Р Е Ш Е Н И Е

268

град Добрич, 14.06.2017 г.

 

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание  на тридесети май, през две хиляди и седемнадесета  година І състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:      МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                                                                               ТЕОДОРА  МИЛЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря С.К. изслуша докладваното от съдия Георгиева КАД № 219/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от Я.М.,юрисконсулт при ДКСБТ – София срещу решение № 19/21.02.2017г. по н.а.х.д. № 319/2016г. по описа на  Районен съд Балчик,с което е отменено наказателно постановление № 04251 от 07.09.2016г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища-София отмененото наказателно постановление на „Пато“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ул. Антон Стоянов №5, управлявано от П.К.Т.,за нарушение на чл.3б от ЗСБТ,на основание чл.65,ал.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500(петстотин) лева.

           Касаторът твърди,че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правилае са взети предвид обективно оценени всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и връзката им със Закона за стоковите борси и тържища. Решението се основава на недоказани факти и на необосновани изводи.Счита за неправилен извода на съда,че процесния обект представлява магазин за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект.Настоява,че в обекта се извършват продажби на едро и на дребно.Излага подробни съображения. Иска от съда да отмени решението на РС-Балчик..В съдебно заседание,жалбата се поддържа от юрисконсулт Я.М..

          Ответникът  оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призоване се представлява.

          Представителят на ОП-Добрич  дава заключение за неоснователност на жалбата.Процесният обект попада в изключениета,визирани в чл.3б,ал.1 от ЗСБТ и неправилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца.

          Съдътато прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от  АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице, относно Решение,с което се засягат правата муазгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.         

          Решаващият съдът е установил,че наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ органри съставянето на АУАН и издаване на постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения. След анализ на събраните доказателства, съдът достига до извода,че процесния търговски обект, представлява магазин за самообсужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки,където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект.В търговския обект се извършват продажби на едро и на дребно,а купувачи са както търговци,така и физически лица,които не изискват издаване на фактури.В обекта търговията се извършва от името и за сметка на един и същ търговец-„Пато“ ЕООД,а сградата и съоръженията,в които се осъществява търговията,представлява един комплексен обект.Предвид удостоверение за регистрация на обект за търговия,издадено на основание чл.12 от Закона за храните, съдът е направил извода,че процесния обект може да бъде определен като сомостоятелен обект по смисъла на чл.3в от ЗСБТ. Изложил е подробно мотиви за приетото от него и е отменил атакуваното наказателно постановление. 

          Касационният състав не споделя всички изводи на съда, но постановения от него краен резултат в съдебния акт е правилен и законосъобразен, предвид което решението следва да се потвърди.

          С отмененото наказателно постановление, на „ПатоЕООД,със седалище и адрес на управление гробрич,ул. Антон Стоянов №5,управлявано он П.К.Т.,за нарушение на чл.3б от ЗСБТ,на основание чл.65,ал.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.Наказанието е наложено за това,че при извършена на 01.07.2016г. в склада на „Пато“ ЕООД в гр. Балчик,***, е установено,че извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място,което не е регистрирано като стоково тържище,пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ.От представеното на л.19 от делото Удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро с храни, издадено на основание чл.12,ал.2,ал.9 и ал.10 от Закона за храните на 24.01.2012г. с №159 от Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич се установява,че обект склад за търговия на едро с храни с адрес гр.Балчик, *** на фирма „Пато“ ЕООД се регистрира за търговия с храни, подробно описани по групи в 6 точки. Съгласно чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.), ал.1 от ЗСБТ самостоятелен обект е място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и чл.3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл.12 от Закона за храните, а търговията с цветя - от името и за сметка на търговеца. Следователно правилен е изводът на решаващия съд,че обектът може да се определи като самостоятелен обект по смисъла на чл.3в, тъй като мястото е различно от посочените в чл.3 и чл.3а от ЗСБТ, но не е различно от място по чл.3в от същия закон.След като е налице обект,регистриран по чл.12 от Закона за храните като самостоятелен по смисъла на чл.3в, то не е налице деяние,което да се определи като нарушение по чл.3б от ЗСБТ.В наказателното постановление е записано,че „Пато“ ЕООД извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки на място,което не е регистрирано като стоково тържище,пазар на производителите или вписан самостоятелен обект по смисъла на ЗСБТ. Следва да се отбележи,че текстът на сочената за нарушена норма не е идентичен с цитирания в постановлението текст.Текстът на чл.3б гласи: не се допуска извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл.3, чл.3а,ал.1 и чл.3в. В тази връзка касационната инстанция счита,че наказващият орган е следвало да уточни на коя точно норма  отговаря процесния обект, но такова съображение не е изложено.С оглед представеното удостоверение, административният съд счита за безспорно установено, че обектът напълно отговаря на такъв по чл.3в,ал.1 от ЗСБТ. Обстоятелството, дали търговеца е подал заявление или не, е без значение за спора,тъй като действието по неподаване на заявление би било нарушение на чл.3в,ал.2,а не на сочената за нарушена норма на чл.3б. И това е така, защото определянето на обекта като самостоятелен не се влияе от факта на уведомлението за него,а от други показатели, за които в издаденото удостоверение  съответният административен орган е изложил преценка.

           В заключение следва да се коментира,че решаващият съд е определил  търговския обект като попадащ в изключенията на чл.3б,ал.1,т.1 а именно като търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект.От друга страна е приел,че обектът може да се квалифицира като самостоятелен обект по чл.3в от ЗСБТ. Касационният състав не приема тези изводи на съда,тъй като обектът не може да бъде определян като търговски на две различни основания.Видно от доказателствата по делото обектът е самостоятелен по смисъла на чл.3в,което изключва неговото определяне като изключение по чл.3б,но както се каза вече, това не влияе на крайния резултат на съдебния акт. Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. От проверката,извършена от касационния състав,не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, които да съставляват касационно основание за отмяната му.В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че не е налице визираното  административно нарушение.За да стигне до този извод, съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства и въз основа на тяхната преценка е изяснил правилно фактическата обстановка по делото.При постановяване на решението си районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновкатае може да се направи извод, че решението е незаконосъобразно.

           Решението е постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. 

          Така мотивиран и след проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, както и на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно    от ЗАНН, Административен съд  Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 21.02.2017 год., постановено по н.а. дело № 319  по описа на Районен съд Балчик за 2016г.

      

        Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                   1.

 

 

 

                                                                                                    2.