Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ …………………..

гр. Добрич, 5. 05. 2017 год.

 

 

 

 

Административен съд-Добрич, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова АД № 162/ 2017 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н.С.Н., ЕГН ********** ***, офис 4 чрез адв. П. П., редовно упълномощена, против Разпореждане на полицейски орган от 15.03.2017 г., издадено на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от Л.Д.И.-полицейски инспектор в Районно управление, гр. Ген. Тошево, с което на жалбоподателя в качеството му на собственик е разпоредено да създаде условия за недопускане на престъпления, свързани с целостта на обект-сграда, находяща се в гр. Ген. Тошево, ул. “Васил Алексиев”, парцел ІІ-518, имот пл. № 515, да монтира камери за извършване на видеонаблюдение, при нужда да монтира СОТ и да постави метални решетки на прозорците и вратите.

Жалбоподателят счита, че оспорваното разпореждане е незаконосъобразно. Сочи, че не е собственик на имота, по отношение на който е издадено разпореждането. Разпореждането не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В писмена защита по делото сочи, че в полицейското разпореждане имотът не е идентифициран правилно. Имотът се намира по ул. “Васил Койчев”, а в разпореждането е посочено, че същият се намира на ул. “Васил Алексиев”, каквато улица не съществува в гр. Ген. Тошево. В разпореждането е описано разпоредените действия да се извършат на двата съседни парцела на имота, върху който е извършено посегателството. Изразява несъгласие със становището на полицейския орган, че падналите плочи от фасадата на сградата не са вследствие на посегателство върху имота, а вследствие на метереологични условия, тъй като имотът е безстопанствен. Счита, че издадените разпореждания са и материално незаконосъобразни.  Претендира за разноски по производството

Ответникът по жалбата - полицейски орган при Районно управление, гр. Ген. Тошево, издал оспореното разпореждане, взема становище за неоснователност на жалбата. В писмен отговор сочи, че разпореждането е предявено в хода на проверка по ЗМВР, започнала с докладна записка с рег. № 265000-1474/ 13. 03. 2017 год. на РУ-Ген. Тошево по тъжба на Н.С.Н. от гр. Ген. Тошево, че имот негова собственост е увреден умишлено, като част от мраморните плочи по фасадата на обекта са демонтирани и липсват, друга част за откъртени по време на демонтаж. На обекта е извършен оглед на 8. 03. 2017 год. при който оглед е установено, че имотът е неподдържан  и не са правени скорошни ремонти, поради което не може да се приеме тезата за умишлено увреждане на мраморните плочи, като подробно обосновава това си съждение. Сочи, че разпореждането е издадено в изпълнение на превантивната дейност на МВР, регламентирана в чл. 30А от ЗМВР. Счита, че в разпореждането правилно е посочен адресата на същото, тъй като жалбоподателят Н. е управител на търговското дружество “С.Г.и” ООД.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На 8. 03. 2017 год. от полицейски инспектор Л. И. са снети обяснения от жалбоподателя Н.С.Н., в които се съдържат твърдения, че върху имот, находящ се в гр. Ген. Тошево, ул. “Васил Койчев”, парцел ІІ-518 е извършено посегателство чрез събаряне на плочки от фасадата на сградата. От страна на полицейския инспектор е издадена докладна записка до Началника на РУ-Ген. Тошево рег. № 265000-1474/ 13. 03. 2017 год., в която се сочи, че същата се издава по повод подаден сигнал за демонтирани мраморни плочки. Обектът е посетен и е установено, че същият не е стопанисван от около две години. В докладната записка се съдържа предложение случаят да се регистрира във входящия дневник и да се извърши проверка за наличие на престъпление от общ характер. На 15. 03. 2017 год. е издадено процесното полицейско разпореждане. В него е посочено, че същото се издава на осн. чл. 64, ал. 1 от ЗМВР в изпълнение на възложените на полицейския инспектор функции по охрана на обществения ред, превенция и пресичане на престъпления и опазване имуществото на гражданите.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното по съдебен ред разпореждане е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено или устно. В случая няма спор досежно притежаваното качество на полицейски орган от ответника, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, като компетентността да се издават посочената категория актове произтича пряко от закона и за доказването й не е необходима длъжностна характеристика на конкретния полицейски служител.

Разпореждането е издадено в писмена форма, но същото не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, според която когато разпореждането е издадено в писмена форма, същото следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. В разпореждането е посочена като правно основание за издаването му нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. В разпореждането, обаче, не се съдържат конкретните фактически основания, послужили за издаването на акта. Разпореждането не съдържа препращане към докладна записка рег. № 265000-1474/ 13. 03. 2017 год., за да се приеме, че изложените в нея съждения за безстопанственост на имота са послужили като фактическо основание за издаването му. В самата докладна записка не се съдържа предложение за издаване на полицейско разпореждане с обективираното в него съдържание. В разпореждането няма направени изводи от фактическа страна за бездействие на неговия адресат, в какво се състои това бездействие, т.е. не съдържа конкретни факти, върху които се обляга административния орган, за да издаде разпореждането с конкретно посоченото в него съдържание. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е издадено в нарушение на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На следващо място, съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

На първо място, неправилно е определен адресата на разпореждането. Видно от постановление за възлагане на недвижим имот № 13749/ 2001/ 019135/ 28. 09. 2005 год. процесният имот е възложен на Едноличен търговец С.Н.Г. с фирма “С.Г.”, който е правен субект, различен от адресата на разпореждането Н.С.Н.. Отделно, с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 28. 03. 2007 год. търговското предприятие на ЕТ “С.Г.” е прехвърлено на  “С.Г.И” ООД, което също е правен субект, различен от адресата на разпореждането. Видно от съдържанието на договора, обектът по постановлението за възлагане на недвижим имот е прехвърлен в собственост на търговско дружество “С.Г.И” ООД, т.е. имотът не е собственост на Н.С.Н., а разпореждането е адресирано до него именно в качеството му на собственик на имота.

На второ място, в разпореждането имотът не е идентифициран точно. В същото е описано, че сградата се намира в гр. Ген. Тошево, ул. “Васил Алексиев”, парцел ІІ-518, имот с пл. № 515. По постановлението за възлагане имотът е с пл. № 514, УПИ І в кв. 36 по регулационния план на гр. Ген. Тошево. В представената от административния орган справка за имота от Службата по вписванията имотът е обозначен като сграда с пл. № 514 в кв. 36, парцел І в гр. Ген. Тошево, ул. “Васил Койчев” № 19А. Видно е, че в разпореждането неправилно е посочен административния адрес на имота, парцела по подробния устройствен план и планоснимачния номер на имота.

С процесното разпореждане е вменено в задължение на жалбоподателя да монтира камери за видеонаблюдение в имота и при нужда да монтира СОТ и да постави метални решетки на прозорците и вратите. Съдът намира, че от съдържанието на разпореждането в тежест на жалбоподателя възниква задължение единствено да монтира камери за видеонаблюдение. Цитираните в разпореждането действия по монтиране на СОТ и метални решетки по прозорците и вратите на сградата имат по-скоро препоръчителен, а не задължителен характер, тъй като е употребен израза “ при нужда”. Съдът счита, че разпореденото задължение за монтиране на камери за видеонаблюдение е материално незаконосъобразно. Не съществува нормативна разпоредба, която да задължава собственик на сграда, независимо дали я стопанисва или не, да монтира камери за видеонаблюдение. Монтирането на такива камери зависи единствено от волята, преценката и финансовите възможности на собственика на сградата. След като поставянето на система за видеонаблюдение е доброволен акт на собственика на сградата, такова действие не може да бъде предмет на задължително разпореждане, каквото в конкретния случай е вменено на жалбоподателя.

Съдът счита, че изложените от страните по делото противоположни становища относно причината за падането на плочките от фасадата на сградата-дали падането на плочките е вследствие на злоумишлено деяние или вследствие на природни явления, са неотносими към предмета на спора, поради което не ги обсъжда в настоящите мотиви.

  По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита оспореното Разпореждане на полицейски инспектор Л. И. в РУ-Ген. Тошево за незаконосъобразно.Подадената срещу него жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени административния акт.

Оспорващият е направил искане за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, е договорено и платено възнаграждение от 400 лв., както и е платена държавна такса от 10 лв. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да присъди на жалбоподателя сумата от 410 лв. за разноски, които следва да бъдат понесени от Областна дирекция на МВР - Добрич, юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане на полицейски орган от 15.03.2017 г., издадено на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от Л.Д.И.-полицейски инспектор в Районно управление, гр. Ген. Тошево,  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** ***  разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :