Р Е Ш Е Н И Е

 

428/гр.Добрич, 31.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 225/2017г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл.107 и чл.144 от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от “Мангле Оувърсийс“ ООД, ЕИК 148003808, със седалище и адрес на управление гр.Варна,  представлявано от Л. Дел К.Р., поданик на кралство Испания, уточнена с допълнителна писмена молба с вх.№ 1130/17.05.2017г. по описа на Административен съд – Добрич, срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000087/15.07.2016г., издаден от старши инспектор ревизор приходи „ОбДС“ в община Балчик и потвърден с решение № 87Р/15.03.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, В ЧАСТТА относно установените в тежест на дружеството задължения за ТБО за периода 2013 г. – 2015 г. ведно със съответстващите им лихва забава в общ размер на 16 215, 17 лева, както и задължения за ДНИ за периода 2013 г. – 2015 г. ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 32 001, 22 лева за собствения му недвижим поземлен имот с идентификатор 39459.29.617 по КК на с.Кранево, община Балчик, съставляващ урбанизирана територия с площ от 32 595 кв.м. Жалбоподателят не оспорва установените с акта задължения по основание и размер, но твърди, че те е следвало да бъдат прихванати с недължимо платени суми за ТБО и лихви върху тях за същия недвижим имот за периода 2010г. - 2011г. в общ размер на 54 383, 23 лева. Оспорва становището на административния орган, че искането за прихващане може да се разгледа само в производство по чл.129, ал.1 от ДОПК, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието. Твърди, че искането за прихващане е по чл.170 от ДОПК, а не по чл.129, ал.1 от ДОПК и административният орган е бил длъжен да го разгледа, като при необходимост спре административното производство до приключване на производството по чл.170 от ДОПК. Счита, че след като административният орган не оспорва, че услугите, свързани с ТБО,  не са били предоставяни за процесния имот за периода 2010 – 2011г., то същият е бил длъжен да прихване платените без основание суми за ТБО в общ размер на 54 383, 23 лева с дължимите ДНИ и ТБО за процесния период 2013 г. – 2015 г. и като не е сторил това, е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт. По тези съображения иска отмяна на АУЗ и потвърждаващото го решение в оспорените им части, както и присъждане на сторените разноски по делото.            

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена като такава. Оспорва направеното възражение за прихващане с мотива, че насрещните вземания на жалбоподателя са погасени по давност. Твърди, че жалбоподателят въвежда погрешно тълкуване на чл. 170 от ДОПК и на института на погасителната давност. Счита, че в случая е приложима процедурата по чл.128 и сл. от ДОПК, като срокът за подаване на искането за прихващане и възстановяване е изтекъл съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК. Налице е искане за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.   

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице и срещу годен за обжалване на индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на старши инспектор ревизор по приходи към отдел “Общинска данъчна служба” в Дирекция “МДТСХД и БФС” при община Балчик, който във връзка с резолюция за проверка № 100/04.07.206г. е извършил проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от „Мангле Оувърсийс“ ООД гр.Варна по подадени от него данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ, респективно по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№12430/22.06.2010г. и вх.№ 114/15.02.2017г. по описа на община Балчик. При проверката е установено, че данъчно задълженото лице притежава недвижим поземлен имот с идентификатор 39459.29.617 по КК на с.Кранево, община Балчик, съставляващ урбанизирана територия с площ от 32 595 кв.м., на основание договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 55, т.ХІІ, рег.№ 7060, дело № 1799/2006г. на нотариус с рег.№ 109 от регистъра на НК, за който има неплатени в срок данъци и такси, в резултат на което е издаден процесният акт за установяване на задължения № АУ000087/15.07.2016г. С този акт в тежест на лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 2013г. – 2015г., ведно със съответстващите им лихви за забава към 15.07.2016г., като общият размер на задълженията за трите данъчни години възлиза на 99 158, 51 лева, от които главница в размер на 84 724, 78 лева и лихви в размер на 14 433, 73 лева. В акта е посочено, че размерът на задълженията е определен съобразно отчетната стойност на имота, като таксата за битови отпадъци е начислена общо за трите вида услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Актът е връчен на жалбоподателя на 02.02.2017г., видно от приложената разписка на л. 46 от делото. На 16.02.2017г. дружеството е обжалвало акта пред директора на Дирекция “МДТСХД и БФС” при община Балчик с мотива, че нито една от услугите по чл.62 от ЗМДТ не е била предоставяна за процесния период, както и че недвижимият имот, за който са определени задължения по ЗМДТ, не е генерирал битови отпадъци по смисъла на закона, тъй като не е застроен и в него не се извършва никаква търговска, производствена или строителна дейност. Едновременно с това жалбоподателят е направил възражение, че има недължимо внесени суми за ТБО и лихви за периода 2010г.- 2011г. в общ размер на 54 383, 23 лева, съгласно справка за постъпили плащания от 02.02.2017г., които могат да бъдат прихванати за погасяване на установените с акта задължения за ДНИ и лихви върху тях.

По повод на жалбата е извършена проверка на място от служители на община Балчик, обективирана в констативен протокол № 000481/14.03.2017г., при която е установено, че процесният недвижим имот представлява бивша горска територия, в него няма сгради, няма започнало строителство, видимо изоставен е и не се използва. Въз основа на тези констатации е направен извод, че партидата на данъчно задълженото лице следва да бъде преизчислена до размер на 0, 76 промила за услугата по поддържане и експлоатация на депо за периода от 2012г. – 2016г.  

На 15.03.2017г. по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение № 87Р/15.03.2017г., с което, след като се е съобразил с констатациите от извършената проверка на място и е приел, че имотът се намира извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, е изменил оспорения акт в частта на установените с него задължения за ТБО за периода 2013г. – 2015г. в общ размер на 68 874, 11 лева, като е преизчислил данъчната сметка на дружеството до размер на дължимата ТБО за услугата по поддържането и експлоатацията на депа, равняваща се на 16 215, 17 лева, в т.ч. и дължимите лихви по чл.4, ал.2 от ЗМДТ към датата на издаване на решението. В останалата част относно установените задължения за ДНИ за периода 2013г. – 2015г., в т.ч. дължимите лихви по чл.4, ал.2 от ЗМДТ към датата на издаване на решението, в общ размер на 32 001, 22 лева директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община – Балчик е потвърдил оспорения акт, като е приел, че този данък се заплаща независимо дали имотът се използва или не съгласно чл.13 от ЗМДТ. В мотивите към решението си решаващият орган е отхвърлил възражението за прихващане на жалбоподателя по съображения, че внесените суми за ТБО за периода 2010 г. – 2011 г.  не подлежат на прихващане или възстановяване с дължимите суми за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. – 2015 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.129, ал.1 от ДОПК. В резултат на това директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик е приел, че дължимите за внасяне суми от жалбоподателя са общо 48 216, 39 лева, от които данък върху недвижимите имоти за периода 2013г. – 2015г. в размер на 25 434, 39 лева; лихви върху ДНИ до 16.03.2017г. в размер на 6 566, 83 лева; такса за битови отпадъци за периода 2013г. – 2015г. в размер на 12 886, 77 лева и лихва върху ТБО до 16.03.2017г. в размер на 3 328, 40 лева.                   

Решението на решаващия орган е връчено на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка на 20.03.2017г. (л.14 от делото). С разглежданата в настоящото производство жалба дружеството е оспорило акта в частта, която не е отменена с решението по чл.155 от ДОПК, поради което предмет на проверка за законосъобразност е само тази част от акта.

По делото не се спори относно размера и дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ, ТБО и лихви върху тях. Не се спори и по това, че на 12.04.2011г., 17.11.2011г. и 24.11.2011г. жалбоподателят е заплатил по банков път и в брой сумите съответно от 35 398, 34 лева, 35 462, 35 лева и 19, 26 лева, които са използвани за погасяване на задълженията му за ДНИ и ТБО за периода 2010г. – 2011г. ведно със съответстващите им лихви за забава. В тази насока е приложената по делото справка за постъпили плащания от 02.02.2017г., издадена от община Балчик, както и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.  

Основният спорен въпрос между страните е бил ли е длъжен административният орган да извърши прихващане на внесените от жалбоподателя суми за ТБО и лихви за 2010 г. – 2011 г. за погасяване на установените в акта задължения за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. – 2015 г. и какъв е процесуалният ред за това.  

Възстановяването на недължими суми, внесени от задълженото лице или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 ДОПК след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като компетентният орган има възможността да възстанови или да прихване сумите с други публични общински задължения на лицето или да откаже възстановяването или прихващането на поисканите суми. Изборът на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК актовете за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Редът за обжалване на ревизионните актове е регламентиран в глава ХVIII и глава ХIХ на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 5 , вр. с ал. 1 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ ). Описаната законова уредба налага извода, че компетентен да се произнесе по искането за прихващане на дружеството е именно оправомощен със заповед на кмета на общината служител, на когото са възложени функциите на орган по приходите, като евентуално неговият акт по чл.129, ал.7 от ДОПК или мълчалив отказ по чл.131 от ДОПК могат да бъдат обжалвани пред кмета на общината в качеството му на орган по чл.152, ал.2 от ДОПК. Вярно е, че разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК сочи, че предмет на прихващане и възстановяване са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство, но с оглед на логическото, систематическото и телеологичното тълкуване на нормата в хипотезата на чл.9б, във вр. чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ следва да се приеме, че тя е приложима и по отношение на задълженията за местни такси и компетентността за издаване на АПВ на недължимо платени или събрани суми за местни такси принадлежи на органа по приходите при общинската администрация по смисъла на чл.4, във вр. чл. 9б от ЗМДТ. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.129, ал.4 от ДОПК, която изрично предвижда възстановяване на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ. Да се приеме обратното би означавало да се обособят два отделни режима за общинските публични вземания, каквито несъмнено са и вземанията за ТБО съгласно чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК, което не е целта на закона. С оглед на това неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.170 от ДОПК, защото тя е приложима извън случаите по чл.128-чл.130 от ДОПК, което в случая не е така. 

Ето защо, като е отказал да извърши прихващане на дължимите по акта суми с внесените от жалбоподателя суми за ТБО през 2011г., макар и по други съображения, решаващият орган е действал в съответствие с процесуалния и материалния закон. Действително директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик не е имал право да преценява допустимостта и основателността на искането за прихващане, мотиви за което се съдържат в оспореното решение, но това не рефлектира върху правилността на крайните му правни изводи, с които е потвърдил процесния акт в оспорените му части. Фактът, че платените суми за 2010 и 2011г. не са прихванати не прави незаконосъобразни определените за 2013 г. - 2015 г. задължения. Следва да се прави разлика между законосъобразно определяне на дължимото задължение и прихващане на недължимо платени суми със законосъобразно определено задължение, за което се провежда нарочното производство по чл.128 и сл. от ДОПК.

Същевременно решаващият орган е бил длъжен, след като е установил, че с жалбата по административен ред е направено искане за прихващане по чл.129, ал.1 от ДПОК, по което той не е компетентен да се произнесе, служебно да изпрати преписката на компетентния орган по приходите, като уведоми за това заинтересованите лица съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ДОПК. Именно този орган е следвало да прецени дали искането по чл.129, ал.1 от АПК е подадено в срок и дали са налице предпоставките за извършване на исканото прихващане, а не директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“, който не е дължал произнасяне по това искане и неправилно го е коментирал в мотивите към решението си.

С оглед на изложеното съдът намира, че АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК в оспорените му части не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Според чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или по инициатива на органа по приходите при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акта, тъй като дружеството – жалбоподател не е заплатило задълженията си за ДНИ и ТБО за 2013 г. – 2015 г. Актът е издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби, поради което е правилен и законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Действително неправилно с потвърждаващото акта решение са определени допълнителни лихви за забава върху задълженията за местни данъци и такси за времето до 16.03.2017г., които са извън обхвата на контрола по чл.155 от ДОПК, но това не влияе на крайния правен извод за законосъобразност на оспорения акт по чл.107, ал.3 от ДОПК. И доколкото искането за прихващане, обективирано в жалба с вх.№ 63-80-1/16.02.2017г. по описа на община Балчик, не е изпратено за разглеждане от съответния компетентен орган по приходите по чл.4, ал.1, във вр. чл.4, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, ще следва това искане да се изпрати от настоящия съд с оглед на спазване на принципите за бързина и процесуална икономия.           

Предвид на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. На ответника по делото следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2098, 76 лева, от които 200 лева – платен депозит за вещо лице и 1898, 76 лева, юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. чл.161, ал.1 от ДОПК, върху реално определената с оспорения акт сума за ДНИ, ТБО и лихви върху тях извън доначислените с решението по чл.155 от ДОПК лихви към 16.03.2017г.       

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Мангле Оувърсийс“ ООД, ЕИК 148003808, със седалище и адрес на управление грарна,  представлявано от Л. Дел К.Р., поданик на кралство Испания, срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000087/15.07.2016г., издаден от старши инспектор ревизор приходи „ОбДС“ в община Балчик и потвърден с решение № 87Р/ 15.03.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, В ЧАСТТА относно установените в тежест на дружеството задължения за ТБО за периода 2013 г. – 2015 г. ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 16 215, 17 лева, както и задължения за ДНИ за периода 2013 г. – 2015 г. ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 32 001, 22 лева.   

ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган по чл.4, ал.1, във вр. ал.3-4 и чл.9б от ЗМДТ при общинска администрация – Балчик за надлежно процедиране и произнасяне по реда на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, във вр. чл.129 и сл. от ДОПК по искане за прихващане и възстановяване на “Мангле Оувърсийс“ ООД, гр.Варна, обективирано в жалба с вх.№ 63-80-1/16.02.2017г. по описа на община Балчик.   

ОСЪЖДА“Мангле Оувърсийс“ ООД, ЕИК 148003808, със седалище и адрес на управление гр.Варна,  представлявано от Л. Дел К.Р., поданик на кралство Испания, да заплати на община Балчик сумата от 2098, 76 лева, представляващи сторени разноски по делото за първата инстанция. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                              Административен съдия :