Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

330

Добрич,   25.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, І едноличен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 173/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 712/ 29.03.2017 год. на АдмС - Добрич от П.Д.М., ЕГН  **********,*** срещу Решение № 10/ 07.03.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на П.Д.М. против Разпореждане № **********/ 03.01.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

С жалбата се настоява, че оспореното решение е незаконосъобразно. Прави се оплакване, че неправилно не е признат на жалбоподателя периодът от 01.01.1985 г. до 01.03.1986 г. за първа категория труд. В тази връзка сочи жалбоподателят, че през целия период от 01.11.1983 г. до 25.07.1990 г. е работил като духач на стъкло, независимо че работата му е била изписвана с различни наименования на длъжността – „духач с уста“, „стъклар“, „стъклар духач“ и „духач на стъклени изделия“. Обръща внимание, че съгласно чл. 6б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.) този труд е от първа категория. Изтъква, че през периода 18.01.1991 г. до 01.04.1991 г. е работил като „материалчик“, но липсват мотиви в решението защо не е признат този период за първа категория труд.

С молба вх. № 802/ 06.04.2017 г. (л. 133), подадена чрез адв. Г., жалбоподателят навежда доводи и за други периоди, които неправилно му са зачетени според него за трета категория труд, а именно: от 08.01.1979 г. до 01.07.1980 г. в ОЗ „Добрич“, като сочи, че за периода от 08.01.1979 г. – 25.05.1983 г. е работил като „работник конвейр“ и според представения от НОИ опис периодът от 01.07.1980 г. до 25.05.1983 г. е признат за втора категория труд, но този от 08.01.1979 г. до 01.07.1980 г. – за трета категория. По отношение периода от 09.06.1983 г. до 01.03.1984 г. в ОСП „Вторични суровини“  жалбоподателят твърди, че също е бил на длъжност „духач“ и неправилно този период не му е признат за първа категория.

С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 6б от ПКТП иска от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.Г., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за назначаване на вещо лице, което да установи в архива чрез преглед на ведомостите за заплати какви длъжности е заемал жалбоподателят за оспорените периоди и какви отчисления са му правени, както и да бъде допуснат разпит на свидетел, който да установи характера и условията на труда, който е полагал жалбоподателят.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Ц., която излага становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на Директора на ТП на НОИ Добрич – потвърдено. В писмена защита вх. № 1688 от 25.07.2017 г. поддържа становището си.

Административен съд – Добрич, Първи едноличен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 10/ 07.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич /л.71 - 73/ е изпратено с писмо чрез куриерска служба “*****” ООД до оспорващия и е получено на 09.03.2016 г. (л. 74). Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 22.03.2017 г., видно от отразеното върху печата, поставен в горен десен ъгъл (л. 4) Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № 2113-24-1839/ 24.10.2016 г. на П.Д.М. /л. 52 - 54/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).

С Разпореждане № **********/ 03.01.2017 г. на Ръководител "ПО" (л. 66) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 на КСО, тъй като няма 15 г. осигурителен стаж от ІІ – ра категория труд, а има сбор от първа и втора категория – 13 години 11 месеца и 04 дена към датата на заявлението – 24.10.2016 г., както и че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 1 – 2 на КСО в редакцията от 01.01.2016 г., тъй като няма навършени 63 г. 10 м., а е на 58 г. 10 м. 28 дни и има 44 г. и 04 м. и 02 дни осигурителен стаж към датата на заявлението – 24.10.2016 г. В мотивите на Разпореждането е записано, че се отказва да бъде зачетен осигурителният стаж от първа категория труд от „*****“ ООД за периода 09.06.1983 – 01.03.1984 г.; 01.01.1985 г. – 01.03.1986 г. и 01.04.1989 г. – 01.04.1990 г., тъй като след извършена проверка от ревизор към отдел КПК при ТП на НОИ по разчетно – платежните ведомости е установено, че няма нанесена длъжност по чл. 6б от ПКТП /отм./ и е анулирано удостоверение № 3/ 12.02.2016 г., издадено от „*****“ ООД.

В тримесечния срок за оспорването му, на 07.02.2017 г. с вх. № 1012-24-17 от М. е подадена жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 69 - 70). С Решение № 10/ 07.03.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 71 - 73) жалбата срещу Разпореждането е отхвърлена. Административният орган изрично е изредил периодите, през които положеният труд е признат за такъв от първа и втора категория. По отношение периода от месец 06.1983 г. до м. 02.1984 г. е посочил, че по ведомости – лицето е работило в ширпотреба, стъкларски цех; от м. 01.1985 г. до м. 02.1986 г. – стъклар; от м. 04.1989 г. до м. 03.1990 г. – работник в стъкларски цех. Допълнил е, че за останалите периоди е вписана длъжността „духач“ и в тази връзка е отразил, че е анулирано удостоверение № 3/ 12.02.2016 г., издадено от „*****“ ООД (л. 38), тъй като данните в него не съответстват на тези по ведомостите за заплати. За да мотивира отхвърляне на жалбата, ответникът се е позовал и на писмо № 1130-40-594-1/ 27.05.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Пенсии“ при НОИ София (л. 46), съгласно което трудът, положен на длъжност „стъклар – духач“ и „работник“ в стъкларски цех, следва да бъде отнесен към трета категория труд, тъй като при определяне на длъжността приоритет е даден на длъжността „стъклар“, чиито задължения в етапите на производството са с по–голям относителен дял от времето, необходимо за изпълнение на задачите. В методическите указания е отразено, че в тези случаи длъжностното наименование се конкретизира на основата на съответните длъжностни характеристики, като се привежда към наименованието, което най – пълно съответства на изпълняваната работа. В случая е указано, че поради обстоятелството, че от наличната разчетно – платежна документация не може да се направи извод за конкретна дейност /по смисъла на т. 48 от ПКТП  /отм./, извършвана в стъкларския цех, длъжността „стъклар – духач“, посочена в документацията, като „работник“, следва да бъде отнесена към трета категория труд.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши справка в архива, да даде отговор на въпроса какви отчисления са правени през процесния период от трудовото възнаграждение на жалбоподателя и може ли от тях да се направи извод за категорията труд, който е упражнявал или длъжността, която е заемал. Заключението на вещото лице е представено на 09.06.2017 г. (л. 151 – 160) Вещото лице е извършило проверка на документите, приложени към делото, ведомостите за заплати на „*****“ ООД и ведомостите за заплати в Обувен завод „Добрич“, както и в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ гр. Силистра.

От Таблица 1 на заключението на вещото лице се установява, че  само за м. май 1979 г. и м. август 1979 г. няма данни за заеманата от М. длъжност, като за целия останал период от м. януари 1979 г. до м. юни 1980 г. е работил като „работник“ на различни конвейри в Обувен завод „Добрич“ според ведомостите за заплати. От Таблица 3 се вижда, че по същия начин е отразена длъжността и в трудовата книжка на лицето, като със същата длъжност фигурира и за периода от 01.07.1980 г. до 25.05.1983 г. За отделните периоди във „*****“ ООД вещото лице е посочило длъжностите по ведомостите за заплати (Таблица 2), съответно длъжностите по описа на НОИ по трудова книжка в различните предприятия (Таблица 3). От Таблиците се установява, че за периода м. януари 1991 г. до 01.04.1991 г. във ведомостите за заплати лицето фигурира с длъжност „духач на стъкло“, а по трудова книжка – „материалчик“.

         Заключението не е оспорено от страните и е приложено от съда към доказателствения материал по делото.

За периода от 09.01.1983 г. до 25.07.1990 г. по делото е приложено и заверено копие от страницата на трудовата книжка, в която за този период са отразени длъжности на М. – „ученик – стъклар“, „духач с уста“, „стъклар“, „стъклар – духач“ и „духач на стъклени изделия“. (л. 36)

Като доказателство е приета Производствена характеристика на дейността на стъкларски цех – ширпотреба във „*****“ ООД. (л. 39) Същата не е оспорена от ответника.

От ответника са представени и заверени копия на ведомостите за заплати за периода от м. януари 1984 г. до м. октомври и м. декември 1984 и от м. януари 1987 г. до м. декември 1989 г. (л. 75 – 128) Цехът е наречен „стъклопроизводство“; „съпътстващо производство“, „стъклолеене“, „стъкларски цех – духачи“, „стъклопроизводство“, „стъклари“, „стъкло – духачи“.

За януари 1984 г. във ведомостта са изредени работниците и е записано, че работят в ширпотреба, стъклопроизводство. Както е посочило и вещото лице, срещу имената им няма посочени длъжности. (л. 75) По същия начин е оформена ведомостта и за м. февруари 1984 г. (л. 76) За м. март 1984 г. вече е посочена длъжността „духач“ срещу първия работник и за следващите, вместо да се изписва отново длъжността, с кавички е отразено, че се касае за същата длъжност. (л. 77) До месец септември вкл. длъжността е посочена по този начин. За м. октомври и м. декември 1984 длъжността на работещите в цеха е записана като „майстор – стъклари“ От януари 1987 г. изрично е записано „духачи“, като някъде са отразени длъжностите с тиренца и кавички. Вещото лице в съдебно заседание е употребило „тиренца“.

По искане на оспорващия по делото е разпитан свидетелят Любен Вълчев Георгиев, работил като „огняр“ във „*****“ с жалбоподателя. Св. Георгиев сочи за жалбоподателя: „…той работеше изделия, които се надуваха ръчно с уста, вази, фруктиери, бонбониери, кани, халби и всичко това се надуваше от него… при нас стъкларят беше майстор – духач – стъклар… този цех, те където работеха, е пещта, която се насипва и топи на 2000 градуса, стъклото се топи… начупено стъкло, хвърля се в пещта и се топи, отровно, сяра се хвърля, много компоненти вътре и те го вдишваха и цианкалий се хвърляше.“

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 10/ 07.03.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

По делото не е спорно, че е представена трудова книжка, като са събрани доказателства и от ведомостите за заплати.

В тази връзка настоящият състав счита, че в противоречие с чл. 40, ал. 1 от НПОС административният орган не е ценил записаните в трудовата книжка длъжности, въпреки че същата е надлежно оформена. Същевременно липсват мотиви в решението и потвърденото с него разпореждане, защо не се цени записаното в трудовата книжка, която е сред документите, от които се установява осигурителният стаж. Така за периода м. 06.1983 г. до м. 02.1984 г. и от м. януари 1985 г. до м. 02.1986 г., съответно от м.04.1989 г. до м.03.1990 г. с оглед обстоятелството, че в разчетно – платежните ведомости лицето било записано като работник и стъклар, административният орган не е зачел този период за първа категория и е анулирал издаденото от предприятието – осигурител удостоверение. Същевременно се е позовал на указателното писмо на Главна дирекция „Пенсии“ при НОИ София, че длъжностното наименование се конкретизира на основата на съответните длъжностни характеристики, но не е изложил мотиви защо не кредитира приетата като доказателство производствена характеристика на дейността на стъкларски цех, в която по начина на описване на дейността, безспорно са изпълнени условията на чл.6б от ПКТП, съгласно който трудът на работници в производството на стъклени произведения - духачи с уста на стъкла, материалчици (заготовчици), зареждачи при производство на шихта в стъкларската промишленост, фуксаджии, оператори на линии за производство на плоско стъкло, оператори на автомати и линии за производство на стъклени изделия, топитьори и помощник-топитьори в производството на плоско стъкло и фрита се зачита за първа категория труд. Нещо повече, за периода януари и февруари 1984 г. във ведомостите няма длъжност, но е записано, че лицето е работило в цех „стъклопроизводство“. Съпоставянето на ведомостите с длъжностната характеристика на работещите в този цех разкрива характера на работа на жалбоподателя. В производствената характеристика на дейността на стъкларски цех – ширпотреба, а оттам и на длъжността „духач на стъкло“, изписвана по различен начин в различните периоди, но съдържаща едни и същи действия, изрично е отбелязано, че се работи с основни материали – отпадъчно стъкло, варовик, калцинирана сода и кварцов пясък. Те се загряват при температура 750 – 1300 градуса, като за да се произведе продукт от стъкло, същото трябва да се разтопи. Оформя се нагорещена аморфна маса на специална дъска с въртеливо движение и се духа през тръба. Представената характеристика следва да бъде обсъдена наред с разчетно – платежните ведомости и записите в трудовата книжка. Разглеждането на тези доказателства в тяхната взаимовръзка, а не изолирано едни от други, налага на различни от сторените от административния орган изводи. В тази връзка са и показанията на свидетеля. Разпитаният по делото на основание чл. 104, ал. 10 КСО свидетел още веднъж потвърждава съдържащото се в длъжностната характеристика относно процеса и условията, при които са произвеждани стъклените изделия и указва на труд, изпълняван при условията на първа категория по чл. 6б от ПКТП /отм./ в предприятието „*****“ ООД. Касае се за труд, полаган в условия на изключително висока температура и наличие на отровни вещества. 

Липсата на мотиви и игнорирането на доказателства, без да са изложени фактически и правни основания за това, опорочават издаденото решение. В нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изследвал и анализирал всички факти и обстоятелства преди издаването на ИАА, като поради тази причина оспореното решение е издадено в нарушение на чл. 117, ал. 3 от КСО, който изисква ръководителят на териториалното поделение да се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение.

На следващо място, липсват мотиви и поради това съдът не може да прецени каква е била волята на административния орган по отношение незачитането на труда на жалбоподателя през периода от 08.01.1979 г. – 01.07.1980 г. за втора категория труд, когато по ведомост е работил като „работник конвейр“, по трудова книжка също, като по ведомост само за м. май и м. август 1979 г. няма данни за длъжността, но такива има пък в представената и надлежно оформена трудова книжка. Същевременно за същата длъжност за периода 01.07.1980 г. до 25.05.1983 г. трудът е зачетен от втора категория, което отговаря на изискванията на чл. 31б от ПКТП /отм./, съгласно който работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Едва в писмената си защита процесуалният представител на ответника сочи, че след Експертна комисия от МТСП и Дирекция „Пенсионно осигуряване“ през 1991 г. на наличната първична отчетна документация по т.31б от ПКТП /отм./, втора категория труд се зачита за работници, работили в завода, считано от 01.07.1980 г., а времето преди тази дата се зачита на всички работници от трета категория труд. Заключенията на тази комисия липсват по делото и е недопустимо с тях да се обосновава решението на административния орган, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да организира своето процесуално поведение. В решението не са налице изложени основания защо е прието така, след като работникът е изпълнявал една и съща длъжност.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че следва да отмени оспореното решение, с което е потвърдено Разпореждането за отказ за отпускане на пенсия на жалбоподателя и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане, при което като се запознае с всички доказателства по делото, съобрази изискванията на чл. 40, ал. 1 от НПОС, съпостави относимите документи, да се произнесе по подаденото Заявление вх. № 2113-24-1839/ 24.10.2016 г. на П.Д.М.  за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изложи конкретни фактически и правни основания за всеки един период, който признава или не признава за съответна категория труд. 

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 504 лв. за адвокатско възнаграждение и 290 лв. за хонорар на вещото лице по СИЕ.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 712/ 29.03.2017 год. на П.Д.М., ЕГН  **********,*** Решение № 10/ 07.03.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на П.Д.М. против Разпореждане № **********/ 03.01.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на П.Д.М., ЕГН  **********,*** сумата от 794 лв. (седемстотин деветдесет и четири  лева) съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: