Р Е Ш Е Н И Е

 

261/12.06.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д.№ 177/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.С.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 71/21.02.2017г., постановено по н.а.х.д. № 1508/2016г. по описа на Добричкия районен съд. В жалбата се изразява общо несъгласие с решението на ДРС и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че не са отчетени факти и събития, както и че има очевидни разминавания в показания и факти.

Ответникът по касационната жалба – сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по нея. 

Представителят на ДОП счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

Районният съд е бил сезиран с жалба от К.С.К. срещу наказателно постановление № 16-0851-001722/26.09.2016г. на началник група към ОДМВР – Добрич, сектор “Пътна полиция” - Добрич,  с което на жалбоподателя за извършени нарушения по чл.100, ал.1, т.2 и чл.150 от ЗДвП са наложени глоби в размер съответно на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, и 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.  

С обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление по отношение на наложеното наказание за нарушение по чл.150 от ЗДвП, а по отношение на наложеното наказание по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП го е потвърдил, като е приел, че нарушенията са безспорно доказани и правилно квалифицирани, но по отношение на наложената глоба по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП не са спазени изискванията на чл.27, ал.2 и чл.12 от ЗАНН, поради което тя следва да бъде намалена до законоустановения минимум, в какъвто смисъл я е и изменил.      

Решението е правилно. 

Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва на посочените в жалбата основания. Начинът, по който нарушителят лично е упражнил правото си на жалба, не дава възможност да се извърши такава проверка. В жалбата му се изразява несъгласие с решението на районния съд, но не се излагат конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяването му. По същество касационната жалба е бланкетна и съдържа общи оплаквания за неотчетени факти и събития и очевидни фактически разминавания, но не сочи в какво точно се изразяват те. С бланкетно съдържание е и въззивната жалба до районния съд, който е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността на наказателното постановление и е изложил пространни мотиви за това, които не е нужно да се преповтарят.   

По безспорен начин са установени по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са направени и изводите на съда.

Не са налице процесуални нарушения нито при събирането, нито при оценката на доказателствата по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Установено е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от единодушните показания на актосъставителя и свидетелите по акта, че на посочените дата, час и място нарушителят е управлявал МПС, без да носи свидетелство за регистрация на МПС и след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП със заповед № 20004/07.03.2011г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич. 

Пред касационната инстанция К. не представя нови доказателства, които да водят до други по-различни изводи. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Направените в него констатации не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства. Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. В хода на производството пред районния съд жалбоподателят е твърдял, че разполага с видеозапис и свидетели по случая, но не е ангажирал нито едно от тези доказателства, въпреки че е имал възможност да го направи в няколко поредни съдебни заседания. Дори напротив, в последните две заседания пред районния съд той не се е явил, за да присъства на разпита на свидетелите по акта, чиито показания са в основата на обвинението.

След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на КАТ в хода на административнонаказателното производство. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че касаторът е извършил вменените му с НП административни нарушения от обективна и субективна страна. След правилно установените факти и обстоятелства са направени напълно законосъобразни правни изводи относно квалификацията на нарушенията и приложимите санкционни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и по отношение на наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, което е в законоустановения размер и не подлежи на преразглеждане от съда. Не се споделят изводите на районния съд по отношение на наказанието по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, което неправилно и незаконосъобразно е намалено в минимален размер, но доколкото липсва касационна жалба от другата страна и предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, касационната инстанция не може да преразгледа този въпрос.                                            

С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.                 

Водим от горното, Административният съд  

                                    

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/21.02.2017г., постановено по н.а.х.д. № 1508/2016г. по описа на Районен съд - Добрич.      

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

 

 

 

                                                                                                2.