Р Е Ш Е Н И Е

 

413

 

26.10.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Административен съд - Добрич, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 176 по описа за 2017г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на „Сердика Турист“ ЕООД, ЕИК 124567743, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Триадица, жк“Гоце Делчев“, бл.52е, вх.Б, ап.26, представлявано от управителя Р.Р.П. срещу Акт за установяване на задължение № АУ 000139/24.11.2016г., издаден от Г.Т.- старши инспектор ревизор по приходите в Община Балчик, потвърден изцяло с Решение № 139Р/17.02.2017г. на М.Г.- директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.

          І. Становища на страните

В жалбата са изложени оплаквания, че оспореният акт и решението, с което той е потвърден са незаконосъобразни. Жалбоподателят счита, че оспореният акт за установяване на задължение е издаден в противоречие с чл.11, ал.3 от ЗМДТ. Оспорва се качеството „данъчно-задължено лице“ на жалбоподателя като се твърди, че „Сердика Турист“ ЕООД е учредило вещно право на ползване върху процесните имоти в полза на „Баутек България“ ООД  за срок от 10 години, считано от 30.12.2010г. Счита, че посочената квадратура на недвижимите имот в оспореният акт е невярна и не отговаря не действителните размери на имота по данъчна декларация и документи за собственост. Моли актът за установяване на задължение и решението, с което е потвърден да бъда отменени като постановени в нарушение на административно- производствените правила и  противоречие с материалния закон и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

          Ответникът, М.Г.- директор на Дирекция „МДТХСД“ при Община Балчик, чрез процесуалния си представител, Г.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение. Твърди, че „Сердика Турист“ ЕООД не е учредило право на ползване върху 3 000 кв.м. от имота, което се установявало от заключението по техническата експертиза. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски и иска присъждане в полза на Община Балчик на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна по следните съображения:

ІІ. От фактическа страна

Оспореният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000139/24.11.2016г. на Галина Тодорова- старши инспектор по приходите в отдел „Общинска данъчна служба“ към дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик, е издаден служебно, в производство по чл.107, ал.3 от ДОПК. С него са установени неплатени публични общински вземания за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци ( ТБО) за периода от 01.01.2013г. до 2016г. (крайна дата на периода не е посочена), дължими от „Сердика Турист“ ЕООД, в качеството му на собственик на: на земя от 8 200 кв.м. и на търговски обект - почивна станция, построена 1993г., масивна конструкция с РЗП 136 кв.м., търговски обект, строен, търговски обект, построен 1993г. масивна монолитна конструкция с РЗП 612 кв.м с масивна монолитна конструкция и РЗП 234 кв.м. С акта е определено, че за горепосочените имоти дружеството дължи заплащане за 2013 г.: ДНИ в размер на 1118,38 лв.- главница и 368.31 лв. лихви, ТБО в размер на 33,63 лв. – главница и 1106,50 лв. – лихви; за 2014г.: ДНИ в размер на 1119,67 лв. - главница и 254,75 лв.-лихва и ТБО от 2776,21 лв. главница и 631,66 лв. –лихви;   за 2015г.: ДНИ – 1118,25 лв. главница и 140,38 лв. лихва и ТБО от 2774,80 лв. главница и 349,10 лв. лихви и за 2016: ДНИ – 1116,84 лв. главница и 26,68 лв. лихва и ТБО от 3350,51 лв. главница и 80,04 лв. лихви. Посочено е, че лихвите са изчислени към датата на издаване на акта- 24.11.2016г.

Актът е съобщен на 06.12.2016г. и е обжалван по административен ред. Жалбата е разгледана и директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“, М.Г. е постановил Решение № 139Р/17.02.2017г., с което е потвърдил изцяло оспорения АУЗ. Решението е съобщено на 24.02.2017г. Ответникът представя допълнителни писмени доказателства- копие на пощенски плик с клеймо, че жалбата до съда е подадена по пощата на 10.03.2017г., т.е. в законоустановения срок.

От доказателствата се установява, че процесният имот е деклариран при придобиването му от „Сердика Турист“ ЕООД с декларации по чл.17 (отм.) от ЗМДТ с вх. № 460/12.06.2007г.(л.76 и 79) с вх. № 601/31.07.2007г. (л.80-82). С двете декларации дружеството е декларирало закупените през 2003г. сгради: почивна станция с РЗП от 4019 кв.м. Стол № 1 към почивната станция с РЗП 2376 кв.м. и Битова едноетажна сграда със ЗП 132 кв.м. и закупената през 2007г. държавна земя от 13939 кв.м.,представляващ ПИ С идентификатор  39459.503.81,  върху която са построени сградите. Към декларациите са приложени документите, удостоверяващи правото на собственост нотариален акт № 46, том ІІ, дело 1496/2003г. на Служба по вписванията –Балчик и Договор № 353/17.05.2007г. за продажба на държавна земя, вписан под № 2225/31.05.2007г. на Служба по вписванията Балчик.

На 30.06.2010г. и на 10.11.2010г. дружеството е подало две нови декларации за същия имот, с които е декларирало подобрения в имота и е коригирало данни като е посочило отчетни стойности на четири сгради: почивна станция за туристическа дейност с отчетна стойност 300 000лв, стол за туристическа дейност с отчетна стойност от 180 000 кв.м., курортна туристическа сграда с отчетна стойност от 100 000 лв. и битова сграда с отчетна стойност 80 960 лв.

В края на 2009г. жалбоподателят учредява вещно право на ползване върху горепосочените имоти  на „Баутек България“ ООД. И по делото се установява, че оспореният Акт за установяване на задължение е издаден въз основа на декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ДК 14000914, подадена на  20.05.2015г. от ползувателяБаутек България“ ООД. В нея е посочено, че „Баутек България“ е лице с учредено право на ползване върху нежилищна сграда на 4 етажа, представляваща почивна станция с РЗП от 3883 кв.м. и стол с РЗП от 2376 кв.м., въз основа на нотариален акт  № 70, том VІ, рег. № 4419, дело 610 от 29.12.2009г. на нотариус Светлин Илчев. Видно от цитирания в декларацията нотариален акт (л.15), на 29.12.2009г. „Сердика Турист“ ЕООД е учредило вещно право на ползване на „Баутек България“ ООД върху Почивна станция с идентификатор  39459.503.212.1 с разгърната застроена площ от 4 019 кв.м., състояща се от фоайе, дневен бар, рецепция, 95 броя хотелски стаи, 11 бр. апартаменти, два занимателни зали, фитнес зала, административни и складови помещения, с изключение на апартамент с външен вход, състоящ се от три стаи и тераса с обща площ от 136 кв.м. Посочена е общата предоставена за ползване площ от почивната станция в размер на 3 883 кв.м. Със същия нотариален акт е учредено право на ползване и върху Стол с идентификатор 39459.503.212.2 с РЗП от 2 376 кв.м. и върху басейн пред почивната станция. Учредено е право на ползване и върху  5 739 кв.м., представляващи част от ПИ 39459.503.212. С друг нотариален акт № 111, том ІІІ, дело № 454/ 30.12.2010г. на нотариус Светлин Илчев „Сердика Турист“ ЕООД е учредило вещно право на ползване на „Баутек България“ ООД върху „Спортно-оздравителен комплекс с находящия се върху него плувен басейн“ с обща застроена площ от 1 470 кв.м., урегулиран в същия ПИ 39459.503.212 по КК на с.Кранево, община Балчик. Или с двата нотариални акта дружеството е учредило право на ползване на третото лице върху 7 209 кв.м., представляващи част от ПИ 39459.503.212, целия с площ от  8 739 кв.м.

По делото бе допусната комбинирана техническа и съдебно-счетоводна експертиза с цел изясняване върху каква част от процесните имоти жалбоподателят „Сердика Турист“ ЕООД не е учредил право на ползване и какви са задълженията му за местни данъци и такси за тези имоти.

Вещото лице геодезист, инж.Б., дава заключение (л.293 и сл.), че с проект за делба, Приложение № 5, внесен в СГКК-Добрич на 17.12.2009г. поземленият имот  идентификатор 39459.503.81 е разделен на два нови поземлени имота: ПИ 39459.503.211 с площ от  5200 кв.м. , включващ и три броя двуетажни жилищни сгради със застроена площ от 117 кв.м., 190 кв.м. и 103 кв.м. и ПИ 39459.503.212 с площ от 8,739 кв.м., включващ 2 броя сгради от първичния имот, а именно почивна станция с площ от 1196 кв.м. и стол № 1 с площ от 799 кв.м. През 2009г. , чрез нанасяне в кадастралната карта бил обособен и самостоятелен обект жилище с идентификатор 39459.503.212.1.1, видно от Приложение № 7.3, с площ от 136 кв.м. Обособяването било извършено с цел този обект, представляващ апартамент да се отдели от площта на сграда с идентификатор 39459.503.211.1, върху която впоследствие е учредено право на ползване на „Баутек България“ ООД. При разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че общо в двата обособени имота сградите на жалбоподателя са 5 броя. При нанасяне на измененията на КК сграда № 4, попадаща в ПИ 39459.503.211 била заличена от КК, тъй като не съществувала, а в същия ПИ били нанесени съществуващите на място сгради № 2 и № 3, за които обаче нямало документи за собственост.

От отговорите на втората задача, се прави заключение, че „Сердика Турист“ ЕООД не е учредило право на ползване върху ПИ 39459.503.211 с площ от 5200 кв.м. и трите сгради, построени в него, а именно сгради с идентификатори 39459.503.211.1 със ЗП 117 кв.м., сграда 39459.503.211.2 със ЗП от 190 и сграда с идентификатор идентификатор 39459.503.211.3 със ЗП 103 кв.м., върху обособения апартамент с идентификатор 39459.503.212.1.1, както и върху част от ПИ 39459.503.212 в размер на 1470 кв.м.

Вещото лице икономист, Е.Й., дава заключение, че за горепосочените имоти на „Сердика Турист“ ЕООД, за които не е учредено право на ползване, не са подавани декларации по чл.17 (отм), респ. чл.14 от ЗМДТ и затова не могат да се определят задълженията за ДНИ и ТБО, дължими от жалбоподателя, тъй като няма информация за тяхната данъчна оценка и отчетна стойност.

Съдът приема и двете заключения по допуснатата комбинирана експертиза като компетентни, обосновани, тъй като изводите в тях съответстват на писмените доказателства по делото. Възражението на ответника да не се приема заключението в икономическата част на експертизата, изготвено от вещото лице Й., е неоснователно, тъй като по делото липсват данни за подавани данъчни декларации за обособените през 2009г. в кадастралната карта на с.Кранево имоти ПИ 39459.503.211 и сгради с идентификатори 39459.503.211.1, 39459.503.211.2, 39459.503.211.3, № 39459.503.212.1.1. по кадастралната карта на с.Кранево.

 ІІІ. От правна страна

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок за оспорване, срещу годен административен акт е. В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят поправи формална грешка в изявлението си в жалбата като заяви изрично, че обжалва първоначалният акт, т.е. акта за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК, а не решението, с което той е потвърден.

Видно от доказателствата, актът за установяване на задължение е оспорен по административен ред. Изпълнена е задължителната процесуална предпоставка по чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК за съдебното обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, тъй като „Сердика Турист“ ЕООД е адресат на издадения ревизионен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които в производствата имат правомощия на органи по приходите, на основание чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.

Оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушения на материалния закон. В АУЗД в противоречие с установените в преписката факти невярно е прието, че същият се издава въз основа на подадена от „Сердика Турист“ ЕООД декларация по чл.14 с вх. № ДК 14000914 от  20.05.2015г.

Видно от съдържанието на процесната декларация, намираща се на л.111-116 от делото, същата е подадена не от „Сердика Турист“ ЕООД, а от ползувателяБаутек България“ООД и описаните от ползувателя  в декларацията имоти са идентични с тези, за които има учредено право на ползване с нотариални актове, съставени на 29.12.2009г. и 30.12.2009г. Органът по приходите е определил облагаемите обекти в несъответствие с данните за тях в кадастралната карта и в съдържащите се в административната преписка документи. По делото се установи, че визираните в АУЗД облагаеми обекти не са идентични със съществуващите на място обекти, за които дружеството не е учредило право на ползване.

Подадената през 2015г. декларация по чл.14 не съответства на данните за имотите в подадената от „Сердика Турист“ ЕООД декларация по чл.14 с вх. № 1210/30.06.2010г., след като дружеството е учредило право на ползване върху част от имотите си в полза на третото лице. С декларацията от 30.06.2010г. жалбоподателят е декларирал имоти-почивна станция и стол, за които е учредил право на ползване на третото лице. Актът и решението, с който той е потвърден са издадени въз основа на неотстранени несъответствия между декларираните данни за облагаемите имоти.

По делото чрез съдебно-техническа експертиза се установи, че имотите, за които „Сердика Турист“ ЕООД дължи заплащане на ДНИ и ТБО са : ПИ 39459.503.211 с площ от 5200 кв.м. и трите сгради, построени в него, а именно сгради с идентификатори 39459.503.211.1 със ЗП 117 кв.м., сграда 39459.503.211.2 със ЗП от 190 кв.м., сграда с идентификатор идентификатор 39459.503.211.3 със ЗП 103 кв.м., а също и обособен апартамент с идентификатор 39459.503.212.1.1 от 136 кв.м., както и част от ПИ 39459.503.212 в размер на 1470 кв.м. Установи се също, че след нанасянето на две от сградите в кадастралната карта и обособяване на самостоятелен обект в сграда-апартамент, извършено през 2009г., дружеството не е подавало декларация по чл.14 за новите обекти и съответно същите нямат индивидуализирана отчетна стойност и данъчна оценка. Описаните в декларацията от 30.06.2010г. имоти не са идентични с действително съществуващите, видно от нанесените данни в кадастралната карта. При липса на данъчна декларация за Органите по приходите в Община Балчик е следвало да установят за кои имоти и части от тях жалбоподателят не е учредил право на ползване и съответно е останал данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО. Вместо това, при оспорването на АУЗД по административен ред в мотивите на решението си по-горестоящият административен орган е приел, че не било необходимо „Сердика Турист“ ЕООД след учредяване правото на ползване да подава декларация по чл.14 от ЗДНТ, тъй както такава вече била подадена от ползувателяБаутек България“ ООД.

Констатирайки несъответствията при определяне на облагаемите обекти, административният орган е имал възможност да се снабди с действителните данни за тях, които са били вписани още през 2009г. в кадастралната карта, видно от представената по делото скица от кадастралната карта № 15-56241/10.02.2017г. (л.72,73). Вместо това е издал АУЗД, в който е описал имоти, за които няма данни в КК.

Оспореният акт следва да бъде отменен. Не съществува законова пречка административният орган в ново производство по установяване размера на задълженията да отстрани съществуващите несъответствия, касаещи данните за вида, предназначението и размерите на имотите, за които „Сердика Турист“ЕООД дължи заплащане на ДНИ  и ТБО.

Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направени по делото разноски за внесена държавна такса и адвокатски хонорар. Същите му се дължат по силата на чл.143, ал.1 от АПК и ответника следва да бъде осъден да заплати на „Сердика Турист“ ЕООД 50 лв. държавна такса, внесена с платежно нареждане (л.267), 390 лева- заплатени възнаграждения за вещите лица от внесения депозит от 500 лв. (л.291) и договорено и внесено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв., видно от договор за правна защита и съдействие № 541  (л.277).Така договореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и не подлежи на редуциране.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Добрич

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № АУ 000139/24.11.2016г., издаден от Г.Т.- старши инспектор ревизор по приходите в Община Балчик, потвърден изцяло с Решение № 139Р/17.02.2017г. на М.Г.- директор на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на „Сердика Турист“ ЕООД, ЕИК 124567743, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Триадица, жк“Гоце Делчев“, бл.52е, вх.Б, ап.26, представлявано от управителя Р.Р.П.  сумата от 940 ( деветстотин и четиридесет) лева разноски по делото за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: