Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
Добрич, 29.
05. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Административен съд-Добрич, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, ІІ-касационен състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                                                     НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при секретаря М.М. и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ изслуша докладваното от съдия Д. Витанова касационно административно дело № 149/ 2017 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Веселин Вичев срещу Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич, приета с решение № 10-7/ 31. 07. 2012 год. в частта й относно текста на чл. 4, ал. 1, т. 4, тъй като противоречи на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, защото с него недопустимо се разширява кръга на принципите, които законът определя да бъдат спазени при определяне размерите на местните такси и цени на услуги в общината; чл. 16, ал. 3, тъй като противоречи на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, защото с разпоредбата се въвежда условие, при което не се дължи такса за битови отпадъци/имотът да не е бил деклариран като основно жилище/, което не съществува в закона, както и за това, че органът на местно самоуправление не е компетентен да определя условията, при които не се дължи таксата; чл. 28, ал. 2 и чл. 30, ал. 2, тъй като противоречат на чл. 60 от Конституцията на Република България, защото с тях се въвежда такса, която не е предвидена в закон, както и на чл. 279, ал. 1 от АПК, тъй като в тях е предвидена своеобразна обезпечителна мярка “депозитна такса”, която не е съобразена с изискванията на закона, според който такава се предприема на основа на влязло в сила изпълнително основание и то, когато изпълнението на задължението е невъзможно или се затруднява; чл. 46, ал. 5, т. 6, тъй като противоречи на чл. 175, ал. 2, т. 6 от Закона за ветеринарномедецинската дейност, защото в последния не се съдържа основание за освобождаване на собствениците на ловни кучета от заплащането на такса; съдържащата се в чл. 53 от глава трета “Цени на неуредени със закон услуги, предоставяни от общината на физически и юридически лица” регламентация за събиране на такса /цена/ за услугата “Комплектоване на документи и изготвяне на решение за възстановяване или промяна на име по административен ред”, тъй като противоречи на чл. 60 от Конституцията на Република България и ЗМДТ, защото с нея се въвежда такса /цена/, която не е предвидена в закон. Иска се атакуваните текстове от общинската наредба да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Вичев, който поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет при община Добрич, редовно призован, не изразява становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич /Наредбата/ е приета с решение № 10-7/ 31. 07. 2012 год. на Общински съвет гр. Добрич.  От страна на Общински съвет гр. Добрич  е изпратена преписката, въз основа на която е издадено цитираното решение на общинския съвет. Видно от съдържанието й, на 10. 07. 2012 год. на интернет страницата на Община гр. Добрич е публикуван проекта на наредбата и е обявено обществено обсъждане на същата от 10. 07. 2012 год. до 29. 07. 2012 год. Проектът на наредбата е внесен за обсъждане в ПК “Законност, обществен ред и контрол”, ПК “Бюджет, финанси и данъчна политика”, ПК “Транспорт, инфраструктура и екология” и ПК “Териториално развитие, жилищна политика и строителство” при общинския съвет, които са изразили становища по него. Наредбата е приета на редовно заседание на Общински съвет, гр. Добрич с мнозинство от присъстващите на заседанието общински съветници. С оглед така посочените писмени доказателства касационният състав приема, че Наредбата е валиден административен акт, при приемането на който не са допуснати нарушения на административно производствените правила.

При преценката за съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативни актове от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:

В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е посочено, че размерът на местните такси и цени на услуги се определят при спазване на следните принципи: … Посочени са четири принципа, първите три от които възпроизвеждат текста на чл. 8, ал. 1, т.1-3 от ЗМДТ, като е добавен и четвърти принцип: “ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги”. Касационният състав счита, че формулировката на четвъртия принцип, който е и предмет на протеста, не е достатъчно ясна. Не е ясно каква е връзката между определянето на такси и цени на услуги с общинските ресурси и по-конкретно с тяхното разпределение. Не се съдържат никакви данни за такава връзка в документите, съдържащи се в административната преписка по приемане на решението на общинския съвет, не са постъпили и допълнителни мотиви от страна на ответника по делото, обосноваващи нуждата от въвеждането на този принцип и неговото съдържание. По изложените съображения касационният състав намира, че текстът на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно който разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Нормата е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В текста на чл. 16, ал. 1 и 2 от Наредбата са уредени хипотези на освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци при положение, че бъде подадена декларация, че имотът няма да се ползва през съответната година до 31. 12. на предходната година или в 2-месечен срок от придобиването му. В текста на ал. 3 от разпоредбата / която е предмет на протеста/ е посочено, че “декларации по чл. 16, ал. 1 и ал. 2 не могат да подават собственици или ползватели с учредено право на ползване, за които имотът е деклариран като основно жилище. Текстът на ал. 3 на чл. 16 от Наредбата ограничава законово предвидената възможност в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци, когато имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация за това обстоятелство до края на предходната година, т.е. в подзаконовия нормативен акт са предвидени по-ограничени възможности за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци в сравнение с възможностите, предвидени в закона. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се ограничават предвидени по закон права. Разпоредбата противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и следва да бъде отменена.

С разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 30, ал. 2 от Наредбата е предвидено заплащане на депозитната такса в размер на 50. 00 лв. при записване на децата в общинските детски ясли и детски градини. Таксата се възстановява на родителите при напускане на децата на детските ясли и детските градини. Разпоредбите противоречат на чл. 60 от Конституцията на Република България, съгласно който плащането на данъци и такси се установява със закон. В чл. 81 от ЗМДТ е предвидено заплащане на такса за ползване на детски градини и детски ясли, но не и заплащане на депозитна такса при записване на детето. Смисълът на текста е, че такса се дължи при предоставена услуга. В закона не е предвидено заплащане на такси обезпечаващи евентуални бъдещи разходи. Разпоредбата като противоречаща на нормативни актове от по-висок ранг е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В чл. 46, ал. 5 т. 6 от Наредбата е предвидено, че се освобождават от заплащане на такса за притежаване на куче собствениците на ловни кучета.Текстът от Наредбата не отговаря по съдържание на текста на чл. 175, ал. 2 т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /изм. ДВ бр. 14/ 2016 год. в сила от 19. 02. 2016 год./, по силата на който възможността за освобождаване от такса за притежаване на ловно куче е отпаднала.

В чл. 53 от Наредбата, намиращ се в глава трета “Цени на неуредени със закон услуги, предоставяни от общината на физически и юридически лица” е предвидено заплащане на сумата от 10. 00 лв. за предоставена услуга “Комплектоване на документи и изготвяне на решение за възстановяване или промяна на име по административен ред”. Промяната на името по административен ред е вид административна услуга, но за нея не е предвидено заплащане на такса в ЗМДТ /чл. 110, ал. 1 от закона/. В случая със закон не е определена такса  за Комплектоване на документи и изготвяне на решение за възстановяване или промяна на име по административен ред като вид, поради което и Общински съвет, гр.Добрич няма компетентност да определя цена за тази услуга. Чрез въвеждане на цена за услуга, която не е нормативно регламентирана със закон като вид такса, общинският съвет незаконосъобразно въвежда чрез наредбата на общината нов вид такса. Посоченият оспорен текст от Наредбата следва да бъде отменен като противоречащ на материалния закон.

Установената материална незаконосъобразност на атакуваните текстове от Наредбата е основание за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 във  връзка с чл. 196 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 35. 00 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р Е Ш И:

                ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Добрич разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4; чл. 16, ал. 3; чл. 28, ал. 2 и чл. 30, ал. 2; чл. 46, ал. 5, т. 6; регламентираната в чл. 53 от глава трета “Цени на неуредени със закон услуги, предоставяни от общината на физически и юридически лица” такса /цена/ на услугата “Комплектоване на документи и изготвяне на решение за възстановяване или промяна на име по административен ред” от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община гр. Добрич, приета с решение № 10-7/ 31. 07. 2012 год.

ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1…………………

.

                                                                         2…………………..