Р Е Ш Е Н И Е

 

 179 / 04.05.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Добрички административен съд, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Дарина Витанова

                     Нели Каменска

при участието на секретаря, М.М. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 156 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Г.В.В. от гр.Долни Чифлик срещу решение № 26 от 09.02.2017г., постановено по нахд № 416/2016г. по описа на Районен съд гр.Генерал Тошево, с което е изменено наказателно постановление № 28-0000472/01.12.2016г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, с което на касатора за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено на осн. чл.177, ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ от 1000 лева., като е определен размер на наказанието „глоба“ от 500 лв.

 В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение и на наказателното постановление. За последното се сочи, че е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Оспорва се констатацията на наказващия орган и на съда, че е извършено административно нарушение. Наказаният твърди, че е бил принуден да разтовари 7 тона зърно в частен имот, поради това, че работодателят му не му е осигурил необходимите за превоза документи. Проверяващите органи не били замерили общата маса на автомобилната композиция, а стойността била установена единствено от пътно прехвърлителната разписка. Липсвали категорични доказателства за теглото на ППС в момента на проверката. Иска се решението и наказателното постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Областен отдел“Автомобилна администрация“ – Добрич, чрез С.М. – началник, в отговор на касационна жалба, постъпил в РС Генерал Тошево на 28.03.2017г. изразява становище, че наказателното постановление е правилно и следва да бъде потвърдено. Глобата от 1000 лв. била наложена с оглед високата степен на обществена опасност на деянието.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич, дава становище за неоснователност на касационната жалба и доказаност на извършеното нарушение. Пледира оставяне в сила на обжалваното решение.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на доказателствата съдът е приел, че по делото безспорно е доказано вмененото на наказаното лице нарушение, а именно, че на 09.11.2016г., около 11,20 часа по главен път 9701 от с.Малина, на 20 метра от кръстовището с път 9002 в Община Генерал Тошево, Г.В.В. управлявал товарен автомобил „Рено“ с ДК № ***, с прикачено полуремарке за товарен автомобил с ДК № ***, категория О4 – ППС с две оси и полуремарке с три оси, като превозвал царевица, с обща маса на ППС и товара от 47 420 кг при максимално допустима маса от 40 000 кг. Масата на товара била установено от пътно-прехвърлителна разписка № 24/09.01.2016г., която водачът представил на проверяващите. Същият не разполагал с квитанция от АПИ.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е изложил мотиви, че превишаването на допустимата обща маса на превозното средство и товара е доказано от събраните по делото писмени доказателства. Пътно-прехвърлителната разписка като превозен документ, установявала брутно тегло и нето тегло. Освен това била подписана от товарача-изпращач и превозвача-управляващия ППС, което говорело, че данните, описани в нея не били спорни. Затова правилно, въз основа на нея е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на ППС. Съдът констатирал също, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи неговата отмяна и деянието правилно било квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. При определяне на размера на наказанието „глоба“, предвиден за извършеното нарушение в санкционната разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП, наказващият орган не бил изложил мотиви защо определя наказание от 1000 лв. Това мотивирало съда да приеме, че същото не е индивидуализирано при спазване на правилата по чл.27, ал.2 от ЗАНН и да го намали на 500 лв. – до минимума, предвиден в закона за извършеното нарушение.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложеното в мотивите на оспореното решение. Същото не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна. Районен съд – Генерал Тошево е събрал всички относими към спора доказателства и е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения. Въззивният съд е извършил проверка на издаденото наказателно постановление, описал е фактическата обстановка и въз основа на какви доказателства е изяснена същата. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е формирал и правните си изводи. Извършил е и проверка за спазването на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство и не е констатирал съществени процесуални нарушения. Правилни са констатациите на съда и по отношение на доказателствената стойност на пътно-прехвърлителната разписка, въз основа на която е установено, че водачът на ППС извършва превоз на товари над допустимата маса, определена в чл.139, ал.2, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата и чл.6, ал.1, т.3, б.4а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.

Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Самите изисквания за максимално допустими стойности на маса и натоварван на ос са установени в издадената от Министерство на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. За състав от ППС с две оси с ремарке с три и повече оси допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е 40 t (чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ). В случая от доказателствата по делото се установява, че масата на превозвания от касатора товар е била 47 тона и 420 кг., поради следва да се приеме, че са налице признаците от състава на нарушението, за което последният е санкциониран.

Санкционната разпоредба на чл.177, ал.3 от ЗДвП обявява за наказуемо  управлението на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и неспазването на установения за това ред с наказанието „глоба“ от 500 до 3000 лв.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора, че в наказателното постановление липсват констатации за датата на извършване на нарушението. Тя е посочена изрично в дясната част на наказателното постановление, след адреса на водача на ППС. Неоснователни са и възраженията, че нарушението не било доказано. Представената по делото товарителница за обществен автомобилен превоз с № 0026097 от 09.11.2016г. е годно доказателство за масата и вида на превозвания товар В случая  царевица от 32 469 тона. Видно от пътно-прехвърлителна разписка, издадена от изпращача на товара „СТАН 1“ЕООД с.Василево общата маса на ППС и товара е 47 420кг. Тези документи представляват годни писмени доказателства, тъй като са редовни от външна страна, задължителни са при извършването на превози на товари и представляват т.нар. превозни документи. Не е основателно оплакването, че контролните органи следвало да измерят отново масата на проверяваното ППС и неговия товар, тъй като подобно измерване се извършва при съмнение на отразените в превозните документи обстоятелства.  Не е в интерес на превозвача да вписва маса на пътната композиция по-висока от допустимата, ако същата не съответства на действителната маса на ППС и товара. За това вписаните данни в превозните документи представляват доказателство за правно значимите факти.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 09.02.2017г., постановено по нахд № 416/2016г. по описа на Районен съд гр.Генерал Тошево.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: