О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………..13.04.2017 г., гр. Добрич

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в закрито заседание, на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

разгледа докладваното от председателя частно административно дело № 216 от 2017 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по жалба вх. № 850 от 13.04.2017 г., подадена от Ю.Л.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, подадена чрез адв. Д.Д., ДАК срещу Заповед № 8513 – 83/ 19.10.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 19, ал. 1 от Наредба № І – 157/ 01.10.2002 г. е заповядано да бъде иззето свидетелството за управление на МПС № 282967107, издадено на 10.05.2016 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич на К., като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Жалбата е подадена директно в канцеларията на съда, като в нея е направено искане освен за отмяна на Заповедта като неоснователна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като в петитума е вписано „да спрете така допуснатото предварително изпълнение.“

Жалбата е била подадена от пълномощник, но към нея е липсвало приложено пълномощно в полза на адв. Д.. Производството по искането за спиране на предварителното изпълнение, доколкото се осъществява по различен ред от производството по жалбата, е отделено в отделно такова, като по него не е била внесена такса в размер на 10 лв.

Предвид директното подаване на жалбата в съда, към нея е липсвала преписката по издаване на оспорената заповед и постановеното с нея предварително изпълнение, което съдът е счел като пречка да се произнесе.

С оглед изложеното, съдът е оставил искането без движение, като с оглед обстоятелството, че се касае за бързо производство, е указал на молителя да представи пълномощно в полза на адв. Д. и да потвърди действията й по подаване на искането, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на съда за образуваното частно административно дело по искането за спиране, като е задължил органа незабавно да представи преписката по издаване на оспорената заповед. Предвид вида на производството, съдът е дал срок и указания за представяне на исканите доказателства до 16.15 часа на 13.04.2017 г.

В указания срок молителят е представил пълномощно в полза на адв. Д., както и вносна бележка за дължимата държавна такса, с което е изправил нередовностите. В същия срок е представил доказателства, че още на 03.04.2017 г. е подал жалба срещу заповедта чрез административния орган с вх. № 851000 – 33/ 03.04.2017 г. До днешна дата жалбата не е придвижена, поради което очевидно е подадена жалба и директно в канцеларията на съда.

До посочения час съдът не успя да получи обратна връзка с ответника.

Настоящият състав, като взе предвид, че се касае за ИСКАНЕ за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, което следва да бъде разгледано съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 във връзка с ал. 4 от АПК незабавно в закрито заседание, счете, че следва да пристъпи към произнасяне при наличните доказателства.

В оспорената заповед е записано, че в ГД „Национална полиция“ – МВР е получено инициативно писмо с вх. № 328600 – 53499/ 2016 г. от KraftfahrtBundesamt KBA – компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във Федерална Република Германия относно издадено СУМПС № 282967107 от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич на името на Ю.Л.К., роден на *** ***. В писмото било посочено, че според тяхната информация К. има „обичайно пребиваване“ в ГР.Н.-** *******, а българското свидетелство е издадено на 10.05.2016 г., което е в противоречие на изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/ЕО. В заповедта е записано, че по повод писмото била извършена проверка, от която се установило, че лицето е подало на 09.05.2016 г. заявление за издаване на СУМПС, че същото лице е с постоянен адрес ***8. Същевременно административният орган е посочил, че заявителят е подал заявлението, като е декларирал неверни данни относно обичайното си пребиваване, подписвайки декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № І – 157/ 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. АО е счел, че при издаване на СУМПС е нарушен редът за издаване, тъй като заявителят е представил документ с невярно съдържание. Добавил е, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил.

За да допусне предварително изпълнение, АО се е обосновал, че следва да се защитят особено важни държавни и обществени интереси, както и да се предотврати опасността от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на заповедта.

Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е отправено от лице, засегнато от издадената заповед и допуснатото предварително изпълнение, поради което разполага с правен интерес от стореното искане. Искането, видно от приложения екземпляр, вх. № 851/ 13.04.2017 г. на АдмС – Добрич, на жалбата, подадена чрез административния орган, е сторено в тридневния срок от съобщаването му – на разписката за получаване на заповедта е записана дата - 31.03.2017 г. В този смисъл искането е направено от активно легитимирано лице в установения законов срок, поради което се явява допустимо.

Разгледано по същество, същото е основателно.

В Разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, не са посочени конкретни фактически основания, които да налагат предварителното изпълнение. Не са описани онези обстоятелства, които да доказват, че ако не е налице предварително изпълнение, ще се засегнат особено важни държавни или обществени интереси. В случая няма твърдение, че лицето не е правоспособно. Фактът, че му е издадено СУМПС, сочи на обратното, поради което наличието на СУМПС не би могло да доведе например да повишен риск за обществото. Обстоятелството, че лицето с отиването си да получи заповедта, е предало при поискване свидетелството си за управление, опровергава втория мотив, че може да бъде затруднено изпълнението на заповедта, ако разбира се тя е законосъобразна и влезе в сила след проверка на законосъобразността й от съда по подадената жалба.

Освен това, в самата заповед от една страна, се твърди, че е декларирало лицето неверни данни, а от друга страна, че е нарушен редът за издаване на СУМПС. Без да навлиза съдът по същество на спора, което ще е предмет на основното производство, следва да се отбележи, че не става ясно на какво основание точно е издадена заповедта, а оттам и допуснатото предварително изпълнение.

За пълнота, следва да се изтъкне, че изискването СУМПС на лицата да се издават и подновяват от държавата-членка по обичайното пребиване на лицата се съдържа в чл. 7, § 1, б. "д" и § 3, б. "б" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. Това изискване е транспонирано чрез чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиване в Р България, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при издаване на ново СУМПС при придобиване на нова категория, лицето - заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на ЕС /чл. 13, ал. 1, т. 6 и чл. 14, ал. 1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г./ В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието "обичайно пребиваване", а именно по смисъла на Директивата "обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т. е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Независимо от това, във визираната разпоредба е указано, че обичайното пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави - членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава - членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Видно от удостоверение за раждане, на *** г. е родено детето С.Ю.К. с баща жалбоподателят. Последният има сключен граждански брак на 30.12.2015 г. със С.Г.А. в гр. Добрич. Тези доказателства сочат, че личните връзки на молителя са в България, гр. Добрич, където е регистрацията на лицето по постоянен адрес, което е индиция за евентуална незаконосъбразност на заповедта. При наличие на скоро роденото дете, предварителното изпълнение сериозно би затруднило бащинските грижи на лицето. С оглед и липсата на конкретни мотиви (посочените са бланкетни и необосновани) за постановяване на разпореждането за предварително изпълнение, настоящият състав счита, че разпореждането следва да бъде отменено, като на основание чл. 60, ал. 6 от АПК административният орган следва да възстанови положението, съществувало преди изпълнението. Доколкото предварителното изпълнение е допуснато по разпореждане, а не със закон, то наличната жалба при влизането на отмяната му в сила, на основание чл. 166, ал. 1 от АПК спира изпълнението. 

С оглед изложеното, съдът     

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 8513 – 83/ 19.10.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България..

 

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: