Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№209

гр. Добрич, 23.05. 2017  год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети април ,през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА  ВИТАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА                                

                                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА                                

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря В.С., разгледа докладваното от съдия М.Георгиева кас.адм.дело № 154/ 2017г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

          С Решение № 66 от 16.02.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1077/2016 г.  РС-Добрич е потвърдил Наказателно постановление №16-0851-000937/ 15.06. 2016г. издадено от Началника на Сектор “ПП” към ОД на МВР Добрич, с което на П.К.П. от гр.Добрич,за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.180,ал.1,т.1,пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

          В законния срок, от санкционираното лице е постъпила касационна жалба против решението на Районен съд гр.Добрич.В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано.Настоява,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възражения и е направил неправилен и необоснован извод,че управляваното от него МПС, преди настъпване на ПТП е било неизправно.Твърди,че неизправността на автомобила е следствие на неравност по пътя.Оспорва СТЕ, заключението по която е направено по предположение. Иска от съда да отмени оспорваното решение и наказателно постановление.В съдебно заседание, редовно призован,касаторът  не се явява и представлява.

          Ответнвикът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

          Становището на окръжния прокурор е че жалбата е неоснователна и като такава,следва се остави без уважение.

          Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и възраженията в касационната жалба, направи следните изводи:

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

             Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

          За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на жалбоподателя и един свидетел/свидетел при установяване на нарушението/.Актът съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя. НП е издадено в рамките на регламентирания в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок,връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон е приел за установено, че на 19.05.2016 год. свидетелите Гроздев и Стоев-полицейски служители в Сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич посетили по сигнал ПТП в гр.Добрич по бул.”Трети март” в посока КПП Владимирово,до разклона за технически прегледи “Иван Тотев”. На място установили лек автомобил ”Хонда” с рег.№ ТХ ****,позициониран на платното за движение и жалбоподателят,който се представил за водач.След като извършили проверка свидетелите установил,че при навлизане на неравност на пътното платно-дупка,предният десен шарнирен болт на управлявания от жалбоподателя автомобил се разделил на две части в резултат на което, предно дясно колело ударило преден десен калник на автомобила и възникнало ПТП.Полицейските служители достигнали до извод,че жалбоподателят е управлявал технически неизправен автомобил и образували процесното административнонаказателно производство,като съставили АУАН.Съдът е цитирал сочената за нарушена норма, както и санкционната норма и е приел,че визираното нарушение е извършено от въззивника и правилно му е наложена санкция по чл.180, ал.1, т.1,предл. 4-то от ЗДвП. Коментирал е размера на глобата и е преценил,че същият е около минималния и е справедливо определен.

          Настоящият касационен състав напълно възприема направените изводи от въззивния съд.

             Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност  на оспорваното  решението.Съдът е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административнонаказателната отговорност на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно.

             Касационният състав установи,че част от възраженията в касационната жалба се повтарят с тези от въззивната и по всички тях съдът се е произнесъл, като изложените от него съображения не следва да се повтарят в настоящото решение. По останалите възражения административният съд съобрази следното:

           Неоснователно е възражението срещу заключението по назначената СТЕ. Преди всичко следва да се отбележи,че  оспорването на същото е трябвало да се направи при неговото изслушване, а не в настоящото касационно производство. Видно от протоколите в първоинстанционното производство, СТЕ не е оспорена и е приета от съда. Що се отнася до това,че съдът е взел предвид втората част от заключението,а не първата, съгласно която описаната в НП повреда е възможно да е настъпила в резултат на навлизане на предното дясно колело в неравност върху пътното платно за движение съдът счита,че заключението е едно и не следва механично да се разделя на две части. Вярно е,че вещото лице прави предположение за неизправността на лекия автомобил,но то е след анализ  на установената повреда,направен от компетентно за това лице и при изпълнение на поставената му задача, която предполага да се направи именно предположение, възможно ли е описаната в НП повреда да е настъпила в резултат от навлизането на автомобила в описаната в акта и постановлението неравност на пътното платно-дупка. Според вещото лице това е възможно,но само ако долната шарнирна опора на автомобила е била износена.Както се каза вече,механичното разделяне на СТЕ е недопустимо и съдът приема това като защитна теза.

             С оглед изложеното касационният състав счита,че в случая  АУАН е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП, поради което и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,както правилно е приел въззивният съд. Направените в акта констатации не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства. Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. Събраните доказателства в производството пред съда не могат да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива,каквито са установени от контролните органи в хода на административнонаказателното производство.

             Законосъобразно решаващият съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

             Размерът на санкциите е законосъобразно и справедливо определен от съда и отговаря на целта на закона, да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.

           Оспорваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

             Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 16.02.2017г., постановено по н.а.х.д. №  1077/2016 г. на Районен съд гр. Добрич.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.