Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ 225

гр. Добрич, 29. 05. 2017 год.

 

 

Административен съд-Добрич, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Красимира Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Дарина Витанова

                                                                                            Нели Каменска

                                                                                           

при секретар В.С. и с участието на прокурора Виолета Великова изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 178/ 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц.И.И. *** чрез адв. К. К., редовно упълномощен, против решение № 80/ 23. 02. 2017 год. по НАХД № 992/ 2016 год. на Районен съд, гр. Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-156260/ 15. 07. 2015 год. на Началник сектор “Оперативни дейности”-Варна, с което на жалбоподателя на осн. чл. 278б от ДОПК за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000. 00 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Излага становище, че е неправилен извода на съда, че по делото съществуват безспорни доказателства за извършеното нарушение. Претендира отмяна на въззивното решение. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от Ц.И.И. ***  срещу наказателно постановление № 15-156260/ 15. 07. 2015 год. на Началник сектор “Оперативни дейности”-Варна, с което на жалбоподателя на осн. чл. 278б от ДОПК за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000. 00 лв.

  Районният съд е приел за установено, че при извършване на проверка на 26. 05. 2015 год. в гр. Добрич на мястото на разтоварване/получаване на стоката от транспортно средство-влекач с рег. № *** и ремарке с рег. № *** с водач Ц.И.И. е установено, че в транспортното средство има стоки, собственост на фирма “РОСТАР БГ” ЕООД, които не са декларирани на пункт за фискален контрол ГКПП Видин-Дунам мост 2 на дата 25. 05. 2015 год. 10.15 ч. Недекларираните стоки са с висок фискален риск с код от комбинираната номенклатура 02013000 с нето тегло 1 794. 95 кг. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че е извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК, съгласно който текст при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни. Съдът е приел, че допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН и че наложеното наказание в рамките на законоустановения минимум е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Въз основа на тези изводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е правилно. Със закон за изменение и допълнение на ДОПК/ДВ бр. 109/ 2013 год., в сила от 1. 01. 2014 год./ са приети разпоредби, регламентиращи осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Въвеждането на мярката цели предотвратяване неплащането на данъци и защита на фиска. Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск се осъществява на територията на цялата страна от органите по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и обхваща движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката - територията на страната, територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на трета страна. Списъкът на стоките с висок фискален риск е утвърждаван със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да представи пред органите за фискален контрол документите си самоличност и документите, придружаващи стоката. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК, когато за превозваната стока липсват документи или документите не съдържат всички данни за превозваната стока, водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органите по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на пристигане. В конкретния случай при извършване на фискален контрол на стока с висок фискален рист на мястото й на разтоварване в гр. Добрич, обективиран в протокол за извършена проверка № 050900141443К3/ 26. 05. 2015 год. с водач Ц.И.И. е установено, че има стока, която не е декларирана на граничен пункт. Недекларираната стока е подробно описана в протокола за фискален контрол, като е посочен собственика й и основанието за категоризирането й като стока с висок фискален риск. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме/извод, който е направен и от районния съд/, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК, като не е декларирал на граничен пункт ГКПП-Видин-Дунав мост 2 на 25. 05. 2015 год. част от превозната от него стока с висок фискален риск. Правилни са и останалите изводи на районния съд относно материалната законосъобразност на НП, неприложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и законосъобразността на санкционната част на наказателното постановление..

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и в съответствие с материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                              Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/ 23. 02. 2017 год. по НАХД № 992/ 2016 год. по описа на Районен съд, гр. Добрич.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

                                                                                        2…………………….