Р Е Ш Е Н И Е

277

19.06.2017 год., град Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

           

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Дарина Витанова

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  Силвия Сандева

                                                                                                                    Нели Каменска

               при секретаря Мария Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура –Добрич, Димитър Димитров, сложи за разглеждане к. адм. дело № 212 по описа на съда за 2017г., докладвано от съдията Каменска и за да се произнесе, съобрази следното:

 

               Производството е по реда на глава ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Генерал Тошево, В. Димитров, срещу решение № 36 от 01.03.2017г., постановено по адм.д. № 321/2016г. по описа на Районен съд Генерал Тошево, с което е отменено писмо с изх. № АО-02-19-96 от 28.01.2016г. за прекратяване на договор за отдаване под наем на общински мери и пасища № 113/02.06.2014г. и анекс към договора от 29.04.2015г., сключен между кмета на Община Генерал Тошево и В.Г.В. в качеството си на собственик и представляващ ЕТ “В.В.” със седалище и адрес на управление с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна.

               Касационният жалбоподателя не е съгласен с решението на районния съд, тъй като счита за безспорно установено, че са налице основанията по чл.37м на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в редакцията му ДВ бр.61/2015г., при наличието на които общината е длъжна да прекрати договора за наем на общинското пасище. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрисконсулт З., касаторът заявява, че поддържа жалбата и моли решението на районния съд да бъде отменено, а жалбата срещу писмо с изх. № АО-02-19-96 от 28.01.2016г. за прекратяване на договор за отдаване под наем на общински мери и пасища № 113/02.06.2014г. и анекс към договора от 29.04.2015г. да се отхвърли като неоснователна.

               Ответникът, ЕТ „В.В., представляван от В.В., лично и с адв. Н.Б. оспорва касационната жалба, излага становище за правилност и законосъобразност и постановеното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

               Представителят на Окръжна прокуратура -Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение.

               Административен съд –Добрич като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

               Жалбата е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

      Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

      С оспореното решение в производство по § 19, ал.1 от ЗИД на АПК във връзка с чл.37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи районният съд е отменил  писмо с изх. № АО-02-19-96 от 28.01.2016г., в което кметът на Община Генерал Тошево е обективирал изявлението си за прекратяване на договор за отдаване под наем на общински мери и пасища № 113/02.06.2014г. и анекс към договора от 29.04.2015г., сключен между Община Генерал Тошево и В.Г.В. като ЕТ “В.В.” със седалище и адрес на управление с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна.    

В мотивите на оспореното писмо са визирани предпоставките по чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, т.е., че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, тъй като същият не се ползва за отглеждане на пасищни животни и няма никакви доказателства да е бил ползван за тази цел.

            От доказателствата по делото се установява, че административният орган е достигнал до този извод, след като по повод изменение на  чл.37м от ЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.61/2015г., което го задължава да извършва ежегодни проверки за спазване на условията по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем и аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, е назначил съответната проверка. Това е станало със заповед № 776/06.08.2016 г. за  назначаване на комисия и възлагане същата да извърши проверка и оглед на място в с. Лозница в животновъден обект, собственост на ЕТ “В.В.”.     В Констативен протокол от 07.08.2015 г. комисията е вписала, че след извършен оглед на място в животновъдния обект в с.Лозница, собственост на едноличния търговец, обектът не се обитава и няма животни на пасищен режим. Към тези констатации е приложена Справка за вписани животни в животновъдни обекти по категории във връзка с дейността на общините, от която е видно, е обект с стар № 9541-0008 с.Лозница, община Генерал Тошево са вписани 0 броя селскостопански животни.

Кметът на общината е разпоредил повторна проверка като с втора заповед № 048 от 13.01.2016г. е назначил отново комисия, която да извърши проверка в Интегрираната информационна  система на БАБХ.

          С Констативен протокол от 25.01.2016 г.,  комисия е предложила да се прекрати договора с ЕТ „В.В.“*** като се е позовала и на извършените проверки във всеки животновъден обект.

Към констативния протокол е приложена Справка за отглеждани животни и наети ПМЛ за проверяваното лице от която се установява, че всички отглеждани от ответника по жалбата животни са регистрирани в животновъдния обект в с.Куманово, община Аксаково, област Варна, а за обекта в с.Лозница е посочено, че са наети 515 дка ПМЛ (пасища, мери , ливади).

             С оглед на така взетото решение от комисията, кмета на Община Генерал Тошево е уведомил жалбоподателя, че счита посочения договор за наем на пасища и мери за прекратен от началото на стопанската 2015-2016 г., а именно от 1 октомври 2015 г.

Съгласно § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, публ. ДВ, бр.61 от 2015г. , ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и 4. Ползвателите, които са одобрени по направлението по чл. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), сключили са договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. и всичките им отглеждани пасищни селскостопански животни и пасища са одобрени за подпомагане, са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 при спазване съотношението за минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. Според ал.3, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие".

            От данните по делото се установява също, че на 02.06.2014г. В.В., като ЕТ „В.В.“, със седалище и адрес на управление в с.Куманово, община Аксаково, област Варна, е сключил по реда на чл.37 и от ЗСПЗЗ договор с Община Генерал Тошево, по силата на който общината му е предоставила за срок от 6 стопански години правото да ползва две пасища в землището на с.Лозница : имот с № 44179-176-2-1 с площ от 25,9 ха и имот с № 44179-179-2-1 от 25,6 ха – имоти, представляващи публично общинска собственост. По силата на договора наемателят се е задължил да ползва предоставените му имоти съобразно тяхното предназначение – пашуване на притежаваните от наемателя животни – едър и дребен рогат добитък и еднокопитни ( чл.7, т.5 във вр. с чл.2 от договора). В чл.19, ал.2, т.1 от договора е предвидено правото на наемодателя едностранно да прекрати договора със седем дневно предизвестие в случай , че наемателят не използва пасищата и мерите по предназначение. С Анекс от същата дата между същите страни част І “Предмет на договора” се изменя, като се включват други имоти с обща площ 515 ха в землището на с. Лозница.             

             При първоначалното обжалване на писмото, в което е обективирано изявление за прекратяване на договора, районният съд е отхвърлили жалбата, но решението му е отменено с  решение № 294/04.10.2016г., по к.адм.д. № 289 по описа на Административен съд –Добрич за 2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда като са дадени указания за събиране на допълнителни доказателства.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изслушал съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице ветеринарен лекар ***** и е разпитал ветеринарният лекар, д-р *****, обслужваща животновъдния обект  с.Лозница. Съдът е отменил писмото на кмета за прекратяване на договора за наем на общинските пасища като се е мотивирал с обстоятелството, че доказателствата по делото и специално справките от Интеграционната информационна система на БАБХ,  опровергават  констатациите на назначените от кмета на общината две комисии, че животни в обекта няма.

Настоящата инстанция приема за правилно възприетото от районния съд становище, че оспореното писмо представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като същото е издадено в административно производство по контрол за спазване на разпоредбите в нормативен акт, а именно в производство по чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Условията за прекратяване на договора не зависят от свободната воля да договарящите страни, те са предопределени в разпоредбите на нормативен акт, тъй като касаят управление на имоти-публична общинска собственост. Затова наличието или липсата на предпоставките за продължаване действието на сключените договори за отдаване под наем на общинските мери и пасища се установява в специално административно производство по реда на чл.37м от ЗСПЗЗ, което може да приключи с едностранно волеизявление на административния орган за прекратяване на сключените договори за отдаване под наем на имотите,публична общинска собственост.

Административният съд приема, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата и фактите по делото. Решението не е съобразено и с разпоредбите на материалния закон.

 Касаторът, кметът на Община Генерал Тошево,  законосъобразно, след извършване на документални проверки и проверка на място, е прекратил договора с ЕТ „В.В.“***, тъй като е установил предпоставката по чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба, когато при извършване на проверките се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областна дирекция „Земеделие“.

Договорът за наем на общинските пасища от 02.06.2014г. е сключен по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ в редакцията му публ. ДВ, бр.38/2014г., съгласно който пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, в съответната или съседна област, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител

 Съгласно чл.37и, ал.7 и ал.8 от ЗСПЗЗ в горепосочената редакция на закона, пасищата и ливадите се разпределят между заявители, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответната община. А ако останат свободни пасища и ливади (ал.8) те се разпределят между лицата с регистрирани животновъдни обекти на територията на съседна община, на които не са разпределени необходимите им по ал.7 площи, съобразно броя и вида на притежаваните от тях пасищни селскостопански животни в общината, в която са регистрирани животновъдните им обекти. Нормата на чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ в посл. изр. определя, че този ред се прилага до удоволетворяване на заявленията по ал.5, но до съответната съседна област на територията, където са регистрирани животновъдните обекти.

С изменението на чл.37м, публ. ДВ бр.61/2015г., ЗСПЗЗ възлага на кмета на общината ежегодно да извършва проверки за спазването на условията по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. А съгласно чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ,  пасищата мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за една животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за една животинска единица в имоти от осма до десета категория.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да се наеме имот-публична общинска собственост с предназначение „пасище, мера, ливада“ законът изисква освен регистриран на територията на съответната община животновъден обект и реално наличие на пасищни селскостопански животни в него.

 Оспореното писмо за прекратяване на договора е издадено съобразно резултатите от извършените от общинската комисия две проверки на 07.08.2015г. и 25.01.2016г., при които се констатира неизпълнение на второто условие за наемане на общинските пасища, а именно наличие на животни в проверявания обект. Резултатите от тези проверки са редовно обективирани в протоколи,съставени от назначените от кмета на общината комисии. От представените от касатора Справки за вписани животни в животновъдни обекти се установява, че ЕТ“ В.В.“ е регистрирал три животновъдни обекти в с.Енево, община Нови пазар, обл.Шумен, с.Лозница, община Генерал Тошево, област Добрич, с.Млада Гвардия, община Ветрино, област Варна, но вписани налични животни има единствено в четвъртия му животновъден обект в с.Куманово, община Аксаково. Според обясненията на едноличния търговец животните в обекта в с.Лозница били транспортирани с цел пашуване от с.Куманово.

Районният съд неправилно е приел, че е проведено успешно оспорване на данните в протоколите с представените от ответника по жалбата две справки от 07.08.2015г. и от 25.01.2016г. от Интегрирана информационна система от БАБХ. Установено е по делото, че ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект в с.Лозница на ЕТ „В.В.“ е свидетелката д-р *****. Съгласно чл.39, ал.2, т.14 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, управителите на ветеринарномедицинските заведения въвеждат в Интегрираната информационна система на БАБХ: а) данните за извършваната от тях профилактична, лечебна и диагностична дейност; б) извършените мерки по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози; в) данните за идентифицираните животни; г) данните за новородени, закупени, продадени, заклани и умрели животни от видовете, подлежащи на идентификация. Събраните по делото доказателства опровергават достоверността на въведените в Интегрираната информационна система от БАБХ данни за наличие на животни в обекта в с.Лозница, според представените справка № 408187 от 07.08.2015г. и справка № 408150 от 25.01.2016г.

При преценка на горепосочените писмени доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните и във връзка с останалите събрани от районния съд доказателства при новото разглеждане на делото- свидетелските показания на д-р *****, изслушаното заключение на вещото лице, настоящата инстанция намира, че ползувателят на наетото общинско пасище не доказва по убедителен и категоричен начин, че ползва наетия имот публично общинска собственост по предназначение, т.е. за пашуване на селскостопански животни, както се е задължил по силата на сключения договор и съобразно изискванията на чл.37и от ЗСПЗЗ. Напротив, потвърждават се констатациите на комисията, отразени в протокола от проверка от 07.08.2015г., че животни в животновъдния обект в с.Лозница няма.

За опровергаване на констатациите в протоколите на комисиите от 07.08.2015г. и 25.01.2016г. едноличният търговец представя две справки от Интегрираната информационна система на БАБХ към 07.08.2015г. и 25.01.2016г., в които е отразено, че към 07.08.2015г. в с.Лозница са регистрирани 83 бр. говеда и биволи, а към 25.01.2016г. - 41 броя говеда и биволи.

Представя също и ветеринарно медицински свидетелства за транспортиране на животни, издадени от свидетелката, д-р ***** – ветеринар. Според първото ветеринарно-медицинско свидетелство с № 2014-018228, на 14.04.2014г., няколко дни след регистрацията на животновъдния обект в с.Лозница, В.В. е транспортирал от животновъдния обект в с.Куманово, община Аксаково до животновъдния обект в с.Лозница, община Генерал Тошево, 59 броя говеда с цел смяна на пасище. На 26.09.2014г. е върнал животни от с.Лозница в обекта в с.Куманово, според следващото ветеринарно-медицинско свидетелство № 2014-037953. на 16.06.2015г. отново транспортирал говеда 83 броя от с.Куманово в с.Лозница. А на 28.01.2016г. връща животните от с.Лозница в с.Куманово. Няма доказателства след 28.01.2016г. за наличие на пасищни животни в обекта в с.Лозница.

При преценката на ветеринарно-медицинските свидетелства за транспортиране на пасищни животни впечатление прави обстоятелството, че на 16.06.2015г. са превозени 83 броя говеда от с.Куманово в с.Лозница, а на  28.01.2016г. са върнати само 25 броя в с.Куманово. За превоза на 83 броя говеда е издадено едно ветеринарно-медицинско свидетелство от свидетелката *****, въпреки че е явно, че същият не би могъл да бъде осъществен с едно транспортно средство , в един курс. Липсват данните на превозвача, лиценза му за превоз и другите задължителни документи за превоза на животни, които се изискват по Наредба № 26/ 28.02.2006г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им.

Според заключението на вещото лице, д-р *****, ветеринарен лекар, животновъдният обект в с.Лозница е регистриран на 11.04.2014г.

С цел проверка достоверността на данните в представените от жалбоподателя справки от Интегрираната информационна система на БАБХ, удостоверяващи, че в процесния обект към 07.08.2015г. са регистрирани 83 бр. говеда и биволи, а към 25.01.2016г. – 41 броя, вещото лице е извършило подробна разпечатка по вид животни за установяване на пол, дата на раждане, смърт. От тази подробна справка се оказва, че от заявените животни 82 броя са мъжки животни и само едно женско,  голяма част от мъжките животни имали възраст над нормалната – от четири до осем години, което според вещото лице е нереално. Освен това, ако животните са били налични и реални, то за тях би следвало в системата да фигурира извършена задължителна през 2015г. ваксинация срещу болестта „син език“, каквато нямало.

При разпита му в съдебно заседание д-р Марчев заявява, че според него животните по двете справки само фигурирали в системата без да са реални. В подкрепа на този извод се изтъква и обстоятелството, че през 2015г., считано от 10.03.2015г. са правени ваксинации на всички говеда и овце срещу болестта „син език“, при която са ваксинирани всички животни на територията на страната в изпълнение на Програмата за контрол и профилактика на заболяването, одобрена от Европейската комисия. А за животните в обекта в с.Лозница липсвало въвеждане на тези задължителни мероприятия, които били обхванати от Държавната профилактична програма. Вещото лице д-р Марчев уточнява, че ваксинацията през 2015г. се извършвала с европейски средства и неотчитането й в интеграционната система било абсолютно недопустимо. Контролните органи изисквали дори празните опаковки от ваксините.

Постановявайки оспореното решение, районният съд не се е съобразил с установените по делото несъответствие в данни в справките и неправилно е приел, че тяхното съдържание е достатъчно да докаже наличието на животни в обекта. Този извод е в противоречие с нормата на чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ, която изисква доказване на наличие на животни в регистрираните животновъдни обекти и чрез проверки на място.

Съдът не е съобразил и че съгласно чл.39, ал.2, т.14 от Закон за ветеринарно-медицинската дейност ветеринарният лекар, обслужващ животновъден обект, задължително въвежда в Интегрираната информационна система на БАБХ данни за извършения ветеринарен контрол, ваксинации, както и данни за новородени, закупени, продадени, заклани и умрели животни от видовете, подлежащи на идентификация. В случая едноличният търговец не представя доказателства за продадени, заклани или умрели животни в периода от 26.06.2015г., когато е превозил 83 бр. животни в с.Лозница до 28.01.2016г., когато е върнал само 25 броя от тях в основния си обект в с.Куманово. Ако регистрираните в ИИС на БАБХ животни в с.Лозница бяха реални и налични в този обект, би следвало да има въведена информация какво се е случило с част от тях през горепосочения период.

Районният съд в нарушение на процесуалните правила е възприел като достоверни явно уклончивите и неубедителни показания на свидетелката ***** – ветеринар.  Свидетелката твърди, че е посещавала обекта през 2015г. и там имало животни, чиито брой варирал от 50 до 100, възрастта им също варирала в рамките на 3-4 години. Според свидетелката животните в обекта в с.Лозница били родени през 2011-2012г.; били изостанали в растежа си и идеята била да бъдат „на пасище, на чист въздух, на слънце, за да се пооправят физически и да им бъде намерен пазар“. По повод нерегистрирането на извършените задължителни през 2015г. ваксинации на говеда срещу болестта „син език“, свидетелката пояснява, че през 2015г. започнала ваксинациите на животните едва през октомври-ноември и ваксинирала животните, но самите ваксинациите не нанесла в електронната система. Обяснението за този пропуск е, че времето притиснало свидетелката и тя нямала време да нанесе всичко. А на въпроса, защо не е нанесла извършените ваксинации по-късно, свидетелката обяснява, че те следвало да се нанесат само до края на 2015г. Според свидетелката в момента тези животни били продадени, заклани, но тя не съхранявала ушните им марки.

Действително в административното производство по чл.37 м от ЗСПЗЗ са допуснати процесуални нарушения. Кметът на общината не е уведомил собственика на животновъдния обект, че ще му бъде извършена проверка за спазване на сключения договор. По делото липсват данни съставените на 07.08.2015г. и на 25.01.2016г. протоколи от проверки да са били връчени на ЕТ „В.В.“. Настоящият състав на съда намира обаче, че тези процесуални нарушения не са от категорията на съществените процесуални нарушения. Съществени процесуални нарушения са тези, които ако не биха били допуснати, биха довели до различен краен резултат от проведеното административно производство. В случая, дори и нарушението да не беше допуснато, резултатът отново би бил същия – изявление за прекратяване на сключения договор на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ, поради липса на безспорни доказателства за наличие на селскостопански животни в регистрирания в с.Лозница обект. Убедителни доказателства В.В. не представя, въпреки, че при първоначалното разглеждане на делото от районният съд, последният му е дал подробни указания в тази насока. По делото не е правено искане и не са ангажирани гласните  доказателства на някой от наети в животновъдния обект в с.Лозница работници, пастири,  несъмнено необходими за отглеждането на 83 броя говеда, транспортирани на 26.06.2015г. в с.Лозница. Не е правено искане и за ангажиране на гласните доказателства на вероятни работници в процесния животновъден обект.

Затова като е приел, че е доказано наличието на пасищни животни в животновъдния обект в с.Лозница и е отменил оспореното писмо на кмета на Община Генерал Тошево, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а делото да се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу изявлението за прекратяване на договора, сключен на 02.06.2014г., обективирано в писмото на кмета на община Генерал Тошево от 28.01.2016г. с изх. № АО-02-19-960.

Съобразно изхода от спора и съгласно чл.143, ал.3 във вр. с чл.228 от АПК, претендираните от ответника по касационната жалба разноски по делото, не му се следват.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич касационен състав

             

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 36/01.03.2017 г., постановено по административно дело № 321 по описа на Районен съд - Генерал Тошево за 2016г.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“В.В.“***, представляван от В.В. срещу писмо с изх. № АО-02-19-960/28.01.2016г., издадено от В. *** Тошево.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: