Р  Е Ш Е Н И Е

 

248

 

гр.Добрич,  07.06.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, І кас. състав в публично  заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при  участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря В.С., изслуша докладваното от съдия Т. Милева  кас. административно дело № 127/2017  по  описа  на  АС-  Добрич.

        Производството е по чл. 208 от АПК, във връзка  с чл. 63 от  ЗАНН.

        С Решение №33 от 27.01.2017 г., постановено по н.а.х.д. №1300/2016 г.,  РС  гр. Добрич  е изменил Наказателно постановление №16-0851-001601/14.09.2016 г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Добрич, в частта с която на Dimitru Ioan Cirstoiu за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца, като е намален размер на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 10 на 8 месеца, като в останалата си част наказателното постановление е потвърдено, а именно за извършено нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП за което е наложена глоба в размер на 3 000 лева на осн. чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП.

          В законния срок, решението е обжалвано от Dimitru Ioan Cirstoiu от Република Румъния, чрез адв. К.И. – ДАК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като се счита, че е дадена вяра на свидетелски показания, които са противоречиви. Релевират се доводи, че въззивният съд не е обсъдил часа на извършване на нарушението, като се посочва, че в посочения част 11,14 часа в АУАН и НП, автомобилът не е управляван, видно от приложената тахошайба. Излагат се подробни съображения, във връзка с дадените противоречиви свидетелски показания от страна на служителите на ПП и ДАИ. Сочи се, че подписаната от касатора декларация е неиздържана както смислово, така и граматически. Твърди се, че е нарушено правота на защита на лицето, поради неосигуряването на преводач, непревеждане на АУАН  и на другите разписани документи в административнонаказателното производство. Твърди се за нарушение на чл.13 и чл.14 от ЕКПЧОС. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, поради неснемането на обяснения от нарушителя. За нарушението – липса на винетен стикер се моли да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Моли, да се отмени решението на ДРС и да се отмени потвърденото наказателното постановление.

          Ответникът – ПП при ОД на МВР Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич  дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна и като такава не следва да се уважава.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице  на което са засегнати правата му. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.         

          Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Dimitru Ioan Cirstoiu, гражданин на Република Румъния срещу НП 16-0851-001601/14.09.2016 г.  на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т. 1 от същия закон му е наложена “глоба” в размер на 3 000 лева и  за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП.  

          Съдът е потвърдил  наказателно постановление в едната си част, а в другата го е измени като е приел, че при съставянето на  акта за установяване на административното нарушение и в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че от събраните по делото доказателства  по безспорен начин се установяват извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП. Изложил е съображения защо приема, че са неоснователни въведените в жалбата възражение. Като краен резултат е потвърдил наказателното постановление в частта за извършено нарушение на чл.139, ал. 5 от ЗДвП и е изменил наказателното постановление в частта на наложеното наказание за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

             Изводите на първоинстанционния съд в частта за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не се споделят от настоящия състав, поради следното:

             Видно от съставения АУАН №225502 от 14.09.2016 г. на ИА „АА“ гр. Добрич, касационния жалбоподател е бил спрян за проверка на 14.09.2016 г. в 10,05 часа на входа на град Добрич, срещу бензиностнация „Лукойл“. Заедно със служителите на автомобилната администрация, същият с камиона е отишъл до сградата на ДАИ за съставяне на АУАН, като жалбоподателят е оставил камиона на паркинга на ДАИ /в тази връзка свидетелски показания на св. Васил Алексиев и Тодор Тодоров – служители на ИА „АА“/. След като водачът им е лъхнал на алкохол, служителите са извикали органите на КАТ, които да извършат проверка с техническо средство. Същата е извършена в 11,15 часа, видно от съставения АУАН. По време на цялата проверка, извършана в рамките на повече от час не е присъствал преводач. На лицето е издаден талон за медицинско изследване, но същото не е посетило медицинско учреждение за вземане на кръвна проба. В акта няма вписани обяснения и възражения от страна на румънския гражданин.

           Административнонаказаващият орган е длъжен да проведе административнонаказателното производство стриктно спазвайки процедурата, регламентирана в ЗАНН, която го задължава да осигури и гарантира правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност. Съдебната практика не съдържа противоречие относно задължението на органа да гарантира това право на лицето след като допуска, че съществени нарушения на процедурата са само тези нарушения, които водят до нарушаване правото на защита, както и тези, които ако не бяха допуснати, крайният резултат от производството би бил друг.

          В процесният случай настоящият състав констатира именно такова нарушение на процедурата, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, както и че безспорно не е доказано, че водачът е управлявал МПС с концетрация на алкохол.

         На първо място, автомобилът се е спрял да се движи в 10 часа, видно от акта, съставен от органите на автомобилната администрация, така и от приложеното копие от тахошайба, така и от разпита на свидетелите. Проверката за алкохол е направена в 11,15 часа, час след като водачът вече не е управлявал МПС-то, т.е. по време на управление на МПС не е установено, че водачът е бил под въздействието на алкохол, както изисква вменената нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗМВР – „(3)  На водача на пътно превозно средство е забранено:

да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества“.

         Съдът констатира, че в съставения акт, липсва описание на видимото състояние на водача, съгл. изискването на чл.3, ал.1 Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, както и каквито ѝ да е обяснения от същия. Отделно от това има нарушение и на ал.3 от с.член на наредбата, тъй като в издадения Талон за медицинско изследване липсва посочване на срока на явяването.

        Смисълът от вмененото от закона задължение, органът, провеждащ административнонаказателното производство е да връчи АУАН, в настоящият случай и талона за медицинско изследване на лицето, което е обвинено, че е осъществило деянието, квалифицирано като административно нарушение, е това лице да може да узнае в какво се изразява това деяние и коя правна норма е нарушена. Тази цел на процесуално действие не може да бъде реализирана, ако лицето не разбира български език и ако органът, провеждащ процедурата не положи усилия да разясни на това лице съдържанието на акта и талона, независимо от това кои похвати ще използва – чрез осигуряване на преводач, чрез превеждане на текста, ако самия орган познава езика на привлеченото към отговорност лице, чрез ползване на други лица, които са свидетели и знаят този език и др.

        От събраните пред въззивния съд гласни доказателства, безспорно се установява, че не е бил назначен преводач, като са се провеждали „някакви“ разговори на румънски, но нито акта, нито талона са били преведени на румънски на лицето. Твърдението, че то е разбрало в какво е обвинено, а именно, че техническото средство е такова, каквото се ползва и в Румъния за отчитане на алкохол, не отменят правото на нарушителя да узнае точно в какво е обвинен, че има право да напише обяснения и възражения и че следва да посети болница, за да даде кръвна проба. Относно кръвната проба, за съда не става ясно, как чужд гражданин, непознаващ града, може сам да отиде до болницата за даване на кръвна проба. Да органът няма задължение да придружи водача, но в настоящият казус това е било най-малкото, което може да стори, за да докаже безспорно обвинението си.

              Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи следното становище, което е застъпено и в практиката на съда до сега: В закона за административните нарушения и наказания  не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която вече, в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

          При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и  чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с  назначаване на преводач.  В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на румънския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление две нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на “наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус /Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04/. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер – част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред ДРС. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

        В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, издадените много писмени документи, които касационният жалбоподател е следвало да разпише да разпише от два административни органа, вмененото тежко нарушение на ЗДвП – управляване на МПС под въздействието на алкохол, може да се направи извода, че на румънския гражданин е нарушено правото му на защита, вследствие невъзможността да разбере в какво е обвинен и какви действия следва да предприеме.

        Също така в чл.1 от ЗАНН е посочено, че този закон осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, основна част от което е и правото му да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е санкциониран. Във връзка с тази гаранция, в случаите, в които се касае за чужд гражданин и няма данни, че лицето владее български език, следва и в хода на административнонаказателното производство /особено когато се касае за тежко нарушение – управление на МПС под влиянието на алкохол/, същият да ползва преводач.

         Извън горното, съдът следва да отбележи, че незаконосъобразно районният съд е изменил само едното наложено наказание по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В санкционната разпоредба двете наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС са дадени кумулативно. След като въззивният съд приема, че наказанията са завишени е следвало да намали и двете наказания, а не само лишаването от право да се управлява МПС, поради което е допуснато нарушение на материалния закон.

          Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН относно липсата на винетен стикер. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Освен това естеството на обществените отношения, които се засягат с извършеното нарушение, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №33 от 27.01.2017 г., постановено по нахд №1300/2016 г. по описа на ДРС в частта с която е изменено НП 16-0851-001601/14.09.2016 г.  на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, в частта с която на Dimitru Ioan Cirstoiu, гражданин на Република Румъния за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП, като е намален размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на 8 месеца, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
          ОТМЕНЯ
НП 16-0851-001601/14.09.2016 г.  на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Добрич, в частта с която на Dimitru Ioan Cirstoiu, гражданин на Република Румъния за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП.

          ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                            2.