Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

247 /06.06.2017г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                       ТЕОДОРА МИЛЕВА

     

             При участието на прокурора от ДОП ДИМИТЪР ДИМИТРОВА и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к. адм. д. № 168/2017г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на П.В.Г. с ЕГН ********** *** срещу решение6/01.02.2017г. по н.а.х.д.407/2016г. на РС - Балчик, с което е потвърден електронен фиш серия К № 1415809 на ОД на МВР – Добрич, с който на касатора, в качеството му на представляващ „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес гр.Варна, ***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съобразно приетото и обвързващо съда тълкуване, дадено в ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. по описа на ВАС, в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения може да се осъществи единствено със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, докато в случая нарушението е установено и заснето с мобилно техническо средство, което е обслужвано и използвано непосредствено от и в присъствието на контролен орган. В тези случаи съгласно цитираното по-горе решение не следва да бъде издаван ЕФ, а водачът трябва да бъде спрян от служителите и да му бъде съставен АУАН, респективно НП. Прилагането на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки води до процесуалната незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Твърди се, че като не се е съобразил тези обстоятелства, районният съд е постановил едно неправилно и противоречащо на закона решение. Иска се отмяна на решението на БРС и постановяване на друго по същество, с което да се отмени електронният фиш, или евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.            

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.  

Представителят на ДОП счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на П.В.Г. *** срещу електронен фиш серия К № 1415809 на ОД на МВР – Добрич, с който на касатора, в качеството му на представляващ „СОТ – Сигнално охранителна техника“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел за безспорно установено от събраната по делото преписка по чл.189, ал.8 от ЗДвП, че на 10.11.2016г. в 14, 42 часа в с.Соколово, общ.Балчик, по ул. „Кирил и Методий“ в посока гр. Добрич, в района на ЗК „Сокол“, където по план – разстановка се е намирал полицейски автомобил с рег.№ ТХ 7032 СХ, оборудван с мобилна система за видеоконтрол, зачислен на сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, с поставен пътен знак Е - 24, жалбоподателят е управлявал л.а. “Дачия Докер” с рег.№ *** със скорост 85 км/ч при максимално разрешена скорост в населено място 50 км/ч, представляващо нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – M, № 537, клип № 12919. Изтъкнал е, че процесният автомобил е собственост на ЮЛ, чийто законен представител е жалбоподателят, и тъй като той не е посочил друго лице, на което да е предоставил управлението на МПС, правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. По отношение на формата на акта съдът е приел, че фишът съдържа всички задължителни реквизити съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като разликата в засечената скорост от 88 км/ч и посочената във фиша скорост от 85 км/ч се дължи на т.нар. толеранс, който представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта при полеви условия. Изтъкнал е, че редуцираната по-ниска скорост на движение се явява в полза на нарушителя и не нарушава неговото право на защита. От друга страна е приел, че нарушението е установено и фиксирано с технически изправно средство за измерване, при спазване на изискванията на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за предварително обозначаване и оповестяване на участъка, в който се е извършвал контрол на скоростта, съгласно приложената по делото снимка с преносим пътен знак, указващ заснемане с АТСС, позициониран спрямо полицейския автомобил. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима само за случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които работят на автоматичен режим, без да се обслужват от съответен контролен орган. Посочил е, че с измененията на ЗДвП от 2015г., които са съобразени със становището, дадено в ТР № 1/ 26.02.2014г. на ВАС, се допуска възможността електронен фиш да бъде издаден и в случаите, при които се използват мобилни технически средства, като изискването е да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. Развил е съображения, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Т.е. контролният орган не се намесва в работата на АТС, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, като именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Посочил е, че принципът на действие на мобилните системи е един и същ с този на стационарните системи, като обработката и издаването на ЕФ и за двата вида системи е централизирана информационна система. По тези съображения районният съд е приел, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването в закона техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Най-после е приел, че нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е определено в рамките на законоустановените граници, в резултат на което е стигнал до извода за законосъобразност на ЕФ.                    

Така постановеното решение е правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е основното и единствено възражение на касатора, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е неприложима за случаите на установяване и заснемане на нарушение на скоростта с мобилно техническо средство. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че електронен фиш може да се издаде не само за нарушения, установени и заснети от стационарни, но и от мобилни технически средства за видеоконтрол, основавайки се на новите законодателни изменения на ЗДвП.

При изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС (чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП), като нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с такива технически средства или системи.    

Съгласно изменената разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тази норма следва да се тълкува във взаимовръзка с легалните определения на понятията „електронен фиш” и „автоматизирани технически средства и системи“, дадени в §6, т.63 (доп. - ДВ, бр.19/2015 г.) и т.65 (нова – ДВ, бр. 19/2015 г.) от ДР на ЗДвП, съгласно които електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи, а автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В тези разпоредби никъде не се съдържа ограничение за издаване на електронен фиш само въз основа на стационарни автоматизирани технически средства, като при това мобилните камери са включени изрично в кръга на АТСС по закон.  

От друга страна, по силата на законовата делегация на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36/2015 г.), от анализа на която се налага изводът, че понастоящем нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им посредством стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин. Нормативните критерии и условия относно въвеждането в експлоатация, редът за използване, начинът на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизираният режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в ТР № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в това решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и при спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19/2015 г.) и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. настоящият касационен състав намира, че издаването на електронен фиш за допуснати нарушения по чл.21 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията са установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система при условие, че са спазени изискванията на цитираната наредба, а в случая това е точна така. От доказателствата по делото е видно, че контролът е осъществен с АТС, одобрено по реда на ЗИ, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за използването на мобилното устройство е съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съпроводен със снимка на разположението на уреда, мястото за контрол е предварително обозначено с преносим пътен знак Е-24, разположението на който е документирано със снимка съгласно чл.7, ал.2 от посочената наредба. Следователно процесното АТС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Правилно и законосъобразно е становището на районния съд, че работният процес на АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата работа, а само включване и изключване, поради което не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на извършено нарушение да бъде автоматизирано, за да се избегне човешка намеса. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол и достоверността на отчетените с него резултати. Контролният орган няма никаква възможност да въздейства върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, с оглед на което установяването и заснемането на процесното нарушение с мобилно техническо устройство не е пречка за прилагането на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както правилно е преценил и районният съд.

С оглед на гореизложеното, административният съд счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

            Водим от горното, Административният съд      

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение6/01.02.2017г. по н.а.х.д.407/2016г. на Районен съд – Балчик.  

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                       

 

 

 

 

                  2.