Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

216 /26.05.2017г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                        ТЕОДОРА МИЛЕВА

     

             При участието на прокурора от ДОП СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Сандева КАД № 163/2017г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

           Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от К.Г.К. *** срещу решение № 67 / 16. 02. 2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1260 / 2016 г. по описа на РС - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0851-001399 от 15. 08. 2016 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора са наложени следните административни наказания - глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен спазването на процесуалните правила и доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършване на нарушението, тъй като в производството по делото наказващият орган не е установил, че действително водачът на процесния автомобил е превишил скоростта на движение. На част от разпечатаните кадри от видеоклипа е видно, че пред автомобила на жалбоподателя се е движил друг автомобил, което поставя под съмнение, че е отчетена именно скоростта, с която се е движил автомобилът на жалбоподателя. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за спазване на изискванията за обозначаване на участъка от пътя, където е бил осъществен контролът чрез мобилното техническо средство, и за начина, по който това обстоятелство е било оповестено, както и доказателства за това, че работата на мобилното устройство е била на автоматичен режим. По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление.       

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.   

Представителят на ДОП счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.   

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:  

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и че събраните писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Изложил е съображения, че показанията на контролните органи, съпоставени с приложения към преписката клип, доказват по безспорен начин, че на 10.05.2016г. К. е управлявал МПС с превишена скорост, като скоростта е отчетена с изправно техническо средство – мобилна система за контрол на правилата за движение тип TFR-1M, фабр. № 537. Посочил е, че представеният клип доказва измерената скорост, доколкото се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, тъй като е направен от изправно техническо средство. Направил е извод, че с поведението си жалбоподателят е нарушил законовата норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в резултат на което е потвърдил наказателното постановление.                   

Решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства за правнорелевантните по спора факти и обстоятелства.

На първо място, районният съд е счел, че системата за видеоконтрол, с която е измерено превишението на скоростта, е изправно техническо средство, без да е събрал каквито и да е доказателства, че тя е одобрен тип средство за измерване съгласно ЗИ и е преминала първоначална и последваща проверка от БИМ, въпреки изричните искания за това във въззивната жалба. Изводите на съда в тази насока са необосновани и не съответстват на основните принципи, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

На второ място, районният съд не е събрал доказателства и не обсъдил изобщо въпроса дали и как е било обозначено мястото за контрол, макар че във въззивната жалба са били наведени доводи, че в АУАН и НП не е посочено каква точно е системата за видеоконтрол (мобилна или стационарна), както и дали е имало поставен знак за това на необходимото място. Действително в хода на производството съдът е изискал цялата административна преписка, но без да уточни какви конкретни доказателства са му необходими за изясняване на спорните обстоятелства по случая. С това си поведение съдът е нарушил не само правилата на служебното начало в производството по обжалване на наказателно постановление, по силата на които той е длъжен да указва на страните, че не сочат доказателства за някои обстоятелства от значение за спора, както и сам да събира доказателства за това, но е накърнил и правото на защита на наказаното лице, чиито възражения или по-голямата част от тях са останали необсъдени и неизяснени в мотивите към решението.   

От друга страна, с последните изменения на ЗДвП и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.) са въведени нови специални правила за използване на заснемащи уреди за контрол, изискващи предварително обозначаване и оповестяване на местата за контрол с АТСС, които полицейските органи са длъжни да спазват при упражняване на своите контролни функции с цел гарантиране на обективността и достоверността на измерванията на скоростта. Независимо че във въззивната жалба не е бил изрично поставен този въпрос, съдът е бил длъжен служебно да го прецени, като събере и необходимите доказателства за това, което той не е сторил. Районният съд не е дал отговор и на въпроса защо приема, че отчетената с мобилното устройство скорост е на автомобила на жалбоподателя, след като на представения по делото снимков материал се виждат заснети два автомобила в непосредствена близост един след друг. Разбира се, възможно е процесната система за видеоконтрол да не прави запис и да не установява нарушение, когато измерената скорост не може да се свърже с конкретен нарушител поради движение на колона от превозни средства или при наличието на няколко превозни средства в зоната на изчисление, при което положение съмненията относно това чия е фиксираната скорост биха отпаднали и възраженията на водача биха били неоснователни, но за да се направи този извод е необходимо да се изследват техническите характеристики на системата за видеоконтрол съгласно ръководството за нейната експлоатация (методически указания за работа с техническо средство), каквото в случая не е налице по делото.            

 От всичко изложено дотук настоящият касационен състав намира, че вътрешното убеждение на районния съд е изградено в нарушение на процесуалните изисквания, гарантиращи установяване на обективната истина, което налага отмяна на обжалваното решение на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере всички относими и необходими доказателства относно техническата изправност и режима на работа на системата за видеоконтрол, както и относно реда и начина на обозначаване и оповестяване на мястото за видеоконтрол, и едва след това да се произнесе по законосъобразността на наказателното постановление на всички основания в съответствие с изискванията на чл.63, ал.1 от ЗАНН.                   

            Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

     

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 67 / 16. 02. 2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1260 / 2016 г. по описа на Районен съд - Добрич.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.   

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      

 

 

 

 

                  2.