Р Е Ш Е Н И Е

№………….

 

град Добрич,…………….

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,  ІІ кас.състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ  КАМЕНСКА

                           МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 206/ 2017 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 816/ 10.04.2017 г. на „Извора“ ООД, ЕИК 124622054,със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представлявано от С.Н.К., подадена чрез адв. Б.Д., ВАК, срещу Решение по н.а.х.д  № 332/2016 год. по описа на РС - Балчик, с което е потвърдено  наказателно постановление № 08-000002/208 от 15.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Касаторът прави оплакване, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и несправедливо. Прави се възражение, че дори да е било налице нарушение към момента на проверката, то към момента на съставяне на АУАН вече е било отстранено, което не било взето предвид от съда и не било коментирано в мотивите му. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане на РС-Балчик с цел, попълване с доказателства.В условията на евентуалност да бъде отменено НП като незаконосъобразно и на последно място, да бъде отменено НП, ако случаят е маловажен.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. 

            Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

           Представителят на ОП-Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №  08 - 000002/208 от 15.08.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “Извора” ООД, ЕИК 124622054, със седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, ул. „България № 47, представлявано от управителя С.Н.К., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 61, ал. 1,във връзка с чл.62,ал.1 от Кодекса на труда, за това че при извършена на 05.07.2016 г. в 10.40 часа проверка от Е.К., А.П., Т.А.и К.А.– инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище  Добрич на обект хотел – ресторант „Съни Касъл“, находящ се в с. Кранево, ул. „Крайбрежна“ № 3, стопанисван от касатора,  е взета писмена декларация от Г.М.А., ЕГН **********, която е заварена да работи в кухнята на  проверявания обект като мияч на съдове.Лицето е декларирало, че полага труд в обекта от 05.07.2016 г. В НП е отразено, че на 08.07.2017 г. от дружеството е представен трудов договор, сключен с А. на 06.07.2016 г. На база събраните доказателства наказващият орган е стигнал до извода, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснало до работа на 05.07.2016 г. лицето Г.М.А., ЕГН ********** като мияч на съдове без да сключи с нея писмен трудов договор преди постъпването й на работа.

Съдът е приел фактическата обстановка за установена такава, каквато е по АУАН и НП, като в резултат на правилното й установяване е достигнал до извода за доказаност на административното нарушение. Съдът е обсъдил сторените от жалбоподателя възражения във въззивната жалба, включително относно маловажност на случая. Изрично е отбелязал, че нарушенията по чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ са изключени от приложното поле на чл. 415в КТ, поради което нормата за маловажност е неприложима в случая. Мотивирал се е защо не приема дадените в съдебно заседание показания от св. А.. Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Балчик.

            В  първоинстанционното производство наказващият орган е представил доказателствата, въз основа на които е издадено НП. Между тези доказателства е и Протокол за извършена проверка № ПР163 0006 от 05.08.2016 г. в конкретния обект, като в ПИП са обективирани констатациите от проверката и са отразени идентични нарушения за още две лица, с които е процедирано по същия начин. Правилно районният съд се е позовал на събраната като доказателство от А. декларация, дадена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Тази декларация е доказателствено средство и като такова следва да бъде ценена. В нея лицето изрично е записало, че работи от 05.07.2016 г. като мияч с работно време от 09.30 до 14.00часа, че няма сключен трудов договор и не е получавало уведомление към момента на попълване на декларацията. Съдът е обърнал особено внимание на показанията на А.,разпитана като свидетелка по делото. Според съда показанията са дадени без критерии за обективност,тъй като противоречат на възприетата от съда фактическа обстановка,показанията на другите свидетели и писмените доказателства.Съдът не е възприел твърденията на А.,че  декларацията не е попълнена от нея.След като е подписала декларацията,което не е отречено от А.,то отбелязаното отговаря на действителното положение.А. е пълнолетна и следва да е наясно,че ако е подписала декларация с неверни данни,носи съответната отговорност.

          Предвид изложеното възражението на касатора,че съдът не е обсъдил показанията на А. не отговаря на съдържанието на съдебния акт.Според настоящия съдебен състав, показанията на А. са в насока защитната теза на жалбоподателя,който е и неин работодател.В тази връзка показанията на свидетелката не опровергават записаното в декларацията.От нея се установява, че лицето има конкретно работно време и определено трудово месечно възнаграждение.Проверката в ресторанта е била извършена в присъствието на  управителката на дружеството,което го стопанисва, но от нейна страна не са установени действия, с които да се противопостави на попълването от А. на декларация, след като твърди,че същата не е била в кухнята и не е работила. Липсата на каквито и да било действия в подобна посока, противоречат на твърденията на управителката относно облеклото на А. и причината да се намира в кухнята  по време на проверката.Това противоречие води до извода, че визираното в постановлението нарушение е извършено от касатора и е в подкрепа на приетото от  съда за доказаност на административното нарушение.

Настоящата съдебна инстанция установи, че АУАН е редовен от външна страна и съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ има също своята доказателствена сила, която не е оборена по време на съдебното производство.АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на производствените правила.

Не са налице условията за изменение на санкцията.Наказващият орган е взел в пълна степен обстоятелствата от значение за определяне на размера на наказанието и го е наложил в минималния,предвиден в чл.414,ал.3 КТ, което според настоящия състав е справедливо.Не се споделя и твърдяното от касатора, че за работника не са произтекли абсолютно никакви вредни последици,тъй като сключването на трудов договор и уведомяването на НАП са извършени в рамките на деня,в който е извършена проверката и това се води за пълен работен ден за работника, за който е получил възнаграждение. Следва да се отбележи,че това твърдение е в противоречие със защитната теза на касатора,че А. не е била с работно облекло и не е полагала труд. Отделно от това, трудовите правоотношения са под особената закрила на държавата. Работодателят има законово регламентирани задължения към работника или служителя, за да се защитят трудовите права и интереси на гражданите.Правилно районният съд е приел,че сключването на трудов договор с А. на следващия ден,не правят нарушението маловажно.

При преценка на обжалвания съдебен акт касационната инстанция установи,че в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Балчик на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, нито е налице необходимост от събиране на доказателства, различни от писмени по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Делото е напълно изяснено и не е налице необходимост от събиране и на писмени доказателства според настоящия състав.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението на РС –Балчик е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.    

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/17.02.2017г.,постановено по н.а.х.д  № 332/2016 год. по описа на Районен съд – Балчик. 

Решението е окончателно.           

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.