Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/10.11.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

         

        При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.дело № 214/2017г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Ю.Л.К. с ЕГН ********** *** срещу заповед № 8513-83 от 19.10.2016г. на началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.19, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. е наредено изземването на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са нарушени процесуалните правила на чл.26, ал.1, чл.34, ал.1 и чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил жалбоподателя за започване на административното производство, не му е осигурил възможност да се запознае с документите по преписката и да даде обяснения, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е преценил реално налице са предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Оспорват се твърденията на административния орган, че жалбоподателят е представил документ с невярно съдържание и че обичайното му местопребиваване не е на територията на Република България. Твърди се, че към момента на подаване на процесната декларация обичайното местопребиваване на К. е било в Република България, където той има сключен граждански брак с лицето С.Г.А., а от брака си с нея има родена и една дъщеря С.Ю.К.. Счита се, че в случая липсва законова правна възможност за налагане на принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че съгласно чл.23 от ЗАНН видовете принудителни административни мерки и начинът за тяхното приложение се уреждат с закон или указ. Сочи се, че в Закона за движение по пътищата не е предвидена възможност за изземване на СУМПС за попълване и подписване на декларация с невярно съдържание. Допълването както на други видове принудителни административни мерки, така и на други хипотези, при които се налагат предвидените в закона ПАМ, е недопустимо да става с разпоредби от подзаконов нормативен акт, какъвто в случая е Наредба № І-157/2002г. Твърди се, че съгласно чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА разпоредбата на чл.19 от Наредба № І-157/2002г. не следва да се прилага и издадената на нейно основание заповед противоречи на закона. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.                                                  

       Ответникът по жалбата – началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич, не изразява становище по основателността й.

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

       Видно от приложената административна преписка, на 09.05.2016г. жалбоподателят Ю.Л.К. е подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. При подаване на заявлението К. е подписал и декларация, с която на основание чл.151, ал.5 от ЗДвП и чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. на МВР е декларирал, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава – членка на ЕС и че не притежава друго валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка на ЕС.

        С писмо с изх.№ 3286р-37824/29.09.2016г. зам. директорът на ГД „НП“ е уведомил директорът на ОД на МВР – Добрич, че в ГД „НП“ са получени две инициативни писма от компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във ФРГ за това, че К. има обичайно местопребиваване в Германия, Нюрнберг, с оглед на което е поискал да бъде извършена проверка дали са спазени изискванията на действащата нормативна уредба при издаването на свидетелството му за управление на МПС. Към писмото са приложени двете инициативни писма от ФРГ без превод на български език.  

       На 20.10.2016г. директорът на ОД на МВР – Добрич е изпратил писмо с изх.№ 357р-9324/20.10.2016г. до зам. директора на ГД „НП“, с което го е уведомил, че при извършената проверка не са установени нарушения на действащата нормативна уредба при издаването на СУМПС на К..

       Същевременно, един ден по-рано, е издадена оспорената заповед № 851з-83/19.10.2016г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.19, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. е наредено изземването на свидетелството за управление на МПС на К.. В заповедта е посочено, че въз основа на получените инициативни писма от ФРГ е установено, че жалбоподателят е с обичайно местопребиваване в гр.Нюрнберг – ФРГермания, поради което при подаването на заявлението за издаване на българско национално СУМПС е декларирал неверни данни относно обичайното си местопребиваване, подписвайки собственоръчно декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Прието е, че е нарушен редът за издаване на СУМПС, тъй като при подаване на заявлението К. е представил документ с невярно съдържание, поради което и на основание чл.19, ал.1 от Наредба № І-157/2002г. свидетелството му за управление на МПС следва да бъде иззето с писмена заповед на началника на съответното структурно звено „ПП“, който го е издал. 

       Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.03.2017г., видно от приложената по делото разписка.   

       След издаване на заповедта началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич е подал до РП – Добрич сигнал за извършено престъпление по чл.313 от НК с рег.№ 851000-13549/10.11.2016 г.              

         От приложените към жалбата доказателства се установява, че на 30.12.2015г. жалбоподателят К. е сключил граждански брак с лицето С.Г.А., като от брака им има родено едно дете – С.Ю.К., род. на ***г.                    

         Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

          Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл.19, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г., в законоустановената писмена форма и при посочване на фактическите и правните основания за постановяването й. Същата обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

        Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че СУМПС на жалбоподателя е издадено въз основа на декларация с невярно съдържание, тъй като при подаване на заявлението К. е декларирал, че обичайното му местопребиваване е в РБългария, докато в приложените инициативни писма е посочено, че то е в гр.Нюрнберг, ФРГермания.      

Съгласно  чл. 151, ал.5 от ЗДвП СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиване в РБългария, за което обстоятелство подписват декларация, а според предписанието на чл.19 от Наредба № І-157/01.10.2002г. СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено „ПП“, който го е издал или подменил.

Според чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, респ. §6, т.46 от ДР на ЗДвП, "обичайно пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Независимо от това, обичайното пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.

За да приеме, че обичайното местопребиваване на жалбоподателя е във ФРГермания, а не в РБългария, административният орган се е позовал единствено на две инициативни писма от компетентните органи по издаване на свидетелства за управление на МПС във ФРГ (и то непридружени с превод на български език), без да направи каквото и да е проучване по въпроса и без да уведоми за това жалбоподателят с оглед на възможността му да вземе участие в производството, да се запознае с доказателствата по преписката, да изрази становище по тях, както и да направи своите искания и възражения. Нещо повече, в писмото на зам. директора на ГД „НП“, по повод на което е започнало производството по издаване на обжалваната заповед, изрично е наредено да се извърши спешна проверка за изясняване на обстоятелствата относно спазването на изискванията на действащата нормативна уредба при издаването на СУМПС на жалбоподателя, което в случая не е сторено. Единствените действия на административния орган се свеждат до извършването на справка за това какви документи са били приложени към заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС. Не е извършена проверка относно постоянния и настоящия адрес на лицето, относно семейното му положение и всякакви други данни за гражданската му регистрация, от които да се установи какви и къде са личните му връзки и колко системно и продължително пребивава в РБългария. От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят има съпруга и едно дете от брака си с нея, родено в град Добрич. Това несъмнено води до логическия извод, че неговите лични връзки са РБългария, с оглед на което административният орган е бил длъжен да установи дали К. се завръща редовно в страната, за да прецени дали не е налице второто предложение за „обичайно местопребиваване“ по смисъла на §1, т.46 от ДР на ЗДвП. 

С разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства е възложена на административния орган. Съгласно чл.35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, като чл.36 от АПК предвижда, че доказателствата за това се събират служебно от административния орган. 

В случая административният орган не е изпълнил нито от тези задължения, с оглед на което е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, в резултат на което неправилно е приел, че фактическото основание за издаване на заповедта е налице. Аргумент в подкрепа на този извод е и последвалата кореспонденция между ГД „НП“ и ОДМВР – Добрич, от която е видно, че един ден след издаване на заповедта началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, съгласувано с директора на ОД на МВР – Добрич, е изпратил писмо с рег. № 357р-9324/20.10.2016г., в което е посочил, че при извършената проверка не са установени нарушения на действащата нормативна уредба при издаване на СУМПС на К., в отговор на което зам. директорът на ГД „НП“ е изпратил второ писмо, с което е наредил да бъде извършена нова проверка относно това къде е било обичайното местопребиваване на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС (09.05.2016г.) и попълнил ли е той декларация с невярно съдържание или не. Действително тези писма са изготвени и изпратени след издаване на процесната заповед, но те показват по категоричен начин, че административният орган е пристъпил към постановяване на акта си, без да извърши проверка по случая и без да изясни действителното фактическо положение по спора, при наличието на противоречиви и взаимноизключващи се становища относно спазването на нормативната уредба при издаването на СУМПС на К. (при издаване на заповедта началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Добрич е приел, че е нарушен редът за издаване на свидетелството, тъй като К. е представил документ с невярно съдържание, а един ден след това е изготвил писмо, в което е посочил, че не са налице нарушения на действащата нормативна уредба при издаване на свидетелството), с което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.  

От друга страна, няма законова правна норма, която да установява ex lege изземване на свидетелство за управление на МПС ако се установи, че то е издадено въз основа на документ с невярно съдържание или не по установения нормативен ред. Няма спор, че изземването на СУМПС е по съществото си принудителна административна мярка. Това е приел и административният орган, който сам се е позовал на чл.22 от ЗАНН при издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Установяването на принудителната административна мярка в наредба, а не в закон е нарушение на чл. 23 ЗАНН, поради което и на основание чл.5, ал.1 от АПК органът е бил длъжен да не я прилага, както основателно се твърди и от жалбоподателя (в този смисъл решение по адм. д. № 2872/2015 г. на ВАС, решение по адм. д. № 13947/2016г. на ВАС и др.). Затова, като го е сторил, началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич е дописал закона, като е регламентирал различно основание за изземване на СУМПС, каквото не се съдържа в по-високия по степен нормативен акт (ЗДвП).

С оглед на изложените съображения оспорената заповед се явява неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и липса на законово основание за издаването й, поради което и на основание чл.146, т.4 и 5 от АПК следва да бъде отменена.                          

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.     

Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ заповед № 8513-83 от 19.10.2016г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР – Добрич, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.19, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. е наредено да се изземе свидетелство за управление на МПС № 282967107, издадено на 10.05.2016г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич на лицето Ю.Л.К. с ЕГН ********** ***.             

         РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                Административен съдия: