Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./30.05.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Добрички административен съд, в публично заседание на втори май, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:     Дарина Витанова

                   Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Димитър Димитров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 182 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на И.И.К., подадена чрез адв. А.А. – ДАК, срещу решение от 28.02.2017г., постановено по нахд № 1635/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено издаденото срещу касатора наказателно постановление № 15-0851-0001481/13.08.2015г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич.

Касаторът, счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка като прави оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства. Твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, а същото се дължи изцяло на движението на другия водач с несъобразена скорост. Счита, че са допуснати и процесуални нарушения, тъй като не Бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието. В съдебно заседание се представлява от адв.А., който заявява, че поддържа жалбата, иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд – правилно и законосъобразно, поради което пледира оставянето му в сила.

Административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания намира, че жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 15-0851-0001481/13.08.2015г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Добрич, с което на И.И.К., ЕГН ********** от гр.Добрич, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4-то от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за това, че на 15.07.2015г., около 07,50 часа, в град Добрич, по бул. „Русия“, в близост до № 172, при излизане от крайпътна територия като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ТХ 1347ХК, не пропуска движещият се по път с предимство друг лек автомобил „Пежо“, с рег. № ТХ9118 АМ, вследствие на което е допуснал ПТП, представляващо виновно  нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да ограничават правото на защита на нарушителя, както и че от събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си той е осъществил състава на административно нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по административен ред от наказващия орган. Изводите си за това съдът е изградил въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, като се е позовал и на редовно съставения акт. Приел е, че свидетелите, водени от жалбоподателя, не променят по никакъв начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а и същите са в близки отношения с жалбоподателя. Съдът не е споделил възражението на жалбоподателя, че причина за ПТП е поведението на другия водач, който се е движел с висока скорост. При преценката си за причините за настъпване на ПТП съдът е обсъдил и изготвената експертиза, като е приел за безспорно установено, че жалбоподателят в нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП е предприел маневра да се включи в движението по бул.“Русия“ от средното платно с намерение да се установи в крайното ляво платно за движение, но при преминаването му в лявата лента за движение траекторията на управлявания от него автомобил се пресякла с тази на управлявания от свидетелят П.П. автомобил, който се движел в лявата лента. Вследствие на маневрата предприета от жалбоподателя И.К., настъпил удар между двата автомобила. Съобразно тази фактическа обстановка съдът е приел, че законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на И.К.. В мотивите си съдът е обсъдил и образуваното във връзка с настъпилото ПТП досъдебно производство № 970/2015г. и постановлението за прекратяването му, както и възражението за неспазване на сроковете за издаване на НП, което е отхвърлил като неоснователно, поради спирането на давността съгласно чл.34 от ЗАНН докато продължава наказателното производство.

Така постановеното решение е правилно по същество, предвид формираните изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Изложените в касационната жалба оплаквания за незконосъобразност на съдебния акт, са неоснователни. Твърденият от касатора порок, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, като е кредитирал показанията на другия участник в ПТП, П.П., актосъставителя, Д.С.и свидетелят по съставянето на акта, Б.А., макар че последните двама не са били очевидци на нарушението, а е игнорирал показанията на останалите свидетели с мотива, че те са в близки отношения с жалбоподателя, не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Преди всичко съдът е  преценил достоверността на противоречивите показанията на двете групи свидетели основно въз основа на резултатите от заключението на вещото лице по допуснатата в хода на наказателното производство по ДП № 970/2015г. автотехническа експертиза. Вещото лице установява независимо от показанията на различните групи свидетели, какво е било местоположението на двата автомобила непосредствено преди настъпване на сблъсъка между тях, от което обстоятелство съдът е извел правилен и законосъобразен извод за виновното поведение на жалбоподателя, а не на другия водач, който се е движел непрекъснато в лявата лента за движение след преминаване през светофара на кръстовището.

Колкото до обстоятелството, че районният съд е възприел и показанията на актосъставителя, това не е изобщо процесуално нарушение, дотолкова, доколкото те са логични и последователни и не са оборени от доказателствата по делото. Действително актосъставителят не е присъствал на инцидента и не е възприел лично механизма на ПТП, но показанията му се основават на писмените и устните обяснения на участниците в ПТП, дадени по време на проверката, както и на извършения оглед на място непосредствено след катастрофата. Придобитият професионален опит и знания в разкриване на ПТП и причините за възникването им са позволили на актосъставителя да направи обективна и точна преценка на случилото се, независимо от това, че не е присъствал на местопроизшествието или пък, че не е установил скоростта, с която са се движели двете МПС, поради което правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията му.

Не може да се сподели и възражението, че била изтекли сроковете по ЗАНН за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Това възражение е било направено и пред районния съд, който обосновано и аргументирано го е отхвърлил предвид нормата на чл.33, ал.1 от ЗАНН. Досъдебното производство е било образувано на 27.10.2015г. и прекратено на 26.07.2016г. Непосредствено след влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, началникът на Сектор „Пътна полиция“, на 13.08.2016г. е издал процесното наказателно постановление. Предвид датата на извършване на деянието, 15.07.2015г. и спирането на давността, докато тече разследването по досъдебното производство, не са изтекли сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон. При приетите за установени от районния съд фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост на решението. По тези съображения решението на ДРС следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд- Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.02.2017г., постановено по нахд № 1635/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

    Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: