска преграда на запад, като тази част на пристройката изпълнява комбинирА. функция – на покрита предвходна площадка и на кът за хранене и почивка; т.н. „затворен кухненски бокс“ в западната част на пристройката, представлява навес с размери около 3,10 кв.м./2,70 кв.м. и застроена площ от 8,40 кв.м., разположен до южната стена на съществуващата сграда, ограден от запад с плочи от дървесни частици, ограден от юг и от югоизток с ниска преграда от ПДЧ с монтирА. в нея ниска двукрила врата; над ниските прегради на юг и на югоизток са монтирани подвижни /навиващи се нагоре/ прозрачни полиетиленови пА., които затварят тази част от навеса само при отсъствие на собствениците; тази част на пристройката е оборудвА. като кухненски бокс и действително изпълнява тази функция. Подробно в експертизата на арх. А. Е. е посочено как е изграден обекта и с какви материали. Единственото посочено от АО в КП е, че покрива е от керемиди, но и това не отговаря на действителността – покрива е изграден от поликарбонатни плоскости. Подът е дървено дюшаме, както бе посочено и от свидетеля. Не съвпада и посочената от оргА. категория на обекта, с посочената такава от вещото лице.

 Точното индивидуализирането на обекта на премахване в разпоредителната част на заповедта за премахване е от съществено значение за законосъобразността й, от значение е и за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно и съответстващо на действителността описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти.

Горните установявания обосновават извод за наличие на неясен предмет на процесната заповед, което е в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, вследствие на нарушение на административнопроизводствените правила – чл.35 от АПК.

Основното възражение на жалбоподателя е свързано с това, че не той е извършил строежа, поради което и неправилно заповедта е адресирА. до него. В тази връзка следва да се отбележи, че в заповедта е посочено, че собственик на незаконния строеж е Н.Р.Н., което се установява от приложения по делото нотариален акт. От същият е видно, обаче че той е собственик на постройка от 60 кв.м. Дали следва Н. да е адрес на заповедта следва да се разглежда и с оглед факта, че нито в КП, нито в заповедта е посочено времето на извършване на строителството. На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му, следователно подлежи на преценка и времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед с проверка за прилагане нормите на §16 от ПР на ЗУТ; §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ. В хода на административното производство няма въобще данни да е изследван въпроса за времето на извършване на строителството. Посочването в заповедите за премахване на времето на извършване на строителството е задължителен реквизит, обезпечаващ възможността съдът да извърши преценка за законосъобразността на заповедта по отношение на приложимите материалноправни норми, както и по отношение на това дали е издадена за строеж, който е търпим или не. Т.е.всяка заповед за премахване на строеж следва да съдържа мотиви по отношение търпимостта на строежа, в зависимост от времето на извършването на строителството. Именно и ако датата на извършване на строежа бе установено от АО щеше безспорно да е известно кой е извършителят на строежа. В случая от събраните по делото доказателства – експертиза и свидетелски показания не се установи по безспорен начин, че Н. е извършител на строежа. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и предвид обстоятелството, че жалбоподателят твърди отрицателен факт, че не той е извършител на строежа, в тежест на административния орган, съгл. Чл.170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно извършителя на строежа, който следва да бъде и адресат на заповедта. Такова доказване в случая не бе проведено.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че административният орган не е провел пълно установяване на спорните в производството обстоятелства, които са от изключително значение за случая и е издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка относно извършителя на незаконни строеж, с което не е изпълнил задължението си вменено му с императивната разпоредба на чл.35 от АПК, да издаде индивидуалният административен акт, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Ето защо, след като от събраните в хода на производството доказателства не се установява, че именно жалбоподателят е извършител на процесния строеж незаконосъобразно административния орган му е вменил задължение за неговото премахване. И тук в скоби, съдът би искал да вмъкне следното: /Ако АО бе редовно връчил КА на оспорващия и му бе дал възможност за възражение, както и преди това да присъства при проверката, би могъл още тогава да разбере, че се оспорва кой е изградил пристройката и би бил направил необходимото да събере безспорни доказателства за момента на извършването на строежа и за извършителя му/.

В това производство съдът не може да извърши и преценка дали извършеното строителство е незаконно, така че да подлежи на премахване. По делото се събраха данни за евентуалния извършител на строежа, но на това лице следва да му бъде гарантирано правото на защита, като му бъде дадена възможност да докаже, че строежът се изпълнява в съответствие с изискванията на закона. Такава възможност в рамките на настоящото производство не може да се случи. Поради това, съдът намира за недоказан и факта на извършен незаконен строеж.

Оспорената заповед, както се посочи, се явява незаконосъобразна като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК, което обосновава отмяната й.

Предвид естеството на акта, непозволяващо решаването на въпроса по същество, след отмяната на заповедта не следва да се изпраща за ново произнасяне на оргА., тъй като административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато служебно от административния орган.

Съдът с протоколно определение от 18.05.2017 г. е конституирал като заинтересовА. стрА. по делото собственика на земята „СБР Тузлата“ ЕООД. Последната не е следвало да бъде конституирА. като заинтересовА. стрА., тъй като не е такава стрА.. Константна е съдебната практика, че заинтересовани страни в производството по обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи, каквото е процесната, са адресатите на заповедта, а такива могат да бъдат: собственикът на терена, лице с ограничено вещно право, собственика на строежа и неговият извършител. В случая адресат на заповедта е Н.Р.Н. като собственик на строежа, поради което само той се явява заинтересовА. стрА.. Други субекти нямат правен интерес от обжалване, нито имат качеството на заинтересовани от спора лица, тъй като за тях административният акт не създава права и задължения, нито по какъвто и да било начин засяга непосредствено правната им сфера. Поради което и съдът намира, че следва да си отмени определението с което „СБР Тузлата“ ЕООД е конституирА. като заинтересовА. стрА. и производството прекратено в тази част.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на оспорващата искане за присъждане на направените по делото разноски, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да се осъди Община Балчик да заплати на оспорващият сумата в размер общо на 930 лв, представляваща направени по делото разноски, както следва: 10лв – платена държавна такса,  600 лв- платено адвокатско възнаграждение и  320 лв – възнаграждение на вещи лица.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, административният съд

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Заповед №234 от 28.03.2017 г., издадена от Кмета на Община Балчик, с която е наредено премахването на строеж, находящ се в местността „Тузлата“, представляващ пристройка – лятна кухня от около 16 кв.м. и затворен кухненски бокс от около 4 кв.м. към съществуваща едноетажна сграда, описА. като сграда с идентификатор №02508.62.641.4 по КК на гр. Балчик, със застроена площ от 60 кв.м.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Н.Р.Н. *** сумата в размер на 930 лв /деветстотин и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.05.2017 г. с което е конституирА. като заинтересовА. стрА. по делото  „СБР Тузлата“ ЕООД.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовА. стрА. в процеса „СБР Тузлата“ ЕООД гр. Балчик, представлявано от управителя д-р Камелия Кирчева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

РЕШЕНИЕТО в частта с характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: