Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 206 / 22.05.2017 г., гробрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав в публично заседание на  четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА     

           При участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 139 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ

Образувано е по жалба от Т.Г.С., Г.Т.Т.,*** и С.Г.С. ***, чрез адв. М.Ж. - ДАК против Решение за частична отмяна на Удостоверение №29/24.11.2015 г., относно приложимостта на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ на строеж „Гараж“ с ЗП 22 кв.м., с идентификатор №02508.71.59.2 по КК на гр. Балчик на Главен Архитект на община Балчик от 15.02.2017 г.. Решението е издадено на осн. чл.99, т.2 от АПК.

В жалбата се излагат съображения, че решението е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Сочи се, че решението е издадено в нарушение на нормата на чл.59, ал.2, т.3, т.4, т.7 и т.8 от АПК. Релевират се доводи, че не са налице условията за възобновяване на административното производство, съгл. чл.99 от АПК, като се сочи, че искането за възобновяване е направено след изтичане на срока по чл.102 от АПК. Твърди се и липса на материална компетентост на издателя, поради което и акта е нищожен.

Моли да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, или да бъде отменена същата като незаконосъобразна,  като бъдат присъдени направените в производството разноски.

Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат

Ответникът – Гл. архитект на община Балчик не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Добрич, след преценка на доказателствата, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното

Не е спорно по делото, че по искане от Г.Т.Т., Т.Г.С. и С.Г.С.  Вх. № 94Г-1189-3/20.11.2015 г.,  Главният Архитект на община Балчик е издал Удостоверение за търпимост № 29/24.11.2015 г. за обекти "Гараж“ със ЗП 22 кв.м. с идентификатор 02508.71.59.2, „Селскостопанска постройка“ със ЗП 20 кв.м. с идентификатор 02508.71.59.3 и „Стопанска сграда“ със ЗП 12 кв.м. с идентификатор 02508.71.59.4, находящи се в УПИ ХV, кв.19 по плана на гр. Балчик. Като фактическо основание за издаване на акта органът е приел, че обектите се явяват търпими по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.

До Гл. архитект на общината е постъпило Възражение с вх. №96Д-1570-1/24.01.2017 г., подадено от Д.К.Д. ***, в което същият сочи, че гаражът, предмет на удостоверението за търпимост не е изграден, съгл. Конструктивното становище, няма основи, собствен зид и не може да съществува като самостоятелна сграда. Към възражението е приложено и копие от конструктивно становище.

С Решение за частична отмяна на Удостоверение №29/24.11.2015 г., относно приложимостта на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ на строеж „Гараж“ с ЗП 22 кв.м., с идентификатор №02508.71.59.2 по КК на гр. Балчик на Главен Архитект на община Балчик от 15.02.2017 г., на основание чл. 99, т.2 от АПК Главният Архитект е отменил  частично издаденото удостоверение за търпимост, като е приел, че строеж „Гараж“ с идентификатор №02508.71.59.2 по КК на гр. Балчик е изграден без собствен външен зид, покривната му плоча лежи върху зида на съществуващия в съседния имот гараж, собственост на Д.К.Д., поради което и строежът няма самостоятелна конструкция, с доказана носимоспособност и възможност за независимо съществуване, а е частично замонолитена в строеж в съседен имот.

Решението е връчено на първите двама жалбоподатели  на 23.02.2017 г., а на третата жалбоподателка на 13.03.2017 г., като жалбите са подадени чрез административния орган и съответно са постъпили на 07.03.2017 г. и на 24.03.2017 г.

По делото като доказателства са приети Удостоверение за търпимост №29/24.11.2015 г. на Гл. архитект на община Балчик; Конструктивно становище за „Гараж“, както и всички доказателства, представени при издаване на удостоверението за търпимост.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното

Жалбата като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за който същия е неблагоприятен и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт е процесуално допустима

Разгледана по същество е основателна по следните съображения

Обжалваният административен акт е издаден в производството по чл.99 и сл. от АПК, като с него административният орган е отменил частично Удостоверение за търпимост №29/24.11.2015 г., като е оттеглил същото за строеж „Гараж“ с ЗП 22 кв.м., с идентификатор 02508.71.59.2 по КК на гр. Балчик. Т.е. обжалваният административен акт е издаден при условията на възобновяване на производство за издаване на административен акт по искане на Д.К.Д..

Издаден е от компетентен орган в хипотезата на чл.99, предл. второ от АПК, доколкото предходния акт не е подлежал на оспорване по административен ред. Не се установяват нарушения на изискванията за форма и съдържание, като актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, позволяващи извършването на съдебен контрол.

Процедурата за възобновяване на производството за издаване на индивидуален административен акт е уредена в законодателството като извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Доколкото засяга стабилитета на административния акт, процедурата е строго регламентирана в АПК и се счита за проведено законосъобразно само в случай, че са спазени всички изисквания в процесуалния закон. По отношение на първата предпоставка за възобновяване, а именно влязъл в сила индивидуален административен акт, необжалван пред съда, няма спор – не са налице данни и не се твърди, че издаденото удостоверение за търпимост е било предмет на съдебен контрол. Съдът приема обаче, че производството е инициирано от лице извън кръга на лицата по чл.100 от АПК, тъй като Д.К.Д. не е бил страна и не е имал основание да бъде конституиран като страна в производството по издаване на удостоверение за търпимост. Страни в производството по издаване на удостоверение за търпимост са заявителят и главният архитект на съответната община, то има сила спрямо заявителя и е от значение единствено в нотариалното производство /§16, ал.1 от ЗУТ/. Ето защо издаденото удостоверение за търпимост няма сила спрямо Д.К.Д., предвид което Възражение с вх. №96Д-1570-1/24.01.2017 г., подадено от Д.К.Д. *** не може да бъде определено като поставящо началото на производство за възобновяване по смисъла на чл.101 от АПК.

Съдът намира, че производството не само е образувано по искане на страна, която е извън кръга на лицата по чл.100 и чл. 101 от АПК, но и извън преклузивния срок по чл.102 от АПК. По силата на чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 2 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, но не по-късно от една година от влизане в сила на административния акт. Частично отмененото удостоверение за търпимост е издадено на 24.11.2015 г. и тогава е влязло в законна сила, поради което крайният срок за възобновяване на производството в посочената хипотеза е изтекъл на 24.11.2016 г. Като издаден на 15.02.2017 г. оспорения акт е издаден след изтичане на срока, което води до неговата незаконосъобразност. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт.

От данните по делото не може да се приеме, че акта е издаден на основание чл. 99, т. 2 АПК, предвид посоченото в него ново обстоятелство. Конструктивното становище е било известно на административния орган при изследване на въпроса за търпимост на заявените обекти по § 16 ПР ЗУТ /същото е било приложено към заявлението за издаване на удостоверение за търпимост/, т.е. то не представлява ново писмено доказателство, нито установява новооткрито обстоятелство. Както и към издаване на удостоверението за търпимост, така и към момента на проверката – на място от административния орган, гаражът е бил изграден по един и същи начин, т.е. не е налице ново обстоятелство.

Отделно от изложеното обжалвания акт по възобновяване на производството по издаване на удостоверение за търпимост  е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 103, ал. 1 АПК в производството по възобновяване административният орган е длъжен да конституира като страна в административното производство лицата, придобили права от административния акт. По делото не се твърди, а и не се представиха доказателства, че жалбоподателите, в чиято полза е издадено Удостоверение № 29/24.11.2015 г. са били уведомени за служебно образуваното от органа производство, като не им е дадена възможност да изразят становища и да представят доказателства, което е довело до нарушаване правото им на защита.

По изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административния орган, както и неправилно приложение на материалноправните разпоредби, което налага отмяната му като незаконосъобразно. При този изход на спора, следва да бъдат уважени направените искания за разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателите в размер на 30 ДТ и 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ, вр. с, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, VІ състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение от 15.02.2017 г. на Главен архитект на община Балчик за частична отмяна на Удостоверение №29/24.11.2015 г., относно приложимостта на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ на строеж „Гараж“ с ЗП 22 кв.м., с идентификатор №02508.71.59.2 по КК на гр. Балчик.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Т.Г.С. ЕГН ********** ***, Г.Т.Т. ***. и С.Г.С. ЕГН ********** *** сумата от 630 /Шестотин и тридесет лева/ лв., сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от решението.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: