Р Е Ш Е Н И Е

 

254/ 08.06.2017 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                        ТЕОДОРА МИЛЕВА    

        

        При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя КАНД № 211/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 835/ 12.04.2017 г. от К.С.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Решение № 86/ 27.02.2017 г. по нахд  № 1440/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич, в частта в която е потвърдено наказателното постановление.

С касационната жалба се настоява, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и необосновано. Добавя се, че същото е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Твърди се, че не са взети предвид възраженията на жалбоподателя относно визираното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП нарушение. Сочи се, че не е посочена конкретната скорост, за която е повдигнато обвинение. В този смисъл настоява жалбоподателят, че въобще не бил изяснен фактът, дали водачът с оглед конкретната пътна обстановка се е движел със съобразена скорост. Оспорва се наличието на разногласия между шофьорите, участници в ПТП, като в този смисъл се оспорва и наличието на нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Иска да бъде отменено Решение № 86 от 27.02.2017 г. по нахд № 1440/ 2016 г. на ДРС и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло НП № 16 – 0851-000116, издадено от Началник Сектор ПП към ОДМВР Добрич. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.  Представлява се от адв. М. П., който поддържа жалбата и няма искания по доказателствата. Добавя становище, че е налице маловажност на нарушението, тъй като щетите по пострадалия автомобил са незначителни.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП - Добрич счита, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 16-0851-000116 от 17.02.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР Добрич, в частта в която на основание чл. 183, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложено на К.С.К. административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е потвърдил НП в частта, в която е наложено административно наказание на К.С.К. за нарушение на чл. 20, ал. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от с.з. „глоба“ в размер на 100 лв. и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, наказаното лице управлява на 21.01.2016 г. около 19.00 ч. в гр. Добрич, на ул. Отец Паисий, до Червения кръст, лек. автомобил с рег.Y713XAS, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /заснежена пътна обстановка/ и неспазване на достатъчно разстояние със завиващия наляво товарен автомобил Дачия Логан ТХ 5966 ХА, го блъска отзад в лявата страна и допуска ПТП с материални щети по двете МПС. Не уведомява органите на МВР за допуснатото произшествие и го напуска. При установяване впоследствие на водача К. е извършена проверка и е установено, че не притежава българско свидетелство за правоуправление, което според него е заменено с временно английско свидетелство. 

Предмет на обжалване в производството пред ДРС е наказателното постановление изцяло. Жалбоподателят сочи в жалбата си пред ДРС, че наистина на съответната дата е имал пътен инцидент с посочения в НП автомобил, но оспорва да е имал разногласия с водача на пострадалия автомобил, като твърди даже, че му е било заявено, че няма претенции спрямо него. След като е разбрал, че е издирван, се е явил в КАТ и там също били заявили с втория водач, че нямат разногласия. Настоява, че нарушението му представлява маловажен случай. В Декларация, приложена по делото, е посочил, че е натиснал спирачка и се е опитал да избегне удара, като причината за настъпилото ПТП е била заледената настилка.

Съдът е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счел е, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП, т.е. че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения в частта, в която е потвърдил НП, с оглед на което е приел, че в тази част правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К..

Обсъдил е възражението за маловажност на случая и е изложил мотиви защо счита, че не е налице такава.

По отношение правната квалификация на потвърдените наказания е приел, че действията на наказаното лице са били в нарушение изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и изпълняват състава на чл. 179, ал. 2 от с.з. Приел е нарушението за безспорно доказано. В същия смисъл е счел за доказано и установено и нарушението по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което е наложено наказание по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на РС за правилна квалификация на деянието и съответност на наложените наказания, респ. за доказаност на нарушенията в частта, в която са потвърдени наказанията.

Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е установена на база не само свидетелските показания, а и всички други писмени доказателства, които са еднопосочни. Самото наказано лице е посочило в Декларацията си, че причина за ПТП е заснежената настилка. Това изявление, обвързано с изискването за съобразяване на скоростта с климатичните условия, релефа и т.н. сочи на несъобразена скорост и липса на достатъчна дистанция. Съгласно ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н.д. № 10/ 1984 г. на ОСНК на ВКС  основно правило за скоростта на движение по пътищата е чл. 20, ал. 2 ЗДВП. В него са посочени факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да се съобразява, за да избере съобразена скорост за движение. ВС констатира, че при преценяване отговорността на водача при настъпване на транспортно произшествие от неспазване предписанието на това правило не се разграничават двете хипотези, които то съдържа:

а) задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е примерно изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДВП. Другото задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде преодоляна. В този смисъл не е от значение какъв е бил размерът на конкретната скорост и АНО не е допуснал нарушение, като не го е изследвал (това не е било и възможно към момента на установяване на нарушението). Съдебната практика е еднопосочна, че щом е произтекло ПТП, то скоростта на автомобила, причинил същото, е била несъобразена.

На следващо място, неоснователно е и възражението на водача, че между него и водача на втория пострадал автомобил не е имало разногласия, поради което неправилно е ангажирана отговорността му по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, респ. неправилно съдът е кредитирал показанията на св. К.. Настоящият състав възприема това възражение като защитна теза, но тя не е достатъчна, за да се опровергае наличието на нарушение. Това е така, защото съобразно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, действала към момента на процесното ПТП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Същевременно съгласно чл. 123, ал.1, т. 3, б.“б“ от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. Водачът е заминал. По делото не са представени доказателства за попълнен двустранен протокол за съгласие, нито за съвместно уведомяване. В този смисъл, по аргумент от противното, се установява твърдяното от св. К., което правилно съдът е възприел за обективно дадено, че са били налице разногласия и водачът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми службата за контрол. Фактът, че наказаният водач е напуснал местопроизшествието, не се оспорва и от него. В същата насока няма и твърдения, че той заедно с другия водач е уведомил службата за контрол за случилото се. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна, а съдебното решението на ДРС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Същото е валидно и допустимо, поради което не са налице основанията за отмяна или обезсилване.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1  АПК,

 

                                   Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/ 27.02.2017 г. по нахд  № 1440/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 16-0851-000116 от 17.02.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.