Р Е Ш Е Н И Е

№207

 

гр. Добрич, 22.05.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, С.К., разгледа докладваното от председателя административно дело № 165 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на М.Т.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К.П. ***, с адрес за призоваване в гр.Добрич, ул.“Славянска“ № 23, вх.А, ап.2, против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0851—0000118 от 22.02.2017г. на началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС марка „Ауди А 6“, модел „Авант Куатро“, с рег. № хххххх, за срок от 190 дни и е заповядано отнемането на двата броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС с № 008134989.

 В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като адресатът й,т.е. жалбоподателят не е собственик на процесния лек автомобил. Макар и към датата на здаване на заповедта автомобилът да бил регистриран на името на жалбоподателя, негов собственик била М.Т.С., съгласно договор за дарение на МПС от 11.10.2016г. Иска се заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски за държавна таса и адвокат по представен списък.

Ответникът, Началникът на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна, М.Т.С., в писмено становище по делото от 26.04.2017г. заявява, че жалбоподателят е нейн внук и че същият й е дарил процесния лек автомобил с индивидуализиран нотариално заверен договор за дарение от 11.10.2016г. Затова счита, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, поради липса на материалноправните предпоставки за налагането на процесната ПАМ.

Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от неговия адресат. Заповедта е връчена на адресата й на 01.03.2017г., а жалбата е постъпила на 11.03.2017г., т.е.в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена затова, че на 22.02.2017г., около 21,30 часа М.Т. Тодоров е управлявал лек автомобил марка „Ауди А 6“, модел „Авант Куатро“, с рег. № хххххх, в гр.Добрич, по ул.“Иларион Макариополски“. Бил спрян за проверка пред дом № 45 и контролните органи установили, че е употребил наркотични вещества. Проверката била извършена чрез вземане на проба с техническото средство DRUG TEST 5 000STK“, с инв.№ ARHJ-0017, което отчело положителен резултат- наличие на канабис и амфетамин. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 101339/22.02.2017г., с който на жалбоподателя е отправено обвинение за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В съставения акт контролните органи са приели, че собственик на лекия автомобил е водачът му, М.М.. Въз основа на така съставения акт, на същата дата е издадена и оспорената заповед, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, поради това, че М.М. управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, е прекратена регистрацията на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, отнети са двата броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС на водача.

Жалбоподателят не оспорва така установената фактическа обстановка, вкл. и факта, че е управлявал процесния лек автомобил под въздействието на наркотични вещества. За нарушението на ЗДвП, квалифицирано като престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, М.М. се е признал за виновен и на основание чл.78а, ал.1, от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административното наказание „глоба“ от 1000 лв., видно от представеното по делото решение № 107/14.03.2017г. на Районен съд гр.Добрич.

За доказване на твърденията, че друго лице е собственик на лекия автомобил, жалбоподателят представя договор за дарение на МПС от 11.10.2016г., от който е видно, че е дарил автомобила на М.Т.С., с ЕГН **********. Договорът е редовен от външна страна. Подписите на страните и датата на сключването му са нотариално заверени от нотариус Мирчо Стефанов с район на действие ДРС и е вписан в нотариалните книги под № 5378. Ответникът не оспорва действителността на договора.

Представено е заявление с вх. № 851000-3183/09.03.2017г., от което е видно, че няколко дни след връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, М.Т.С. е поискала началникът на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич да отмени заповедта, с която е прекратена регистрацията на процесния автомобил с твърдението, че е придобила собствеността върху същия. В заявлението е цитиран номерът, датата, нотариуса, извършил заверката на подписите в цитирания договор за дарение. По заявлението няма произнасяне. По преписката няма данни срещу М.Т.С. да е образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл. 102 от ЗДвП.

От правна страна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в последната й редакцията, публ в  ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г., принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно тази законова делегация и  заповед № 357з-113/22.01.2015г., издадена в изпълнение на заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи на директора на ОДМВР – Добрич, началникът на сектор „Пътна полиция“, в качеството си на  ръководител на службата за контрол по Закона за движение по пътищата, е компетентен да наложи ПАМ от вида на процесната.

Заповедта е в писмена форма и съдържа мотиви, но при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.36, ал.1 от АПК. Нарушено е изискването за служебно събиране на относими към административното производство доказателства, което е довело до материалната незаконосъобразност на оспорената заповед.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е и т.2а (нова, в сила от 21.01.2017 г.) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

Случаите, в които може се наложи тази принудителна мярка, както и качеството на лицето, на което се налага ПАМ са изрично посочени в т.2а на чл.171 от закона – „собственик, който управлява моторно превозно средство“. В конкретния случай, не са налице основанията по чл.171, т.2а от ЗДвП за налагане на мярката, цитирани в оспорената заповед. Адресат на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП може да е само лицето, което е собственик и водач на автомобила едновременно. Това са условията към качеството на лицето, визирани в хипотезата на правната норма на чл.171, т.2а от ЗДвП.

Безспорно е установено, че на посочената дата и място жалбоподателят е бил водач на процесното МПС и го е управлявал под въздействието на наркотични вещества, но не е бил носител на правото на собственост върху автомобила, няколко месеца преди нарушението, на 11.10.2016г., го е прехвърлил по реда на  чл.144, ал.1 от ЗДвП на М.С. - негова роднина по права линия от втора степен.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. Според чл.144, ал. 2, при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представя нотариално заверен договор за дарение от 11.10.2016г. на процесното МПС, който е редовен от външна страна и не е оспорена неговата действителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП, при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Според, ал. 2 на същата норма, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

Действително в случая, страните по договора за дарение не са изпълнили задълженията си по цитираните разпоредби и към датата на извършване на деянието управляваният от жалбоподателя автомобил все още се е водил регистриран на негово име. Това е станало и причина за грешното определяне на адресата на заповедта за налагане на ПАМ.

Съдът съобрази, че свидетелството за регистрация на МПС е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство по смисъл на § 2, т. 7 от ДР на  Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. А самата регистрация, съгласно § 2, т.4 от ДР на наредбата, е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер. Нито ЗДвП, нито цитираната наредба определят, че свидетелството за регистрация е титула за собственост на МПС. Документът за собственост на МПС е договорът с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.144, ал.1 от ЗДвП и затова е възможно да съществува несъответствие между регистрираните данни и действителното фактическо положение.

Ето защо, в случаите за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган не е обвързан само с данните за собственика според регистрационния талон, а е следвало служебно да изясни кой е собственика на автомобила, като уведоми жалбоподателя по реда на чл.26 от АПК за започналото административно производство и изиска от водача на автомобила документ, удостоверяващ правото му на собственост.

Провеждането на административното производство в нарушение на чл.36, ал.1 от АПК се явява особено съществено, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно определяне адресата на акта - само по регистрираните за превозното средство данни, без да са събирани други доказателства. Ако административният орган беше изискал документ по чл.144, ал.1 от ЗДвП, щеше да установи, че собственикът на процесния автомобил е лице, различно от нарушителя и щеше законосъобразно да наложи ПАМ на собственика по реда на чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, с което би се постигнала и целта на принудителната административна мярка – жалбоподателят да не може да управлява автомобила на роднината си по права линия от втора степен, заинтересованата страна М.С.. Последната законосъобразно би понесла неблагоприятните последици от това, че е предоставила собствения си автомобил на лице, употребило наркотични вещества.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е узнал за производството едва при връчване на оспорената му заповед, тъй като няколко дни след връчването на заповедта е постъпило заявлението на М.С. до началника на сектор „Пътна полиция“ с твърдението, че автомобилът е нейн. Представеният в съдебното производство договор за покупко-продажба на МПС е с нотариална заверка на подписите, с достоверна дата е, и удостоверява настъпилата промяна в правото на собственост, от което следва извод, че адресатът на заповедта е неправилно определен в противоречие на чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата и основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.

Жалбоподателят се представлява от адвокат, който претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар и държавна такса. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, съдът следва да осъди Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –Добрич да заплати на М.Т.М. разноските по делото.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич ІV-ти състав

 

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0851—0000118 от 22.02.2017г. на началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Добрич, с която на М.Т.М. с ЕГН **********  е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС марка „Ауди А 6“, модел „Авант Куатро“, с рег. № хххххх, за срок от 190 дни и е заповядано отнемането на двата броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС с № 008134989.

ОСЪЖДА Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –Добрич да заплати на М.Т.М. с ЕГН ********** *** сумата от 410 (четиристотин и десет)  лева, представляващи разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                     Н.Каменска