Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

Гр. Добрич, 08.06.2017 год.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май две хиляди и седемнадесета година в състав :                                                

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

                    

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря М.М. изслуша докладваното от съдия Т. Милева КАД №199/2017 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Добрич против решение №32/31.01.2017 год. по НАХД № 184/2016 год. по описа на Районен съд – Геношево, с което е отменено наказателно постановление № 28-0000444/16.12 2015 год. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – град Добрич, с което на Т.Б.А. *** на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б.”б” във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4  от Наредба № Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500, 00 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилна оценка на доказателствата по делото. Излага становище, че наказателното постановление е издадено въз основа на писмо № 08-00-00-196/06.11.2015 г. на Заместник председател на Държавна агенция “Национална сигурност”, от което е видно, че за процесния автомобил не е заплатен данък към момента на извършване на прегледа. Сочи, че съгласно чл.30, ал.1 от Наредба № Н-32 на МТИТС, за да започне прегледът, трябва да се представят редица документи, като в т.4 е записано изискването за представянето на документ, удостоверяващ заплащането на данъка за превозното средство, изискуем към деня на извършването на прегледа. Това, че автоматичната проверка за наличието на дължим данък върху ППС е от 18.01.2016г. още повече показва, че преди тази дата председателят трябва да извърши прегледа, след като се убеди, че за даденото ПС е заплатен данъкът, т.е. трябва да се представи документ за платен данък, което е заложено и в цитираната от ГТРС технологична карта, приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32. Иска отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Прокурорът при ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 предл. посл. от ЗАНН във връзка с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна и като взе предвид, че се касае за повторно разглеждане на делото след връщането му на РС за ново разглеждане от друг състав, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т.Б.А. срещу НП № 28-0000444/16.12.2015 год. на Началника на ОО “АА”, гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б.”б” от Наредба № Н-32/ 16. 12. 2011 год. на МТИТС във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от същата наредба на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 500. 00 лв.

С жалбата пред РС се прави оплакване, че от НП не става ясно изискванията на кой акт са нарушени, както и в какво точно се изразява извършеното нарушение. Оспорва се наличието на такова. Иска се отмяна на НП изцяло.

При повторното разглеждане на делото новият състав на съда е разгледал жалбата, разпитал е актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН. В изпълнение на указанията на касационната инстанция при новото разглеждане на делото от “ДЕМАКС” АД в качеството му на дружество, притежаващо авторски права върху софтуера на информационната система за електронно регистриране на извършените периодични технически прегледи на МПС, е изискана информация от кога е внедрена системата в КТП на “Евро 06” ЕООД, пунктът има ли достъп и от кога до базата данни за платен данък на общината, в която е регистриран автомобилът, начинът, по който работи информационната система и отразено ли е в системата какъв документ за платен данък на процесното МПС е представен към момента на техническия му преглед. От ОД на МВР – Добрич  е изискана справка за регистрацията на автомобила, вследствие на което е установено, че един от неговите собственици е с постоянен адрес ***. Във връзка с направено запитване от Община Балчик е постъпил отговор, че за процесният автомобил няма данни за платен данък ППС. От ИА “Автомобилна администрация” е постъпил отговор, че лекият автомобил е преминал на периодичен технически преглед преди свързване към базата с данни на общината за проверка за платен данък. За процесния технически преглед няма сканиран документ за платен данък. Информационната платформа за автоматична проверка за данъчно задължение върху превозните средства при извършване на периодични технически прегледи на ППС е изградена и е започнала да действа от 18. 01. 2016 год. Въз основа на така събраните допълнителни доказателства районният съд е приел, че в случая словесното описание на нарушението – допуснал извършването на периодичен преглед, без за МПС да е платен данък, което се основава единствено и само на данните в справката от ТД „НС“, не удовлетворява изискването за съответствие на деянието с вмененото от закона задължение на лицето да провери наличието на документ за плащане на данък. В резултат на това съдът е стигнал до извода, че наказателното постановление е издадено при липса на безспорни и установени по безсъмнен начин доказателства за извършено нарушение и го е отменил като незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно, като настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивния съд за недоказаност на нарушението.

Правилно и законосъобразно в мотивите към решението е посочено, че разпоредбите на чл.43, ал.1, б.“б“  и чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС (наричана по-нататък Наредбата) следва да се тълкуват във връзка с разпоредбата на чл.30, ал.4 от Наредбата, която казва, че документите по ал.1 т.4 се изискват, когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство, като такова потвърждение се получава само когато информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство – когато е предоставен технически съвместим с информационната система достъп до базата с данни за платен данък от съответната община, както и възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство – чл.11, ал.3, т.17 и т.18 от Наредбата (в сила от 01.09.2014г.).

По делото се установява, че в процесния пункт е въведена информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, но към момента на прегледа (07.01.2015 год.) не е бил осигурен достъп до базата данни на общините за платени данъци за превозните средства (така писмо на ИА “Автомобилна администрация” на л. 50 от делото, съгласно което автоматичната проверка за наличието на дължим данък върху превозните средства е започнала да действа на 18.01.2016 год.), поради което не е имало как да се направи автоматична проверка за платен данък върху превозното средство и да се получи потвърждение, че не се дължи такъв данък. Разбира се, това не освобождава председателя на комисията преди началото на прегледа да провери представените документи, включително и документ за платен данък върху превозното средство, с оглед на задължението му да отрази посоченото обстоятелство в графа „платен данък за ППС“ в протокола за извършен периодичен преглед, но без да има възможност да извърши проверка в информационната система по чл.11, ал.3 и да получи потвърждение, че действително не се дължи данък върху превозното средство.

В случая в протокола от извършен периодичен преглед за техническа изправност на процесния автомобил, в т.0.5., е налице отбелязване от страна на председателя на комисията при идентификацията на ППС, че е платен данък за ППС, което предполага, че той е извършил проверка на изискуемите по чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата документи. От друга страна, е налице писмо № 08-00-00-196/06.11.2015 г., подписано от Заместник председател на Държавна агенция “Национална сигурност”, в което е посочено, че за този автомобил липсват данни за платен годишен данък. Следователно в административнонаказателното производство са били налице противоречиви данни относно наличието на платен данък за автомобила, поради което административно наказващият орган е бил длъжен, след като съобрази, че не е налице изискване към документа за плащане на данъка да се прилага и удостоверение от общината за липсата/наличието на задължения за данък ППС, да извърши разследване и да установи дали действително лицето, предоставило МПС за преглед, е представило някакъв документ за плащане на данък за превозното средство, какъв документ е представило или не е представило въобще документ и как системата е допуснала да се извърши прегледът. Фактът, установяващ се от справката на Държавна агенция “Национална сигурност”, че не е заплащан данък за превозното средство към датата на прегледа в пункта, не влече непременно извод, че при прегледа не е представен никакъв документ за плащане, включително и манипулиран /неистински/, както правилно е преценил и районният съд. При новото разглеждане на делото не са събрани доказателства, които да опровергават този извод. От приетото като доказателство писмо на ИА “Автомобилна администрация” е видно, че при извършване на техническия преглед не е сканиран документ за платен данък, а такова задължение /за сканиране на представения документ/ за санкционираното лице поради липса на достъп до базата данни на съответната община не е и съществувало към този момент. Липсата на доказателства, събрани при новото разглеждане на делото, опровергаващи отразеното в протокола, че е представен документ за платен данък за лекия автомобил и липсата на данни какъв по вид и характеристика документ е представен при извършване на процесния технически преглед води до извода, че описаното в наказателното постановление нарушение “прегледът е извършен, без да е представен документ за платен данък върху автомобила, дължим към деня на извършване на прегледа” не е доказано. Тежестта да се установи съставомерността на деянието, респ. да се докаже извършването на нарушението е на наказващия орган, което той не е сторил нито в административнонаказателното производство, нито в съдебното производство, поради което правилно районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 

 С оглед на изложеното настоящият състав на съда приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК. 

Така мотивиран, Добричкият административен съд, І кас. състав

 

Р    Е    Ш    И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/31.01.2017 год. по НАХД № 184/2016 год. по описа на Районен съд - Геношево.

Решението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                               2.