Р Е Ш Е Н И Е

 

280 /23.06.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                               

           ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

           при участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д. № 209 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „ПГ КОМЕРС“ ООД, гр.Добрич, ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК 124049108, представлявано от управителя А. Г.С., срещу решение № 84/ 27.02.2017г., постановено по нахд № 1530/2016г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено НП № 08-0803058/085/08.04.2016г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че в случая компетентният административнонаказващ орган е директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, а не началникът на ОО „Автомобилна администрация“, както и че приложимият нормативен акт е КТ, а не актовете, регламентиращи специфичната дейност на автомобилния транспорт. Твърди се, че Наредба № Н-3/07.04.2009г. не регламентира единствено и само използването на тахографите в автомобилния транспорт, както е посочил съдът, но и времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на автомобилни превози, в подкрепа на което се цитира и чл.7 от същата. Твърди се, че тази наредба е приета с цел хармонизиране на вътрешното законодателство с общностното право, което има приоритет спрямо него съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗНА. Сочи се, че в чл.78 от ЗАвтПр се съдържа препратка към разпоредбите на Регламент 561/2006, който от своя страна има пряко и непосредствено действие за страните - членки на общността. Обстоятелството, че в актовете, регламентиращи дейността в областта на автомобилния транспорт, не е направено разграничение между „нормална“ работна седмица и „сумирано“ изчисляване на работното време, не означава, че те не следва да се прилагат при сумирано работно време, след като това не е изрично посочено. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.               

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, не изразява становище по основателността на касационната жалба.   

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е основателна и решението на ДРС следва да бъде отменено. Счита, че действително АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган и при неправилно приложение на материалния закон.      

Добричкият административен съд, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.    

С процесното НП дружеството – касатор, изпълняващо обществен превоз на пътници по утвърдена градска транспортна мрежа на гр. Добрич, е санкционирано за това, че в качеството си на работодател не е осигурило задължителната непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа за посочените в НП периоди и работници, при сумирано изчисляване на работното време за едномесечен период. Административнонаказващият орган е посочил, че нарушението се потвърждава от данните, обективирани в протокол с изх. № ПР1609731 от 16.03.2016 г., пътни листи за маршрутни разписания по градски линии № 304 и № 305 за м. декември 2015г. и за м. януари 2016г., касови бонове за отчитане на дневния оборот в касови книги за градски линии № 304 и № 305 за 2015г. и 2016г. и присъствени форми за м. декември 2015г. и м.януари – февруари 2016г., съгласно които изброените в НП седем работници (шофьори на автобуси) са работили 7 поредни дни без прекъсване за описаните в НП периоди. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 153, ал.2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложил наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.   

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е установено по безспорен и категоричен начин, както и че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Счел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че се касае за евентуално извършено нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ, а не на КТ, както и че компетентният административнонаказващ орган е началникът на ОО „Автомобилна администрация“, а не директорът на Дирекция „Инспекция по труда“.  Посочил е, че действително нарушената правна норма е тази на чл.153, ал.2 от КТ (в мотивите към решението е цитиран чл.152, ал.2 от КТ, което е техническа грешка), регламентираща минималната продължителност на седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време, поради което компетентните контролни органи по установяване и санкциониране на нарушението са именно органите на инспекцията по труда, а не на ИА „Автомобилна администрация“. Не е споделил становището на жалбоподателя, че приложимият нормативен акт е Наредба № Н-3/07.04.2009г. с мотива, че тя не съдържа разпоредби относно сумираното изчисляване на работното време, каквото в случая е налице в транспортното предприятие. Изтъкнал е, че тази наредба регламентира изискванията за тахографите в автомобилния транспорт, които имат за цел да установят началната точна на тръгване, крайната точка на пристигане и времето на пътуване на даден автомобил. В случая административнонаказващият орган не е потърсил отговорността на жалбоподателя за нарушаването на тези изисквания, а за неспазването на правилата за седмичната почивка на работещите в дружеството. По изложените съображения районният съд е счел, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен административнонаказващ орган, в резултат на което го е потвърдил.            

Настоящата касационна инстанция споделя крайните правни изводи на съда, но с известни корекции в мотивите му. 

Несъмнено автомобилният транспорт е специфична дейност, условията на труд при която се регулират не само от общите норми на КТ, но и от специални правни норми, каквито се съдържат и в цитираната от касатора Наредба № Н-3/ 07.04.2009г. Действително неправилно е становището на районния съд, че тази наредба регламентира само изискванията за употреба на тахографите. При все това обаче правилно съдът е приел, че тя е неприложима в случая, защото урежда изискванията за времето на управление и почивките между отделните периоди на управление, докато вмененото с НП нарушение е за неспазване на изискванията за седмична почивка при сумирано изчисляване на работното време, което е различно от времето на управление. Времето на управление включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила. То е част от работното време, което е по-широко понятие и включва времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя съгласно определението на чл.7 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (вкл. почистване и техническа поддръжка; извършване на всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на други задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, административни формалности с полиция, както и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа), което възпроизвежда текста на чл.3 от Директива 2002/15 (ЕО) за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности. Горепосочената наредба е приета на основание чл.154а от КТ и определя изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, но доколкото в нея също липсва изрична регламентация за седмичните почивки при сумирано изчисляване на работното време, следва да намерят приложение общите правила на КТ. Сумираното изчисляване на работното време съгласно чл.142, ал.2 от КТ е изключение от правилото за подневно изчисляване и може да бъде въведено едностранно от работодателя за определен срок и при определени предпоставки. В тези случаи продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. При положение, че работодателят е установил едномесечен период на отчитане на работното време, то той е бил длъжен да спазва общите изисквания за почивките при сумирано изчисляване на работното време, регламентирани в КТ. Всякакво друго тълкуване би довело до дерогиране на защитата на трудовите права на водачите, включително заплащането на извънреден труд, което е недопустимо. От доказателствата по делото е видно, че седем шофьори на автобуси са работили седем поредни дни без прекъсване за посочените в НП периоди, което означава, че касаторът не е осигурил на работниците си непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа и с това си деяние е нарушил нормата на чл.153, ал.2 от КТ, която е конкретната приложима в случая хипотеза. Съгласно чл.416, ал.1 и ал.5, във вр. чл.399 от КТ актовете и наказателните постановления за нарушения на трудовото законодателство се издават от органите на инспекцията по труда, поради което процесният акт за установяване на административно нарушение, както и обжалваното НП са издадени от компетентните за това органи и в съответствие с материалния закон.                           

Като е стигнал до същите правни изводи, макар и с малко по-различни мотиви, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК. 

Така мотивиран, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/ 27.02.2017г., постановено по нахд № 1530/2016г. по описа на Добричкия районен съд.              

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :